Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 23.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр. дело №3564 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №ІІ-55-552397
от 04.12.2018г., постановено по гр.дело №43894/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
55-ти състав, е осъдена С. о. да заплати на З. ”Б.И.” АД на правно основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП сумата 2029.92 лв., суброгационно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил "Фолксваген Таурег",
с рег.№******, за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 16.07.2015г. в град
София, поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2018г. до
окончателното плащане. С решението е отхвърлен предявеният от З. ”Б.И.” АД срещу С. о. иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 374.90 лв., лихва за забава за периода 27.07.2016г. -
15.06.2018г., като недоказан. С решението е осъдена С. о.да заплати на З. ”Б.И.” АД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
643.81 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника – С. о., чрез юрисконсулт М.К., с която
се обжалва решение №ІІ-55-552397 от 04.12.2018г., постановено по гр.дело
№43894/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка
с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП за сумата 2029.92 лв., както и в частта
на възложените разноски в размер на сумата от 643.81 лв.. Инвокирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните
части, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че СРС се е произнесъл по
искане, с което не е бил сезиран, тъй като в присъденото обезщетение за
причинени вреди на увреденото МПС е включена и сумата от 60.00 лв. за
репатриране на автомобила, без да е направено искане за това и в тази част
постановеният съдебен акт се явява недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен.
Твърди се, че по делото е останал неизяснен
факта относно мястото на настъпване на ПТП – в представения протокол за ПТП е посочено, че реализираното ПТП е станало в близост до гр.Съединение,
т.е. на път, за поддръжката и стопанисването
на който не отговаря С.о. и същата не е пасивно
легитимирана по предявения регресен иск. Поддържа се още, че неправилно СРС е приел за доказано, че
щетите по процесния автомобил са вследствие на
преминаване през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, част от
пътната мрежа,
за поддръжката и
стопанисването на която отговаря С.о., както и не е изяснен по безспорен начин
механизма на ПТП. Поддържа се още, че правният спор
е решен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като по делото не е
установено с каква скорост се е движил процесния автомобил, имало ли е пътни
знаци, ограничаващи скоростта за движение. Излага се, че след като по делото не
е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и
причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, то на
това основание предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - З. ”Б.И.” АД не депозира писмен отговор и не взема становище
относно постъпилата въззивна жалба.
Предявени са
от З. ”Б.И.” АД срещу С. о. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед
предмета на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол
подлежи първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск
с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от
ЗП. Постановеният първоинстанционен акт, в частта, в която е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е влязъл в сила като необжалваем.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/ и
допустимо.
За да постанови
обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи
основателност на исковата претенция и конкретно на спорното обстоятелство, че процесното ПТП е реализирано на 16.07.2015г. в 22.58 ч. в град
София, на Околовръстен път, преди сградата на "Ауто плюс", Столична община и се състои в пропадане на лек автомобил "Фолксваген Таурег",
с рег.№******, в необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са
настъпили процесните имуществени щети. Предвид на
доказания механизъм на настъпилото ПТП е прието, че е налице неизпълнение на
задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да
сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната
настилка, каквото задължение има по Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. Въз основа на приетите
за доказани по делото факти и обстоятелства СРС е приел, че са доказани
елементите от фактическия състав на нормата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./, поради което
е уважен изцяло предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение
като основателен. Първоинстанционното
решение в обжалваната част е постановено при правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на
задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, СРС е обсъдил събраните по
делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на
предявения иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.19, ал.1, т.2 от ЗП, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.213,
ал.1 КЗ /отм./, приложим към датата на настъпване на процесното ПТП, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното
право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа. Видно
от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се установи, че
на 16.07.2015г. по време на действието на сключения
между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил "Фолксваген Таурег", с рег.№******, договор за застраховка “Автокаско”, със срок на действие от 18.09.2014г. до 17.09.2015г., е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, като в
резултат на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на път в град София, на Околовръстен път, преди сградата на "Ауто плюс", който път е част от общинската
пътна мрежа на Столична община, са му били причинени вреди на предна дясна гума
и джанта, както и на предната дясна
ходова част. Не се спори, а и видно от
представените по делото доказателства ищецът е заплатил ремонта на увредения
лек автомобил, в т.ч. и стойността за неговото репатриране, като за факта,
удостоверяващ извършеното плащане са приети като доказателство по делото платежни
документи - фактура и платежно нареждане. Следователно съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредите от процесното ПТП.
Неоснователно
е възражението поддържано
в жалбата, че Столична община не е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск доколкото в представения по делото протокол за ПТП №1593713/17.07.2015г. е отразено,
че ПТП е реализирано на път "на 200
м. преди град Съединение", т.е. на път, за поддръжката на който не отговаря Столична община. Противно
на поддържаното от жалбоподателя от приетия
по делото като доказателство протокол за ПТП №1593713/17.07.2015г. се установява, че е съставен от
мл.автоконтрольор от ОПП-СДВР и в него е посочено, че
ПТП е настъпилото в град София, Околовръстен път, срещу сградата на "Ауто плюс", на 200 м. преди ул.“Съединение“, на територията на Столична община, като застрахованият автомобил е
преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Приетият като доказателство протокол за ПТП №1593713/17.07.2015г. представлява официален документ, съставен след
оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по
установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./
Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в
случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място, т.е.
служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална
преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. В случая
след като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от
съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява доказателство за
възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него изявления и
действия, то в доказателствена тежест на ответника е
било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му
за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото
препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани
от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата
инстанция. На следващо място следва да се посочи, че отразените в протокола
обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в
която изрично е посочено, че механизмът на ПТП отговаря на описанието в
протокола, като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва и причинната
връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Категоричен е
изводът на експерта, че причинените щети по лек автомобил марка "Фолксваген
Таурег", с рег.№ ******, са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. В този смисъл са показанията и на разпитания по делото свидетел – Г.Й.,
водач на увредения лек автомобил, който заявява пред съда, че механизмът на
настъпилото ПТП е така, както е описан в представения протокол за ПТП. Следователно
с оглед събраните доказателства съдът намира за установено по делото както мястото, на което е настъпило процесното ПТП - пътно платно на Околовръстен път, град
София, на територията на Столична община, така и неговият механизъм,
съответстващ на описанието на настъпилото ПТП по протокол за ПТП, и причинна
връзка между този механизъм и настъпилите вреди по застрахования лек автомобил.
На следващо място неоснователно
се явява релевираното във въззивната жалба възражение досежно факта, че по
делото е останал неизяснен факта дали водачът на лекия автомобил е карал с
несъобразена с пътните условия скорост, което е довело до невъзможност да
предприеме мерки за предотвратяване на настъпилото ПТП, респективно дали същият
с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Настоящият
състав счита, че в доказателствена тежест на
въззивника-ответник е да ангажира доказателства в горния смисъл с оглед твърдените
от него факти, което не е сторено до приключване на устните състезания по
делото пред първата инстанция. При това положение настоящият състав намира за
недоказано твърдението за противоправно поведение на
водача на увредения лек автомобил за настъпилото ПТП, респективно, че е налице
принос от същия за настъпилото ПТП.
В случая и с оглед на
представените по делото доказателства, неоспорени от въззивника-ответник в хода
на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че
по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения
в исковата молба пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на
Столична община, поради което са налице основанията в закона за ангажиране на
отговорността на въззивника –ответник. Правилни и законосъобразни са изводите
на първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото
доказателства – протокол за ПТП, безспорно се доказва, че въззивника-ответник е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в
случая настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на
преминаване му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.29 във
връзка с чл.19 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране
отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД,
като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не
е необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за
заплащане обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд приема за
доказани по делото, е установена по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на АТЕ относно действителния
размер на причинените вреди и предвид диспозитивното начало в гражданския
процес правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск в пълния му
предявен размер, кредитирайки приетото по делото заключение. Противно на
поддържаното в жалбата СРС не се е произнесъл по искане, с което не е бил
сезиран, тъй като искът е уважен за сумата, за която е предявен, като в претендирания в петитума на
исковата молба размер на обезщетение е включена и сумата от 60.00 лв.,
представляваща стойността за репатриране на автомобила, която се явява
имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от настъпилото
увреждане – процесното ПТП.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд решението на СРС в атакуваната част, в т.ч. и в частта
на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Право
на разноски има въззиваемата страна, но поради липса
на заявена в този смисъл претенция, както и доказателства за реално сторени
такива пред настоящата инстанция, съдът не следва да се произнася в този
смисъл.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-55-552397 от 04.12.2018г., постановено по гр.дело №43894/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./