Р Е Ш Е
Н И Е
№13
град Велико Търново,
01.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги
Чемширов
при секретаря П.И. като
разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №301 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 215 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/
Същото е образувано
по жалба на Р.И.Г. *** срещу Заповед №938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец,
с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план – план за
регулация/ЧИ на ПУП – ПР/ на гр. Лясковец в обхват Урегулиран поземлен имот/УПИ/
XVIII-365 в кв. №74.
Жалбоподателят излага
подробна фактология относно процедурите и делбените производства, обект на
които е УПИ XVIII-365 в периода от 2015г. насетне. Липсват конкретни и ясно
заявени основания за незаконосъобразност на оспорената заповед. По същество
иска актът да бъде отменен, тъй като предаваемо място с триъгълна форма,
находящо се в южната част на съседния УПИ XVI-1746 в кв. 74 по плана на гр.
Лясковец, не е включено в площта на новообразувания след делбата УПИ XVIII-365.
Моли за присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител – адв. М.. От жалбоподателя е представена
писмена защита с оплаквания, че предаваемото място с триъгълна форма не е
присъединено към неговия парцел на основание §8 от ЗУТ. Претедриза за
присъждане на разнски.
Ответникът – кметът
на община Лясковец чрез адв. К., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Твърди, че регулационните отношения между УПИ XVIII-365 и УПИ
XVI-1746 в кв. 74 по плана на гр. Лясковец са уредени и заповедта на кмета е
съобразена с това обстоятелство. Моли оспорването да бъде отхвърлено и в полза
на ответника да бъдат присъдени направените разноски. В съдебно заседание
поддържа, че спорната площ с триъгълна форма не е включена в площта на
новообразувания след делбата на УПИ XVIII-365 имот, тъй като тази площ никога
не е била част от въпросния парцел. Счита, че жалбоподателят има претенции за
собственост, а не за незаконосъобразност на заповедта. По делото е представена писмена
защита. Претендира за разноски.
Заинтересованите
страни – М.М.Г. и М.С.Г., не се явяват, не се представляват и не вземат
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени
наведените доводи, както и приложените по делото доказателства, намира следното:
Предмет на оспорване
е Заповед №938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец, с която е одобрено ЧИ
на ПУП – ПР на гр. Лясковец в обхват УПИ XVIII-365 в кв. №74, с което УПИ
XVIII-365 се разделя на два нови самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ
XVIII-365 и УПИ XLII-365.
По делото няма спор,
че Р.Г., М.Г. и М.Г. са собственици на УПИ XVIII-365 в кв. №74 по плана на гр.
Лясковец . Това обстоятелство се установява от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №168, т. I,
н. дело №373/1962г., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация №236, том V, н. дело №1641/1995г.,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №95, т. I, рег. №1506, н.
дело №106/2000г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №631,
том II, рег. №4211, н. дело №546/2007г.
Между съсобствениците
на парцела е налице
висящо делбено производство по гр. д. №624/2015 г. по описа на ГОРС. С влязло в
сила Решение №434/13.11.2015 г. по гражданското дело е допусната съдебна делба
на процесния недвижим имот. Във втората фаза на делбеното дело съдът е приел
заключение на СТЕ, според което имотът е поделяем съгласно правата на страните,
и на основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ е изискал от главния архитект становище
относно поделяемостта на недвижимия имот. Главният архитект на общината е дал
мотивирано предписание вх. №3283/23.03.2016г. страните да внесат проект за
изменение на действащия план за регулация. С Протоколно определение от
29.03.2016 г. ГОРС е уважил направеното от страните искане да внесат проект за изменение
на ПУП чрез обособяване на два УПИ от допуснатия до делба имот, във връзка с
което гражданското дело многократно е отлагано с цел страните да предприемат
нужните действия, за да може делбеното производство да приключи. Многократно в
този времеви интервал Р.Г. *** с молби, които в последствие е изменял и/или оттеглял.
Доказателства за това се съдържат в административната преписка по настоящото
дело, но същите нямат решаващо значение и отношение към законосъобразността на
оспорената заповед. В съдебно заседание на 27.02.2018г. Г. е заявил пред ГОРС,
че желае първо да уреди регулационните отношения на допуснатия до делба имот,
след което да продължи административната процедура по обособяване на два
самостоятелни парцела. Поради недостатъчната активност на съделителите и многократно
предоставените им от съда срокове /осем пъти делото е отлагано/ за
осъществяване на необходимите действия по административното производство, на
основание чл. 60, ал. 3 от Правилника за администрацията в съдилищата е
постановено гражданското дело да се предаде за съхранение в Служба „Архив“ и статистически
да се отчита като свършено.
До издаването на оспорената
в настоящото производство заповед се е стигнало по Заявление №М-2814/06.11.2018
г., с което Р.Г., М.Г. и М.Г. *** да допусне изработването на проект за
изменение на ПУП – ПР в обхват УПИ XVIII-365 в кв. №74 по плана на гр.
Лясковец.
На основание чл. 135,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ главният архитект на общината е дал Становище
№031-ЧИ-ПУП-2018/15.11.2018 г. да се разреши изработването на ЧИ на ПУП за УПИ
XVIII-365, който на основание чл. 134, л. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ да бъде
разделен на два нови самостоятелни парцела: УПИ XVIII-365 и УПИ XLII-365. В
мотивите на становището е посочено, че по силата на §8, ал. 2, т. 3 от ПР на
ЗУТ площта с формата на триъгълник, находяща се в южната част на УПИ XVI-1746,
следва да се включи в площта на новообразувания след делбата УПИ XVIII-365.
Последвало е
издаването на Заповед №2166/16.11.2018 г., с която кметът на Община Лясковец на
основание чл. 124а, ал. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. §8 от ПР на ЗУТ
разрешава да бъде възложено изработването на ЧИ на ПУП, което предвижда УПИ
XVIII-365 да се раздели, като се обособят два нови парцела, а площта с формата
на триъгълник, находяща се в южната част на УПИ XVI-1746 да се включи в площта
на новообразувания след делбата УПИ XVIII-365. Заповедта на кмета е разгласена съобразно
изискванията на чл. 135, ал. 7, вр. чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ с Обявление
№УТ-01-6126/16.11.2018 г., което е поставено на информационното табло в
сградата на Община Лясковец и е публикувано на интернет страницата на общината.
Допълнително същата е изпратена на заявителите – Р.Г., М.Г. и М.Г., по пощата.
Изработеният проект е
входиран от Г. *** ведно със Заявление №М-3146/19.12.2018 г. за разглеждане и
одобряване на ЧИ на ПУП за УПИ XVIII-365. Макар и не в срока по чл. 136, ал. 1,
вр. чл. 128, ал. 3 от ЗУТ заинтересуваните страни – заявителите като
собственици на УПИ XVIII-365 и Стоянка В. Димова за УПИ XVI-1746 предвид проектираната
промяна на вътрешната регулационна линия между тези два парцела, са информирани
за изготвения проект с Обявление №УТ-03-3664/07.08.2019 г., което им е
изпратено по пощата. В хронологичен ред след това съобщаване в преписката се
откриват документи, легитимиращи Боян Димов като собственик на съседния УПИ
XVI-1746, включително и на триъгълното парче, в това число: Договор от
01.02.1999г. за продажба на недвижим имот частна държавна собственост,
придаваем по регулация, Удостоверение от 18.01.1999г. на кмета на Община
Лясковец, Удостоверение за данъчна оценка от 20.01.199 г., Акт за констатации
№6/20.01.1999г., Приходна квитанция №0236158/18.01.1999г., Вносна бележка от
18.01.1999г., Квитанция от 21.01.1999г., Данъчен облагателен акт №6/20.01.1999г.
Видно от
препис-извлечение от Протокол №4 на 13.11.2019 г. е
проведено заседание на Експертен съвет по устройство на територията при Община
Лясковец /ЕСУТ/. По т. 22 от дневния ред относно заявлението на Р.Г. е взето
Решение №22, според което проектът за ЧИ на ПУП – ПР в обхвата на ПИ 365, за
който е отреден УПИ XVIII-365, кв. 74 по плана на
гр. Лясковец, за уреждане на регулационни отношения съгласно разпоредбите на
чл. 134, ал. 2, т. 6 и т. 7 и §8 от ПР на ЗУТ, е приет със забележки. Указано е
проектът да се върне за преработка на проектанта, тъй като в хода на
процедирането е установено, че част от новообразувания имот УПИ XVIII-365 е
собственост на Боян Димов, за което има представени доказателства.
На неуточнена дата
през м. ноември 2020 г. жалбоподателят Г. *** коригиран проект за ЧИ на ПУП –
ПР/л. 174 от делото/ съобразно указанията на ЕСУТ. Производството е приключило
с издаването на оспорената Заповед №938/29.04.2021г. на кмета на Община
Лясковец, с която е одобрено ЧИ на ПУП – ПР на гр. Лясковец в обхват УПИ XVIII-365,
който се разделя на два нови самостоятелни парцела. Това обстоятелство е потвърдено
от изслушаната по делото СТЕ. За одобреното изменение заинтересованите лица – Р.Г.,
М.Г. и М.Г., като собственици на УПИ, непосредствено засегнат от предвижданията
плана, са информирани на 10.05.2021г. по пощата със Съобщение
№УТ-03-2239/29.04.2021г.
Г. е останал
недоволен на така издадената заповед, тъй като по твърденията му триъгълното
парче не е включено към новообразувания УПИ XVIII-365 и е оспорил заповедта с
жалба от 19.05.2021г. до Административен съд – Велико Търново. Въз основа на това
оспорване е образувано настоящото производство.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, според която вторият преработен вариант на
проекта за ЧИ на ПУП от м. 11.2020г. е одобрен с издадената Заповед
№938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец. Вещото лице е установило, че
процесното разделяне на УПИ XVIII-365 не съответства на делбата от
допълнителното заключение на СТЕ по гр. дело №624/2015г. по описа на ГОРС по
площ и графика, тъй като то е направено на база ПИ №365 с включване на триъгълната
площ от северния УПИ XVI-1746. Според експерта дворното място с триъгълна форма
представлява част от имот с кадастрален №365, включено в УПИ XVI-1746, съгласно
действащата дворищна регулация, одобрена със Заповед №346/09.06.1993г. на
Община Лясковец и улична регулация, одобрена с Решение №277/28.04.2005г. на
Общински съвет – Лясковец. Направена е констатация, че това място с триъгълна
форма не е предмет на оспорения план и не се включва в новообразувания УПИ
XVIII-365 с площ от 505 кв. м. Заключението на експертизата е прието и вложено
като доказателство по делото. Същото е оспорено от жалбоподателя с твърдения,
че е неоснователно, несъответно на закона и неадекватно по отношение на
становището, че спорната между УПИ XVIII-365 и УПИ XVI-1746 триъгълна площ
представлява придаваемо дворно място, което е изкупено от Боян Димов с Договор
за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от 01.02.1999г. с
областния управител, преди влизане в сила на ЗУТ, и по този начин сметките по
регулация са уредени и дворищната регулация е приложена. Въпреки оспорването
жалбоподателят няма доказателствени искания за назначаване допълнителна или
повторна експертиза.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена против подлежащ на оспорване административен акт от категорията
на актовете по чл. 214, т. 1 от ЗУТ от заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗУТ /собственик на имот, непосредствено засегнат от
предвижданията на плана/ до компетентния да я разгледа съд – аргумент от чл.
215, ал. 1 от ЗУТ. Оспорването е на правено в преклузивния срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
След проверка,
извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 219,
ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че обжалваната заповед на кмета на
Община Лясковец е издадена от компетентен орган съобразно правомощията, дадени
на кмета на съответната община с чл. 136, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта е изготвена
в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59 от АПК реквизити. По смисъла на
Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС фактическите и правните
основания в случая се откриват отделно в представените с административната преписка
документи, изготвени в рамките на процедурата, в това число Решение №22 по
Протокол №4/13.11.2019 г. на ЕСУТ, за което в заповедта се съдържа изрично
позоваване. Това позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията за издаване на акта и да организират защитата си срещу него. Съдът
приема, че процесният акт съдържа мотиви и фактически основания за издаването
му, които се намират в приложената административна преписка. Формулиран е ясен
диспозитив. Има указание относно реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Съответствието
на правното основание и фактическото такова е предмет по съществото на спора и касае
материалната законосъобразност на акта.
Въпреки недотам прецизното спазване на сроковете в хода
на административната процедура, съдът намира, че при издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен
това тези срокове имат инструктивен характер. Спазена е процедурата по
одобряване на изменение на ПУП, регламентирана в Раздел ІІІ, Глава VII от ЗУТ.
По-горе са описани всички относими документи от значение за протеклото
административно производство по изработване и одобряване на ПУП – ПР.
Оспорената заповед не страда от пороци, засягащи нейната
материална законосъобразност и съответствието й с целта на закона. Правната
регламентация за изменение на ПУП във връзка със съдебна делба се съдържа в чл.
201 от ЗУТ и сочи, че за да се измени действащ план за регулация във връзка със
съдебна делба е необходимо да е налице висящо съдебно производство за делба на
УПИ, по което след заявено пред съда положително становище на общинската
администрация за поделяемостта на имота, по предписание на главния архитект се
внася проект за изменението. Внесеният проект се одобрява, след което се
извършва делбата от съда с постановеното от него съдебно решение. Именно такъв
е и настоящият случай. Безспорно
е установено, че между Р.Г., М.Г. и М.Г. е налице висящо делбено производство
по гр. д. №624/2015 г. по описа на ГОРС с предмет на делба УПИ XVIII-365. Абсолютна
предпоставка за възникване на задължение за произнасяне на главния архитект по
реда на чл. 201, ал. 3, изр. първо от ЗУТ е първоначално постъпило служебно
искане от съда. В случая това е сторено с Писмо изх. №655/29.02.2016г. на ГОРС/л.
151 от гр. дело/. Това е нормативноустановеният ред за сезиране на
административния орган съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ. Тоест започването на
уреденото в цитираната правна норма административно производство е в пряка
причинна връзка с висящо съдебно производство за делба на недвижим имот, но
движението на процедурата е в пълна зависимост от активното поведение на
съделителите, като в случая на последните е дадена възможност за изготвяне на проект
за изменение на ПУП – ПР.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 134, ал.
2, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, според които влезлите в сила ПУП могат да се изменят,
когато има съгласие на всички собственици на имоти – предмет на самия план, както
и когато има предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени
имоти.
От приетата по делото СТЕ е видно, че действащата
дворищна регулация по отношение на процесния имот е одобрена със Заповед
№346/09.06.1993г. на Община Лясковец, а уличната регулация – с Решение №277/28.04.2005г.
на Общински съвет – Лясковец. Тоест налице е първата предпоставка от
фактическия състав. Няма спор, че производството за ЧИ на ПУП е задвижено по
заявление на всички собственици на имота – предмет на самия план: Р.Г., М.Г. и М.Г..
Общото заявление сочи, че е налице необходимото съгласието на всички
съсобственици. Това съгласие всъщност се подразбира и от предложението на
делбения съд по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, вр. с чл. 201, ал. 1 от ЗУТ. Налага се изводът, че фактическите основания за постановяване на Заповед
№938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец в пълнота съответстват на
даденото правно основание.
От събрания по делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че при постановяване на процесната заповед
материалният закон е приложен правилно – от терена на УПИ ХVІІІ-365 се формират
два нови самостоятелни УПИ съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗУТ и при спазване на
нормативните изисквания за обособяване на УПИ.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие
с целта на закона, който предвижда изричната възможност по чл. 134, ал. 2, т. 7
от ЗУТ за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове по
предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти.
Поддържаните от жалбоподателя възражения са извън
предмета на настоящото дело, което изисква проверката за законосъобразност на
Заповед №938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец. Основанията за оспорване
на индивидуалните административни актове са изчерпателно изброени в чл. 146 от АПК и съдът служебно извърши проверка за всяко едно от тях, тъй като
претенциите на оспорващия касаят единствено триъгълното място в южната част на
УПИ XVI-1746. Исканията на жалбоподателя се свеждат до включване
на тази площ към единия от новообразуваните имоти след делбата. Включително
според петитума на жалбата той иска съдът да постанови тази територия да бъде
присъединена към новия имот. Тази концепция не може да бъде квалифицирана по
нито един от критериите на чл. 146 от АПК и е напълно неоснователна, тъй като
въпросната площ въобще не е предмет на плана и на процесното изменение. В
обхвата на изменението е подлежащият на съдебна делба УПИ XVIII-365 чрез
разделянето му на два нови имота, а не вътрешната регулационна граница между УПИ
XVIII-365 и УПИ XVI-1746. Това произлиза от вида на производството с правно
основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, както и от параметрите на изменението,
зададени от самия жалбоподателя с подаденото заявление за допускане и
одобряване на проектиране в обхват УПИ XVIII-365. Сам жалбоподателят е
представил в общината коригирания проект, засягащ единствено поделянето на
съсобствения му парцел, и в тази връзка собственикът на съседния имот не е бил
страна нито в административното, нито в съдебното производство.
Удовлетворяването на исканията на жалбоподателя би означавало да се изопачи и
дори да се прескочи административната процедура и да се лиши от право на защита
собственикът на УПИ XVI-1746, което е недопустимо. Същевременно няма пречка жалбоподателят
да инициира отделно административно производство за изменение на ПУП с предмет
вътрешната регулационна линия между УПИ XVIII-365 и УПИ XVI-1746, в хода на
което да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и
да бъде спазен принципът на равенство, като бъде осигурена възможност всички
лица, които са заинтересовани от изхода на производството, да имат равни
процесуални права да участват в тях за защита на своите права и законни
интереси. Това щеше да е налице, ако жалбоподателят не беше подал втория
коригиран проект за ЧИ на ПУП, но в настоящия случай спорното произнасяне на
кмета в цялост благоприятства жалбоподателя и отговаря на исканото от него ЧИ
на ПУП. Искането е по повод съдебна делба на УПИ XVIII-365 и изхожда от всички
заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /сред които не попада Боян
Димов – собственик на съседния УПИ/, поради което следва единственият възможен
извод, че целта на развилото се производство е именно резултатът, обективиран в
оспорената заповед.
Оплакването на жалбоподателя, че с Молба вх.
№М-804/02.04.2021 г. до Община Лясковец е оттеглил втория коригиран проект, въз
основа на които е издадена заповедта, също е несъстоятелно. Производството по
изменение на ПУП е започнало по инициатива на жалбоподателя и останалите
съсобственици на парцела. Заявлението, по което е стартирана процедурата,
датира от 06.11.2018г. Заявлението за одобрение на изменението е от 19.12.2018г.
Заповедта е издадена на 29.04.2021г. За този период от време няма данни
заявителите да са предприели действия по прекратяване на производството. Според
чл. 56, ал. 1 от АПК административният орган прекратява производството по
искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е
предвидено друго. Съдът
намира, че молбата от 02.04.2021г. не може да се разглежда като молба за
прекратяване, тъй като в нея изрично е посочено, че се оттегля последния проект
и Г. желае границата със съседния имот да остане такава, каквато е била по
предпоследния проект, тоест триъгълното парче да бъде присъединено към неговия
имот. Остава впечатлението, че жалбоподателят иска изменение в ПУП, но по
параметри, определени от него, които го благоприятстват, придавайки му
допълнителна площ и то не към целия УПИ XVIII-365, а само към новообразувания
такъв.
Извън това собственикът на УПИ XVI-1746/Боян Димов/ е
направил възражения срещу процедирането в „предпоследния вариант“ и не давайки
съгласие за подобно изменение всъщност препятства хипотезата на чл. 134, ал. 2,
т. 6 от ЗУТ за съгласие на всички собственици на имотите – предмет на самия
план. Ако административният орган беше уважил подобно искане, то това би
нарушило основните принципи на административния процес и би довело до
незаконосъобразност на акта, предвиждащ такива измененията в ПУП.
На последно място, възраженията си относно вътрешната
регулационна линия между УПИ XVIII-365 и УПИ XVI-1746 оспорващият е имал
възможност да изложи в хода на оспорване на мълчаливия отказ на
административния орган по Молба вх. №М199/31.01.2017 г. до Община Лясковец, с
която на основание §8, ал. 1 от ЗУТ е поискал служебно изменение на ПУП в
частта между двата засегнати парцела. Този отказ не е оспорен. Както се каза
по-горе обаче възможността за изчистване на този въпрос не е преклудирана, доколкото
жалбоподателят може да инициира ново производство за ЧИ на ПУП в обхват УПИ XVIII-365
и УПИ XVI-1746, като подаде заявление до общината.
По изложените съображения съдът намира оспорената заповед
за законосъобразна, а жалбата срещу нея – за неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Сторените
такива в хода на делото възлизат на 900 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Г.
*** срещу Заповед №938/29.04.2021г. на кмета на Община Лясковец, с която е
одобрено частично изменение на подробен устройствен план – план за регулация на
гр. Лясковец в обхват Урегулиран поземлен имот XVIII-365 в кв. №74, с което УПИ
XVIII-365 се разделя на два нови самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ
XVIII-365 и УПИ XLII-365.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********
*** да заплати в полза на Община Лясковец разноски по делото в размер на 900
/деветстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :