Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1524
гр. Пловдив, 10.09.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2768/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-040600 от 26.04.2017г. на Директор
на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на ЕТ „****, със седалище
и адрес на управление: гр.****, представлява от собственика П.И.И., ЕГН **********,
на основание чл. 198 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 9, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл.198 от ЗЗП е наложено наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.15,
ал.1 от Наредба за етикирането и наименования на текстилните продукти /НЕНТП/.
В
жалбата и в писмена молба към нея се прави искане за отмяна на атакуваното НК
като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи за допуснати нарушения
на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН. Навежда се
твърдение, че процесните стоки са били предназначени за дарение, а не за
продажба. Излага се становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят
редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – адв. В.К. излага доводи за правилно
и законосъобразно НП и пледира същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На
19.10.2016 г. от служители на РД Пловдив-КЗП, сред които и св.С.К.Г., на
длъжност „***“, била извършена проверка в магазин за дамско бельо, находящ се в
гр.Пловдив, ТЦ Автогара „Родопи“, стопанисван от жалбоподателя. Проверката имала за предмет спазване
изискванията на ЗЗП при предоставяне на предварителна информация на
потребителите за предлаганите за продажба стоки, в т.ч. и обявяване на техните
цени. В хода на проверката било констатирано, че търговският обект е в работен
режим и с обявено работно време от 9:30 часа до 18:30 часа. Изложени за
продажба били предимно дамски облекла, произведени от „Крез“ ЕООД с търговска
марка „Денс“, както и „Бордо“ Русе, „Варуш 96“ ООД. Предлагали се и дамски
облекла без търговска марка, произведени в Турция, видно от текстилните
етикети, пришити от вътрешната страна на облеклата, както и без такива или
други етикети. Цените на стоките били обявени чрез етикети, поставени на видно
за потребителите място. Проверяващият орган установил следното:
Стоките
с произход Турция или с неизвестен произход били предлагани за продажба без
етикет на български език или на български език с информация за производител и
вносител, ако стоките били от внос.
В
момента на проверката стоките, които се предлагали на потребителите без етикети
на български език или на български език били:
-
148бр. дамски панталони, блузи, сака, спортни
долнища;
-
42бр. клинове;
-
20 чифта чорапогащи, с цени от 10 лв. до 25лв. и
с търговски марки DOGAN, GIYIM, TERNIK, MODA LUX и без
търговска марка, изложени на щендер пред магазина.
За
това, че търговецът предлага на потребителите гореописаните стоки без етикети
на български език или и на български език, св.Г. приела, че е нарушил разпоредбата
на чл.9, ал.1 от ЗЗП.
Наред
с това, контролните органи констатирали, че описаните по-горе дамски облекла,
които представлявали текстилни продукти, били предлагани на потребителите без жалбоподателят
да ги е етикирал на български език с информация за наименование и процентно
съдържание на текстилните влакна, с което според св.Г. била нарушена
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата за етикирането и наименованията на
текстилните продукти, издадена на основание чл.12, т.1 от ЗЗП.
Резултатите
от проверката били обективирани в Констативен протокол № К-0234222/19.10.2016
г.
За
констатираните при проверката нарушение срещу ЕТ „***“ бил съставен АУАН №
К-040600/16.01.2017 г. за нарушения на разпоредбите на чл.9, ал.1 от ЗЗП и чл.15,
ал.1 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти,
издадена на основание чл.12, т.1 от ЗЗП.
На
основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл.198 от ЗЗП на жалбоподателя били наложени две административни
наказания имуществена санкция, всяка от по 500 лв. за нарушение на чл.9, ал.1
от ЗЗП и чл.15, ал.1 от Наредбата за
етикирането и наименованията на текстилните продукти, издадена на основание
чл.12, т.1 от ЗЗП.
Разпитана
в съдебно заседание актосъставителят С.К.Г. сочи, че извършената на 19.10.2016
г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя магазин за дамско облекло имала за
цел проверка спазването на изискванията на ЗЗП и предоставяне на предварителна
информация на потребителите за предлаганите стоки. За продажба били предлагани
предимно дамски облекла на български производители. Имало и такива, които били
производство от внос, видно от етикетите на производителите, пришити от
вътрешната страна на стоката или от картонените етикети, както и такива, които
били без етикети. Това не позволявало да бъде установен по време на проверката
техният производител. За стоките с български производители имало етикети с
предоставена информация на български език, съгласно чл.9, ал.2 от ЗЗП. Имало и
стоки с етикети на производители или без никакви етикети, изложени на щендери
пред магазина, които имали етикети с информация за производител и такива без
никакъв етикет. Собственичката на магазина – И. присъствала по време на
проверката и била уведомена, че за констатираните нарушения ще бъде съставен
АУАН. Със съставения Констативен протокол същата била поканена за връчване на
акта, на която дата И. не се явила. С нея бил осъществен и контакт по телефона,
при което И. заявила, че ще посети Д „ИТ“-Пловдив друг ден, но така и не дошла.
Свидетелката твърди, че на търговеца били изпратени две покани, които се
връщали непотърсени, поради което на 16.01.2017 г. му бил съставен АУАН.
Връчването било извършено в търговския обект лично на И. през месец март 2017
г. След неколкократни опити за връчване на НП, последното било получено от явил
се в Дирекцията адвокат, представляващ търговеца. Актосъставителят не може да
упомене точният брой на дамските облекла, който бил посочен в Констативния
протокол. Констатираното второ нарушение се състояло в липса на етикети с
информация на български език за съдържанието и наименованието на текстилните
влакна, тъй като предлаганите за продажба стоки били текстилни изделия.
Свидетелката цитира съдържанието на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба за
етикирането на текстилните продукти. В хода на проверката не било направено
възражение, че дрехите предстоят да бъдат дарени. Потвърждава, че освен
информация на български език за производител нямало и информация за
съдържанието и наименованието на текстилните влакна. При проверката на
19.10.2016 г. св.Г. лично връчила протокола от проверката на собственичката,
която го подписала. Същата била поканена за съставяне на АУАН в началото на
месец ноември, но не се явила.
По
делото са приложени Заповед № 289/22.04.2015 г. и Заповед № 390 ЛС/22.04.2015
г., двете на Председателя на КЗП, за оправомощаване на актосъставителя и
наказващия орган да съставят АУАН, съответно да издават НП за нарушения на ЗЗП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена служебна проверка съдът констатира,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление.
В
отклонение от императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП в т.1
от същите са лишени от ясно, точно и еднозначно описание на твърдяното
административно нарушение на чл.9, ал.1 от ЗЗП и обстоятелствата, при които е
осъществено. Това отклонение е довело и до неизпълнение на задълженията по
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи законните разпоредби, които са
били нарушени. От една страна се посочва, че сред предлаганите за продажба на
щендер пред обекта дамски облекла са налични стоки с произход Турция или с
неизвестен произход без етикет на български език или и на български език
с
информация за производител и вносител, ако стоките са от внос. От друга страна е
посочен конкретен брой дамски облекла от съответен артикул, за които се твърди,
че се предлагат на потребителите без етикети на български език или и на
български език. От така описаното деяние не става ясно дали същото касае
неизпълнение на задължение на търговеца по чл.9, ал.1 от ЗЗП, каквато
квалификация е дал актосъставителя, възприета от наказващия орган, или не е изпълнил
изискването на ал.2 от същата разпоредба, която указва необходимата информация,
която трябва да съдържа етикетът, каквато е информацията за производител и
вносител. В процесният случай деянието е определено като нарушение на чл.9,
ал.1 от ЗЗП, която разпоредба разписва задължението на търговеца да предлага за
продажба стоки с етикети на български език или и на български език, с
изключение на случаите, когато информацията по ал.2 може да бъде предоставена
чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други
знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на
наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Необходимото
съдържанието на последните обаче препраща към чл.9, ал.2 от ЗЗП, указваща, че
етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако
стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока
на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за
употреба. От цитираните разпоредби се налага извода, че когато изискуемата по
закон информация не може да бъде или обективно не е предоставена на потребителя
по предвидения в цитираното изключение способ и стоката изобщо няма етикет на
български език, това ще съставлява нарушение на
чл. 9, ал. 1 от ЗЗП, докато в случай, че има поставен етикет на
български език, но с непълно съдържание съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗЗП /каквато е
информацията за производител и вносител, ако стоките са от внос/ ще се касае за
нарушение на чл.9, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗЗП. Допълнително неяснота в акта и НП е внесена с изброяване на конкретен брой
изделия дамски облекла, без да е уточнено кои от тях са изобщо без етикет на
български език и кои без етикет на български език с информация за производител
и вносител. Затова в случая на практика остава неясно за какво точно деяние е
санкциониран жалбоподателя - предлагане за продажба на стоки, на които въобще
не са поставени етикети на български език /така както е дадената цифрова
квалификация в акта, в НП и в част от формулировката на противоречивото
словесно описание на нарушението/ или предлагане за продажба на стоки, снабдени
с етикети на български език, но без необходимото нормативно установено
съдържание на същите /каквато е друга част от словесното описание на
нарушението/. Противоречията при
описанието на нарушението, довели и до неяснота относно това коя е коректната
правна норма, приложима в случая, не бяха преодоляни с разпита на
актосъставителя. В показанията си св.Г. говори за предлагани пред магазина за
продажба стоки без етикети на български език, съдържащи информация за
производител и вносител, ако стоките са внос, което се явява нарушение на ал.2
на чл.9 от ЗЗП, а не посочената от свидетелката квалификация – чл.9, ал.1 от
ЗЗП.
Предвид
горното, от една страна АУАН и НП са лишени от коректно описание и
разграничение на стоките без етикет на български език от тези, имащи етикети на
български език, но с липсващ реквизит, а от друга страна актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат коректната нарушена
правна норма съобразно установеното. Допуснатите процесуални нарушения са от
категорията на съществените такива, тъй като нарушават правото на
санкционираното лице да узнае какво нарушение се твърди, че е извършил, да
прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в
пълен обем. Това води до порочност на
издаденото НП, а оттам е основание за неговата отмяна в тази му част.
На
следващо място, отговорността на жалбоподателя ЕТ „***“ е ангажирана и за
нарушение на чл.15, ал.1 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните
продукти, издадена на основание чл.12, ал.1 от ЗЗП. Посочената разпоредба въвежда
задължение за предоставяне и на български език на информацията, използвана за
етикиране и обозначаване по чл.13 и 14 за текстилни продукти, предлагани за
продажба или продавани на краен потребител на територията на Република България.
Съдът намира, че и по отношение на второто установено от контролните органи
нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
в дадената цифрова квалификация на деянието липсва връзка с разпоредбата на
чл.14, ал.1 от горепосочената Наредба. Описаното
в акта и НП се състои в липсата на етикирани на български език с информация за
наименование и процентно съдържание на текстилните влакна на предлаганите от
търговеца за продажба дамски облекла, изброени в т.1 в двата административни
акта, което съставлява неизпълнение на изискването на чл.14, ал.1 от Наредбата
наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна по чл. 4 - 11 и
по приложение № 1 да се посочат ясно в търговската документация. Изложеният
пропуск е в разрез с императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН, водещ до съществен порок в атакуваното НП и основание за неговата
отмяна и в тази му част.
Посочените
по-горе нарушения са съществени и не могат да се преодолеят в хода на
настоящото производство, поради което съдът счита, че обжалваното постановление
като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-040600 от 26.04.2017г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив, с което на ЕТ „***“, ***, представлява от собственика П.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 198 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/
е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл.198 от ЗЗП е наложено
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.15, ал.1 от Наредба за етикирането и наименования на текстилните продукти
/НЕНТП/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ