Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.Евгения
Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
Разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 746/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Т.Л. против решение № 127/07.08.2020г. по гр.д.№
985/2018г. на РС-С. в частта,с която са отхвърлени предявените от него
обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.45 ЗЗД
срещу ответника А. и отхвърлянето на исканията за премахване на незаконно
изграденото бунгало,разчистване на отпадъците от него и закриване на
партидата на ответника към ЧЕЗ,които
действия били "част от петитума на
иска по чл.108 ЗС“.Съдът извършил процесуално нарушение, приемайки допуснатите
оценителна и техническа експертизи,тъй като били некомпетентни и непълни.Съдът
незаконосъобразно приел,че процесното бунгало не следва да се премахне предвид
издаденото удостоверение за търпимост №
УТ -6/02.06.2015г.Бунгалото не било трайно прикрепено към имота и
ищецът-собственик не го желаел като „подобрение“.Въззивната жалба е оспорена в
законния срок.
Депозирана е насрещна въззивна жалба
от А.В.А. срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск
с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за подобрения ,направени в периода от
05.08.2014г. до 11.09.2018г. в размер на 18 095 лв.,частично предявен за
5000 лв.,както и в частта,с която е осъден да заплати разноски в размер на 1500
лв.Решението било необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.А. извършил ремонт, изолация, препокриване и електроинсталация на съществуващо
бунгало,боядисване на ограда,входна врата,порти,изграждане на ново
бунгало,септична яма,дворна тоалетна, пристройка към старо бунгало,бетонова
алея на старото бунгало.Съдът допуснал исканите експертизи,но не разширил
служебно техните задачи, а впоследствие мотивирал отхвърлянето на иска с липса
на достатъчно убедителни доказателства за извършени подобрения и конкретно-за
увеличената стойност на имота вследствие подобренията.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,Софийски окръжен
съд намира въззивните жалби процесуални допустими,но неоснователни.
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 1774/11.09.2018г. на В.Т.Л.
против А.В.А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.108 ЗС, чл.59, а.1 и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди,че е собственик по
силата на дарение от 2008г. на имот пл.№
221 с площ 860 кв.м в землището на с.Д. О.,Община С.,м.“Щ. г.“ при граници и съседи М. Н., С. С.,М. М.ов и
път.През м. октомври 2016г. ответникът
се настанил без основание в имота и отказвал достъп на собственика,като
демонстрирал собственически намерения.Съборил оградната мрежа,отсякъл десет
масивни борови дървета и изкоренил
четири броя сливови дръвчета,две ябълкови дръвчета и две крушови
дръвчета на обща стойност 2500 лв.Изградил на бетонна основа незаконно бунгало.
Л. претендира ревандикация на имота, обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2500 лв. за отсечените дървета,ведно със законната лихва върху сумата,
обезщетение за пропуснати ползи от имота за периода от октомври 2016г. до
датата на предявяване на иска,ведно със законната лихва,както и съдебни
разноски.Легитимира се с нот.акт № 136,том шести А,рег.№ 9406,дело №
1092/2008г. от 18.12.2008г. на нотариус Б.Механджийски рег.№ 411, за дарение на
недвижим имот -поземлен имот с площ 800 кв.м в м.“Щ. г.“,землището на с.Г. О.,Община
С.,при граници М. Н., С. С. ,М. М.ов и път.Прилага нотариална покана рег.№
4163,том 2,№ 168 ,връчена от нотариус рег.№ 701 с район СРС на 18.05.2018г. на А..
В поканата е даден двуседмичен срок за напускане на имота и премахване на
изградената в него постройка/същата не е локализирана/,както и 10 000
лв. обезщетение за отсичане на борови
стволове, изкоренени плодни дръвчета и съборена оградна мрежа,както и закриване
на партидата на негово име,открита в ЕРД.В молба до съда от 13.11.2018г.
уточнява,че искът за имуществени вреди е в размер на 2500лв., а сумата 7500 лв.
представлява обезщетение за ползване на имота за периода от 01.10.2016г. до
предяване на иска.Ответникът не е оспорил собствеността върху терена,но
твърди,че бил въведен от трети лица,представящи се за собственици, на
05.08.2014г. , и към този момент имотът бил в лошо състояние/разбито прогнило
бунгало от шперплат/.Почистил имота, ремонтирал бунгалото,изградил дворна
тоалетна ,направил бетонови пътеки.В имота изобщо не заварил плодни дръвчета и
борови дървета,а обратно-сам засадил плодни дървета.Присъединил имота към
ел.мрежа на ЧЕЗ, снабдил се с удостоверение за търпимост на бунгалото със съзнанието,че
е собственик.През м.ноември 2016г. намерил бележка в имота от ищеца и тогава
разбрал,че е измамен от мнимите собственици-продавачи. Отправил до ищеца
нот.покана да уредят отношенията си във връзка с подобренията на имота с цел запазването му на основание водене чужда работа без пълномощно,но ищецът
не се отзовал.По този начин ищецът се поставил в забава и не можел да
претендира обезщетение за ползване.Прилага нотариален акт № 156/05.08.2014г. за
закупуване на имота от лицето К.Т. Т.,която се легитимирала с нотариален акт,
описан приложенията като н.а.№ 118/28.09.1993г. на РС-С..Тъй като по този акт
Община С. се явявала собственик на 57/857 ид.ч. и А. ги закупил с договор за
продажба на общински имот от 20.04.2015г.Представя удостоверение за търпимост №
УТ -6 от 02.06.2015г. на Община С., видно от което последният е инициирал
административната процедура и бунгалото
с дървена конструкция, едноетажно, със ЗП 12.25 кв.м, изградено в ПИ № 77 по
кадастралния план на м.Щ. г. в землището на с.Г. О. отговаря на условията на
параграф 127 ,ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ.В удостоверението е изрично отбелязано,че
не подлежи на премахване и забрана на ползването и може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка.Приложен е и договора за присъединяване към
разпределителната мрежа на ЧЕЗ р. Б.“ ЕАД.Приложено е писмо от А. до Л.,в което
го кани в десетдневен срок да се срещнат за уреждане на отношенията във връзка
с подробно описаните подобрения,но без уточняване на стойността им, с телефон
за връзка.От известието за доставяне е видно ,че Л. е получил лично писмото на
04.04.2017г.Последният не се е отзовал
на поканата-няма твърдения в обратния смисъл.Самият той е отправил нотариална
покана една година по-късно.На 07.06.2018г. е получил втора покана,този път
връчена от ноториус, в която стойността на подобренията е оценена на 20595 лв.,от
които положеният труд е оценен на 2500 лв.На 16.01.2019г. А. депозирал насрещен
иск с подробно описани СМР на обща стойност 18095 лв. и приложил договор за
доставка и монтаж от 20.08.2015 г. с изпълнител“Е. С.“ ЕООД по оферта за обект
ПИ-77 ,с цена 4500 лв. без ДДС авансово
платима и 13 595лв.без ДДС-след приключване с приемо-предавателен протокол.видно
от офертата,съдържа ремонт на старо бунгало,ремонт на ограда,фундамент на старо
бунгало,септична яма,плочки ,шахта,саниране и прочие, на обща стойност
18095лв.Първоинстанционният съд е допуснал исканата СТЕ за доказване на
подобренията и вещото лице е
установило,че стойността им възлиза на 16 817 лв.От описанието на видовете
СМР се потвърждава наличието на старо бунгало и ново бунгало.Допуснатата на Л.
съдебно-оценителна експертиза на насажденията, извършена от вещо лице-лесовъд ,
установява,че при огледа не е установен нито един дънер от отрязано дърво , а
при справката в отдел „Екология“ на Общината вещото лице не е открило да са издавани позволителни за сеч в
процесния период.При огледа са установени 54 белборови дървета, 2 череши,3
круши,1 леска,2 мушмули,2 дюли и 1 сребрист смърч.,на възраст между 7-12години,
но следва да се има предвид,че от 3 до 7 години дърветата са били в
разсадника-следователно, в процесния имот са засадени в последните пет години
преди заключението от 12.06.2019г.Св.Р.-майка на ищеца Л.-посочва,че през
2016г. установила липсата на дървета и изграждането на ново бунгало в
имота.Свидетелят К.-приятел на ищеца Л.,дава подобни показания с допълнението,че
видял нарязаните пънове от борове в двора.Св.Х.-съседка на имота-установява,че
преди А. да го облагороди, бил запустял и не можело да се определи дали имало
овощни дръвчета.Свидетелката Г.-притежателка на имот в м.Щ. г.,намиращ се през
една улица,дава подобни показания.При съвкупната преценка на доказателствата
съдът е отхвърли иска за обезщетение поради лишаване на собственика от ползване
на имота,отхвърли е иска за вреди поради изкореняване на насаждения,както и насрещния
иск за подобрения,предявен като частичен за сумата 5000лв.Изградил е изводите
си върху заключенията на вещите лица и договора за строителство и монтаж като е
отдал предпочитание на експертизите и писмените доказателства пред гласните
такива,поради вътрешната противоречивост и неопределеност на показаниятана св.Р.
и К..Намерил е показанията на свидетелите Г. и Х. за достоверни, което е
оправдано предвид съответствието им със заключенията на вещите лица и
възможността да придобият непосредствени наблюдения като притежатели на съседни
имоти.Претенцията за обезщетение за ползването на имота е отхвърлена с
мотиви,че не бил доказан размера на обезщетението,което следвало да стане с
оценителна експертиза, установяваща пазарната цена на наема на имота за периода
между нотариалната покана и депозирането на исковата молба.Следва да се
добави,че не би могло да се извърши коректно такава експертиза предвид
недоказаността на твърденията на ищеца за състоянието на имота преди
завладяването му от ответника. През периода,за който се претендира обезщетение,
имотът вече е имал значителни подобрения,увеличаващи потребителната му стойност
и от там –наемната цена.Що се отнася до насрещния иск,въпреки дадените указания
А. не е ангажирал доказателства за увеличената стойност на имота, а само за
разходите,свързани с облагородяването и подобренията .Ето защо въззивният съд
достига до същите изводи от правна и фактическа страна.Не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила.В доклада по делото/л.63 ил.64/ са
формулирани ясно и точно правните основания на предявените искове,разпределена
е правилно доказателствената тежест и изрично е указано на странит,че следва
ангажират доказателства ,включително за увеличената стойност на имота съгласно
чл.72,ал.1 от ЗС.Решението е обосновано и аргументирано.В частта относно
искането за премахване на новопостроеното бунгало и заличаване на партидата за
електрозахранване следва да се добави,че Л. не е предявил иск по чл.109 ЗС,нито
е навел твърдения,че действието, осигуряващо електрическа енергия в имота,му
пречи да го ползва.Собственикът има възможност по административен ред да открие
партида на свое име.При положение,че и преди завладяването в имота е имало
бунгало, не може да се приеме изграждането на ново бунгало в режим на търпимост
като действие,препятстващо ползуването на имота
или причиняващо обезценяването му
предвид различно предназначение.Решението
е правилно и в частта на разноските,тъй като,редуцирайки адвокатското
възнаграждение,платено от Л.,от 2500 лв. на 1500лв.,е отчел фактическата и
правна сложност на спора.По изложените съображения решението следва да бъде
потвърденов обжалваната му част.В останалата част,касаеща уважаване на иска с
правно основание чл.108 ЗС, решението е влязло в сила
Водим от горното,Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №127/07.08.2020г.
на РС-С. по гражданско дело № 985/2018г. в частта са отхвърлени исковете на В.Т.Л.
срещу А.В.А. ,както следва: на осн.чл.59 ЗЗД за обезщетение в размер на 7500
лв.за невъзможността да ползва поземлен имот в м.“Щ. г.“ в землището на с.Г. О.
пл.№ 221 с площ 860 кв.м. при граници М. Н.,С. С. ,М. М.ов и път,за периода от
01.10.2016г. до 11.09.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска до окончателното й плащане;на осн.чл.45 ЗЗД за сумата 2500лв.
щети от изкореняване на дървета,ведно
със законната лихва върху тази сума и в частта с която е осъден да заплати разноски
в размер на 1000 лв.; а така също в частта на решението,с която са отхвърлени
иска на А.В.А. срещу В.Т.Л. за заплащане на подобрения в размер на 18095 лв.,предявен частично за
5000 лв., и е осъден да заплати разноски в размер на 1500 лв.
В останалата част решението е влязло
в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.