№ 171
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.646 от ТЗ.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от синдика
на „Си Ен Джи Марица” ООД (н), с която обжалва решение № 260 923 от 08.06.2021 г.,
постановено по т.д .№ 524/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1
състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от синдика на „Си Ен Джи Марица”
ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД извършените от
длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно за погасяване на изискумо
парично задължение на длъжника в размер на 486 750 лева, като неоснователни, оставил е
без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4
ТЗ от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“
ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен
Джи Марица“ ООД на прихващане от 11.09.2018 г., извършено с договор за цесия от
11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“ ООД като цедент и „Копие“ АД като цесионер,
чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към Община Карлово, на обща
стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007
г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен Джи Марица“ ООД и
Община Карлово, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с изтеклите лихви, като недопустими и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ
„Си Ен Джи Марица“ ООД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 19 470 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че въз основа на възприетата и описана във въззивната жалба
фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилни изводи по отношение на
1
предявените искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ. Твърди, че с
предявените искове ищецът атакува изпълнение/погасяване на неизискуемо/изискуемо
парично задължение на неплатежоспособния търговец да заплати задатък по предварителен
договор, което е изпълнено чрез прихващане към договора за цесия. Твърди, че от
теоретична гледна точка съдът правилно е коментирал цитираните разпоредби, но след това
е достигнал до един абсурден правен извод, касателно началото и края на коментираните
срокове, при което неправилно е субсумирал установеното фактическо положение под
приложимата правна норма. С оглед на това твърди, че съдът е направил незаконосъобразен
извод, че атакуваното изпълнение е извън посочените от закона периоди. Твърди, че по
първия иск съдът неправилно е е приел, че сделката е извършена извън подозрителния
период, тъй като законът не ограничава крайния момент, а само е посочил възможно най-
ранния такъв, като такъв извод може да се направи от разпоредбата на чл.647, ал.2 ТЗ. По
втория иск съдът отново е приел, че същият е извън предвидения срок, като поддържа
мотивите изложен по първия иск. По отношение на решението, в частта, в която съдът е
оставил без разглеждане предявените искове с правно основание чл.645, ал.3 и ал.4 от ТЗ
твърди, че съдът е изградил неправилен извод по отношение на липсата на самостоятелен
характер. В тази връзка твърди, че съдът отново си дописва закона. Инвокира доводи за
същността на прихващането и неговата уредба, като твърди, че съдът неправилно е извел
заключение, че предикатните правоотношения между страните водят до невъзможност
прихващането да се разглежда като едностранно волеизявление, извън сключените между
страните договори. Твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като в доклада по
делото не е отделил спорното от безспорното. Оспорва и разпределената доказателствена
тежест, като твърди, че никога не е било спорно по отношение на датата на извършеното
прихващане.. Твърди, че съдът не се е съобразил с установената свързаност на лицата,
предвид съвета на директорите на „Копие“ АД. С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него
постанови ново, с което да уважи предявените главни и алтернативни искове.
Ответникът по въззивната жалба „Копие” ЕАД оспорва същата. Твърди,
че видно от жалбата в нея са наведени доводи свързани с неправилното възприемане на съда
по отношение на сроковете, в които могат да бъдат оспорвани извършените от
неплатежоспособния действия. В тази връзка твърди, че съдът правилно е определил
сроковете, поради което е постановил законосъобразно решение. Оспорва и наведените
доводи по отношение на допуснати процесуални нарушения от страна на съда, както и
наведените доводи за наличието на знание. Твърди, че с оглед предпоставките на закона
съдът не е следвало да изследва въпроса за знанието, тъй като той е елемент от иска по
чл.645, ал.3 от ТЗ. Твърди, че извода на съда, че прихващането не следва да се разглежда
само като едностранна сделка, а във връзка с договорите между стрените е обоснован и
правилен. С оглед на това твърди, че съдът правилно е оставил без разглеждане предявените
искове, тъй като не се атакуват сделките, въз основа на които е направено изявлението за
прихващане. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като
правилно и законосъобразно.
Ответникът „Си Ен Джи Марица“ ООД (н) редовно уведомен не взима
становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
260 923 от 08.06.2021 г., постановено по т.д .№ 524/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 1 състав, че съдът е отхвърлил предявените от синдика на „Си Ен Джи
2
Марица” ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД
извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно за погасяване
на изискумо парично задължение на длъжника в размер на 486 750 лева, като
неоснователни, оставил е без разглеждане предявените при условията на евентуалност
искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД срещу „Копие“
АД и „Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД на прихващане от 11.09.2018 г., извършено
с договор за цесия от 11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“ ООД като цедент и
„Копие“ АД като цесионер, чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към
Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана неустойка по
договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен
Джи Марица“ ООД и Община Карлово, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви, като недопустими и е осъдил на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Си Ен Джи Марица“ ООД да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 19 470 лева.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 11.09.2018 г. е сключен договор за цесия между „Си Ен Джи Марица“ ООД, в качеството
на цедент и „Копие“ АД в качеството на цесионер, с който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземането си към Община Карлово на обща стойност 486 750 лева,
представляващо редуцирана неустойка по договор № 25 от 05.02.2007 г. и договор за
спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен Джи Марица“ ООД и Община Карлово,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтекли
лихви. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 цесионерът се съгласил да придобие вземането
на цедента към Община Карлово в размер на 486 750 лева срещу цена от 486 750 лева.
Предвидено е, че цената ще бъде изплатена по следния начин: Плащането на цената се
извършва чрез прихващане на задължение на „Си Ен Джи Марица“ ООД и „Копие“ АД в
размер на 486 750 лева, представляващо задатък по предварителен договор за покупко-
продажба от 10.09.2018 г., сключен между „Копие“ АД в качеството му на купувач и „Си Ен
Джи Марица“ ООД.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 10.09.2018 г. между „Копие“ АД като продавач и „Си Ен Джи Марица“ ООД като купувач
е сключен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на
купувача правото на собственост върху конкретно описани дълготрайни материални активи.
Страните са постигнали съгласие относно цената на ДМА в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, която е в
размер на на 381 600 лева с ДДС, а по цената на активите по т. 4 да е в размер на 16 682 000
лева без ДДС. Видно от разпоредбата на чл. 5 страните са постигнали съгласие, че
купувачът ще заплати на продавача цената на ДМА по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 по следния начин:
чл. 5.1 задатък в размер на 486 750 лева платим в 3 дневен срок от подписването на договора
по следния начин: „Си Ен Джи Марица“ ООД има ликвидно и изискуемо парично вземане в
размер на 486 750 лева от Община Карлово, представляващо редуцирана неустойка по
договор от 05.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен Джи
Марица“ ООД и Община Карлово, което купувачът се задължава да цедира на продавача.
5.2. Сума в размер на 16 576 850 лева платима не по-късно от 10.09.2024 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 10.09.2014 г. между „Си Ен Джи Марица“ ООД и Община Карлово е сключен договор за
спогодба, съгласно който Община Карлово се задължава да заплати на „Си Ен Джи Марица“
ООД в определени срокове общо сумата от 486 750 лева.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Си Ен Джи
Марица“ ООД е с вх. № 107 685 от 17.08.2016 г. по описа на Софийски градски съд. Не се
спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че определената с
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Си Ен Джи Марица“ ООД
3
дата на неплатежоспособност е 22.12.2014 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 260 923 от 08.06.2021 г., постановено по т.д .№
524/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, че съдът е
отхвърлил предявените от синдика на „Си Ен Джи Марица” ООД срещу „Копие“ АД и „Си
Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД извършените от длъжника плащания на
неизискуеми задължения, съответно за погасяване на изискумо парично задължение на
длъжника в размер на 486 750 лева, като неоснователни, оставил е без разглеждане
предявените при условията на евентуалност искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ от синдика на
„Си Ен Джи Марица“ ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД на
прихващане от 11.09.2018 г., извършено с договор за цесия от 11.09.2018 г. между „Си Енд
Джи Марица“ ООД като цедент и „Копие“ АД като цесионер, чрез който се прехвърля
възмездно на цесионера вземане към Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева,
представляващо редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за
спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен Джи Марица“ ООД и Община Карлово,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви, като недопустими и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Си Ен Джи Марица“
ООД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 19 470
лева.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно, при условията на
кумулативното съединяване и субективно съединени искове с правно основание чл.646,
ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД извършените от длъжника плащания на
неизискуеми задължения, съответно за погасяване на изискумо парично задължение на
длъжника в размер на 486 750 лева, евентуално съединени с искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4
ТЗ от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“
ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен
Джи Марица“ ООД на прихващане от 11.09.2018 г., извършено с договор за цесия от
11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“ ООД като цедент и „Копие“ АД като цесионер,
чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към Община Карлово, на обща
стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007
г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен Джи Марица“ ООД и
Община Карлово, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с изтеклите лихви.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от упълномощени лица.
Релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи са свързани с твърденията за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на начина на
изчисляване на периода през който следва да е реализирана атакуваната сделка. Инвокирани
са и твърдения за допуснати процесуални нарушения относно доклада по делото. По
отношение на частта от решението, в която съдът е оставил без разглеждане евентуалните
искове са релевирани твърдения за незаконосъобразност свързани с изводите по отношение
на обвързването на прихващането с други сделки, които не са предмет на конститувните
искове, предявени от синдика.
4
Предмет на производството са предявени субективно съединени, при
условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл. 646, ал.2,
т.1 от ТЗ и чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение спрямо
кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД извършените от длъжника
плащания на неизискуеми задължения, съответно за погасяване на изискумо парично
задължение на длъжника в размер на 486 750 лева. Наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение в тази част съдът в настоящия си състав
намира за неоснователни по следните съображения:
Исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване недействителността на
посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на
възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите
вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното
принудително изпълнение предполагат имуществените права- предмет на сделките, обявени
за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на
обусловените искове по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в
закона ред.
Разпоредбата на чл. 646, ал. 2 т. 3 ТЗ изрично визира за атакуемо погасяване на
изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението. В
общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т. 1, 2 и 3, нормата на чл. 646, ал. 2
ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника. Буквалното тълкуване на
разпоредбата, в тази й обща за всички хипотези част, налага извод за атакуемост на
инициирани от длъжника, т.е. съставляващи доброволно, предприети по негов почин
действия, съответно и в хипотезата на чл. 646, ал. 2 т. 3 ТЗ - доброволно, а не чрез
средствата на принудителното изпълнение, погасяване на изискуеми парични задължения.
"Начинът на изпълнение " визиран в т. 1 и т. 3 ( по арг. и от т. 2 ) касае вида на
предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и " даването
вместо изпълнение" по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, доколкото нормата не предвижда
изключения. Предпоставките за уважаването на така предявен иск с правно основание
чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ са изрично посочени в закона – погасяване на изискуемо парично
задължение на длъжника, изразени с доброволно предприети по него почин действия,
извършено след началната дата на неплатежоспособността в шест месечен срок преди
подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед на така
посочените предпоставки за основателност на предявените искове и наведените доводи във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорни пред настоящата инстанция са
изводите на първоинстанционния съд по отношение на периода, в които следва да са
извършени сделките, предмет на конститувните искове.
С изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е променен и фактическият състав на
този иск, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо
парично задължение, съответно погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника -
5
чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, като освен изискването то да е извършено след началната дата на
неплатежоспособността, каквото съдържаше предходната правна уредба, сегашната
действаща разпоредба ограничава изпълнението му и до едногодишния срок (съответно
шестмесечен срок) преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В този см. е и постоянната
практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение № 235 от 19.12.2014 г.,
постановено по т.д. № 2 120/13 г., Т.К., І Т.О. на ВКС и др. С оглед на тези разяснения,
дадени от касационните съдии по приложението на закона, настоящият състав намира, че
изводите на първоинстанционния съд по отношение на неоснователността на предявените
евентуално съединени искове са правилни и законосъобразни.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че плащания на неизискуеми задължения, съответно за погасяване на изискумо
парично задължение на длъжника в размер на 486 750 лева са извършени на 11.09.2018 г. С
решението, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника е прието, че началната
дата на неплатежоспособността е 22.12.2014 г., а молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е постъпила в съда на 17.08.2016 г. Действащата към настоящия момент
уредба на исковете ограничава изпълнението му, което може да бъде атакувано до
едногодишния срок (съответно шестмесечен срок) преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното решение в тази част е законосъобразно
на посоченото във въззивната жалба основание (неправилно приложение на материалния
закон), поради което следва да се потвърди.
По отношение на основателността на подадената въззивна жалба, в частта, в
която съдът е оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове
по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД срещу „Копие“ АД и
„Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД на прихващане от 11.09.2018 г., извършено
с договор за цесия от 11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“ ООД като цедент и
„Копие“ АД като цесионер, чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към
Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана неустойка по
договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „Си Ен
Джи Марица“ ООД и Община Карлово, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви, като недопустими, съдът намира, че
същата е основателна по следните съображения:
В правната доктрина, а и в практиката е липсва спор, че прихващане на
насрещни вземания може да се извърши както с едностранно изявление на една от страните
по облигационното отношение, така и да се уговори между тях. В първия случай говорим за
законна компенсация, предпоставките на която са уредени в чл. 103 и сл. от ЗЗД. Във втория
случай се касае до договорна компенсация, допустимостта на която произтича от свободата
на договаряне посочена в чл. 9 ЗЗД. Страните могат да уговорят прихващане както при
наличието на условията на чл. 103 ЗЗД, така и да се отклонят от тях. По който и от двата
начина да се осъществи прихващането, то поражда правно действие с реализирането на
6
съответния валиден юридически факт, след което друг факт, насочен към същата последица,
не поражда последици, като безпредметен.
Регламентацията в Търговския закон на института на компенсацията в
производството по несъстоятелност в унисон с правото на ЕС приема, че образуването на
производство по несъстоятелност не засяга правото на кредиторите да искат прихващане за
техните вземания с вземания на длъжника, когато такова прихващане е разрешено от
приложимото право към вземането на длъжника по несъстоятелността.
Наред с това откриването на производство по несъстоятелност е основание за
създаване и на специални правила относно прихващането, извършено от неплатежоспособен
длъжник. Тези правила са свързани преди всичко с уреждане на възможност за оспорване на
извършени преди откриването на производството прихващания, и уреждане на въпроса дали
и при какви условия може да се извърши прихващане след откриване на производството,
както и дали то може да се атакува. В това отношение при преглед на законодателствата на
отделните държави, част от които предвижда настъпването на прихващането ipso jure, а
други изискват изрично волеизявление на една от страните, но липсва разлика по отношение
на ретроактивно действие на прихващането. В първото направление между различните
правни системи няма съществени разлики, като по принцип се признава действието на
извършени или настъпили по право преди откриването на производството по
несъстоятелност прихващания, условията за които се уреждат от общото гражданско
законодателство, но се дава възможност последиците на така извършените прихващания да
бъдат отречени спрямо кредиторите на несъстоятелността при определени условия,
предвидени в съответното конкурсно законодателство. Във второто направление
съществуват две групи законодателства, уреждащи различно въпроса за допускане на
извършване на прихващане след откриване на производството по несъстоятелност в
правните системи, в които то се упражнява с волеизявление е допустимо само ако всички
условия за извършването му са били налице преди откриването на производството, и
възможна допустимост дори ако част от условията за извършването (изискуемост и
еднородност) са настъпили след откриването на производството, но насрещните вземания са
съществували преди това. От действаща нормативна уредба в българското право може да се
направи безпротиворечив извод, че правото ни е към втората група законодателства, като
урежда в общата несъстоятелност режима на прихващането в чл. 645 ТЗ.
Специалният режим на прихващането в регламентацията на общата
несъстоятелност предвижда, че кредитор може да извърши прихващане след откриване на
производството по несъстоятелност при условията на чл. 645, ал. 1 и 2 ТЗ. Извършеното от
кредитор прихващане може да бъде оспорено при условията на чл. 645, ал. 3 ТЗ, независимо
дали е извършено преди или след откриването на производството. Длъжникът не може да
извършва прихващане след откриване на производството, а извършеното преди този момент
може да се оспори по реда на чл. 645, ал. 4 ТЗ.
В правната доктрина се поддържа тезата, че правилата на чл. 645 ТЗ се отнасят
само до законната компенсация, т.е. тази настъпваща след едностранно изявление на страна
7
по облигационното отношение, а когато компенсацията е извършена с договор, то
оспоримостта на същия е подчинена на общите правила на отменителните искове в
несъстоятелността.
Прихващането, независимо от вида му (законно или договорно), поражда едни и
същи правни последици, т.е. то е едно и също по съдържание и цели. Това обуславя и
неприемливост на подчиняването на отделните видове прихващане на различен правен
режим с оглед оспоримостта му в несъстоятелността. Извършеното договорното
прихващане на практика е неоспоримо с останалите преферентни или отменителни искове.
То не попада в нито една от хипотезите на чл. 647 ТЗ, нито може да се подведе под общия
иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото не уврежда масата на несъстоятелността, а от там и
кредиторите. Ефектът му спрямо имуществото на длъжника е неутрален, доколкото
прихващането намалява в една и съща степен актива и пасива на имуществото на длъжника,
което означава, че то не би следвало да уврежда останалите кредитори. По тази причина
прихващането принципно може да бъде атакувано само с преферентни искове, доколкото
чрез него може да се постави кредитор в по-добро ( преферетно) положение в сравнение с
това, в което той би бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на
чл. 722 ТЗ, ако това прихващане не бе извършено, както и с искове за недействителност
поради нарушаване на установения ред в производството. Няма съмнение, че договор за
прихващане, сключен между длъжника и кредитор след откриване на производството, би
бил нищожен съобразно чл. 646, ал. 1 ТЗ, като нарушаващ реда за извършена от длъжника на
правни действия с неговото имущество. Ако обаче той е сключен преди откриване на
производството, не би могъл да се подведе под хипотезите на чл. 646, ал. 2, т. 1 или 3 ТЗ,
дори при тяхното разширително тълкуване, тъй като ще са налице основанията по, ал. 5 -
подобен договор несъмнено би се считал в кръга на обичайната дейност на длъжника, като
престациите по него се предоставят едновременно за двете страни и те ще са напълно
равнойстойни (прихващането настъпва и за двете вземания от един и същи момент и с един
и същи размер).
Следователно, невъзможността за оспорване по реда на чл. 645 ТЗ договорното
прихващане, извършено преди откриване на производството, както и липсата на
предпоставките за атакуване на същото по реда на чл. 646 - чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД,
предпоставя стабилност на договорното прихващане, отличаваща се/надхвърляща тази на
законната компенсация, с оглед принципите на производството по несъстоятелност. Това
нарушава справедливия баланс между интересите на останалите кредитори на
несъстоятелността и на кредитора, спрямо когото се отнася договорното прихващане. Ето
защо настоящият състав приема, че правилата на чл. 645 ТЗ са съответно приложими и за
договорното прихващане, извършено преди откриване на производството. Договорната
компенсация се състои от две насрещни, но съвпадащите си по съдържание, едностранни
изявления на двете страни по компенсационното правоотношение. С оглед на това, така
извършената компенсация следва да бъде атакуема при едновременното наличие на
основанията за оспорване на всяко от двете изявления. Тези основания за кредитора се
8
съдържат в чл. 645, ал. 3 ТЗ, а за длъжника - в чл. 645, ал. 4 ТЗ. Наличието на основания за
отменимост само на едно от двете изявления не би постигнало такава, тъй като
прихващането не е едностранно, а двустранно. Дори и хипотетично да се приеме, че е
възможно само едното изявление да се отмени, то правният ефект на прихващането няма да
отпадне, доколкото за поддържане на неговото действие съобразно чл. 103, ал. 1 ЗЗД ще е
достатъчно наличието на неотмененото изявление на другата страна.
По изложените съображения настоящият състав приема, че договор за
прихващане може да се атакува успешно при кумулативното наличие на предпоставките на
чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ: кредиторът да е придобил вземането и задължението си към длъжника
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, към момента
на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност и договорът за прихващане да е сключен преди откриване
на производството по несъстоятелност, но след началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата
за откриване.
Ето защо и предвид недопустимостта страната да бъде лишена от разглеждане
на правния спор от една инстанция, както и предвид несъвпадането на изводите на
настоящата инстанция с тези, обективирани в атакуваното първоинстанционно решение,
съдът намира, че в тази част решението следва да се отмени и делото да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество по предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.645, ал. 3 и чл.645, ал.4 от ТЗ.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ „Си Ен Джи Марица“ ООД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на
4 867.50 лева.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 923 от 08.06.2021 г., постановено по т.д .№ 524/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, че съдът е отхвърлил
предявените от синдика на „Си Ен Джи Марица” ООД срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи
Марица“ ООД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
„Си Ен Джи Марица“ ООД извършените от длъжника плащания на неизискуеми
задължения, съответно за погасяване на изискумо парично задължение на длъжника в
размер на 486 750 лева, като неоснователни, като законосъобразно и правилно.
ОТМЕНЯ решение № 260 923 от 08.06.2021 г., постановено по т.д .№ 524/20 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, в частта имаща характер
на определение, в която съдът е оставил е без разглеждане предявените при условията на
евентуалност искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД
срещу „Копие“ АД и „Си Ен Джи Марица“ ООД за обявяване за недействителни спрямо
9
кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД на прихващане от
11.09.2018 г., извършено с договор за цесия от 11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“
ООД като цедент и „Копие“ АД като цесионер, чрез който се прехвърля възмездно на
цесионера вземане към Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева, представляващо
редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014
г., сключен между „Си Ен Джи Марица“ ООД и Община Карлово, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, като
недопустими, като неправилно и незаконосъобразно, като
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество по
предявените евентуални искове, с правно основание чл.645 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Си Ен Джи Марица“ ООД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Петрич, ж.к. Шосето за София, Оранжерии Петрич да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 4 867.50 (четири хиляди
осемстотин шестдесет и седем лв. и петдесет ст.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10