№ 252
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000375 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДАМИКРА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Търговище, чрез адв. С., срещу решение №
30/23.05.2025г. постановено по т.д. № 11/2025г. по описа на Търговищкия
окръжен съд, в частта, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на
„Дамикра“ЕООД против “Трафик 365“ ЕООД – гр.София, за сумата над 15
591,66 лв до предявения размер от 49 121,98 лв., както и в частта за
разпределение на разноските по делото.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в отхвърлителната му част, като постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон. Основното оплакване е
срещу извода на съда, че ищецът има качеството на ,,превозвач“ по процесния
договор по см. на чл. 367 и сл. ТЗ, поради което може да претендира само
припадащата му се част като солидарен длъжник по изплатеното на
кредитора/товародател обезщетение за изгубен (унищожен) товар. Правейки
подробно изложение на фактическата обстановка по делото, твърди, че
1
въззивникът е действал като спедитор, а не като превозвач, позовавайки се
приложените по делото 2 бр. международни товарителници /ЧМР
товарителници/ от 14.01.2025г., заявките-договори с изх. № №
37117/13.01.2025г. и 37118/13.01.2025г., и имейл-кореспонденция, както и на
липсата на валиден лиценз за извършване на автомобилни превози на товари.
Поверената стока е била изгубена, за който инцидент е образувана и висяща
прокурорска преписка, а на 04.03.2025г. въззивникът-ищец е извършил пълно
плащане по претенцията в полза на претърпелия щетата собственик КОКА-
КОЛА БЪЛГАРИЯ. Размерът на обезвредата е 50 295,48 лв., съставляващи
складовата цена на изгубената стока, като предмет на иска е сума от 49 121,98
лв. Реалният изпълнител на вътреобщностния превоз на поверената на
ответника стока е румънското дружество ORBU LYN MAR SRL, като
въззивникът е действал като спедитор, както в отношенията с КОКА-КОЛА
БЪЛГАРИЯ, така и в отношенията с ТРАФИК 365 ЕООД.
Първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на
материалноправната легитимация на ищцовото дружество с оглед
възможността да претендира и получи обезщетение от ответника по реда на
чл. 373, ал.1, вр. чл. 361 ТЗ, вр. чл. 17 Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Позовава се на
настъпила процесуална преклузия за ответника да оспорва материалноправна
легитимация на ищеца в срока за отговор на исковата молба. Позовавайки се
на нормата на чл. 373 ТЗ и аналогичната на нея на чл. 17 Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз /CMR/, отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й, е превозвачът, какъвто ищецът не е. Като спедитор ищецът има
правата на комисионер по чл. 349 ТЗ, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. На това основание
претендира обезщетението за вреди, което счита, че му се дължи изцяло. В
заключение обобщава, че ответникът не е извършил превоза лично, а е
възложил същия на трето лице - последващ превозвач, без съгласието и
уведомяването на „ДАМИКРА“ ЕООД, с което превозвачът е допуснал
нарушение на поетите с т.11.8 от сключените на 13.01.2025г. договорни
задължения. ДАМИКРА ЕООД е възложител /спедитор/, а ТРАФИК 365 ЕООД
- изпълнител /превозвач/, като с неизпълнението на задълженията по
договорите за превоз ответникът е нанесъл вреда на въззивното дружество-
2
ищец, поради което и следва да му заплати претендираното парично
обезщетение в размер на нанесената вреда или сумата от 49 121,98 лв., по
силата на т. 11.15, т. 11.20 и т. 11.21 от договорите. Позовава се и на чл. 37, чл.
38 и чл. 40 от Конвенцията. Счита, че като възложител на транспорта, който е
изплатил в пълна степен цялото дължимото на товародателя обезщетение, на
свой ред има право на регресен иск за главницата, лихвата и разноските срещу
своя пряк съконтрагент ТРАФИК 365 ЕООД, с когото е сключил пряк договор
за извършване на транспорта. В заключение твърди, че съдът е допуснал
нарушение на материалния закон и не е отчел действителната воля на
страните по договорите, както и разпоредбите на Конвенцията, явяващи се
специални по отношение на общите такива в ТЗ и ЗЗД. Претендира
присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, както и за
обезпечителното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна ’’ТРАФИК 365” ЕООД, чрез адв. Т., в който са релевирани
доводи за нейната неоснователност и е направено искане същата да бъде
оставена без уважение. Твърди, че всички превозвачи в настоящия случай
носят отговорност за превозваната стока в условията на солидарност. Оспорва
твърденията на въззивника за качеството му на спедитор, а не на превозвач, за
което Трафик 365 ЕООД няма лиценз. С въззивника са били сключвали
множество договори и всички товари са били възлагани от "ТРАФИК 365"
ЕООД на друго дружество превозвач, притежаващо необходимите
транспортни средства. Възражение за лош избор на превозвач не може да се
упражни от въззивното дружество, тъй като при получаване на всички данни
на превозвача не е възразил за избора на превозвач и счита, че същият е дал
съгласие за избора. Всички страни носят отговорност спрямо товародателя за
изпълнение на възложения превоз на товар със заявката - договор, която
отговорност е солидарна по силата на чл.34 от Конвенцията. В заключение
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустими. Същата отговарят на изискванията
3
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е основан на твърдения, че в качеството на спедитор
ищецът възложил на ответника автомобилен превоз на стоки от Плоещ,
Румъния до Костинброд, България. Излага се, че ответникът „Трафик 365“
ЕООД наел последващ превозвач - ORBU LYN MAR SRL, който натоварил
стоката на 14.01.2025 год. На 22.01.2025 год. получателят на стоката „Кока –
Кола Костинброд“ уведомил ищеца, че стоката не е доставена в Костинброд.
Стойността на изгубената стока по складови цени възлиза на 50 295, 48
лева, които ищецът заплатил на товародателя /изпращач/ „Кока – Кола
Хелениик Ботълинг Къмпъни България“ АД.
Претендира се заплащане на сумата от 49 121, 98 лева, съставляваща
цена на изгубения товар с приспадане на насрещен дълг към ответника в
размер на 1 173, 50 лева.
Изложените в исковата молба факти и обстоятелства сочат, че
осъдителната претенция е основана на сключен договор за превоз, по който
ответникът в качеството на превозвач дължи обезщетение за изгубен товар –
чл.373, ал.1 ТЗ вр. чл.17, т.1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR).
По делото са представени два броя заявки – договор №№
37118/13.01.2025 год. и 37117/13.01.2025 год., по силата на които ищецът в
качеството на спедитор оферирал на ответника извършването на автомобилен
транспорт с подробно визирани параметри: вид автомобил, дата и час и на
товарене, адрес на товарене и разтоварване, срок на доставка и навло.
Договорът визира като главно задължение на ответника извършването на
автомобилен транспорт, респ. същият е обозначен като „превозвач“. Заявката
визира и задължението на превозвача да осъществи превоза без
превъзлагането му на подизпълнители, освен с писменото съгласие на
„Дамикра“ ЕООД /чл. 11.8/.
Не се спори между страните, а и от представената между страните
4
електронна кореспонденция се установява, че офертата на ищеца е достигнала
до адресата и последният приел отправеното предложение.
Не се спори между страните, че между същите е възникнало договорно
правоотношение. Доколкото същественото съдържание на договора е
свързано с фактическото изпълнение на автомобилен транспорт на стоки,
същият следва да се квалифицира като договор за превоз по смисъла на чл.
367 ТЗ.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е
спедиторски. Анализът на сключения договор и всички уговорки в него сочи,
че ответникът не е поел задължение да сключи от свое име за сметка на
„Дамикра“ ООД договор за превоз, а фактически да го изпълни. В договора
липсва мандатност, характерна за спедиционния договор. Липсата на подобни
уговорки води до извода, че възникналото правоотношение не може да се
квалифицира като договор за спедиция, който е разновидност на комисионния
договор /чл. 361 ТЗ/.
Квалификацията на договорното правоотношение следва да се определи
според дължимата главна и съществена престация, а не според това разполага
ли изпълнителят с лиценз за превозна дейност. Ирелевантно за определяне
характера на възникналата договорна връзка е и установеното в процеса
осъществяване на превозите чрез трети лица /посоченият начин за
осъществяване на дължимата изпълнителна сделка е характерен както за
спедиционния договор, така и за превозния такъв - вж. чл.374 ТЗ/.
Изложените от съда правни изводи за характера, страните и предмета на
възникналото превозно правоотношение не се променят от представените по
делото товарителници. Товарителницата е допълнително доказателствено
средство за сключения договор за международен автомобилен транспорт, но
не е условие за неговата действителност /чл.9 § 1 СМР/. Тя няма
конститутивно действие, а е необходима за яснота в превозните отношения. С
оглед на това, правно релевантен относно субектите на превозното
правоотношение е действително сключения превозен договор, а не
посочените страни по товарителницата.
Не се спори между страните, че товарът по двете заявки не е доставен на
легитимирания получател. При това положение и на основание чл.373, ал.1 ТЗ
вр. чл.17, т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
5
стоки (CMR) ответникът – превозвач дължи заплащането на обезщетение за
изгубен товар. Обстоятелството, че ответникът е осъществил превоза чрез
друг не дерогира отговорността му – чл. 374, ал.1 ТЗ.
Активно материалноправно легитимирана да получи дължимото
обезщетение е на насрещната страна по договора за превоз – ищеца. Следва да
се отбележи, че правото на ищеца да отправя рекламация за липсващ товар и
да претендира заместващо обезщетение произтича от визираното в договора
качество на спедитор, което означава, че в отношенията с превозвача
възложителят е изпращач на стоката по смисъла на чл. 6 и чл. 11 CMR.
Соченото право е и изрично договорно регламентирано – чл. 11.15 и чл.11.20.
Тъй като ответникът е действал като спедитор, тоест сключил е
договор за превоз с превозвача от свое име, това е достатъчно, за да обоснова
активната му легитимация. Вътрешните отношения между ищеца и третото
лице – товародател са ирелевантни. Ирелевантни са и дeйствителните вещни
или облигационни права върху товара на възложителя. Същите биха имали
значение единствено при спор между кредитори относно правото на
обезщетение за липсващ товар. В настоящия случай такъв спор не е налице,
обратно – безспорно е, че ищецът е обезщетил товародателя за липсващия
товар.
Следователно предявеният иск е основателен в пълния предявен
размер.
Дори и да се приеме, че сключеният договор за превоз съставлява
възлагане между превозвач и субпревозвач, изводът за дължимост на пълния
размер на обезщетението не се променя. На основание чл. 374, ал.2 ТЗ
отговорността на всички превозвачи е солидарна. При условие, че един от тях
е заплатил дължимото обезщетение, отговорността следва да се понесе
поравно от всички превозвачи, но само доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници – чл. 127, ал.1 ЗЗД. В
настоящия случай в договора за превоз между ищеца и ответника е изрично
уговорено, че в отношенията между страните, обезщетението за липсващ
товар се дължи от превозвача – ответник, а активно легитимиран да го получи
е ищецът / чл. 11.15 и чл.11.20/.
По делото не са наведени други доводи за въззивна ревизия извън
разгледаните от съда.
6
С оглед на изложеното решението на ОС – Търговище следва да бъде
отменено в обжалваната отхвърлителна част.
Разноски:
В полза на ищеца /въззивник/ следва да бъде присъден пълния размер
на сторените разноски при двуинстанционното разглеждане на спора
съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30/23.05.2025г. постановено по т.д. № 11/2025г.
по описа на Търговищкия окръжен съд, в частта, с което съдът е отхвърлил
исковата претенция на „Дамикра“ЕООД против “Трафик 365“ ЕООД –
гр.София, за сумата над 15 591,66 лв до предявения размер от 49 121,98 лв и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Трафик 365“ ЕООД – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на
„Дамикра“ ЕООД разликата над присъдените 15 591,66 лв до предявения
размер от 49 121,98 лв, съставляващи обезщетение за изгубен товар по
договори с №37117/13.01.2025г. и с №37118/13.01.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.03.2025г. до окончателното плащане на
задължението, на основание чл.373, ал.1 ТЗ вр. чл.17, т.1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА “Трафик 365“ ЕООД – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на
„Дамикра“ ЕООД сумата от 8 769 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на спора и 3170, 71 лева – разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8