№ 96
гр. Сливен , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500260 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260248/13.04.2021г. по гр. дело № 2021/2020 г. на Районен съд
Сливен, с което: е признато за установено на основание на чл. 108 от ЗС по отношение на
СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. „Л.ч.**в ** че Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** е
собственик върху ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч. от таванско помещение от
недвижим имот с идентификатор № 67338.521.162.1.1, представляващ жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес
гр. Сливен, ул. „Л.ч.**, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.
Осъдени са на основание на чл. 108 от ЗС СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул.
„Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.**в ** да предадат владението
на Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** по отношение на ½ ид.ч. от
стълбището, както и ½ ид.ч. от таванско помещение от недвижим имот с идентификатор №
67338.521.162.1.1, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен, ул. „Л.ч.**, със
застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.
Отхвърлен е предявения от СТ. К. СТ. насрещен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по
отношение на Т. СТ. ИВ. върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание придобивна
1
давност площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор №
67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Л.ч.**в,** ап.2 като
неоснователен.
Отхвърлен е предявеният от СТ. К. СТ. насрещен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по
отношение на Т. СТ. ИВ. на ½ идеална част от Поземлен Имот с идентификатор
67338.521.162, с площ 528 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин
на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 метра/, с номера по предходни планове 6154 и
8326 на основание давностно владение, както и предявеният евентуален положителен
установителениск по чл. 40 ЗС, с който се претендира да се признае за установено, че е
собственик на идеални части от поземления имот по силата на чл.40 от ЗС като
неоснователни и недоказани.
Осъден е на основание чл. 109 ЗС СТ. СТ. К. да премахне изградените незаконни постройки
в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, собственост на ищцата, представляващи
навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора
на имот с административен адрес гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и да възстанови състоянието на
имота в състоянието преди нарушението и са осъдени ответниците да заплатят направените
по делото разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответниците, чрез представител по
пълномощие. Твърди се, че изводите на първоинстанционният съд в решението са
незаконосъобразни, неправилни и необосновани, а самото решение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на основните принципи на
гражданския процес — диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Като е
кредитирал едни доказателства, а не е кредитирал и обсъдил други, решаващия съд
незаконосъобразно не е приложил последиците от законовата презумпция по чл. 69 от ЗС
относно владението, осъществявано от СТ. К. СТ. /ответник и ищец в първоинстанционното
производство/ повече от 50 години върху процесиите имоти. Районен съд Сливен не е
съобразил фактите, че поземления имот има два административни адреса повече от 50
години и всеки един владее собствената си идеална част от поземления имот, като
владението, осъществявано от СТ. К. СТ. е трайно, необезпокоявано, спокойно и явно,
поради което Районен Съд Сливен следвало да приложи на основание ТР №1/06.08.2012г. по
т.д.№ 1/2012г. на ОСГК законовата презумпция, че владението се осъществява от владелеца,
каквото е и недвусмисленото му намерение. СТ. К. СТ. е единствен собственик на таванско
помещение с площ 84 кв. м., които са прилежаща част към самостоятелен обект с
идентификатор № 67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Л.ч.** В **
** на основание съдебна спогодба по гр.д.№275/1976г. по описа на Сливенски Районен Съд
и заплатената на Стефан П. С. от него сума в размер на 800 лева, а другата 1/2 идеална част
от ПС върху процесния имот е на основание давностно владение, на което се позовава за
периода от 1974г. до настоящия момент. Първоинстанционният съд при решаване на делото
2
е кредитирал само свидетелските показания на свидетелите, водени от ищцата по
първоначалния иск, като не е съобразил тяхната заинтересованост по чл. 172 от ГПК. Като
не е кредитирал и обсъдил тези представени от въззивниците доказателства - писмени и
гласни - свидетелските показания на свидетелите Георги Попов, Тодоров и Димитър Попов,
които са преки очевидци на всички обстоятелства, случили се от далечната 1968 година до
настоящия момент и кореспондират с всички доказателства по делото, както и със
заключенията на вещото лице по двете СТЕ, първоинстанционният съд е формирал
неправилни правни изводи, че владението, установено от СТ. К. СТ. е опорочено, като
такова, установено с насилие. Това не е така, тъй като още през 1976г. е приключило
производството по гр.дело, образувано по повод спор за правото на собственост върху
таванското помещение, като двете страни по него - Стефан П. и С.К. са сключили спогодба,
съгласно която С.К. е следвало да заплати на Стефан П. сумата в размер на 800 лева - от
която : 500,00 лева за 1/2 ид.ч. от таванското помещение и 300,00 лева за неуредени сметки
по строителството. След заплащането на тази сума цялото таванско помещение е станало
собственост на С.К., който е имал съзнанието, че е собственик на цялото - затова го е
декларирал цялото - като таванско помещение с площ 82 кв.м. пред Община Сливен -
Дирекция „Местни данъци и такси“, заплащал си е дължимите данъци за него и е заковал
вратата, водеща към таванското помещение като е лишил изцяло от достъп Стефан П., който
не е имал никакви претенции през следващите години. Това фактическо положение е
съществувало повече от 50 години и съществува и към настоящия момент.
Така С.К. е упражнявал необезпокоявано фактическа власт върху таванското помещение,
която е манифестирал с тези си действия пред Стефан П. и Т.С.. В продължение на повече
от 50 години тези действия са били осъществявани спокойно и явно. Изрично СТ. К. СТ. ги е
уведомил, че таванското помещение е негово, изрично е отнел достъпа до таванското
помещение от всички възможни места за достъп до него, защото е имал съзнанието и го има,
че е закупил идеалната част на Стефан П. от таванското помещение и то изцяло принадлежи
на него. Не на последно място, видно от приетата като доказателство по делото частна
строително техническата експертиза, поръчана от С.К. и от свидетелските показания
таванското помещение е изградено изцяло със средства на С.К.. С действията си С.К. е
изключил възможността на ищцата и нейния баща да ползват и владеят тази част от
таванското помещение. Заявявал е своите намерения недвусмислено, предприел е действия
по осъществяването им - като е заковал вратата и ги е лишил от достъп до таванското
помещение, с които действия те са били съгласни през последните 50 години, и които не са
форма на насилие- нито психическо, нито физическо.
От събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че въззивникът е
владял половината от поземления имот непрекъснато и явно, правил е подобрения със
съгласието и без противопоставянето на Стефан П. - изградил е масивна ограда, построил е
лятна кухня, считал е, че тези подобрения ги прави в съсобственият им двор - действал е със
съзнанието на собственик, защото е имал такова съзнание, поради заплатената от него сума
в размер на 6 000 лева. Заплатената от него сума в размер на 6000 лева е била точно за 1/2
3
идеална част от Поземления имот. Първият въззивник е демонстрирал действията си и е
имал мисълта за своене през всичките тези години без противопоставянето на Стефан П. и
ищцата Т.С. - водил е дела, имал е претенции за дворното място, намеренията му са били
демонстрирани и заявявани както пред ищцата, така и пред нейния баща. Заявявал го е
недвусмислено и си е търсил правата дори и по съдебен ред с твърдението, че е собственик
на 1/2 ид. ч. от поземления имот. Направил е подобрения в имота - изградил е канализацията
на жилищната сграда, изградил е ограда, дори постройки /лятна кухня/, обработвал е през
годините половината от парцела. Никой не е оспорил правата му от 1976г. до настоящия
момент. Всички тези действия С.К. е извършвал със знанието и съгласието и на Т.С. и на
нейния баща.
Ищцата претендирала да бъдат премахнати изградените незаконни постройки в поземлен
имот с идентификатор № 67338.521.162 и които представляват навес - външна лятна гостна
и друга постройка с квадратура 8 кв.м. Видно от двете експертизи и комбинирата скица,
посочените от ищцата постройки са обслужващи самостоятелния обект, който е собственост
на въззивника - самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2 - прието по
делото за безспорен факт. Установено е,че през 2010 г.. ищцата Т. СТ. ИВ. и въззивника се
споразумяват да си изградят постройки, които да имат характер на обслужващи
самостоятелните обекти в двуетажната жилищна сграда, а именно: пристройки, които да
ползват за дървата, с които се отопляват. Затова на 18.05.2010г. сключват споразумение с
рег.№ 1256/18.05.2010г.. на нотариус Катя Тодорова по силата на което: двете страни -
съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сливен, ул.“Лъвова
чешма“№ 9 разпределят ползването на пристройките - СТ. К. СТ. ще ползва постройка,
находяща се в северната част на имота, а Т. СТ. ИВ. ще ползва пристройка, построена в
западната част на сградата, до входа за първи етаж на сградата. Ползването на тази
постройка по никакъв начин не пречи на ищцата да ползва собствената си постройка, както
двете страни го правят вече 10 години, /видно от споразумението/. Дори и построена като
незаконен строеж, последният сам по себе си не представлява действие, което във всички
случаи да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в своята част от ПИ.
От комбинираната скица към заключението на вещото лице е видно, че тази постройка не
пречи на ищцата, тя никога не е имала достъп в тази част от поземления имот. В обобщение
се иска решението да бъде отменено в негативните по отношение на въззивниците части,
както и в частта, с която са отхвърлени насрещните претенции и да бъде постановено ново
решение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. Произнасяйки се, със своя съдебен акт,
първоинстанционният съд е възприел, преценил, обсъдил и приел за безспорно установени
по отделно и в цялост събраните по делото доказателства и е установил по безспорен и
категоричен начин фактическата обстановка по делото, подкрепяйки и обосновавайки
мотивите в решението си със задължителната тълкувателна практика, както и с множество
4
решения на ВКС, разглеждайки многостранно и в най-различни възможни хипотези
спорните въпроси по делото.
От подробно описаните писмени документи се доказва по безспорен и категоричен начин
собствеността на ищцата, и в твърдението на процесуалния представител на ответниците, че
същата не е собственик на процесния имот е изцяло неоснователно. Безспорно установено е
и че ответниците са упражнявали психически тормоз - насилие върху ищцата и нейното
семейство и в този смисъл липсва напълно един от обективните елементи за придобиване по
давност на имот или част от имот, а именно действията по упражняване на фактическа власт
върху имотът да е осъществяван спокойно, явно. Владението е спокойно, когато не е
установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с
насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат,
на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Установено било, че ищцата
не може да ползва подпокривното си пространство, тъй като същото е насилствено завзето и
се ползва единствено от СТ. К. СТ. и СТ. СТ. К.. Това ограничаване на правото на ползване
на таванско помещение се доказало и от разпитите на всички свидетели, водени, както от
ищцовата страна, така и от свидетелите на ответната страна. В случая е налице поддържане
на установеното владение върху част от дворното място с насилие и са налице действия на
противопоставяне на ищцата на владението на ответниците изразило се в търсене на
съдействие на полицията, премахване на ограда и построяване на нейна постройка в
дворното място като тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели.
По отношение на иска за придобиване по давност на ½ ид.ч. от таванско помещение, счита,
че подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, е
обща част на сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се
придобива с давностно владение, освен ако е изградено като жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни
помещения към такива, в този смисъл е и Определение № 280 от 28.05.2018 г. по гр. д. №
2287/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение.
На следващото място, спорът за таванските помещения вече е решен със спогодба по гр.д.
№ 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд на 13.04.1976 г., която има силата на
присъдено нещо между страните и въпросът не би могъл да се пререшава. И не на последно
място, насилственото изземване, завладяване и невъзможност от страна на ищцата Т.И. да
го ползва се установило с всички събрани гласни доказателства по делото, поради което
твърденията на въззивниците, че владеели спокойно процесния имот е напълно
неоснователно. В настоящия случай, нито недвижимия имот, нито таванското помещение са
се ползвали от СТ. К. СТ. спокойно, те са насилствено иззети от владението на
действителния им собственик Таня С. И., чрез използване на сила и заплашване, за което
има подавани редица жалби и сигнали до органите на полицията и същото било установено
от събраните по делото доказателства. Ответниците не притежавали собственост върху
5
двора, в който е изградена жилищната сграда. Независимо от това, без съгласието на
собственика на имота, в случая ищцата Т.И., ответникът СТ. СТ. К. е изградил в имота и
няколко незаконни постройки. Според правната теория и трайно установената съдебна
практика, изграждането на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно
основание за уважаване на предявен от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграденото и
възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е
длъжен да търпи такъв строеж. През 2010 .г. СТ. К. СТ., косвено признава, че не е
собственик на имота, в частност двора, нито на изградените от него незаконни постройки, а
само на част от двуетажната жилищна сграда, като с акта за търсене на съдействие и
съгласие на действителния собственик на имота за сключване на споразумение за
разпределение само за ползване на постройка имаща обслужващ характер, а именно външна
тоалетна. Постигнатото споразумение между единствения собственик на имота - двора - Т.
СТ. ИВ. и ползвателя - ответник, не представлява придобивен способ, нито е форма на
владение. Това, че със споразумението между страните, И. се е съгласила С. да ползва
постройката находяща се в северната част на имота, не означава, че от него момент е
започнала да тече придобивна давност по отношение на С.. В случая може да се приеме, че е
налице поддържане на установеното владение върху част от дворното място, след 2013г., но
същото е поддържано с насилие и психически тормоз, отправяне на заплахи към ищцата и
въпреки това са налице действия на противопоставяне на ищцата на владението на
ответниците изразяващо се в търсене на съдействие на полицията, прокуратурата,
премахване на ограда и построяване на нейна постройка в дворното място, като тези
обстоятелства се установили безспорно от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели. В случая на ответника С.К. му е прехвърлено чрез продажба, единствено
правото на собственост върху втория етаж на сградата и 1/2 ид.ч. от избеното помещение и
впоследствие и 1/2 ид.ч. от таванското помещение, но не му е прехвърлена идеална част от
дворното място и той не е станал съсобственик на дворното място, и към дворното място не
се прилага режима на общите части на етажната собственост. Иска се да бъде потвърдено
решението.
В с.з. първият въззивник се явява лично и с представител по пълномощие, който
представлява и втория въззивник. Жалбата се поддържа на основанията, които са изложени
в нея.
Въззиваемата не се явява. За нея се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
6
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.
Няма спор относно обстоятелствата, че чрез сделка, обективирана в Нотариален акт № 163,
том II, дело № 951 от 1974 г. на сливенски районен съдия, първия въззивник закупува от
бащата на въззиваемата – ищцата „само ½ идеална част от двуетажна сграда от този имот,
като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня
и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“. Безспорно
обстоятелство между страните е, че вторият въззивник обитава ½ от избено помещение,
което е пригодено за жилище, а първият обитава вторият етаж от същата сграда находящата
се в гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9.
С Решение от 24.10.1975 г. Сливенски окръжен съд се е произнесъл по иск за делба на
процесния имот и сградата в нея като е отменил решението на първоинстанционният съд и е
върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Сливен. С Решение от 02.12.1975 г. по
гр.д. № 1939 от 1975 г. Сливенски Районен съд е отхвърлил искането на СТ. К. СТ. за
допускане на делба на жилищна сграда на два етажа и сервизно помещение, застроена върху
84 кв.м. в парцел 111 - 8326, в кв. 449, като решението е влязло в сила. С протоколно
определение от 13.04.1976 г., постановено по гр.д. № 275/1976 г. по описа на Сливенски
районен съд, бащата на ищцата и СТ. К. СТ., се спогодяват СТ. К. СТ. срещу сумата от
500,00 лева да получи ½ идеална част от подпокривно пространство /таванско помещение/
и за 1/2 идеална част от стълбището. СТ. К. СТ. се задължава и да предостави ползването на
стълбището, което води до таванското помещение. С протоколно Определение от 13.04.1976
г., постановено по дело № 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, СТ. К. СТ. е
признат са собственик на ½ ид.ч. от таванско помещение, за което се задължава да заплати
на С. П. С. сумата от 500,00 лева, както и сумата от 300,00 лева за „неуредени сметки“. С
Разписка от 27.07.1976 г., ищецът по насрещния иск, заплаща на вуйчо си сумата и уреждат
сметките по това дело.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в поземлен имот с идентификатор №
67338.521.162 е отразено следното застрояване: Сграда с идентификатор № 67338.521.162.1
- застроена площ 83 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - Жилищна сграда многофамилна;
с обособени в нея: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.1;
застроена площ 83 кв.м., първи етаж, брой етажи - 1, предназначение - Жилище, апартамент.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.2; втори етаж, брой етажи
- 1, предназначение - Жилище, апартамент. Сграда с идентификатор № 67338.521.162.2 -
7
застроена площ 55 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж. Сграда с
идентификатор № 67338.521.162.3 - застроена площ 8 кв.м, брой етажи - 1, предназначение -
друг вид сграда за обитаване. По действащия към настоящия момент Подробен Устройствен
План одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 г. поземления имот УПИ IV-6154, кв.
381, като след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г. на плана са
нанесени новите кадастрални номера на поземлените имоти - УПИ IV-162 и по него е
отразено следното застрояване:
Основно застрояване
Сградата на основното застрояване в имота е Жилищната сграда, означена със
сигнатурата „2МЖ", застроена площ 83 кв.м, ситуирана „свободно" в източната част на
имота съдържаща три етажа - полуподземен етаж вкопан под нивото на прилежащия терен
1.00 м, два надземни жилищни етажа и обитаемо подпокривно пространство - складова
площ. Сградата е построена на основание Архитектурен проект утвърден от гл. архитект на
ГНС Сливен на 14.VII. 1961 г. - възложител и собственик С. П. С..
Допълващо застрояване
Сграда лятна кухня и гараж, означена със сигнатурата „МЖ" - едноетажна масивна
сграда със застроена площ 55 кв.м., ситуирана в югозападния ъгъл на имота, на западна и
южна имотни граници. Сградата е построена на основание Строително разрешение №
457/28.05.1963 г. издадено на С. П. С. собственик на парцел III-8326, кв. 449 по плана на гр.
Сливен кв. „Н.с.", ул. „Л.ч.**, за строеж на лятна кухня по утвърден архитектурен проект на
28.05.1963 г. и дадена строителна линия с Протокол № 187/20.06.1963 г. Сградата е
преустроена със Строително разрешение № 113/26.05.1987 г. издадено на С. П. С.
собственик на парцел III-8326, кв. 449 по плана на гр. Сливен кв. „Н.с.", ул. „Л.ч.**, за
преустройство на лятна кухня в гараж и ремонт на покрива с отваряне на гаражна врата.
Дворен клозет, означен със сигнатурата „Кл"- масивна постройка със застроена площ 3 кв.м.,
ситуирана до северната фасада на сградата лятна кухня и гараж и на разстояние от
западната имотна граница. Построен със Строително разрешение от 21.06.1963 г. за
построяване на клозетна кабина и яма.
Стопанска постройка - склад и дворен клозет, масивна постройка, означена със
сигнатурата „МС", със застроена площ 8 кв.м., ситуирана в североизточната част на имота,
северно от основната жилищна сграда и на северната имотна граница. Построена по гласни
данни след построяването на жилищната сграда. Записана в имотния регистър на
недвижимите имоти на С. П. С..
Застрояване неотразено по действащия ПУП.
Паянтова постройка - означена със сигнатурата „Пл" /означава площадка, бетонова/, със
застроена площ 15 кв.м., ситуирана в североизточния ъгъл на имота, до източната фасада на
8
стопанската постройка и на северната имотна граница и улично регулационната линия.
Конструкция от дървен скелет, до три оградни стени - дървена обшивка и стоманена
двукрила врата към улицата, плосък покрив едноскатен - плоскости от „OSB" и
хидроизолационна мушама. Построена по гласни данни. през 2012 г. без строителни книжа
и документи.
Пристройка към част от западната фасада на Жилищната сграда, ситуирана по дължина
север - юг, започваща от северната имотна граница и завършваща до стълбищната площадка
- вход за първи жилищен етаж от жилищната сграда, застроена площ ЗП 21.75 кв.м., смесена
конструкция, едноскатен плосък покрив с покривно покритие хидроизолационна битумна
мушама. Построена без строителни книжа и документи.
Главния вход на жилищната сграда е от северната фасада и отделните обекти в нея се
обслужват от вътрешна стълбищна клетка осигуряваща достъп до северната част от
полуподземния етаж, входове за самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж и
самостоятелен обект № 2 на втори надземен етаж и обитаемото подпокривно пространство.
Самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж има и допълнителен вход за достъп чрез
масивно еднораменно стълбище, площадка и антре на западната фасада на сградата
директно от прилежащия терен на дворното място. До този вход е и входа за достъп до
южната част на полуподземния етаж. Входът за достъп на ищцата от стълбищната клетка на
сградата до жилището и на първи етаж и от там съответно обратно към стълбищната клетка
и към таванското и помещение не е зазидан, но вратата е закована, което реално препятства
използването на входа по предназначение.
Подпокривното пространство на сградата е осъществено от изпълнен околовръстен надзид с
височина 1.40 м и наклонените покривни скатове. В него са обособени две зони на ползване
чрез дървена конструкция съответно за собствениците на двата самостоятелни жилищни
обекта. Към настоящия момент ищцата Т.С.И. няма достъп и не ползва никаква част от
таванското помещение. Цялото обитаемо подпокривнопрострнство се използва от
ответниците.
Към момента на придобиване на процесния имот от С. П. С. с нотариален акт № 64 том
III, дело № 1124/1960 г. същия е представлявал 1/2ид. част от един мараш находящ се в
землището на гр. Сливен местност „Х.". Към този момент е в действие Кадастрално
регулационен план одобрен със заповед № 1001/09.03.1957 г., по който процесния имот не е
кадастрално заснет, тъй като е бил извън регулация.
Съгласно Преписка за „Допълване на кадастралната основа на плана с границите на имот пл.
№ 8326", за имота е отреден парцел III, кв. 449. Допълването е одобрено със Заповед №
1724/01.IX.l061 г. на Председателя на ОНС гр. Сливен от 1961 г.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 175
том II, дело № 743/30.юни.1966 г., парцел Ш-8326, кв. 449 по плана на гр. Сливен е
9
образуван от собствено място и предаваеми части както следва: От имот пл. № 8222 - 156
M2; От имот пл. № 8232 - 35 M2; От имот - улица на ГНС 54 M2.Следващия план за кв.
„Н.с." е Кадастрално регулационен план одобрен със заповед № 1405 от 11.07.1968 год. Тази
част от плана не е запазена и не се съхранява в Община Сливен. По този план процесния
имот е с пл. № 8326, кв. 449 и за него е отреден има само един парцел 111-8326.Към
настоящия момент за кв. „Н.с." гр. Сливен, където се намира процесния имот е в действие
Подробен Устройствен План одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 г. Кадастралната
основа на този план е изготвена в началото на осемдесетте години на миналия век,
извършено е допълване в началото на деветдесетте години, и плана е одобрен като ПУП
през 1995 г. По този план поземления имот представлява УПИ IV-6154, кв. 381, като след
влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г. на плана са нанесени
новите кадастрални номера на поземлените имоти - № 162. На основание на горните
констатации не може да се каже кой имот е с пл. № 8326 А. Вещото лице, констатира, че по
принцип номерата на парцелите се означават с римски цифри и за един квартал са поредни
от парцел I до парцел „п", за един имот могат да бъдат отредени няколко парцела, но не
може за два различни отделни имота да се запише парцел, както в случая парцели III -8326 и
III- 8326А, поради което се налага извода, че № 8326 и № 8326А са части от един имот, за
който е отреден един парцел III -8326 кв. 440. В подкрепа на това е записването в разписната
книга към плана от 1968 г., където в една клетка е записано № 8326 и № 8326А - площ 512
кв.м. Парцел III -8326, кв. 449 по КРП одобрен със заповед № 1405 от 11.07.1968 год., е
идентичен с поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 по КККР на гр. Сливен.
Вещото лице върху копие от скица на ПИ имот с идентификатор № 67338.521.162 по КККР
на гр. Сливен е допълнило съществуващото застрояване към настоящия момент в имота.
Скицата е неразделна част от заключението.
За достъп до дворното място представляващо ПИ имот с идентификатор № 67338.521.162 по
КККР на гр. Сливен от прилежащата ул. „Лъвова чешма" са обособени два входа. Северен
означен с № 9 в, към момента използван от ответниците и южен означен с № 9, към момента
използван от ищцата. Двете зони на ползване са отделени с ограда – от източната фасада на
жилищната сграда до оградата материализираща улично регулационната линия. Главния
вход на жилищната сграда е от северната фасада и отделните обекти в нея се обслужват от
вътрешна стълбищна клетка осигуряваща достъп до северната част от полуподземния етаж,
входове за самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж и самостоятелен обект № 2 на
втори надземен етаж и обитаемото подпокривно пространство. Самостоятелен обект № 1 на
първи надземен етаж има и допълнителен вход за достъп чрез масивно еднораменно
стълбище, площадка и антре на западната фасада на сградата директно от прилежащия
терен на дворното място. До този вход е и входа за достъп до южната част на
полуподземния етаж.
Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице
е изчислило площта на североизточната част от поземлен имот с идентификатор №
10
67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен ул. „Л.ч.** В и изполваща се от
ответниците.Тази част от имота има „Г" образна форма и е със следните граници: изток -
уличнорегулационната линия на имота; запад - пристройката ситуирана по дължина север -
юг и източната фасада на жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1; север -
северната имотна граница на имота; юг - северната фасада на жилищна сграда с
идентификатор № 67338.521.162.1 и вътрешната разделителна ограда от източната фасада
на жилищната сграда до уличнорегулационната линия. Описаната част от поземлен имот с
идентификатор № 67338.521.162 е с площ 53 кв.м.
Съдът е бил сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от съсобственик,
който твърди да притежава 1/2 идеална част от таванско помещение и стълбище срещу
другия съсобственик, за осъждането му да предаде владението по отношение притежаваната
от него идеална част, доколкото няма достъп до таванското помещение и стълбището.
Ищцата е собственик на ½ ид.ч. от таванското помещение и на ½ ид.ч. от стълбището в
процесната сграда, видно от представените по делото нотариални актове. Ответниците
упражняват фактическата власт върху цялото таванско помещение и стълбището, като
първият ответник е собственик на ½ ид. ч. от таванското помещение по силата на
постигнатата съдебна спогодба между страните и от стълбището, които се явява обща част
за страните по своето предназначение. Същите са възпрепятствали напълно достъпа на
ищцата до стълбището и таванското помещение, като са затворили входа към тях и със
своите действия не позволяват на ищцата да упражнява правомощията си на съсобственик.
Фактическата власт върху идеалните части на ищцата от тавана и стълбището ответниците
са установили чрез насилствени действия – заковали са вратата и са препятствали достъпа на
въззиваемата. Насилствените и скрити действия не могат да служат за основа на владение,
годно да породи правни последици. То може обаче да започне, когато насилието или
скритостта са престанали. Насилието, чрез което може да се придобие владение, подразбира,
както моралното, така и физическото насилие, тъй като закона не дава основание да се
прави разлика между едното и другото насилие. Дали някой е влязъл във владения от едно
лице имот, като е упражнил физическа сила, с която разполага или като му внушил сериозен
страх, било като е злоупотребил с положението, в което се намира спрямо владеещото лице,
то и в единия и в другия случай е смутен обществения ред, като едно лице се налага над
друго чрез физическа или морална сила, чрез която измества властта на закона, уреждащ
правните средства за рекламиране на владения имот. Точно тези обстоятелства се
установяват и по настоящето дело и те са отчетени от районния съд Поради това решението
в частите, с които е признато за установено на основание на чл. 108 от ЗС по отношение на
СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. „Л.ч.**в ** че Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** е
собственик върху ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч. от таванско помещение и е
отхвърлен предявения от СТ. К. СТ. насрещен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по
отношение на Т. СТ. ИВ. върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание придобивна
11
давностс площ 84 кв.м. е правилно.
Правилно и обосновано е приетото от районния съд, че собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В този смисъл за основателността на иска следва да се установи кумулативното наличие на
две предпоставки- ищецът да е собственик и ответникът да създава пречки при реализацията
на собственическите му права. Така този иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен, тъй като ищцата доказва, че е собственик на имота и че ответниците са
възпрепятствали достъпа й до таванското помещение.
В тази връзка следва да се има предвид и следното. Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1995 г., в чл. 57, ал. 3 урежда, че в броя на етажите
се включва и таванският етаж в подпокривното пространство, когато светлата височина на
над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма или равна на 1,5 м. Съгласно
действащата понастоящем правна норма на § 5, т. 51 ЗУТ „Тавански етаж“ е етажът,
разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от
покривните плоскости. В случая безспорно е установено, че подпокривното пространство на
сградата е осъществено от изпълнен околовръстен надзид с височина 1.40 м и наклонените
покривни скатове. Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
такива, е обща част от сградата. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от
сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп
от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на
законните изисквания за извършване преустройството. Поради това в случая подпокривното
пространство се явява обща част и всеки от етажните собственици следва да има достъп.
Изграждането на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно основание
за уважаване на предявен от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграденото и
възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е
длъжен да търпи такъв строеж. Със задължителната съдебна практика е установено, че не е
нужно да се доказва в какво се изразява неоснователното действие на ответника по смисъла
на чл. 109 ЗС, когато самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване
правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение /Решение №
283/12 г. от 07.03.2013 г. по гр.д. № 387/12 г. на II г.о./ . Според Решение № 532 от
21.10.2009 г. по гр.д. № 66/09 г. на II г.о., целта на негаторния иск е да даде защита на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, за което е без
12
правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от
наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които
противоречат на строителните правила и норми.
Търпимите действия се състоят в добрите междучовешки /съседски, приятелски или
роднински/ отношения, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което
лицето, което го извършва няма никакво право. За да се определи дали действието, което
едно трето лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими,
нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така и
волята на собственика, върху имота на когото се извършва то. Безспорно е установено, че на
18.05.2010 г. страните сключили споразумение с рег.№ 1256/18.05.2010 г. на нотариус Катя
Тодорова с per. № 126 на НК и район на действие Сливенски Районен Съд по силата на
което двете страни - съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.
Сливен, ул.“Лъвова чешма“№ 9 били разпределили ползването на пристройките, като
ответникът СТ. К. СТ. ще ползва постройка, находяща се в северната част на имота, а Т. СТ.
ИВ. ще ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първи етаж
на сградата. По силата на така сключеното споразумение ползването на тази постройка от
негова страна и на семейството му не представлява неоснователно въздействие, което да
накърнява нейното право, тъй като и двете страни са постигнали съгласие и са разпределили
ползването на тези постройки. При наличието на уговорка за ползване между собственика и
упражняващото фактическата власт лице последното държи вещта за собственика дори
помежду им да е постигнато съгласие за последващо прехвърляне на собствеността по
причина, че дори такова съгласие за последващи действия да е било постигнато, това не
променя уговорката за ползване. Поради това като е отхвърлил предявеният от СТ. К. СТ.
насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79
ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т. СТ. ИВ. на ½ идеална част
от Поземлен Имот с идентификатор 67338.521.162, с площ 528 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до
10 метра/, с номера по предходни планове 6154 и 8326 на основание давностно владение,
както и предявеният евентуален положителен установителен иск по чл. 40 ЗС, с който се
претендира да се признае за установено, че е собственик на идеални части от поземления
имот по силата на чл.40 от ЗС като неоснователни и недоказани, районният съд е постанови
законосъобразен акт.
Не е такова решението в частта, с която е постановено на основание чл. 109 ЗС СТ. СТ. К. да
премахне изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор №
67338.521.162, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга
постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес
гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди
нарушението. Въпреки, че тази постройка - означена със сигнатурата „Пл" /означава
площадка, бетонова/, със застроена площ 15 кв.м., ситуирана в североизточния ъгъл на
имота, до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и
13
улично регулационната линия, с конструкция от дървен скелет, до три оградни стени -
дървена обшивка и стоманена двукрила врата към улицата, плосък покрив едноскатен -
плоскости от „OSB" и хидроизолационна мушама, е построена по гласни данни през 2012 г.
без строителни книжа и документи, то тя попада в обхвата на споразумението, с което двете
страни - съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сливен,
ул.“Лъвова чешма“№ 9 били разпределили ползването на пристройките, като ответникът СТ.
К. СТ. ще ползва постройка, находяща се в северната част на имота, а Т. СТ. ИВ. ще ползва
пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първи етаж на сградата.
Очевидно е, че строежът е извършен след като е било сключено споразумението. По делото
не са налични доказателства, че това споразумение е било развалено. Поради това
решението в тази част следва да бъде отменено.
С оглед изхода на процеса и тъй като въззиваемата страна е претендирала разноски, такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1040 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция, съразмерно на уважените искове.
На въззивника СТ. СТ. К. се дължат разноски в размер на сумата от 311 лева,
представлявяща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за тази инстанция, с
оглед на уважената част от жалбата.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260248/13.04.2021г. по гр. дело № 2021/2020 г. на Районен съд
Сливен, в частта, с която е осъден на основание чл. 109 ЗС СТ. СТ. К. да премахне
изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162,
собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга постройка с
квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес гр. Сливен, ул.
„Л.ч.** и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди нарушението като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** против
СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.**в ** иск с правно основание чл. 109 ЗС
за премахване изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор №
67338.521.162, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга
постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес
гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди
нарушението като неоснователен и недоказан.
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260248/13.04.2021г. по гр. дело № 2021/2020 г. на Районен съд
Сливен в останалата част.
ОСЪЖДА СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.**в ** да заплатят на Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр.
Сливен, ул. „Л.ч.** сумата от 1040 /хиляда и четиридесет/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** да заплати на СТ. СТ. К.
ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.**в ** сумата от 311/триста и единадесет/ лева,
представлявяща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за тази инстанция
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15