Мотиви
към присъда № 260005/ 18.ІІ.2021г.,постановена по НОХД №
262 по описа на
Районен съд Харманли за 2020г.
Обвинението против Д.Б.Х. ЕГН **********, с адрес ***, е за това, че:
В периода от м. ноември 2014г. до м.март 2015г.
(включително) и в периода от м.април 2015г. до м.февруари 2020г. (включително)
в гр. Харманли, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, след
като е осъдена с Решение № 186/ 13.ХІ.2013г. по гражданско дело № 515/2013г. по
описа на Районен съд - Харманли, влязло в законна сила на 05.ХІІ.2013г. да
издържа свой низходящ - сина си В.В.Т., роден на 05.ІІ.2002г., чрез неговият
баща и законен представител В.Д.Т. ***, съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, съответно 5 месечни вноски по
80.00лв., на стойност 400.00лв. и 59 месечни вноски по 80.00лв„ на стойност
4 720.00лв. или всичко 64 месечни вноски по 80.00лв. на обща стойност
5 120.00лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъдена с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление с Присъда № 5/09.ІІІ.2015г.,
постановена по НОХД № 522/2014г. по описа на Районен съд - гр. Харманли, влязла
в сила на 24.ІІІ.2015г., - престъпление по
чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
Наказателния кодекс.
Представителят на Районна прокуратура-Харманли,
поддържа в съдебно заседание обвинението като
доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното
производство пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.54
от НК.
На досъдебното производство подсъдимата се признава за
виновна. Изразява съжаление за стореното и се разкайва.Обяснява своето
поведение – неизплащане на дължима издръжка с обстоятелството, че няма
постоянна работа и съответно редовни трудови доходи .
В съдебно заседание, редовно призована не се явява.
Представлява се от служебно назначения и служебен защитник. Не се оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Защитата пледира за
налагане на наказани „ Пробация“.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с обясненията на подсъдимата прие за установено
следното:
Подсъдимата Д.Х. и св. В.Т., живеели в едно
домакинство на съпружески начала, като нямали сключен граждански брак около 20
години до 2010г. на различни места в гр. Харманли. От съвместното им
съжителство се родили три деца като само сина им - св.В.Т., род. на
05.ІІ.2002г. в гр. Харманли, бил припознат от св. В.Т., а другите две деца
носели името на майка си-подс. Х..
С Решение № 186/13.ХІ.2013г. постановено по гражданско
дело № 515 по описа на Районен съд - Харманли за 2013г., влязло в законна сила
на 05.ХІІ.2013г. подсъдимата била осъдена да заплаща на св. Т., като баща и
законен представител на малолетния си към онзи момент син — св. В.Т., месечна
издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 12.06.2012г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на плащането. Съгласно
константната практика на ВКС (решение № 484 от 16.Х.1980г. по н.д.№486/1980г.,
I н.о. на ВС), след влизане в сила на съдебния акт за-почва да тече
инкриминираният период от време, за който осъденото да заплаща издръжка лице
може да се държи наказателно отговорно за съзнателно забавяне изплащането на
дължимите месечни вноски.
На 05.ХІІ.2013г. Районен съд Харманли издал
Изпълнителен лист ,за задължението на подсъдимата Х.. Въз основа на из.лист
било образувано изпълнително дело № 12/2015 г. при ДСИ към РС Харманли, по
което нямало извършвани плащания. След
влизане в сила на съдебния акт подс. Х. не изпълнила задължението си да плаща
месечна издръжка за сина си като и към настоящия момент не платила нито една
месечна вноска.
Не изплащането на присъдената издръжка, дало повод на
св. В.Т. да инициира образуване на наказателно производство. С Присъда №
5/09.ІІІ.2015г. постановено по НОХД № 522по описа на Районен съд Харманли за
2014г. , влязла в законна сила на 24.ІІІ.2015г. за деяние по чл.183 ал.1 от НК,
извършено в периода от м. декември 2013г. до м.октомври 2014г. включително, за
осъществено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, на подсъдимата било наложено
наказание „Пробация", изтърпяно на 15.Х.2015г.
След м. октомври 2014г. до влизане на съдебния акт в
сила - 24.ІІІ.2015г., подсъдимата, съзнавайки, че е задължена да заплаща
ежемесечно издръжка на сина си отново не изпълнила задължението си по
издръжката като дължала за този период – м. ноември 2014г. до м.март 2015г.
включително 5 (пет) месечни вноски по 80.00лв. на стойност 400лв. След като
Присъда № 5/09.ІІІ.2015г. на Районен съд Харманли влязла в сила и прекъснала
осъществяването на продълженото престъпно деяние, след 24.ІІІ. 2015г. подс.Х.
продължила да не изпълнява задължението си по издръжката за сина си св. В.Т.
като до м.февруари 2020г. дължала още 59 месечни вноски по 80.00лв. на стойност
4 720 лв. Общо дължимите месечни вноски за издръжка включени в двете престъпни
деяния били 64 на брой - на обща стойност 5 120.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, както и от гласните
доказателствени източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимата дадени в
хода на досъдебното производство и показанията на разпитаните в качеството на
свидетели В.Т. и веселен Т.. В случая не се налага обсъждане на гласните
доказателства откъм тяхната достоверност, тъй като не е налице разминаване
между тях, както и несъответствие с останалия събран доказателствен материал.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен
начин, че подсъдимата Д.Х. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото и обвинение
е привлечена към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъплението по основния
състав - чл.183 ал. 1 НК, се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията
или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не
е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК, по
своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението
си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл.
183 ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателно правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от
страна на другия родител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимата Х. е осъдена
да издържа свои низходящи – да заплаща
на св. Т., като баща и законен представител на детето си В.В.Т., род на
05.ІІ.2002г.,месечна издръжка в размер на 80лв., считано от считано от
12.06.2012г. до настъпване на законните причини за нейното изменение или
прекратяване, с влязло в сила решение на гражданския съд. Въпреки това
подсъдимата не е изпълнила доброволно своето задължение за периода от м. април
2015г. до м. февруари 2020г. (включително).
Не е необходимо от гледна точка обективните признаци
на състава на престъпление по чл. 183 ал.1 НК, срещу подсъдимата да е
образувано и производство при държавен или частен съдебен изпълнител за
принудителното събиране на дължимата издръжка. В случая е налице съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време,
поради което подсъдимата следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата
на чл. 183 ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи,
който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая
допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 5 120.00лв., представляващи 64 месечни вноски
по 80.00лв за инкриминирания период.
Установените по делото факти, безспорно установяват,
че подсъдимата Х. е продължила да не изпълнява съзнателно месечните си
задължения за повече от две вноски - 5вноски, а след това за още 59вноски,
безусловно налагат извода, че инкриминираната й дейност е извършена при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Гореописаните
две деяния, извършени от обвиняемата, осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление по смисъла на закона - по чл.183 ал.1 и по чл.183 ал.4 от НК,
което е по-тежко наказуемото престъпление, като са извършени в гр. Харманли,
през непродължителен период от време (периода от м. ноември 2014г. до м. март
2015г. (включително) и в периода от м. април 2015г. до м. февруари
2020г.(включително), при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Двете продължени деяния се явяват прекъснати
единствено от влизане в сила на Присъда № 5/09.ІІІ.2015г. на Районен съд
Харманли на 24.ІІІ.2015г., който факт се счита за такова обстоятелство, което
обуславя различна фактическа обстановка, която се включва в представите на
дееца и се прекъсва продълженото иначе престъпление по чл.183 от НК.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че
не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече
от два месеца, съдът призна същата за виновна в извършване на престъплението,
за което и е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице последващо
нейно поведение, в резултат на което фактически да е изпълнила задължението си
до постановяване на присъдата от първата инстанция, поради което да се приеме,
че е осъществено основанието да се приложи привилегирования състав на чл.183
ал.3 от НК. Тъкмо напротив, от данните
за съдимостта на подсъдимата, се установява, че същата е осъждана: с Присъда №
5/ 09. ІІІ.2015г. постановено по НОХД № 522 по описа на Районен съд Харманли за
2014г. , влязла в законна сила на 24.ІІІ.2015г. за деяние извършено в периода
от м. декември 2013г. до м.октомври 2014г. (включително) , на основание чл. чл.183
ал.1 от НК и чл. 54 от НК , на подсъдимата е наложено наказание
„Пробация”. Това наказание е изтърпяно
на 15.Х.2015г. Деянията, предмет на настоящото обвинение са извършени преди
изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК. Гореизложеното
обосновава и извода за наличието на квалифициращия признак „повторност “ по
чл.184 ал. 4 и чл. 28 ал.1 НК.
Подсъдимата Д.Б.Х.
е българка,българска гражданка, неграмотна, безработна, неосъждана -
реабилитирана по право, род. на 18.Х. 1979г. в гр. Харманли, обл. Хасково,
адрес за призоваване: с.Брягово общ. Първомай обл.Пловдив, ЕГН **********.
Подсъдимата е наказателно отговорно лице. Извършила е
деянието при условията на пряк умисъл – същата е съзнавала обществено опасния
характер, предвиждала е обществено опасните последици и е целяла тяхното
настъпване. Извод, който не се променя от заявеното от подсъдимата, че не е
разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че
няма постоянна работа.
С оглед последното и при определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете характеристични данни, които не следва да се приемат
за негативни. Подсъдимата, се признава за виновна, съдействала е на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, като е дала обяснения по
досъдебното производство. Т.е. цялостното и процесуално поведение може да бъде
окачествено като положително. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
вземе предвид обремененото и съдебно минало и сравнително продължителния период
от време, през който подсъдимата е бездействала и не изпълнявала следващото се
по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на издръжка. По делото
това и неизпълнение е общо за 64месеца, обосноваващо тезата за упоритост в
извършване на деянието. То от своя страна е довело до затруднения в материално
отношение за задоволяване на жизнените потребности на детето.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът
счете, че не са налице изключително или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изложеното по-горе и
конкретно за данните за съдимостта на подсъдимата и упоритостта на престъпната
деятелност са от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието.
Въпреки че изтърпяването на предходното наказание „Пробация“ за срок от 6
месеца не е постигнало желания резултат за поправяне на подсъдимата, съда счита
че не са налице условията и предпоставките за определяне на настоящото
наказание съобразно по – тежката от
двете алтернативи, а именно предвиденото в закона наказание „Лишаване от
свобода”.
Според настоящия съдебен състав на подсъдимата следва
да се наложи отново наказание „ Пробация“ която да бъде с продължителност от
една година. На основание чл.42А ал.2 т.1 и 2 и ал.2 от Наказателния кодекс на
подсъдимата следва да се наложат следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 12 месеца, като на
основание чл.42Б от НК се определи периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от 12 месеца.
Освен това наказание, съдът наложи на подсъдимата и
наказанието „Обществено порицание”, предвидено в санкцията на чл.183 ал. 4 НК
да се наложи наред с някое от лишаване от свобода или пробация, като прие, че
същото следва да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото за
обяви в Кметство с.Брягово общ. Първомай обл.Пловдив за срок от един
месец.
По този начин на изпълнение според настоящия състав на
съда биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36 НК, особено
генералната превенция.
Причини за извършване на деянието- слабо развито
чувство за родителски дълг.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия : ..................
/В.Коларов
/