МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 549 от 14.11.2017г. по АНД №
2548/2017г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, Валери
Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемата Д.И.Р.
за това, че на 25.03.2017г., около 23.30 часа, в гр. Несебър по ул. И.В.до №11,
с посока на движение от ул. „Х.К.” към ул. „О.П.”, управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил марка А.”, модел „А5”, с рег. № А 5118 МС, след
употреба на наркотични вещества, а именно тетрахидроканабинол /ТНС/,
представляващ високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от ЗКНВП вр. приложение № 1 – Списък I
към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, установено по надлежния ред - чрез измерване с
техническо средство „Drager Drug Check 3000”, тестова
касета „Drager Drug Check 3000”, с фабричен №
ARJL-0133, REF № 8325554 -
престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК.
В
съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Несебър не се явява.
Защитникът
на обвиняемата счита постановлението на РП - Несебър за основателно. Според
него са изпълнени разпоредбите на чл. 78а от НК и няма процесуална пречка на
обвиняемата да бъде наложено административно наказание. Сочи, че обвиняемата е
студентка и млад човек. Излага, че към момента не е осъждана. Моли да се определи
наказание „глоба” в размер към минимума или среден размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок не по-дълъг от седем месеца. Навежда, че към настоящия момент са
изтекли седем месеца и деветнадесет дни от отнемането на СУМПС по
административен ред. Счита, че този срок е напълно достатъчен, за да осъзнае
обвиняемата сериозността на деянието, което е извършила и да си вземе
съответните поуки. Моли съда да се произнесе със съдебен акт в съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемата
Д.И.Р. е на ***г. в гр.Поморие, с постоянен адрес:***, ж.к.Младост бл.46,
българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана,
безработна, ЕГН **********. На 16.01.2016г. починала сестрата на Георгиев, а на
06.09.2016г. – неговият баща. Р. е наказвана общо 7 пъти за нарушения на ЗДвП и
КЗ – с фишове и наказателни постановления.
За
времето от 19:30 часа на 25.03.2017г. до 07:30 часа на 26.03.2017г. свидетелите
С.Н.К.и Н.М.Е.(полицейски служители в РУ Несебър) били назначени като
автопатрул - КАТ. По същото време като „Пеш – патрул” били назначени свидетели
Павлин Гайдаров и Станислав Белчинов. Четиримата патрулирали със служебния
автомобил, като свидетелят Енчев го управлявал, свидетелят Колев се намирал на
предната дясна седалка, свидетелят Гайдаров се намирал на задната дясна сделка,
а свидетелят Белчинов – на задната лява седалка. Около 23:30 часа, в близост до
училището в гр. Несебър, точно пред денонощния магазин за хранителни стоки, на
ул. „Иван Вазов”, до № 11, свидетелите възприели срещу полицейския автомобил
лек автомобил марка А. А5”, с рег. № А 5118 МС, който бил ориентиран с
предницата си по посока към село Равда, а със задната си част към Стария град –
Несебър. Автомобилът тъкмо тръгвал от лентата за движение, в която се намирал,
като се насочил към другата лента. Автомобилът се движел с много ниска скорост.
Светлините му били включени, а страничните му огледала се намирали в отворено
положение. Св. Енчев спрял управлявания от него служебен автомобил близо до
лекия автомобил марка А.”, като възприел, че автомобилът тъкмо тръгвал,
двигателят работел, а водачът държал волана. Автомобилът А.” се преместил леко
напред, но служебният автомобил му препречил пътя. Свидетелят Енчев придвижил
служебния автомобил и същият се изравнил с предната врата на автомобила А.”.
Енчев свалил дясното предно стъкло на служебния автомобил и установил, че на
шофьорското място се намира момиче. Свидетелят Колев разпоредил на водача на
лекия автомобил да изгаси двигателя и да приготви документите си за проверка. В
автомобила А.” се намирало и още едно лице от женски пол – на предната дясна
седалка. Лицето, което управлявало автомобила, изгасило двигателя и излязло от
автомобила. При извършена проверка на документите му свидетелите го установили
като Д.Р.. По време на проверката Р. се държала нервно и след като й било
съобщено, че ще бъде проверена за употребата на алкохол и наркотични вещества
се разплакала и започнала да провежда телефонни разговори. Помолила
проверяващите да бъде тествана след пристигането на баща й, като те се
съгласили, а междувременно извикали за съдействие колегите си от АП-КАТ –
свидетелят Димов и М.М.. На място пристигнало момче, което се представило за
приятел на Р., след него пристигнали Димов и Маринов. През това време Р.
провела още няколко разговора по телефона, след което станала от шофьорското
място, излязла от колата и се разменила със спътничката си, която седнала на шофьорското
място. Р. и нейната спътница (св. Дандаринова) попитали полицейските служители
дали могат да кажат, че автомобилът е бил шофиран от спътницата на обвиняемата.
На този въпрос от полицейските служители било отговорено, че това няма как да
се случи, а Р. станала още по-нервна. Впоследствие на място пристигнал и мъж,
който се представил с името „Кольо Кошаренеца” и заявил, че е вторият баща на
обвиняемата. Тя поговорила с него, успокоила се и след това била тествана за
употреба на алкохол, като апаратът отчел, че не е употребила алкохол.
Впоследствие била тествана с техническо
средство „Drager Drug Check 3000”, тестова
касета „Drager Drug Check 3000”, с фабричен №
ARJL-0133, REF № 8325554 за
употреба на наркотични вещества, като тестът показал наличие на
тетрахидроканабинол. Преди проверката бил попълнен протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (на л. 29 от ДП), от
който се установява, че състоянието на обвиняемата било възбудено. Било
констатирано безпокойство у Р.. Пред полицейските служители Р. признала, че е
употребила наркотично вещество. Св. Димов й съставил АУАН № 961589 от
26.03.2017г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Със съставения АУАН
свидетелството за управление на лицето било иззето от контролните органи.
Впоследствие
на обвиняемата бил връчен талон за медицинско изследване № 0001156 и била
отведена във ФЦМП гр. Несебър за вземане на кръвна проба. В протокола за
медицинско изследване в 00:40 часа на 26.03.2017г. Р. вписала, че отказва да
даде кръв. В хода на ДП бил извършен оглед на веществено доказателство - техническо
средство „Drager Drug Check 3000” (документиран
в протокол на л. 5 – л. 9 от ДП). От протокола се установява, че срещу надписа THC липсвала червена ивица. От т. 4.3 от представените по
ДП методически указания за работа с процесното техническо средство (на л. 36 –
л. 44) се установява, че липсата на червена линия означава, че резултатът за наличие
на съответното вещество е положителен. Видно от писмо на л. 45 от ДП за
процесното техническо средство е подадена форма за уведомяване с необходимата
придружаваща документация и същото може да бъде използвано от службите за
контрол. Уредът е определен за годно средство за проверка относно употреба на
упойващо вещество от водачите на МПС със Заповед на Министъра на вътрешните
работи № 8121з-392 от 21.04.2016г. (на л. 35 от
ДП). Технически средства като процесното били изпратени до областните
дирекции на МВР (вкл. и ОД на МВР Бургас) с писмо от 10.05.2016г. (на л. 33 –
л. 34 от ДП).
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. В тази връзка съдът намира, че
не следва да се кредитират обясненията на обвиняемата и показанията на св.
Дандаринова, в частта им, в която твърдят, че Р. не е управлявала автомобила, а
единствено била седнала на шофьорското място. Следва да се има предвид, че в
тази част обясненията на Р. оформят по-скоро нейната защитна версия, която се
потвърждава от приятелката й – св. Дандаринова. Впрочем тази защитна версия е
обмислена предварително от Дандаринова и Р.. Показанията на свидетелите Колев,
Енчев, Гайдаров и Белчинов са в насока, че още по време на проверката Р. и
Дандаринова сменили местата си. Освен това те помолили полицейските служители
да тестват Дандаринова и да заявяват, че тя е управлявала автомобила.
Показанията на четиримата свидетели (полицейски служители) са логични,
последователни и не си противоречат помежду си. Ето защо съдът ги кредитира в
цялост. С тези показания се потвърждава напълно изводът, че с обясненията си
обвиняемата и с показанията си св. Дандаринова целят по-скоро да обосноват
обмислената от тях още в момента на проверката защитна версия. Следователно
тези гласни доказателствени средства не следва да се кредитират. Същите не се
подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото. Точно обратното
показанията на свидетелите Колев, Енчев, Гайдаров и Белчинов са категорични и
са в насока, че именно Р. е управлявала процесния автомобил на посочените в
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност дата, място и час.
Писмените доказателства по делото потвърждават
установената фактическа обстановка, като от тях се установява и годността на
техническото средство, с което е извършена проверката. От извършения оглед на
веществени доказателства се установяват и показанията на техническото средство
след проверката. От приложената справка за нарушител водач (на л. 31-32 от ДП)
се установяват обстоятелства, свързани с личността на обвиняемата. Изготвеният
протокол № 132 от 11.04.2016г. за извършена техническа експертиза (на л. 75 –
л. 76 от ДП) не допринася за установяването на релевантни за делото факти, тъй
като се установява, че не могат да бъдат идентифицирани лица от записите на
видеокамерите от мястото на деянието, приобщени към делото. Налага се краен извод,
че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят
за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото
не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК.
Разпоредбата
на чл. 343б, ал. 3 НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 25.03.2017г., около
23.30 часа, в гр. Несебър по ул. И.В.до №11, с посока на движение от ул. „Х.К.”
към ул. „О.П.”, Р. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка А.”,
модел „А5”, с рег. № А 5118 МС, след употреба на наркотични вещества, а именно
тетрахидроканабинол /ТНС/, установено по надлежния ред - чрез измерване с
техническо средство „Drager Drug Check 3000”, тестова
касета „Drager Drug Check 3000”, с фабричен №
ARJL-0133, REF № 8325554. Във
връзка с този извод на съда следва да се имат предвид и постановките на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, според които в понятието „управление” се включват всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни
средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице,
независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение,
когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. От фактическа страна по делото се установи, че автомобилът,
управляван от Р., тъкмо тръгвал от лентата за движение, в която се
намирал, като се насочил към другата лента и се движел с много ниска скорост и
с работещ двигател. Налага се извод, че
обвиняемата безспорно е боравила с механизмите и приборите му, което
представлява „управление” в цитирания по-горе смисъл.
Съгласно
пар. 11 от допълнителните разпоредби на ЗКНВП, „наркотично вещество” означава всяко упойващо и психотропно
вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е
и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3
на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм. Наркотичните вещества са разделени в три
категории (арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП). В „Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, съгласно приложение № 1 към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3 от ЗКНВП) попада тетрахидроканабинол. Нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК забранява
шофиране при употреба на забранена контролирана субстанция, като е необходимо
да се докаже единствено присъствието ѝ (всяка откриваема концентрация
съобразно аналитичните граници на откриване на съответния инструментален метод)
в орална течност (чрез тест) или кръв (лабораторен потвърдителен анализ). В
случая по надлежен начин (чрез тест) е доказано, че водачът е употребил
наркотичното вещество тетрахидроканабинол, поради което деянието безспорно е
осъществено от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, доколкото Р. е
формирала съзнание, че управлява МПС след като е употребила наркотични
вещества. Този факт се потвърждава и от обясненията, които тя е дала пред
полицейските служители, че употребила наркотичното вещество, но имала причина
за това. Установява се и от поведението й, като още при проверката тя се
опитала да посочи св. Дандаринова като водач на автомобила. Безспорно
обвиняемата е знаела, че е употребила наркотични вещества и въпреки това е
поела управлението на автомобила, което потвърждава нейното субективно
отношение към извършеното деяние.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Р. е извършила
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А от НК (в действалата редакция на тази норма към
момента на извършване на деянието – 25.03.2017г., приложима по арг. от чл. 2,
ал. 2 от НК) за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане
на административно наказание. Предвидените в чл. 343б, ал. 3 НК наказания са лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева, видно от свидетелство за съдимост на Р. (на л. 11 от делото) лицето е не
осъждано. Наред това с престъплението не
са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи обвиняемата от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемата е неосъждана. Наред с това е в
млада възраст и демонстрира добро процесуално поведение. Тези обстоятелства се
отчитат като смекчаващи отговорността. Обществената опасност на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК следва да се определи като сравнително ниска, като и обвиняемата
е лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при ниската
обществена опасност на извършеното от обвиняемата, размерът на наказанието е
определен в минимума, предвиден в чл. 78а НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемата и обществото. Наказанието е
съобразено и с имущественото състояние на обвиняемата, която към момента е
безработна.
При
извършена преценка за справедливото административно наказание, което да се
наложи на обвиняемата, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК
вр. чл. 343г НК. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 343г НК за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е предвидено и кумулативното налагане на
наказанието „лишаване от право”. В тази връзка разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК дава възможност на съдебния състав да реши дали да наложи наред с глобата и
административно наказание „лишаване от право”. При преценка на всички относими
обстоятелства, съдът достигна до краен извод, че наказанието „лишаване от право
да управлява МПС” следва да се наложи на Р. за срок от 7 месеца. Вярно е, че са
налице смекчаващи вината обстоятелства, но видно от справката за извършените
нарушения от обвиняемата, тя за сравнително кратък период от време е наказвана
7 пъти (с НП и фишове) за извършени нарушения на КЗ и ЗДвП. Т.е. налице е
проявено от Р. поведение, насочено към нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Поради тази причина съдът счете, че обвиняемата не би могла да се
поправи и превъзпита без допълнително ограничаване на правата й чрез налагане
на наказанието „лишаване от права”. Ето защо при определяне на наказанието
съдът се възползва от възможността на чл. 78А, ал. 4 от НК и наложи на
обвиняемата наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца.
Така определеният срок в пълнота отговаря както на установените смекчаващи
вината обстоятелства, така и на констатираните отегчаващи такива. Следва да се
има предвид, че с оглед смекчаващите вината обстоятелства, налагане на
наказание „Лишаване от права” за по-дълъг срок не е оправдано. Определянето на
този срок съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца (които са ниски), както и на констатираните смекчаващи вината
обстоятелства. На основание чл. 59, ал. 4 от НК и като взе предвид, че със
съставения АУАН бл. № 961589 от 26.03.2017г., свидетелството за управление на Р.
е иззето от контролните органи, съдът приспадна времето, през което обвиняемата
е била лишен от възможността да упражнява правото си да управлява МПС – считано
от 26.03.2017г.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемата за
виновна, съдът я осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР
Бургас направените по досъдебното производство разноски в размер на 14,14 лева.
Съдът постанови
приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. тестова касета REF № 8325554 от извършената проба с техническо средство
„Drager Drug Check 3000“, тестова касета „Drager Drug Check 3000“ с фабричен № ARJL-0133,
да останe по делото и да бъде унищожено след изтичане на срока за съхранение.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: