Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ихтиман, 26.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1160/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. П.,
срещу Е.П.К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за
следните суми: 298,91 лв. главница
по Договор за потребителски кредит №*********/19.08.2015г., 28,85 лв. договорна лихва за периода от
05.11.2015г. до 20.11.2015г.; 18,57 лв.
мораторна лихва за периода от 05.11.2015г. до 31.05.2018г., 143,74 лв. такса за периода от 05.11.2015г. до
20.11.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.06.2018г., до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на
заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД е
сключен процесният Договор за потребителски кредит. Поддържа, че кредитът е
усвоен съгласно чл. 27 от условията на договора. Твърди, че по отношение на
дължимата на 05.11.2015г. вноска, както и по отношение на всички следващи
вноски не са постъпвали плащания от ответника. Поддържа, че в договора е налице
клауза за предсрочна изискуемост, като последната е обявена на длъжника.
Твърди, че така формираното вземане е цедирано на ищеца.
Ответникът, чрез назначения особен представител, в срока по чл. 131 ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че
длъжникът не е надлежно уведомен за цесията.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за
потребителски кредит с твърдяното съдържание; 2) реално усвояване на сумата по Договора от
ответника, респ. извършване на твърдените услуги „Кредит у дома“; 3) надлежно
упражняване на правото да се направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на
длъжника на предсрочната му изискуемост; 4) валидно сключен договор за цесия;
5) надлежно уведомяване на длъжника за цесията.
Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят
тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло
дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
От приложеното ЧГД №617/2018г. по описа на РС-
Ихтиман се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
по заявлението. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
установителните искове, предмет на настоящото производство.
От Договор за потребителски кредит №********* от
19.08.2015г. се установява, че са възникнали облигационни правоотношения, по силата
на което "Провидент Файненшъл
България " ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на Е.П.К. –
потребител, сумата от 400 лв., срещу
насрещното задължение на потребителя да я върне, заедно с фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 54,64
лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 29,73 % и годишен процент на
разходите (ГПР) - 49 %. Наред с това, потребителят се е задължил да заплати на
кредитора такса за оценка на досие в размер на 20 лв. и такса за услуга "Кредит у дома" от 233,12 лв. Общата дължима сума по
договора е платима на 45 седмични вноски с падеж на първата вноска 26.08.2015 г..
От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че на 19.08.2015г. в изпълнение на задълженията си по
договора кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 400лв. Установява
се също така, че падежът на последната вноска е на 29.06.2016г., както и че
ответникът е заплатил през 2015г. суми в общ размер на 200лв.. Внесените от
ответника 200лв. са отнесени към съответните задължения по следния начин-
101,09 лв. главница, 25,79лв. договорна лихва, 5,28лв. такса оценка на досие и
67,88лв. такса „кредит у дома“. Установява се, че дължимите суми по силата на
договора са в размер на общо 507,76лв., от които 298,91лв. главница, 28,85лв.
договорна лихва, 180лв. за такса оценка на досие и услуга „кредит у дома“.
От договор за прехвърляне на вземания от
28.07.2016г. се установява, че цедентът - "Провидент Файненшъл България
" ООД, е прехвърлил в полза на цесионера - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии,
начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в
приложение № 1, представляващо неразделна част от договора (чл. 1, ал. 2, т. 1
от договора).
От приложение №1 се установява, че е посочен процесният
договор за потребителски кредит №********* и е посочен общ размер на вземането
от 471,50лв.
От Пълномощно на л. 21 от делото се установява, че
цедентът "Провидент Файненшъл България " ООД упълномощава цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016г.
По отношение на цесията:
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има
действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния
от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната
практика по нейното приложение уведомяването на длъжника следва да се осъществи
от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това
действие. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като в този смисъл е Решение №137/02.06.2015г.по гр.д.№5759/2014г.,ІІІ
г.о на ВКС.
От Уведомление за извършено прехвърляне на вземания се установява, че във връзка с пълномощното от цедента цесионерът уведомява длъжника за
извършената цесия. По делото няма данни
уведомлението да е получено от длъжника преди образуване на делото.
Съдът
намира, че уведомяването за цесията е извършено от цесионера, който е
изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен
договорът за цесия и уведомлението. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015
на ВКС,ТК, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II
т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о).
Действително
длъжникът е представляван в производството от особен представител, който е
получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за
цесията, но това не води до нередовност на уведомяването за цесията. На първо
място в Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., I т.о. на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост може
да бъде обявена с връчване на копие от исковата молба на особения представител,
като това представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Даденото
разрешение следва по аналогия да се приложи и при връчване на уведомлението за
цесия. На второ място никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.
94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, според които
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно
в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са
създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност
в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско
състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в
исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича
позитиви от това обстоятелство. На следващо място следва да бъде обсъжданa евентуалнa липса
на уведомление само в случай на твърдения, че длъжникът вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство,
респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение №
40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по
гр.д.№ 867/2011г.на ВКС). Неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със
сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за
прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. На последно място
процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ
личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения
представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29,
ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за
които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че
прехвърлянето на вземанията – предмет на производството, е породило действие по
отношение на длъжника (ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(ищец) се явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния договор за
потребителски кредит.
По отношение на предсрочната изискуемост:
В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В Договора е посочено, че кредитът може да бъде
обявен за предсрочно изискуем чрез обикновено уведомяване, изпратено до адреса
на длъжника.
Следователно липсва клауза за изрично приравняване
на опита за доставяне на фактическото му получаване. Според практиката на ВКС
фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение като получено цели
защитата срещу недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че
същата се укрива или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани
в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита,
че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса
на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за
получаващата страна, се приема, че договорната клауза не предвижда фингирано
връчване на съобщения (Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед гореизложеното ответникът не е бил надлежно
уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Според задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
(първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай към датата на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство е настъпил падежът на всички
дължими вноски, като падежът на последната вноска е на 29.06.2016г., поради което съдът следва да съобрази и този
настъпил в хода на процеса факт с правно значение, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
По отношение на иска за заплащане на сумата от
143,74 лв., представляваща такса за периода от 05.11.2015г. до 20.11.2015г.,
касаеща услугите оценка на досие и „кредит у дома“:
В чл. 3 от договорните разпоредби на договора е
посочено, че таксата за оценка на досие се начислява за "услуги по
оценка на досието на клиента" и същата е платима при подписване на
договора, но включена в седмичните вноски.
На първо място, тази уговорка не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от нейната обща формулировка и не
става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса.
Следователно същата заобикаля изискванията на закона и като такава е нищожна по
аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място оценката на досието предхожда
сключването на договора, поради което е дейност, която е свързана с усвояването
на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На последно такава уговорка противоречи и на
разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора
да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика
прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК, и води
до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
В чл. 25 от договорните разпоредби на договора е
посочено, че услугата "Кредит у дома" се изразява в
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и събиране на
седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като за същата
се дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с предоставяне на
кредита, а останалата част - с разходите за събиране на вноските по уговорения
начин. Предвидено е, че и тази такса е дължима от клиента при подписване на
договора, но платима на равни вноски през периода на кредита.
В договора е посочено, че дължимата такса
"Кредит у дома" е в размер на 233,12
лв., като при изчисляване на
посочения общ годишен размер на разходите от 49 % не е включена тази такса.
Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на действителния
годишен процент на разходите по кредита, доколкото въпросната такса е начислена
като покупна цена на твърдяната услуга, респективно представлява разход за
потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 400
лв. и уговорен начин на погасяване чрез 45 седмични погасителни вноски в размер
на 15,73 лв., то ГПР, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити,
достъпен на интернет страницата "Calculator.bg", възлиза в размер 321.00%,
което обуславя извод за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на
таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4 ЗПК.
Отделно от това, въпреки изричното посочване в
доклада, че за реалното извършване на услугата „кредит у дома“ не се сочат
доказателства, по делото не са представени никакви доказателства за
действителното предоставяне на така описаната услуга (нито са наведени
твърдения за това), поради което, с оглед процесуалната равнозначност между
недоказания в процеса и неосъществения в действителността факт, съдът намира, че
тази такса е недължима.
Следователно по отношение на претендираната сума от
143,74 лв., представляваща такса за
периода от 05.11.2015г. до 20.11.2015г., касаеща услугите оценка на досие и
„кредит у дома“, претенцията на ищеца се явява неоснователна.
По отношение на главницата, договорната лихва и
мораторната лихва:
С исковата молба освен сумите за горепосочените
услугите оценка на досие и „кредит у дома“ се претендират също така и 298,91 лв. главница по Договор за потребителски кредит №*********/19.08.2015г, 28,85 лв. договорна лихва за периода от
05.11.2015г. до 20.11.2015г.; 18,57 лв.
мораторна лихва за периода от 05.11.2015г. до 31.05.2018г., , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.06.2018г., до
окончателното изплащане.
Посочените от вещото лице дължими суми са в размер на 298,91лв.
главница, 28,85лв. договорна лихва, 180лв. за такса оценка на досие и услуга
„кредит у дома“. Вещото лице не се е произнесло по размера на мораторната лихва,
но съдът на основание чл. 162 ГПК определя размера по своя преценка, а именно
18,57 лв. мораторна лихва за периода от 05.11.2015г. до 31.05.2018г. По вече
изложените съображения съдът приема, че изчислената от вещото лице сума от
180лв. за такса оценка на досие и услуга „кредит у дома“ не се дължи от
ответника.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че дължимите суми са следните:
298,91 лв. главница по Договор за
потребителски кредит №*********/19.08.2015г, 28,85 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2015г. до
20.11.2015г.; 18,57 лв. мораторна
лихва за периода от 05.11.2015г. до 31.05.2018г.
По делото се установи, че ответникът е извършил плащания преди
образуване на производството в общ размер на 200лв., като вещото лице посочва, че от тази сума към задължението
такса за оценка на досие се отнасят 5,28лв., а към услугата „кредит у дома“ се
отнасят 67,88лв. или общо 73,16лв.. При това положение направените от ответника
плащания, отнесени за недължими такси, следва да се приспаднат от действително
дължимите суми (В този смисъл Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по
в. гр. д. № 377/2019 г).
В чл. 9 от договорните разпоредби към Договора е
уговорено, че редът за разпределение на плащанията , които не са достатъчни да
покрият непогасените задължения е както следва: законна лихва за забава, такса
за услуга „Кредит у дома“, такса за оценка на досие, лихва, обезщетение за
предсрочно погасяване на кредита, главница.
Направените от ответника плащания, отнесени към
недължими такси, следва да се приспаднат от дължимата лихва за забава, от възнаградителната
лихва и остатъкът да бъде приспаднат от главницата. В този смисъл със сумата от
73,16лв. са погасени вземанията за: 18,57 лв. мораторна лихва, 28,85лв.
договорна лихва и 25,74лв. частично от главницата. Следователно за кредитора по
отношение на мораторната лихва и договорната лихва не е налице неудовлетворено
вземане, чиято дължимост да бъде установена в настоящото производството, поради
което исковете следва да бъдат оставени без уважение в тази част. Претенцията е
основателна за сумата от 273,17лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№*********/19.08.2015г..
По разноските:
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК
(ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и
исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1
от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна
-делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за
кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в
попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без
явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище. Освен това
настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. В този смисъл
съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер от 50лв. за заповедното
производство и в размер на 100лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на
спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г.,
ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца съгласно представения списък на разноски следва
да се присъдят съобразно уважената част от исковете сторените в заповедното
производство разноски в размер на 41,81 лв., както и сторените в исковото
производство разноски в размер на 387,40лв..
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД по отношение на Е.П.К., че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е носител на право на парично
вземане за следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр. д. № 617/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 273,17лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№*********/19.08.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.06.2018г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разлика до пълния предявен размер от 298,91лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Е.П.К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 28,85 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2015г. до 20.11.2015г.; 18,57 лв. мораторна лихва за периода от
05.11.2015г. до 31.05.2018г., 143,74 лв.
такса за периода от 05.11.2015г. до 20.11.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.П.К., да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумата от
41,81 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата от 387,40лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: