О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на пети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №7988 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е отрицателен
установителен с правно основание по чл.439 ГПК. Ищецът И.Д.И. чрез
процесуалния си представител твърди, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело №1274/2009г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в полза
на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД срещу него за заплащане на сумите 1899.85 лв, заедно
със законната лихва от 09.01.2009г. до окончателното изплащане, 38.00 лв
разноски по делото и 40.00 лв юрисконсултско възнаграждение, е било образувано
изп. дело №1444/2011г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, вписан в КЧСИ под
№786, с район на действие Софийски градски съд. Вземането на “Ти Би Ай Кредит”
ЕАД произтича от задължение по запис на заповед, издаден и предявен на
14.04.2008г. С договор за цесия между “Ти Би Ай Кредит” ЕАД и “АПС Бета
България” ООД вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника.
Последното валидно изпълнително действие след образуване на изп. дело
№1444/2011г. е извършено на 20.07.2011г. с изпращане на запорно съобщение до
“Райфайзенбанк България” ЕАД. На 20.07.2013г. изпълнителното дело срещу него е
било прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 14.05.2018г.,
въпреки прекратяване на изпълнителното производство, е изпратено запорно
съобщение, с което е наложен запор на трудовото му възнаграждение при
работодателя му - “Сосиете Женерал Експресбанк” АД и ежемесечно му се удържат
суми. Счита, че възможността на ответното дружество да събира по принудителен
ред вземането си по изпълнителния лист от 02.02.2009г. е погасено по давност,
като се позовава на ТР №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Изтекла е погасителната давност
и по записа на заповед, съгласно чл.537 във вр. с чл.531, ал.1 ТЗ, тъй като
действия по принудително изпълнение, които да прекъснат давността след прекратяване
на изп. дело поради перемпция, не са валидно извършвани. Ежемесечното удържане
на суми накърнява правната му сфера, поради което има правен интерес от
предявяване на иска по чл.439 ГПК за отричане с влязло в сила решение
изпълняемото право, както и за осуетяване образуването на последващ
изпълнителен процес. Моли съдът да признае за установено, че И.Д.И. не дължи на
ответника сумите 1899.85 лв, заедно със законната лихва от 09.01.2009г. до
окончателното изплащане, 38.00 лв разноски по делото и 40.00 лв юрисконсултско
възнаграждение поради погасено по давност право на принудително изпълнение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 02.02.2009г. по гр. дело №1274/2009г.
на СРС, 75-ти състав, образуван в изп. дело №1444/2011г. на ЧСИ Миладин
Миладинов, вписан в КЧСИ под №786, с район на действие Софийски градски съд.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът “АПС Бета България” ООД, представляван от Павел Разсипал и Джозеф
Мартинак не се явява при разглеждане на делото, не се представлява и не взема
становище по иска.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. приложени са гр. дело №1274/2008г. на
Софийски районен съд, гражданско отделение, 75 състав и заверен препис от изп.
дело №1444/2011г.
на ЧСИ Миладин Миладинов, вписан в КЧСИ под №785, с район на действие Софийски
градски съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното гр. дело №1274/2008г., че в производство по чл.417 ГПК е била издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу
И.Д.И. за сумата 1899.85 лв - задължение по запис на заповед, издаден и
предявен на 14.04.2008г., заедно със законната лихва от 09.01.2009г. до
окончателното плащане, както и за 38 лв разноски за държавна такса и 40 лв
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 02.02.2009г. заповедният съд е
издал изпълнителен лист от същата дата за сумите по заявлението.
Видно от данните по изп.
дело №1444/2011г. длъжникът И.Д.И. не е
изпълнил доброволно задължението си в дадения му двуседмичен срок с приложената
на л.18 покана за доброволно изпълнение от 11.06.2011г., поради което ЧСИ Миладин Миладинов е предприемал изпълнителни действия срещу него
за събиране на дълга.
Няма спор по делото, че с
договор за цесия от 23.02.2015г. “Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* (с предишно
наименование “Ти Би Ай Кредит” ЕАД) - цедент е прехвърлило на “АПС Бета
България” ООД - цесионер (ответника) вземанията си по всички изпълнителни дела
съгласно Приложение І, в т.ч. и вземането си към И.Д.И. и с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на 25.03.2015г. му е съобщил
за прехвърлянето.
С Постановление от 20.05.2015г. ЧСИ Миладин Миладинов на основание чл.429 ГПК е конституирал “АПС Бета
България” ЕООД като взискател (л.25 от
изп. дело).
С молба вх. №17204/06.12.2018г. И.Д.И., чрез
пълномощника си адв. К.Т., е поискал прекратяване на производството по изп.
дело №1444/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление за
прекратяване на изпълнително дело от 14.12.2018г. ЧСИ Миладин Миладинов на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
прекратил производството по изп. дело №20117860401444 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. №786 срещу И.Д.И. и със
съобщение изх. №16773/14.12.2018г. до Сосиете Женерал Експресбанк АД е вдигнал
наложения от него запор върху трудовото му възнаграждение.
В хипотезата по чл.439 ГПК длъжникът в изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване
несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след
приключване на съдебното производство, по което издадено изпълнителното
основание. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по
реда на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение,
въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Съдебната практика категорично
приема, че основанието за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес
за събиране на вземането по изпълнителния лист.
С оглед установените по-горе данни, че принудителното
изпълнение е приключило с постановление от 14.12.2018г. на ЧСИ Миладин Миладинов за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника е вдигнат, то ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск с правно основание по чл.439 ГПК. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК
съдът взема предвид настъпилите след предявяване на иска (29.11.2018г.) факти.
Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, за наличието на
която съдът е длъжен да следи служебно. Поради
установената липса на правен интерес на иска, предмет на делото, съдът прекратява съдебното производство.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №7988/2018г. на Русенски районен
съд поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: