Р Е Ш Е Н И Е
№ 1785
гр. Русе, 11.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6289 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова
молба от К.М.Р. против „ОТП Факторинг България” ЕАД, в която се твърди, че
ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД по ч.гр.д. №****/2010г. по описа
на РС – Русе следните суми: главница - 4927,78 лв., ведно със законна лихва от
20.02.2010г. до плащането на сумата; лихва от 05.08.2009г. до 19.02.2010г. –
909,66лв.; разноски – 431,87 лв., или общо 6269,31 лева. Във връзка с издадения
изпълнителен лист за тези суми, на 07.04.2017г. ответникът образувал
изпълнително дело №************по описа на ЧСИ № *** с район на действие
Окръжен съд – Русе. Ищецът твърди, че от 01.03.2010г. - когато бил издаден
изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело - 07.04.2017г. е изтекла предвидената от
чл.110 ЗЗД погасителна давност за претендираното от ответното дружество
вземане, тъй като не са предприемани действия, които биха могли да прекъснат
давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Въпреки изтеклата давност, след образуване
на изпълнителното дело били наложени запори и възбрани върху имущество на
ищеца. С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът К.М.Р. не му дължи сумата 4927,78
лева главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
20.02.2010г., до окончателното й изплащане; сумата 909,66 лв. лихва за периода
от 05.08.2009г. до 19.02.2010г.; сумата 431,87 лв. разноски по изпълнителен лист
от 01.03.2010г., издаден от РС – Русе по ч.гр.д. № ****/2010 г. по описа на РС
– Русе, представляваща вземане по изпълнително дело № ************по описа на
ЧСИ № *** с район на действие ОС – Русе. Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за допустимост и основателност на
предявеният иск. Счита, че като кредитор е направил опит да събере вземанията
си от ищеца по издаденият срещу него изпълнителен лист и признавайки претенцията
му, предявена в настоящото производство, не следва да понесе отговорността за
направените от него разноски, тъй като
позоваването на изтеклата давност ищецът би могъл да направи само в исково
производство. Същевременно позоваването на тази давност е възможност, която
ответникът като кредитор не би могъл да предвиди, с оглед на което се иска да
бъде постановено решение, с което да се признае за основателен предявеният иск,
но да не бъде уважавана претенцията за направени разноски по делото. В условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на Банка
„ДСК“ ЕАД по ч.гр.д.№****/2010г. на РС – Русе е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 01.03.2010г. срещу З.Н.З.и К.М.Р. за солидарно заплащане
на 4927,78лв. просрочена главница, ведно със законната лихва от 20.02.2010г. до
плащане на сумата, 909,66лв. лихва от 05.08.2009г. до 19.02.2010г. и 431,87лв.
разноски.
С договор за
покупко-продажба на вземания от 04.06.2012г., „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на
„ОТП Факторинг България“ ЕООД различни вземания, включително и вземането от К.М.Р.,
за което прехвърляне последният е бил уведомен с писмо от 13.06.2012г.
За събиране на
вземането по изпълнителния лист от 01.03.2010г., „ОТП Факторинг България“ ЕООД е
депозирало на 07.04.2017г. молба въз основа на която е образувано изп. дело №************по
описа на ЧСИ В. М.,*** действие ОС – Русе. До ищеца Р. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена му на 12.04.2017г.
На
30.08.2017г. ищецът К.Р. е депозирал по образуваното изпълнително дело молба, с
която се позовава на изтекла погасителна давност за вземането на взискателя и
моли последният да бъде уведомен от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело,
като в противен случай е посочил, че ще бъде принуден да води гражданско дело,
по което неблагоприятните последици ще бъдат в тежест на взискателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно чл. 439, ал.
1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на
установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал.
2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Доказателствената тежест за настъпване на
факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена
на оспорващия изпълнението.
В конкретният
случай, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Няма
спор по делото, че процесното вземане по изпълнителния лист от 01.03.2010г. е
погасено по давност към датата на която ответното дружество като взискател е
образувало изпълнително дело – 07.04.2017г. По тази причина предявеният
отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва
да се уважи.
Спорен в настоящото
производство е единствено въпросът за дължимостта на разноски по делото от
страна на ответното дружество. Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче не би могло да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на производството от страна на ищеца.
Последният с молба по изпълнението изрично се е позовал на изтеклия давностен
срок и е поискал прекратяване на изпълнението, което е било в правомощията на
взискателя. След като не е направил това, следва да понесе разноските за
настоящото производство, за образуването на което е дал повод.
Относно
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК: защитимият материален интерес от ищеца с
настоящия иск е в размер на 9858,73лв. /сумите по изпълнителния лист и
натрупаната законна лихва върху главницата до образуване на изпълнителното
дело/. Съобразно чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС, минималното
адвокатско възнаграждение за защита по дело с материален интерес 10 000лв. е в
размер на 830лв. До този размер съдът намира за необходимо да бъде уважено
направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв. Настоящото производство /а и оспореното
изпълнение/ видно от данните по делото не се отличават с правна и фактическа
сложност, която да обосновава присъждане на по-висок от предвидения по
Наредбата адвокатски хонорар. В случая ответникът следва да заплати на ищеца и
държавната такса по делото в размер на 250лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Р. ЕГН**********, с адрес ***,
не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК201058040, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано
от изп. директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева сумите: 4927,78лв.
просрочена главница, ведно със законната лихва от 20.02.2010г. до плащане на
сумата, 909,66лв. лихва от 05.08.2009г. до 19.02.2010г. и 431,87лв., за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№****/2010г. по описа на Районен съд –
Русе, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК201058040 да заплати на К.М.Р. ЕГН**********,
сумата от 1080лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Районен
съдия: