№ 14099
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110159282 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Е. К. С.-С.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
потребителски кредит № ****** от 03.11.2022г. поради противоречието му
със закона. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 , предл. 1, 2 и 3 от Е. К. С.-С. срещу ЮЛ за прогласяване
нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 1, т. 7 за фиксиран лихвен процент по
заема по договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от
03.11.2022г., и чл. 11 за заплащане на неустойка от договор за предоставяне на
потребителски кредит № ****** от 03.11.2022г. като противоречащи и
заобикаляща закона, накърняващи добрите нрави.
Ищецът твърди, че на от 03.11.2022г г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за потребителски кредит № ******, по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 1200 лв. Посочва, че ГПР бил в размер на
48.44%, фиксиран лихвен процент 40.05 %, като и неустойка за непредставяне
на обезпечение в размер на 1334.43 лв. Договорът бил нищожен поради
противоречие на императивни норми на закона. Посочва, че договорът не бил
съставен по ясен и неразбираем начин и не било спазено изискването за форма
и шрифт. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по
този начин се заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. От съдържанието на договора
потребителят не може да направи извод кои точно разходи се включват в него
и как е формиран. В договора липсвали и конкретно записани лихвен процент
на ден, което водело до недействитлност на договора. По договора липсвал
погасителен план, което на собствено основание правело договора нищожен
1
Процесния договор бил нищожен и относно клаузата за неустойка поради не
осигуряване на обезпечение. Навежда доводи за нищожност на клаузата за
неустойка поради накърняване на добрите нрави, тъй като с изискването на
чл. 11 от него за заплащане на същата, се цЕ. заобикаляне на чл. 19, ал. 33, ал.1
от ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в ГПР. Нищожна поради
противоречие с добрите нрави била и клаузата регламентираща размера на
договорната възнаградителна лиха. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба, и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Твърди, че исковата молба била предявена в
условията на злоупотреба с права. Посочва, че не били нарушени императивни
разпоредби на ЗПК. Твърди, че при формиране на ГПР били спазени всички
изисквания на ЗПК, като уговорената неустойка не следвало да се включва в
него. Излагат се твърдения, че неустойката била действителна по смисъла на
ЗЗД, както и не била налице неравноправност по смисъла на ЗЗП, като не
можело да се твърди липсата на индивидуално договаряне. Оспорените клаузи
били индивидуално уговорени. Посочва се, че на ищеца не следвало да се
присъждат разноски поради злоупотреба с права. Претендира разноски. Пред
съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ****** от
03.11.2022 г., сключен между Е. К. С.-С. и ЮЛ по силата, на който на ищеца му
е предоставена сумата от 1200 лв. със срок за погасяване на кредита до
04.09.2023 г. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно
40.05 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 48.44 %. В
чл. 5 е предвидено, че страните се споразумявали, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна
банкова гаранция от лицензирана банка поръчителство на едно или две
физически лица, които отговаряли кумулативно на посочени в договора
условия. Съгласно чл. 11, ал. 1 е посочено, че с подписването на договора
кредитополучателят се считал уведомен , че ако не предоставил договореното
чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в настоящия
договор за кредит, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в
размер на 1334.43 лв. В ал. 2 е предвидено, че неустойката ще бъде заплатено
разсрочено – съобразно посочения в приложение 1 към договора за кредит
начин.
По делото е представен погасителен към договор за кредит № ******, от
който е видно, че общия размер на вноските с вноски за неустойка за
непредставено обезпечение възлизат на сумата от 282 лв. месечно, като
месечните вноски са за главница, възнаградителна лихва и неустойка.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит, съгласно който размерът на кредита
е 1200 лв., със срок на договора 10 месеца, с фиксиран лихвен процент 40.05
% и ГПР 48.44 % посочено е че договорът за потребителски кредит бил
2
обезпечен с едно от следните обезпечения – по избор на потребителя –
поръчител или банкова гаранция, като при непредставяне на обезпечения,
отговарящо на изискванията по договора се начислявала неустойка в размер
на 1334.43 лв.
Представено е и искането за сключване на договор за кредит № 9138757
от 03.11.2022 г.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 31.01.2023 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
/ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/,
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цЕ.,
извън професионална и търговска дейност на потребитЕ.те, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 03.11.2022 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1200 лв. за срок от
10 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.44 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 40.05 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
3
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 11, ал. 1 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
4
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 48.44 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № ****** от 03.11.2022 г. е в размер на 1200 лева, а
неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 1334.43
лева, поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 948.64
%, поради което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като
се прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Още
повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е
предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното
предявеният иск се явява основателен, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това ЮЛ, следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС
съразмерно на уважената част от исковете сумата от 112.80 лв. –държавна
такса.
5
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Е. К. С.-С., ЕГН
********** със съдебен адрес в /административен адрес/, чрез адв. К. Б.,
срещу ЮЛ, ЕИК ***********, със съдебен адрес в /административен адрес/,
чрез адв. Х. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 03.11.2022 г., сключен
между Е. К. С.-С. и ЮЛ, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със съдебен адрес в /административен
адрес/, чрез адв. Х. М., да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3
от ГПК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Е. К. С.-С. пред СРС.
ОСЪЖДА Сити кеш“ ООД, ЕИК ***********, със съдебен адрес в
/административен адрес/, чрез адв. Х. М., да заплати в полза на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в общ размер от 112.80 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6