Р Е Ш Е Н И Е
№ 260598 15.04.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седми април две
хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6495 по описа
на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба
на Й. И.Д. против „СТРОНГ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, с която са
предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и по чл.224, ал.1 от КТ.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, в който се твърди, че исковете са неоснователни.
В
проведеното на 24.02.2021 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193
от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на документ,
озаглавен „заявление“ от 13.08.2020 г., находящ се на л. 24 от делото, досежно положения от ищеца подпис в документа.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По
силата на трудов договор № ***/03.07.2018 г. ищецът е назначен на длъжността „***“ в
ответното дружество с място на работа ***. Срокът на договора е 31.07.2018 г. С
допълнително споразумение към договора № ***/31.07.2018 г. срокът на правоотношението е продължен до
22.01.2019 г. На 23.01.2019 г. е подписан нов трудов договор № ***, по силата на който ищецът е назначен на длъжността „***“
ответното дружество с място на работа ***. Срокът на договора е 22.01.2020 г. С
допълнително споразумение № ***/22.01.2020 г. към трудов договор № ***/23.01.2019 г., срокът на правоотношението е продължен до
27.08.2021 г.
На
13.08.2020 г. ищецът подава до управителя на дружеството ответник заявление, с
което моли да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 18.08.2020 г.
Със заповед № ***/17.08.2020
г. на управителя на ответното дружество на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е
прекратен трудовия договор с Й. И.Д. по взаимно съгласие. Препис от заповедта е
връчен на ищеца на 17.08.2020 г. срещу подпис. Със същата заповед работодателят
„признава“, че дължи на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск в размер на 32 работни дни – 20 работни дни за
2019 г. и 12 работни дни за 2020 г. Размерът на това обезщетение според
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е 929,60 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие въз
основа на събраните по делото
писмени доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-икономическа и съдебно-графологична
експертизи.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
По взаимно
съгласие на страните (чл. 325, т. 1 КТ) трудовият
договор може да се
прекрати, ако и двете страни са
изразили писмено волята си за това. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Безспорно се установи по делото, че ищецът подава
заявление до работодателя да бъде прекратено трудовото му правоотношение,
считано от 18.08.2020 г. Мотивите за отправяне на предложението са без
значение. Обстоятелството, че в заявлението не фигурира израза „по взаимно
съгласие“, не променя характера на волята на работника, защото той цели
искането да бъде „удовлетворено“, т.е. отправя предложение да работодателя,
което да бъде прието и волята на страните да съвпадне.
Съгласието на работодателя може да се изрази
и чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор,
но това следва
да се извърши в
7-дневния срок от получаване на предложението
– Решение № 326 от
19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. IV г.о. ВКС. Видно е, че работодателят
„отговаря“ със заповед на предложението в този срок.
Несъвпадането на
волята на страните относно датата на прекратяване
на трудовия договор прави прекратяването
му незаконно – Решение № 1865/08.02.2006 г. по гр.д.
№ 1374/2003 г. на ВКС, III г.о. В случая обаче и това условие
е спазено, защото ищецът иска трудовото правоотношение да бъде прекратено,
считано от 18.08.2020 г., като работодателят в заповедта се съгласява с тази
дата.
Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение съдържа основанието, на което се
издава, като законова разпоредба (чл.325, ал.1, т.1 от КТ) и като фактология (по взаимно съгласие) и разминаване няма. Работодателят не е длъжен да излага в заповедта мотиви
защо приема предложението на работника. Заповедта е издадена от управителя на
дружеството работодател и е законосъобразна.
Ето защо искът да бъде отменена заповед № 39/17.08.2020
г. на управителя на ответното дружество като незаконосъобразна следва да бъде
отхвърлен.
След като е отхвърлен главният иск,
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове, а
именно: да бъде възстановен Д. на заемната от него предишна длъжност „***” в
ответното дружество; да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата от 3660
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от
18.08.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По иска с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Според
цитираната разпоредба при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят „признава“, че дължи на ищеца такова обезщетение
за 32 работни дни – 20 работни дни за 2019 г. и 12 работни дни за 2020 г. В
тежест на работодателя е да докаже, че го е изплатил. Видно от заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, на него не му е
предоставена информация за евентуално начисляване и плащане на такова
обезщетение. Доказателства, че обезщетението е платено по делото също не се
събраха.
Ето
защо този иск следва да бъде уважен, като на ищеца се присъди сума в размер на
929,60 лева.
По оспорването
на документ:
Оспорването
на истинността (автентичността) на документ, озаглавен „заявление“ от
13.08.2020 г., находящ се на л. 24 от делото, досежно
положения от ищеца подпис в документа, остана
недоказано.
Установи се, че подписът е на Д.. Съдът се произнася по
оспорването само в мотивите, но не и в диспозитива –
аргумент от т.9
от ТР
№ 1/04.01.2001 г., по т.гр. д. №
1/2000 г., на ОСГК.
По разноските:
При този изход на делото
ищецът
има право
на разноски само досежно уважения иск. Видно от доказателствата по делото той е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева – изписано с думи в договор за
правна защита и съдействие, което е с предимство пред изписването с цифри. При
липса на по-нататъшни уточнения в договора за правна защита и съдействие
следва, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по всеки един иск в
размер на 150 лева. Тъй като е уважен изцяло само един иск, то следва да се
присъди само сума в размер на 150 лева.
Доколкото
Д. е освободен
от заплащане на такси и разноски
(аргумент от чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК) независимо, че предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ са отхвърлени,
то върху него
не следва да се възлага
сумата, представляваща дължима държавна такса по тези искове,
нито сумата, представляваща възнаграждение за вещо лице, изготвило съдебно-графологична експертиза. Изплатеното от бюджета на
съда възнаграждение на това вещо лице не може да бъде възложено върху
ответника, защото оспорването на истинността на документ остана недоказано,
т.е. то остава за сметка на съдебната власт.
В
тежест на ответника следва да бъде възложена половината от възнаграждението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза или сумата от 75 лева, защото
искът по чл.224, ал.1 от КТ бе уважен. Дружеството следва да бъде осъдено да
заплати и държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева. То също има
право на разноски, като по делото са налице доказателства, че е заплатило
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. При липса на по-нататъшни
уточнения в договора за правна защита и съдействие (л.100 от делото) следва, че
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защитата по всеки един иск в
размер на 12,50 лева. Тъй като три от исковете бяха отхвърлени, ответникът има
право на разноски в размер на 37,50 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от Й. И.Д.,
ЕГН – **********, против „Стронг Секюрити
Груп“ ЕООД, ЕИК – *********, а именно: за признаване
на заповед № ***/17.08.2020 г.
на управителя на „Стронг Секюрити
Груп“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, за незаконосъобразна, за възстановяването му на
заемната от него предишна длъжност „***” в „Стронг Секюрити Груп“ ЕООД и за осъждането на „Стронг
Секюрити Груп“ ЕООД да му заплати сумата от 3660
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от
18.08.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска на 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Стронг Секюрити Груп“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплати на Й. И.Д., ЕГН – **********, следните суми: 929,60 лева
(деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 32 дни – 20 работни дни за 2019 г. и 12 работни дни за 2020 г.;
150 (сто и петдесет) лева разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Й. И.Д., ЕГН – **********, да заплати
на „Стронг Секюрити Груп“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 37,50
лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направени от
дружеството разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК „Стронг Секюрити Груп“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ, както и сумата от 75 (седемдесет
и пет) лева, представляваща разноски за производството – част от изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза за уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ