Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 26.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести февруари, през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка Борисова……………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 42 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на П.ски
районен съд от 09.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2365/2018 г., е признато
за установено на основание чл. 415, вр. с чл. 124 от ГПК, че Й.А.И.,***, дължи
на „*****“ ЕООД, със седалище гр. П., следните
суми: 256,69 лв. – главница, дължима по
фактури за периода 31.10.2016 г. – 31.07.2017 г., 9,30 лв. – лихва за забава за
периода 31.10.2016 г. – 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6639/2017 г. на ПлРС – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 832,70 лв. и за
периода 31.07.2014 г. до 31.10.2016 г., както и за разликата до пълния размер
на претендираните лихви от 115,32 лв. и за периода 31.08.2014 г. до 31.10.2016
г., предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част от „*****“ ЕООД гр. П., чрез
пълномощника адв. Д.Ц. от САК. В жалбата се съдържат оплаквания, че в
обжалваната му част решението е неправилно, поради неправилно приложение на
материалноправните разпоредби. Изложени са съображения, че към момента на
първоначалното придобиване на имота от ответницата приложените от районния съд
разпоредби на Общите условия и на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи не са били действащи. Също така, ответницата не е
изпълнила задълженията си да уведоми дружеството за настъпилата последваща
промяна на собствеността на имота, регламентирани в действащите към момента
Общи условия, с които следва да се приеме, че се е съгласила и следователно е
била във валидно договорно правоотношение с В и К оператора. Въззивнят
жалбоподател счита, че представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства – карнети и фактури установяват по безспорен начин количествата
на потребените услуги и тяхната стойност, а следва да се има предвид също така,
че ответницата не е оспорила сумите по
фактурите. Претендира отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и уважаване на предявения иск до пълния
претендиран размер на вземането за
главница и мораторни лихви, както
и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
Ответницата по въззивната жалба Й.А.И. изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част чрез процесуалния си
представител адв. Ю.С. ***. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Настоящият съдебен състав на П.ски окръжен
съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по
същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Видно от данните по делото в полза на „*****” ЕООД гр. П., като заявител в заповедно
производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4364
от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. № 6639/2017 г. по описа на П.ски районен съд,
срещу длъжника Й.А.И.,***, за следните
суми: сумата 1512,14 лв. – главница за предоставени
В и К услуги, за които са издадени
фактури в периода от 31.03.2011 г. до 31.07.2017 г., сумата 413,09 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2011 г. до 16.08.2017 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.08.2017
г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство. Заповедта е била надлежно
връчена на длъжника Й.И. и същата е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК в
указания й срок, с оглед на което първоинстанционният съд е дал указания на
заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането
си. Това е сторено, като в срока по чл. 47, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил иск за
установяване на част от присъденото със заповедта за изпълнение вземане, както
за главницата, така и за мораторните лихви.
Предмет на иска е установяване дължимостта на вземане в размер на 832,70
лв. за потребени, но незаплатени В и К
услуги в обект /жилище/ с административен адрес: гр. П., ул. „Ц.С. “ № **, ап.
7, в периода 31.07.2014 г. до 31.07.2017 г., по приложени фактури, описани в
исковата молба, както и лихви за забава върху неплатените главници в общ размер
на 115,32 лв. за периода 31.08.2014 г. до 16.08.2017 г.
По делото е безспорно установено,
че за процесния обект /жилище/ в гр. П.
при ищцовото дружество има открита партида с ИТН номер **********. Видно е от
приложените карнети за отчитане показанията на водомера в имота, че до
м.септември 2015 г. партидата е била на името на А.Г.И. , а от м.октомври 2015
г. – на името на ответницата Й.И..
От събраните писмени доказателства в
първоинстанционното производство се установява, че ответницата е закупила
процесното жилище /апартамент/ от А.Г.И. , като сделката е вписана на
15.02.2006 г. В последствие апартаментът е бил ипотекиран за обезпечаване
вземане на трето лице и изнесен на публична продан по изп.д. № 20107560400203
по описа на ЧСИ Ц.Н. , с район на действие Окръжен съд – П.. С влязло в сила
постановление за възлагане на недвижим имот от 05.11.2010 г. по същото
изпълнително дело процесното жилище е било възложено върху купувача „И ********“
ЕАД, със седалище гр. С. . С нотариален акт за поукпо-продажба на недвижим имот
№ 134/30.09.2016 г. на нотариус С.И. , действащ в района на РС-П., апартаментът
е продаден на Й. А.И..
Релевантният спорен въпрос в
настоящото производство е дали ответницата е имала качеството на потребител на
В и К услуги за процесния период, за който претенцията на ищеца е отхвърлена с
решението на районния съд в обжалваната му част.
Приложимата правна уредба в
отношенията между доставчиците на В и К услуги и потребителите на такива услуги
е в Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги, Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, съответно в сила до 30.09.2014 г. и след тази дата. В § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от цитирания закон
е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ на В и К услуги, съгласно
която това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, в която е посочено, че
потребителите на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради-етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В настоящия случай по делото е
безспорно установено, че за процесния период, а именно от 31.07.2014 г. до
31.10.2016 г. ответницата Й.И. не е била собственик на процесното жилище, нито
е имала учредено право на ползване върху същото.
Безспорно установено е също така,
че ответницата не е подавала заявление до ищцовото дружество нито за откриване
на партида на нейно име, нито за промяна на партидата на процесния имот с оглед
настъпила промяна на собствеността, , както и че не е била изпълнена процедурата,
предвидена в чл. 62 от Общите условия на В и К оператора, в действащата им за
случая редакция, след като имотът е бил възложен с постановление на ЧСИ, влязло
в сила и вписано в Службата по вписванията, върху „И *************“ ЕАД, т.е.
след като през 2010 г. е настъпила промяната на собствеността. Следва да бъде
посочено, че предвиденият в Общите условия ред, по който се регистрира настъпила промяна в
собствеността на имот с доставяни В и К
услуги, в т.ч. и цитираната по-горе разпоредба от същите, е приложим с оглед препращащата норма на чл.
9а от наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
При това положение и на основание
чл. 62, ал. 5 от Общите условия новият собственик следва да заплати всички
дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. В този смисъл и
независимо от обстоятелството, че през м.октомври 2015 г. партидата е била
служебно променена на името на ответницата, същата не е материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията във връзка с доставени в имота В и К
услуги в периода 31.07.2014 г. до 31.10.2016 г., тъй като не е имала качеството на потребител на такива услуги за този
период. Това качество ответницата е придобила след закупуването на имота през
2016 г. и тъй като не е било подадено заявление до В и К оператора по реда на
чл. 61, ал. 1 от Общите условия, в сила от 30.09.2014 г., то на основание чл.
63, ал. 2 от същите отговорността на ответницата
може да бъде ангажирана за всички дължими суми за имота след датата на
промяната на собствеността, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
С оглед на гореизложените
съображения, въззивният съд приема, че предявеният по реда на чл. 422 от ГПК
иск за установяване на част от вземането, присъдено в полза на ищеца „*****“
ЕООД гр. П. с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
6639/2017 г. на П.ски районен съд, е неоснователен за разликата над сумата от
256,69 лв. до общо претендираната сума за главница от 832,70 лв. и за периода
31.07.2014 г. до 31.10.2016 г., както и за разликата над сумата от 9,30 лв. до
общо претендираната сума от 115,32 лв. за мораторни лихви и за периода
31.08.2014 г. до 31.10.2016 г., поради което подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното решение е
правилно в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея и своевременно
претендирани разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1716 от 09.11.2018 г. на П.ски районен съд,
постановено по гр.д. № 2365/2018 г., в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*****“ ЕООД гр. П., ЕИК *********, да заплати на Й.А.И., с ЕГН **********,
сумата от 300 лв., представляваща направени деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: