Р Е Ш Е Н И Е
гр.Враца 27.04.2015
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в
публично съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АГНЕСА СТАВАРОВА
И. МАРИНОВ
при участието на
секретаря Н.П. и на прокурора Красимир Невенов, след като изслуша докладваното
от съдия Маринов ВНОХД № 125 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на Глава ХХІ
НПК и е образувано по протест РП Враца.
Атакува се Присъда № 4/28.01.2015 год., постановена по НОХД № 281/2014 год.
по описа на РС Враца, с която двамата подсъдими И.И. и Б.Р. са били признати за
виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.ал.
1 вр.чл. 20, ал. 2 НК за И. и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал.
4 НК за Р..
В протеста и допълнителния такъв се поддържа, че атакувания съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен в частта, в която изпълнението на наложеното на
подсъдимия И. наказание "лишаване от свобода" е било отложено с
изпитателен срок на основание чл.66 НК.
Прави се искане, ВрОС да измени присъдата в тази й част и да постанови
ефективно изтърпяване на наложеното на този подсъдим наказание.
Участващият в делото прокурор от Врачанска окръжна прокуратура поддържа
изцяло протеста на РП Враца, както и съображенията, изложени в него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият И. не се яви, но
от негово име, защитника му - адв. С.Г. оспорва протеста и изразява становище, че
постановената присъда на ВрРС е правилна и законосъобразна и като такава, на
основание чл.338 НПК, следва да бъде потвърдена. Представя и решение на ТЕЛК за
здравословното съС.ие на подсъдимия.
Подсъдимият Р. и неговият защитник - адв.М.Г. заявяват, че са доволни от
постановената присъда и желаят същата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Врачанският окръжен съд, след като анализира подробно доводите и
съображенията на страните, наведени в протеста и в съдебно заседание и след
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 НПК и
представените доказателства, намира за установено следното:
Протестът против присъдата на Районен съд Враца е подаден в установения от
закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт,
поради което и същият е процесуално
допустим. Разгледан по същество, той е основателен
по следните съображения:
С атакувания съдебен акт, ВрРС е признал подсъдимия И.И. за виновен в
това, че на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен имот, находящ се в м.
”Голямо краище” и в товарен автомобил „Форд транзит” с ДКН Е ** АМ, в съучастие,
като извършител с две неустановени лица и с Б.Р., като помагач е държал акцизни
стоки без бандерол — цигари от различни марки, когато такъв се изисква съгласно
чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия, в немаловажни случаи и предмета на
престъплението е в големи размери, тъй като общата пазарна стойност на цигарите
е 103 200 лв., а размера на дължимия акциз е 51 531.20 лв.,
поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2
вр.чл.58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от една година и три месеца, като на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложил изпълнението на същото за срок от три години.
Със същата присъда ВрРС е признал подсъдимия Б.Р. за виновен в
това, че на 11.04.2013г. в гр.Враца, във вилен имот, находящ се в м.
”Голямо краище” и в товарен автомобил „Форд транзит” с ДКН Е ** АМ, като
помагач, в съучастие с подсъдимия И.И. и две неустановени лица, като
извършители, умишлено е улеснил същите да държат акцизни стоки без бандерол —
цигари от различни марки, когато такъв се изисква съгласно чл. 2, т. 2 от
Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия, в немаловажни случаи и предмета на престъплението е в
големи размери, тъй като общата пазарна стойност на цигарите е 103
200 лв., а размера на дължимия акциз е 51 531.20 лв., поради
което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4
вр.чл.58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година и три месеца, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на същото за срок от три години.
Разноските по делото са възложени на двамата подсъдими, а на основание чл. 234,
ал. 3 НК, съдът е отнел в полза на Държавата вещите предмет на престъплението.
Вещественото доказателство - товарен автомобил „Форд Транзит” с ДКН Е
** АМ е бил
върнат на Л. Б. С. от **.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционния съд е събрал в необходимият
обем и пълнота и по съответния процесуален ред, изискуемите за правилното
изясняване на делото писмени и гласни доказателства, което е и вероятната причина
в протеста на РП Враца да не се прави оплакване за непълнота на
доказателствата.
При условията на чл.305 ал.3 НПК, в мотивната част на атакуваната
присъда съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е приел за установени и
въз основа на кои доказателства, обосновавайки се върху събраната
доказателствена маса. Съдът е анализирал всички спорни моменти, като се е
мотивирал кои доказателства приема за безспорни и на кои не дава вяра и защо.
Така направени, изводите на първостепенния съд се споделят изцяло от
настоящия състав на Врачанския окръжен съд.
Безспорно, по делото е установено и правилно е възприето в мотивите на ВрРС,
че подсъдимият И.И. е роден в гр.Враца, но
заедно със семейството си живее в Република Гърция.
Установено е също, че подсъдимият Б.Р. ***, където живее заедно със
съпругата си и синът си. Към месец април 2013г. работел в магазин за продажба
на цигари и алкохол находящ се в гр.Враца.
Двамата подсъдими се познавали помежду си, като поддържали връзка по телефона,
но понякога и се виждали.
На 06.04.2013г. подсъдимият И. пристигнал в гр.Враца и посетил подсъдимият Р..
По време на проведения по между им разговор, И.
разказал на Р., че е уредил цигари без бандерол и му трябва помещение,
където да ги съхранява за няколко дни. Предложил на Р. да му намери такова,
като обещал да му заплати за услугата 200-300лв. Р. приел предложението,
въпреки че бил наясно, че държането на такава стока без бандерол е незаконно. На
следващия ден Р. се срещнал със св.К. С., който бил съученик и приятел на сина
му — Б.. Подсъдимият знаел, че родителите на св.С. притежават вила, находяща се
в района на Врачанските лозя, м.”Голяма крайще”, която била необитаема. Знаел
още, че свидетеля разполага с ключ за вилата.
На срещата между двамата Р. споделил, че негов познат има необходимост от
помещение, в което да остави някаква стока, без да уточнява нейния вид, като
попитал може ли и съгласен ли е да ползват вилата му за тази цел. С. се
съгласил без да се интересувал за каква стока става въпрос, тъй като му имал
доверие, като баща на най-добрия му приятел. Р. му обяснил, че допълнително ще
му се обади, когато пристигне стоката. Няколко дни по-късно, подсъдимият И. се
обадил по телефона на другия подсъдим и му съобщил, че цигарите ще бъдат
докарани в гр.Враца вечерта на 10.04.2013г.
На уречената дата, двамата подсъдими се срещнали в магазина, където работел
Р., а в последствие посетили и вилата във Врачанските лозя за да се убеди И.,
че мястото е подходящо. Р. се обадил по телефона на св.С. и му казал, че мъж на
име "И." ще му се обади привечер, за да му докара стоката, която да
приберат както са се били разбрали. Около 22.00ч. същата вечер, И. се обадил по
телефона на Р. и му казал, че цигарите пътуват за гр.Враца и ще пристигнат всеки
момент. По-късно позвънил на мобилния телефон на С.. Двамата се срещнали пред
домът на свидетеля, след което с автомобила на подсъдимия потеглили в посока
Врачанските лозя. Около час след пристигането им във вилата, в близост до нея
пристигнал бял товарен автомобил "Форд транзит" с ДКН Е ** АМ, собственост по документи на св.И. С.. Тъй като
пътят бил разкалян, автомобилът не могъл да се приближи до двора на вилата и
бил спрян в началото на отбивка малко
след главния път. От микробуса слезли двама непознати за свидетеля С. мъже,
които според него разговаряли на руски език. Свидетелят отключил входната врата
на вилата си, след което се качил в автомобила на И.. Подсъдимият, заедно с
другите двамата мъже започнали да пренасят цигарите, които били поставени в
запечатани кашони, облепени с картинки с домати и плодове. Стоката била
складирана в една от стаите във вилата. След като по-голяма част от кашоните
били разтоварени, С. влязъл във вилата и съблякъл якето си. Именно в този
момент разбрал, че всъщност в кашоните имало различни марки цигари без
бандерол, което много го притеснило. Излязъл бързо от вилата, като оставил вътре
якето с документите си и ключовете. Излизайки навън видял наблизо преминаващ
полицейски автомобил, изплашил се още повече и побягнал през гората. От своя
страна подсъдимия И. и двамата непознати мъже също видели полицейския автомобил
и също побягнали през гората в различни посоки.
Пристигналите на място, полицейски служители - св.Н.Т., П.П., Ив.Н. и И.З.
видели изоставения в близост до основния път товарен автомобил с отворени врати.
Извършили проверка на същия и констатирали, в товарното му помещение има стекове
с цигари без бандерол. Запазили местопроизшествието и незабавно съобщили за
находката си в РУП Враца. Направили обход на района и попаднали на вилата на св.С.,
която била отключена. Влизайки вътре, в една от стаите намерили складираните
кашони и насипни стекове с цигари без бандерол.
След пристигане на оперативната група от РУП Враца, били извършени ПСД -
"оглед" на товарния автомобил и "претърсване и изземване"
на вилата, където освен акцизната стока без бандерол, били намерени якето и
личните документи на св.С.. Съставени били протоколи за извършените ПДС, който
били одобрени от ВрРС, на основание чл. 162, ал. 2 НПК. Изготвени били
фотоалбуми.
Междувременно, около 01.30 ч. на 11.04.2013 година, докато полицейските
служители претърсвали вилата и товарния автомобил, св.С. успял да стигне до
м.”Чифлика”, от където се обадил по мобилния телефон на подсъдимият Р. и му
разказал какво се е случило. Помолил го да дойде и да го прибере в гр.Враца. Р.
веднага се отзовал, като тръгнал натам и взел С., които видимо бил много
притеснен и уплашен. Откарал го в дома си в гр.Враца, където свидетелят
пренощувал, а на сутринта отишъл на училище.
Около 02.30ч. същият ден, подсъдимият И. също позвънил по мобилния телефон
на подсъдимият Р. и също помолил да отиде да го вземе, тъй като се намира
покрай ученическия комплекс на гр.Враца. Р. прибрал и него с джипа си, като го закарал
по негово настояване до с.Баница, където го оставил. По пътя И. разказал на Р.,
че докато разтоварвали цигарите се появила полиция и той побягнал.
Движението на автомобила на подсъдимият Р. от 22.00ч. на 10.04.2013г. до
03.00ч. на 11.04.2013г. било запечатано на камерите на попътната бензиностанция
- „ЛУК ОЙЛ” – обект Б-127 гр.Враца на изхода за гр.Оряхово, чиито записи са били
изискани от органите на ДСП. Въз основа на тях била изготвена видеотехническа
експертиза.
Назначена била и съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение е
установено, че стойността акцизните стоки без бандерол е в размер на 103
200 лв., а дължимият акциз на цялото количество цигари е 51
531.20 лв.
Изготвени били и две дактилоскопни експертизи.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимите, техните
защитници и от прокурора, и напълно се споделя и от ВрОС. Същата е подробно и
прецизно изяснена и се подкрепя изцяло от доказателствените средства, събрани
на досъдебното производство по реда и при изискванията на НПК, но и от
признанията, направените от И. и Р. пред първостепенния съд, по реда на чл.371
т.2 и сл. НПК.
Именно и поради това тази инстанция приема, че ВрРС правилно, обосновано и
законосъобразно е заключил, че интерпретацията на доказателствения материал безусловно
сочи на неправомерна дейност от страна на двамата подсъдими, с насоченост -
охраняваните от Глава шеста, раздел втори обществени отношения – престъпления в
отделните стопански отрасли.
Обстойните изводи на първоинстанционния съд относно наличието в конкретния
случай на обективни и субективни признаци от състава на престъплението и
доказаното по несъмнен начин авторство на престъпното деяние, се споделят изцяло
от въззивния съд.
Същите се подкрепят от събраните на ДСП доказателства - 3 броя докладни
записки /л.7-9/; протокол за оглед на местопроизшествие /л.10-12/; протокол за
изземване на следи от миризми /л.13/; протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум към него /л.24-27/; справка от КАТ; приемо-предавателен протокол /л.30/;
протокол за претърсване и изземване /л.34-41/; определение № 211/12.04.2013г.
по НЧД № 441/13г. на ВрРС; фотоалбум /л.43-46/; определение № 207/11.04.2013г.
по НЧД № 442/13г. на ВрРС /л.50/; протокол за претърсване и изземване
/л.51-54/; протоколи за изземване на образци за сравнително изследване /л.55,
л.57/; протоколи за разпит на свидетелите: А. Ф. С. /л.59-61/; С. Н. И.
/л.62-63/; С. С. /л.64-65/; Б. Б. Р. /л.66-69/; К. Н. С. /л.70, л.73-75, л.155/;
П. В. П. /л.71/; И. Н. /л.82/; Л. Б. С. /л.84/; договор за покупко-продажба на
МПС /л.83/; дактилоскопна експертиза–протокол № 128 /л.77-94/; дактилоскопна
експертиза № 309/06.12.2013г. /л.95-100/; видеотехническа експертиза №
178/26.06.2013г. /л.102-109/; протокол за доброволно предаване записи от
охранителни камери; счетоводна експертиза /л.116-119/; справки за съдимост
/л.127-129/, /л.134-137/, /л.140-141/, /л.143-146/, /л.163-164/; удостоверение
от Община Враца /л.133/; характеристични справки /л.142, л.162/; протокол за
разпознаване на лица и предмети и приложения към него /л.156-161/; разпечатка
на телефонни разговори от Глобул /т.2 л.4-5/, комбинирана извадка от разпечатка
на Виваком за мобилен телефон /т.2 л.15-19/;решение от 30.10.2009г. на
РС-Плевен /т.4 л.6/; учебно удостоверение в превод и оригинал на гръцки език /т.4
л.7-8/; разрешение за създаване и работа на обект в превод и оригинал на гръцки
език /т.4 л.9-12/; договор за наем на жилище в превод и оригинал на гръцки език
/т.4 л.13-16/; медицински документи касаещи здравословното съС.ие на подсъдимия
И.; веществените доказателства - цигари от различни марки без бандерол,
находящи се на съхранение в РУП Враца; товарен автомобил „Форд Транзит” с ДКН Е
** АМ,
намиращ се на съхранение в складовата база на МВР; 3 бр.СД;
От обективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия И. с факта
държането на вече придобитото количество акцизни стоки без бандерол, които са
били в негова фактическа власт. По този начин той е имал възможност да извършва
различни действия по разпореждане и ползването на същите, до момента на
откриването им от полицейските служители във вилата на св.С. и в товарния
автомобил. Безспорно е, че държаните акцизни стоки са били без бандерол, а такъв се
изисква по силата на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и
чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
От обективна страна подсъдимия Р. е извършил система от
действия, изразяващи се в подпомагане и улесняване на това забранено от закона
държане. Той е осигурил помещението, в което е следвало да бъдат складирани
цигарите, а след разкриване на престъплението е помогнал на И. и С. да се
укрият.
Конкретното количество и стойност на вещите, се установява от една страна от
одобрените от ВрРС протоколи за претърсване и изземване, в които те подробно са
описани, а от друга – въз основа на изготвена Съдебно – оценителна експертиза.
Касае за тютюневи изделия в големи количества – общо 13 760 бр. кутии
цигари, върху които подсъдимият И. заедно с двете неустановени лица е установил
фактическа власт с търговско предназначение, а
подсъдимият Р. е подпомогнал това държане и в този смисъл двамата
подсъдими са субекти на престъплението по чл.234 от НК. Тъй като в случая се
касае до бланкетна норма, то правилно първият съд е приел, че нейното
съдържание следва да бъде запълнено с правила от съответния нормативен акт,
определящ кои стоки са акцизни и подлежат на задължително поставянето на
бандерол върху потребителската опаковка. Аргументирано съдът е посочил, че в
случая следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите
и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
По делото безспорно е установено, че акцизните стоки без бандерол са на
обща стойност - 103 200.00 лв. и същата се равнява на общо 166 минимални
работни заплати. Според съдебната практика и по-специално Тълкувателно решение
№ 1/98г. на ОСНК на ВКС, винаги когато нанесения престъпен резултат е на
стойност над 70 минимални работни заплати, са налице "големи размери"
на предмета на престъплението. Имайки предвид това обстоятелство, както и големия
размер от 51 531.20 лв. на невнесеният акциз, правилно ВрРС е преценил, че с
оглед разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, случаят не е маловажен.
От субективна страна, правилно в мотивите си ВрРС е приел, че деянието е
извършено от двамата подсъдими с пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като всеки от тях е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на тези последици и ги е искал настъпването им. Двамата са действали в
съучастие, И. като извършител с двете неустановени лица, а Р. като техен помагач,
улеснявайки извършеното от другите трима. И. пряко е участвал в изпълнението на
престъплението, и в този смисъл е съзнавал, че "държи" цигари – акцизни стоки без бандерол.
От своя страна Р. е съзнавал, че подпомага И. и другите извършители за
успешното осъществяване на това държане, като умишлено е улеснил извършването
на престъплението осигурявайки
помещение, в което да се държат цигарите без бандерол. Горното е
осъществил посредством склоняването на непълнолетния св.С. да предостави ключ
от вилата на родителите си находяща се в района на Врачанските лозя, като тези
действия подсъдимият Р. е извършил срещу обещание за заплащане на определена
парична сума, знаейки предварително, че
се касае за акцизни стоки без бандерол — цигари, чието държане е забранено от
закона. Предвид изложеното двамата подсъдими по делото са съзнавали
общественоопасния характер на деянията си и са предвиждали и целели
настъпването на общественоопасните последици.
Именно и поради това, двамата подсъдими са били признати за виновни в
извършването на престъпление по чл.234 ал.2 т.3 НК.
При извършената служебна проверка на атакуваната присъда, контролната
инстанция не откри и основания за преоценка на постановения съдебен акт в
частта относно индивидуализацията на наказателната отговорност на двамата
подсъдими. Това е така, тъй като при налагане на наказанието "лишаване от
свобода", първоинстанционният съд е изложил достатъчно и подробни
съображения, касаещи индивидуализацията на същото. Обсъдени са и надлежно са
оценени съобразно тяхната тежест и значение, всички обстоятелства, включени в
обхвата на чл.55 ал.1 т.1 НК, поради което и при условията на чл.58а от НК,
ВрРС е наложил по отношение на всеки от двамата наказание "лишаване от
свобода" за срок от по една години
и три месеца /разпоредбата на чл.234 ал.2 т.3 НК, предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години/.
В случая така определеното наказание не следва да бъде изменяно, тъй като е
налице висока обществена опасност на деянието, обуславяща се както от
обстоятелството, че с него са засягат пряко обществените отношения свързани с
отделни стопански отрасли, така и от динамиката на този вид престъпление в
страната към настоящия момент. Налице е и висока степен на обществена опасност
на подсъдимия И., предвид факта на обремененото му съдебно минало.
Въз основа на горепосоченото, явно несправедливо би било определяне на
наказание под размера, наложен на подсъдимите от състава на ВрРС, което би било
проява на необосновано снизхождение към тях.
Обосновано и законосъобразно, предвид степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, решаващият съд е приел, че единственият начин за
постигане на личната и генерална превенция по отношение на подсъдимия Р. е чрез отлагане на изтърпяването на определеното му
наказание. За да достигне до този извод съдът правилно е съобразил и
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
Ето защо ВрОС в настоящия си състав намира, че така определеното и наложено
от районният съд наказание по отношение на този подсъдим ще въздейства както
превантивно - предупредително, така и възпитателно - възпиращо за постигане
целите на чл.36 от НК.
Не така обаче стои въпроса с начина за изтърпяване на наказанието на подсъдимия И..
В мотивите си ВрРС е приел, че към момента на извършване на деянието,
въпреки предишните му осъждания, този подсъдим е реабилитиран. За да достигне
до този си извод първият съд е приел, че до момента И. е бил осъждан четири
пъти както следва:
1. по НОХД № 384/85г. на РС Враца, в сила от 12.07.1985г., с което за деяния извършени през м.януари 1985 г. и през м.декември 1984 г. му е наложено общо наказание 1 година и 2 месеца
"лишаване от свобода", с ефективно изтърпяване при "общ"
режим;
2. по НОХД № 488/86г. на РС
Враца, в сила от 27.09.1986г., с което за деяние извършено на 17.08.1984 г. му е наложено наказание 1 година и 2 месеца "лишаване
от свобода", с ефективно изтърпяване при "общ" режим,
като на основание чл.25 НК, съдът е групирал двете наказания, а определеното
общо такова е било изтърпяно на 08.08.1986г.;
3. по НОХД № 921/00 г. на РС Враца, в сила от 02.05.2007 г., с което за деяние извършено на 05.11.1992 г. му е наложено наказание ГЛОБА
в размер на 10 лв.;
4. по НОХД № 1277/00г. на
РС Варна, в сила от 27.05.2009 г. с което за деяние
извършено в периода от 16.11.1996 г. до 03.12.1996 г. и за деяние извършено на 03.12.1996 г. му е наложено общо наказание от 6 месеца "лишаване от свобода" с ефективно изтърпяване при "общ" режим, към което наказание е
присъединено и наказание глоба в размер на 10 лв. На основание чл.59 ал.1 НК, съдът е зачел времето,
през което И. е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане под
стража".
С Определение №
400/17.02.2010 г., постановено по ЧНД № 170/2010г. на РС Варна, влязло в
законна сила на 05.03.2010 г., на
основание чл.25 НК, на подсъдимият И. е било определено едно общо наказание по последните две
осъждания в размер на 6 месеца "лишаване
от свобода" с ефективно
изтърпяване при "общ" режим, към което е присъединено и
наказанието глоба в размер на 10
лв., наложено му по НОХД № 1277/00г. на РС Варна, която глоба видно от приложеното на писмо от ТД на НАП, е платена.
Приел е също, че от приложено писмо на
районна прокуратура Варна е видно, че определеното по ЧНД № 170/2010г. на РС Варна наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", е изтърпяно, чрез зачитане на предварително
задържане на И. по няколко дела, в периодите от 10.01.1997 г. до 22.08.1997 г.
в ОС „ИН” Варна, от 02.02.1999 г. до 12.05.1999 г., в ОС „ИН” Враца и от 12.05.1999
г. до 07.06.1999 г. в ОС „ИН” Враца.
С оглед горните
обстоятелства, ВрРС е приел, че по отношение на този подсъдим на два пъти е
настъпила реабилитация по право, по смисъла на чл.86 ал.1 НК - първия път за двете
му осъждания за деянията, които е извършил като непълнолетен и които са били
групирани по НОХД № 488/86 г. на РС
Враца и втори път за осъжданията му за деяния, които е извършил като пълнолетен
и което са били групирани по ЧНД №
170/2010г. на РС Варна.
Безспорно в
случая е, че по отношение на първите две осъждания на И. е настъпила
предвидената в закона реабилитация по право, по смисъла на чл.86 ал.1 т.4 НК, тъй като наложените му наказания са за деяния извършени от него като
непълнолетен. Същите са били групирани и изтърпени на 08.08.1986г., като след тази дата е изтекъл
предвиденият в цитираната по-горе разпоредба две годишен срок, през който
лицето не е извършило друго престъпление от общ характер.
Настоящата
инстанция обаче, не споделя следващите разсъждения на първия съд и направените
въз основа на тях изводи, че по отношение на следващите осъждания на лицето
отново е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1 НК.
Както е посочил
първия съд, в такива случаи съдебната практика е противоречива, но въззивния
съд възприема становището, че по отношение на осъждано лице е възможна само
една реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1 НК, независимо дали е
настъпила за деяния извършени от лицето като непълнолетен или като пълнолетен.
Когато такава реабилитация е настъпила и лицето вече като пълнолетен, върши
нови престъпления, за него ще важи разпоредбата на чл.86 ал.2 НК, според която "реабилитация по право не настъпва за престъпление,
извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано."
Имайки предвид
горното, ВрОС приема, че за да е бил реабилитиран подсъдимия по последващото му
осъждане, той е следвало поиска съдебна реабилитация по реда на чл.87 НК или
пък да са изтекли сроковете за абсолютната реабилитация по смисъла на чл.88а НК.
Именно на
последното акцентира и защитата на И., като твърди, че в случая е настъпила
реабилитация по смисъла на чл.88а НК. Изтъкват се аргументи, че групирането на
наказанията не зависи от волята на подсъдимия и той няма вина, затова че съдът
се е произнесъл с последната присъда за деяние извършено 1996 г., със съдебен
акт, който е влязъл в сила на 27.05.2009
г., т.е. 13 години след извършване на деянието. Посочва се, че законодателят ясно
е казал в тази норма, че когато "...от изтърпяване на наказанието" е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 НК и са налице другите предпоставки, осъждането на лицето се
заличава. Смята, че в конкретния случай, пет годишният срок по чл.82 ал.1 НК,
следва да се счита, че започва за тече от 07.06.1999
г., тъй като на тази дата доверителят
й е бил освободен, поради промяна на мярката му за неотклонение. Позовава се на
обстоятелството, че след постановяване на присъдата по НОХД № 1277/00г. на РС Варна и последвалото групиране, постановено
по ЧНД № 170/2010г. на РС Варна, този съд е приел, че наложеното му общо
наказание от 6 месеца "лишаване
от свобода", е било изтърпяно, чрез
зачитане на предварително задържане на И.. Твърди, че обвинението тълкува
превратно разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК, поради което и срока по чл.82 ал.1 НК, не следва да се счита, че започва за тече от 27.05.2009 г., на която
дата е влязла в сила на присъдата постановена по НОХД № 1277/00г. на РС Варна. Изтъква и аргументи, че съдебната
практика решава по аналогичен начин въпроса за наличие на опасен рецидив,
където законодателят е предвидил като начало на установения в чл.30, ал.1 НК 5
годишен срок, момента на изтърпяване на предишно наложено наказание, а не
влизането в сила на съдебния акт.
Въззивната
инстанция обаче не споделя тези твърдения на защитата на И.. Безспорно е, че
присъдата е тази която определя дали лицето е виновно за извършване на
съответното престъпление и ако е така, какво наказание следва да изтърпи.
Безспорно е също, че докато съответната присъда не влезе в законна сила, нито
лицето се счита за осъждано, нито пък се пристъпва към изпълнение на
наказанието. Задържането на лицето по мярка за неотклонение не е вид наказание, а
мярка за процесуална принуда, имаща за цел да му попречи да се укрие или да извърши
ново престъпление. Вярно е и това, че след постановяване на присъдата, съдът е
длъжен да приспадне от определеното наказание, времето през което лицето е било
задържано по МНО и то не само по конкретното дело, а и по други такива, ако
такова приспадане не е извършено. Такова приспадане обаче, може да бъде
извършено само съдебен акт и то след влизане на същият в законна сила. Именно и
поради това, законодателят в чл.82 ал.2 НК е предвидил, че "давността за изпълнение на наказанието,
започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила." Това е
и момента, след който компетентните органи могат да предприемат действия по изпълнение
на наказанието.
Съдебната
практика и по-специално Решение № 574/28.12.2011 г., І-во н.о. на ВКС и Решение
№ 156/15.05.2012 г. І-во н.о. на ВКС също приемат, че начален момент на срока
на давността за изпълнение на наказанието, по смисъла на чл.82 НК, към който
текст препраща и разпоредбата на чл.88а НК " започва да тече от момента,
когато наложеното наказание става изпълнимо - по силата на ефективно налагащата
го присъда".
В конкретния
случай защитата твърди, че наложеното по НОХД
№ 1277/00г. на РС Варна наказание лишаване от свобода следва да се счита за
изтърпяно на 07.06.1999 г., на която
дата подсъдимият й е бил освободен,
поради промяна на мярката му за неотклонение, а не на 27.05.2009 г., на която
дата е влязъл в сила съдебният акт по делото, с който предварителното
задържане на И. е било зачетено. Да се приеме такова нещо означава, че следва
да се приеме, че и сроковете за настъпване на абсолютната реабилитация ще са
изтекли много преди постановяване на съдебния акт, с който се определя вида и
размера на наказанието, а към момента на постановяване на този акт, лицето вече
ще е реабилитирано.
В този смисъл
следва да се отбележи, че защитата на подсъдимия И. некоректно се позовава на
Решение № 575/04.01.2009 г., ІІІ-то н.о. на ВКС. Действително, в цитираното
решение, на втора страница в предпоследен абзац, ВКС приема, че към датата на
влизане в сила на обсъждания съдебен акт - 25.10.2000 г., поради зачитане на
предварителен арест, наложените на двамата подсъдими наказания, вече са били
изтърпени. По натам обаче съдът е приел, че извършената през 2008 год. кражба,
не следва да се счита за извършена при условията на опасен рецидив, тъй като именно
от 25.10.2000 г. до 2008 год. вече е бил изтекъл срока предвиден в чл.30 ал.1 НК.
Имайки предвид
всичко посочено по-горе, настоящата инстанция приема, че към момента на
извършване на деянието 11.04.2013 год., подсъдимият И. е бил осъждан на
наказание "лишаване от свобода", за което не е бил реабилитиран -
нито по право, нито по съдебен ред, нито пък са били налице условията за
абсолютна реабилитация, поради което и института на условното осъждане, по отношение на него не може да бъде приложен.
Независимо от това, настоящата инстанция счита, че данните по делото указват на
проявена от подсъдимия престъпна упоритост. Очевидно е, че наложените му до
момента наказания не са оказали своето дисциплиниращо въздействие към спазване
на законовите правила, което е категорично доказателство за липса на коректив в
поведението му и явната необходимост от по-сериозна по интензитет репресивна
мярка, с оглед коригирането му. Именно и поради това, въззивният съд приема, че
определеното на този подсъдим наказание от една година и три месеца лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като едно ново условно
наказание в конкретния случай не би могло да обслужи адекватно нито генералната,
нито специалната превенция.
Казаното по-горе по отношение настъпилата реабилитация по право за част от
осъжданията на И. и ненастъпилата такава за останалата част обуславя извод, че
настоящото наказание лишаване от свобода се явява второ по ред осъждане по
смисъла на чл.60, ал.1, във връзка с параграф 3 от ДР на ЗИНЗС и по силата на
чл.61, т.3 ЗИНЗС, то следва да се изтърпи в затвор, при първоначален
"строг" режим, в какъвто смисъл атакуваната присъда следва да бъде
коригирана.
Правилно и на основание чл.189, ал.3 НПК ВрРС е осъдил двамата подсъдими да
заплатят направените по делото разноски, а на основание чл.234 ал.3 НК вещите,
предмет на престъплението са били отнети в полза на Държавата.
За прецизност, следва да се отбележи, че първият съд не се е произнесъл и
не е наложил на двамата подсъдими предвиденото в чл.234 ал.2 НК наказание
"лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК", но поради липса на протест
в тази част, въззивната инстанция не следва да взема отношение.
При така изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 НПК, Врачанският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 4/28.01.2015 г., постановена по НОХД № 281/2014 г. по
описа на РС Враца, като на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
определя подсъдимия И.К.И. да изтърпи наложеното му наказание от една година и
три месеца "лишаване от свобода" в затвор, при първоначален
"строг" режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател:........... Членове:1..........
2..........