Р Е
Ш Е Н
И Е
№
17.01.2018г.
гр.Димитровград
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 1605 по описа за 2017г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
ИЩЕЦЪТ – „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София, представляван от изп. директори М.М.– Г. и П.Д.,
твърди в депозираната искова молба, че на 30.11.2014г., в 18.20 часа, в
гр.Димитровград, на ул.„Захари Зограф“ № 21, водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с peг.№ *****, Д.А.Д. при движение на пътното платно
след употреба на алкохол над законоустановените норми(2,26 промила), реализирал
ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № X 9009 АС,
собственост на Д. В.С..
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен Протокол за ПТП №
1329733/30.11.2014г., а на виновния водач бил съставен АУАН № Т984855/2014г. на
основание чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП(„На водача на пътно превозно средство е
забранено: т.1 - да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“).
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“ - Д.Д. била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в
ЗК „Лев Инс” АД, застрахователна полица № 22113003083056, със срок на валидност
от 27.12.2013г. до 26.12.2014г. В резултат на реализиране механизма на
произшествието бил увреден лекия автомобил, собственост на Д. В.С.. Във връзка
с причинените щети по този лек автомобил, в ЗК ”Лев Инс” АД била образувана
ликвидационна преписка по щета № 2601-5060-14-305843. При извършения оглед на
увреденото МПС били констатирани щети, като в съответствие с тях, по силата на
сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност“ ищцовото дружество
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 992.91 лева, изчислено на
базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС.
Във връзка с изплатеното обезщетение, на основание чл.274 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането(отм.) ЗК “Лев Инс“ АД придобил право на регрес срещу
виновния водач Д.А.Д. до размера на изплатеното обезщетение. По силата на
чл.213 ал.1 изр.1 от Кодекса за застраховането(отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Гражданска
отговорност“ на МПС ЗК “Лев Инс“ АД встъпва в правата на застрахования против
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В конкретния случай ликвидационните
разноски били в размер на 10 лева.
С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 266.95 лв.,
включваща главница в размер на 1 002.91 лв. и мораторна лихва върху нея,
считано от 24.02.2015г. до 26.09.2017г., в размер на 264.04 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, вкл.
и юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ – Д. А. Д. ***, в
законоустановения едномесечен срок не депозира писмен отговор. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител посочва, че претендираната главница
в размер на 1 002.91 лева е заплатена по образуваното частно гр.д.№ 957/2017г.
по описа на РС – Димитровград във връзка със заявено от ищеца искане с правно основание чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като в срока за
депозиране на възражение ответникът платил присъдените в заповедното производство
главница в размер на 1 002.91 лева и разноските по заповедното
производство.
Във връзка с възраженията на
ответника съдът се е произнесъл с протоколно определение, с което е прекратил
производството по делото по отношение на претендираната главница в размер на
1 002.91 лева като недопустимо.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Протокол за
ПТП № 1329733/30.11.2014г. е, че на 30.11.2014г. в 18.20 часа на ул.“Захари
Зограф“ в гр.Димитровград, при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
ДКН ****, собственост на К.Д.А., ответникът Д.А.Д., след употреба на алкохол на
ляв завой навлиза частично в насрещната лента за движение и се удря в насрещно
движещия се лек автомобил „Опел Вектра“ с ДКН ****, собственост и управляван от
Д. ***. В протокола за ПТП е вписано, че за автомобила, управляван от
ответника, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна за периода от 27.12.2013г. до 26.12.2014г. в „Лев Инс“. В протокола се
посочва още, че са констатирани видими щети по автомобилите – деформация по
предна лява част и на двата автомобила. Във връзка с произшествието на
ответника е съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие въз основа на същия е издадено влязло в сила наказателно
постановление - Наказателно постановление № 14-0254-001989/19.12.2014г., с което
на ответника са наложени административни наказания „глоба“ за неползване на
дясната половина на пътя при липса на други указания с пътен знак и неносене на
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон. В
наказателното постановление е отбелязано още, че същият е управлявал МПС след
употреба на алкохол, установена с Алкотест Дрегер, скалата на който е отчела
2.26 промила.
Към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ е застрахована
по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД със застрахователна
полица № 22113003083056, със срок на валидност от 27.12.2013г. до 26.12.2014г. В
тази връзка водачът на другия увреден автомобил Д. В.С. подава в „Лев Инс“ АД
гр.София уведомление за настъпило застрахователно събитие, във връзка с което с
Доклад по щета № 2601-5060-14-305843/1 е определено на същия да бъде изплатено обезщетение
за имуществени вреди в размер на 992.91 лева. Така определеното обезщетение е
изплатено с преводно нареждане на 23.12.2014г.
До
ответника е отправена Покана за доброволно изпълнение изх.№ L-410/12.02.2015г., съдържаща уведомление за
изплащането на обезщетение в размер на 992.91 лева и покана за внасянето на
тази сума, както и на 10 лева – обичайни ликвидационни разноски в срок от десет
дни от получаване на поканата. Последната е връчена на ответника на
14.02.2015г.
Във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
Районен съд – Димитровград е образувано ч.гр.д.№ 957/2017г. по описа на съда.
По същото на 27.06.2017г. е издадена Заповед № 627/27.06.2017г., с която отв.Д.Д.
е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1 002.91 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22113003083056, със срок
на действие от 27.12.2013г. до 26.12.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.06.2017г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото – 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Искането за присъждане
на сумата от 234.73 лв. - мораторна лихва, е отхвърлено, предвид липсата на
уточнение на периода, за който същата се претендира и посочване на
обстоятелствата, от които произтича това вземане.
В срока за депозиране на възражение срещу така издадената
заповед ответникът е подал такова, в което е посочил, че след получаване на
съобщението е заплатил цялата дължима сума и разноските. Този факт се
установява от представената вносна бележка от 07.07.2017г. С оглед депозираното
възражение на заявителя са дадени указания за предявяване на иск, като,
доколкото такъв не е предявен в законоустановения срок, с определение от
11.09.2017г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена изцяло.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на производството са били предявени два обективно съединени иска,
но предвид прекратяването на производството по претенцията с правно основание
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ(отм.) в хода на производството, съдът дължи произнасяне
единствено по претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение(по възникването и съществуването на което към момента на образуване на
заповедното производство страните не спорят) длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му(чл.84 ал.1 от ЗЗД), а, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен(чл.84 ал.2 ЗЗД). Съдът
намира, че в настоящия случай длъжникът – ответникът Д.Д. е изпаднал в забава с изтичане на
предоставените му 10 дни за доброволно плащане след датата на получаване
на поканата, което е станало на 14.02.2015г. – тоест на 24.02.2015г. Размерът на мораторната лихва, служебно
изчислен от съда, за периода от 24.02.2015г. до
07.07.2017г. – датата на плащане на главницата по заповедното производство, е в
размер на 241.18 лева.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде
уважен до размера от 241.18 лева и за периода от 24.02.2015г. до 07.07.2017г.,
като в останалата му част до пълния предявен размер за разликата до 264.04 лева
и за периода от 08.07.2017г. до 26.09.2017г. като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с разноските по делото:
От ищеца са направени разноски по делото в размер на 100 лева – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78
ал.8 от ГПК, в размер на 150 лева. В тази връзка и с оглед отхвърлената част от
претенцията, съответно прекратеното производство по отношение на главницата(с
оглед разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК), ответникът следва да бъде осъден да
му заплати разноски по делото в размер на 47.59 лева.
Ответникът, от своя страна, е направил разноски по делото в размер на 400
лева – адвокатско възнаграждение. Съответно, съразмерно с отхвърлената част,
съответно прекратителното определение, на ответника се дължат разноски по
делото в размер на 323.85 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН : ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: **********, седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Черни връх” № 51 Д, представлявана от М.С.М.-Г. и П.В.Д.
– изп.директори, сумата от 241.18 лв.(двеста
четиридесет и един лева и 18 ст.) - мораторна лихва върху платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 22113003083056/2013г. за
периода от 24.02.2015г. до 07.07.2017г., както
и сумата в размер на 47.59 лв.(четиридесет
и седем лева и 59 ст.) - разноски по делото съобразно уважената част на
предявения иск, като искът в останалата му
част до пълния предявен размер за разликата до 264.04 лева и за периода от
08.07.2017г. до 26.09.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: **********, седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Черни връх” № 51 Д, представлявана от М.С.М.-Г. и П.В.Д.
– изп.директори, да заплати на Д.А.Д. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 323.85 лв.(триста
двадесет и три лева и 85 ст.) - разноски по делото съобразно отхвърлената
част на предявения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: