Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 66 от 24.11.2023 г., постановено по анд № 20231430200098/2023 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 23-0285-000257 от 03.04.2023 г. на началник Районно управление – Кнежа към ОД на МВР – Плевен, с което на Т. Т. Б. от [населено място], [улица], с [ЕГН], на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 6 контролни точки, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДП, за това, че на 8.03.2023 г. в 15,22 часа в [населено място], на [улица]до номер 7, с посока на движение към [населено място], управлява лек автомобил Шкода Фабия, сив на цвят, с рег.№ [рег. номер], като по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Т. Б., чрез адвокат Д. Г. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в решението си районен съд е дал вяра само на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като и двамата са служители на МВР. Сочи, че за да счете жалбата за недоказана и неоснователна, съдът е съобразил единствено показанията на двамата служители на МВР, тъй като поисканото доказателство – видеозапис от служебния автомобил, не е било предоставено от МВР, като са уведомили съда, че този запис се пази един месец. Навежда доводи, че касационният жалбоподател още при съставяне на акта е заявил, че не управлява МПС без колан, е следвало административнонаказващият орган служебно да събере доказателства, а именно да приложи видеозаписа от служебния полицейски автомобил, което не е направено. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът - началник на Районно управление – Кнежа при ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на касационния жалбоподател бил съставен АУАН серия GA№790200/8.03.2023г. , затова ,че на 08.03.2023г. в 15,22ч.в [населено място].[улица]до номер 7 с посока на движението към [населено място] управлява лек автомобил Шкода Фабия. сив на цвят.с рег.№[рег. номер] като при извършената проверка се установило, че по време на движение водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила - нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДП, като Б. отказал да подпише акта и не е направил възражение по него. Бил е иззет от въззивника контролен талон. АУАН бил подписан от актосъставителя Е. М. и св.Д. Д., като отказът на водача да го подпише бил удостоверен с подписа на св.Д. Д.. Въз основа на АУАН било издадено процесното Наказателно постановление №23-0285-000257 от 03.04.2023г. затова,че на 08.03.2023г. в 15,22ч.в [населено място].[улица]до номер 7 с посока на движението към [населено място] управлява лек автомобил Шкода Фабия. сив на цвят.с рег.№[рег. номер], като при извършената проверка се установило.че по време на движение водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДП, за което му било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв./петдесет лева/ и на основание Наредба №1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети общо 6 точки. Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не са били извършени съществени процесуални нарушения. След анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд приел за категорично установено по делото, че Б. на 08.03.2023г. в 15,22ч. в [населено място],[улица]до номер 7 с посока на движението към [населено място] е управлявал лек автомобил Шкода Фабия,сив на цвят,с рег.№[рег. номер], като по време на движение водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Това се установява от показанията на св.М. и св.Д.. Освен , че нарушението се потвърждава от показанията на разпитаните полицейски служители, въззивният съд приел, че доказателство в подкрепа съставомерността на вмененото нарушение е и поведението на Б. да спре след подалия му сигнал със стоп палка и съобщеното и възприето и от двамата полицейските служители при разпита им, че касаторът през това време си е сложил обезопасителния колан. Съдът изложил мотиви, че водачите на МПС са длъжни да управляват автомобилите си с поставени обезопасителни колани, когато са оборудвани с такива и всеки един пропуск, когато бъде установен от полицейските органи, ако не попада в предвидените законови изключения за бременни жени и водачи с медицинско предписание да управляват МПС без поставен обезопасителен колан, поради здравословни причини, следва да бъде санкциониран. Според въззивния съд предназначението на обезопасителните колани в МПС е да предпази здравето и живота на водача и пътниците в него, като непоставянето им създава опасност за същите при участието в движението по пътищата. Съдът изложил мотиви, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като освен управление на МПС без поставен обезопасителен колан е направен опит за прикриване на това нарушение с подминаване на мястото на подадения стоп сигнал и бързо поставяне на обезопасителния колан от въззивника. На тези основания въззивният съ потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Б. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си. Безспорно се установява от показанията на разпитаните полицейски органи, че на мястото, на което водачът е бил възприет от последните да управлява МПС , Б. е бил без поставен обезопасителен колан. И двамата свидетели-служители на полицията, безпротиворечиво, последователно, ясно и точно съобщават фактите и обстоятелствата във връзка с възприетото от тях административно нарушение, което описват без разлика в показанията си – и двамата са възприели сив автомобил да се движи по посочения пътен участък, както и че водачът е бил без поставен обезопасителен колан; и двамата полицейски служители съобщават еднозначно и безпротиворечиво, че след като на водача бил подаден сигнал със стоп палка, той подминал и спрял на 10-15 метра по-нагоре от тях и служителите видели през задното стъкло на автомобила, на което не е имало поставено фолио, че водачът си поставил обезопасителния колан, а впоследствие е поставил същия, след спирането. Аргумент в подкрепа на извода за извършено нарушение е и възприетото от въззивния съд, че свидетелят М. е съобщил, че е видял водача да управлява МПС без поставен колан и това именно е била причината да го спре за проверка. Правилно въззивният съд е дал вяра на показанията на полицейските органи като последователни, обективни и непредубедени и взаимно кореспондентни относно всички основни елементи от деянието и обстоятелствата по неговото извършване. Правилно съдът не е кредитирал с доверие и показанията на свидетелката Хинкинска, според които през цялото време на управление на автомобила касаторът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като те не кореспондират с иначе катeгоричните и последователни показания на полицейските служители, включително в частта им относно поведението на водача да подмине и спре след мястото на подадения му сигнал за спиране със стоп палка , което съдът възприел , че е с цел водачът да има време да си постави обезопасителния колан. В този смисъл правилен се явява извода на въззивния съд за доказаност и съставомерност на деянието на Б.. Като свидетелските показания са също толкова достоверно и годно доказателствено средство, както и записите от камерите на полицейския автомобил, които , поради изтичане на срока за съхранение не са могли да бъдат представени като доказателство в съда. Следва да се има предвид от една страна, че дори само свидетелските показания са достатъчни за установяване на фактите относно нарушението, щом те са достатъчно ясни, категорични, последователни и подробни и даващи яснота относно деянието и дееца, каквито са в случая. А от друга страна, касаторът не е направил още при съставяне на акта за нарушение възражение, нито е поискал събирането на допълнителни доказателства-например записите от камерите, за да обезпечи доказването на своята теза, напротив, той е отказал да подпише акта. Правилни са и изводите на съда, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение. Нарушената от касатора разпоредба от ЗДвП е предвидена, за да се предотврати и/или ограничи опасността от предизвикване на смърт и телесни увреди при пътно-транспортни произшествия и да се опазят живота и здравето на всички участници в движението, в т.ч. на водача, поради което нарушаването й не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Деянието не се отличава от обикновените, типични нарушения от съответния вид. При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. Ето защо, като е направил извод за доказаност на вмененото на Б. нарушение, въззивният съд е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 24.11.2023 г., постановено по анд № 20231430200098/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.