МОТИВИ към присъда № 72 от 04.06.2021 г. по ВАНД № 100/2021 г. на Окръжен
съд - Бургас
Производството е по
реда на чл. 378, ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Бургас, ТО – Царево е внесла в Районен съд – Царево
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия М.Г.Г. с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 326, ал.1, предложение първо от НК.
С Решение № 2 от 13.01.2021 г., постановено по АНД № 319/2020 г. по описа
на Районен съд – Царево обвиняемият М.Г. е признат за
виновен в това, че на 23.08.2020 г. в 22:54 часа в гр. Приморско, предал по
телефон с абонатен номер *** на И. С. Я. – оператор „Център обаждане“ при
Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национални система 112“ – МВР, невярно
повикване за тревога – че на летището в Приморско има поставена бомба, че не
знае кой я е сложил, и че може би, са я сложили тези, които са били с джипа – престъпление
по чл. 326, ал.1, предложение първо от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева. Със същото решение, обвиняемият Г. е осъден да
заплати направените по делото разноски по сметка на Районен съд – Царево.
Недоволен от постановеното решение, обвиняемият М.Г. го обжалва като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушаване на
процесуалните правила. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът
излага доводи за доказаност на обвинението и прави извод, че инкриминираното
деяние, от обективна и субективна страна, формално покрива състава на чл. 326,
ал.1, предложение първо от НК. Въпреки това, изразява становище за прилагане
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на
извършеното от Г. деяние е явно незначителна, като се има предвид отзвукът от
неговите действия (съдейки по действията на полицейските служители) – макар сигналът
да е бил приет, степента на реакция на сигнала не разкрива някаква значителност
тревожност, която да мотивира дежурния по управление да предприеме действия
извън установените правила и алгоритми за действия по такива сигнали, и да
ангажира допълнителни служители или да търси някакви съдействия от
компетентните технически служби.
В съдебното заседание защитникът на обвиняемия
М.Г. поддържа въззивната жалба и излага допълнителни аргументи в подкрепа
приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, а
вместо нея да бъде постановена нова, с която обвиняемият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият М.Г. поддържа
жалбата си и моли да бъде оправдан.
Окръжен съд – Бургас, след като обсъди развитите във въззивната жалба
доводи срещу обжалваната присъда, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда с
оглед разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, прецени въззивната жалба за допустима,
а разгледана по същество – за основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
Обвиняемият М.Г.Г. е роден на *** ***,
*** гражданин е, ***образование, ***, към датата на извършването на деянието е
работел като **** при ДЛС „****“ гр. ***, не е осъждан (реабилитиран).
На 23.08.2020 г. около 21:00 ч.,
обвиняемият М.Г. и свидетелката З. С., заедно с малолетният им син били на
разходка с лек автомобил „Ауди“ е peг. № ***. Автомобилът бил управляван от С.,
като в района на летището в гр. Приморско, били спрени за проверка на документи
от служители на ГПУ – гр. Царево, които патрулирали в района със служебен джип.
След като извършили документалната проверка полицейските служители указали на
свид. С. да отвори багажника на автомобила, за да проверят дали там не се
намират забранени от закона вещи. След като не установили наличие на такива,
един от служителите на ГПУ – гр. Царево започнал да осветява вътрешността на
автомобила с фенера си. Това изплашило малолетния син на обвиняемия и детето
започнало да плаче. Това ядосало Г., който поискал от полицейските служители да
му предоставят протокол за извършената проверка на автомобила. Такъв не бил му
предоставен, като служителите върнали документите на обвиняемия и свидетелката,
качили се в служебния автомобил и потеглили.
След като полицейските служители на
ГПУ – гр. Царево напуснали мястото на проверката, все още ядосан, в 22:08 часа
на същата дата, обвиняемият Г. се обадил в Районен център 112 гр. Бургас от
телефона си с абонатен номер *** и обяснил на дежурния оператор, че е била
извършена проверка на автомобила му от служители на Гранична полиция, без да му
бъде издаден протокол за нея. Поискал от оператора да изпрати на място дежурен
екип на РУ на МВР – гр. Приморско, за да се удостовери местонахождението му и
факта, че не му бил издаден протокол за проверка от граничните полицаи.
Служителката в районният център посъветвала обвиняемия, ако счита, че
полицейските служители са действали незаконосъобразно, да подаде жалба в РУ на
МВР – Приморско, в която да опише извършените от тях нарушения. Въпреки това Г.
продължил да настоява да бъде изпратен полицейски екип на място и отказвал да
отиде в районното управление.
В 22:31 ч. и 22:41 ч. на същата
дата, обвиняемият Г. провел от телефона си с абонатен номер *** още два
разговора с дежурните оператори в Районен център 112 гр. Бургас, както и с
дежурните служители в РУ на МВР – Царево, ГПУ – Царево и РУ на МВР – Приморско.
При всеки от тях му било отново разяснено, че следва да подаде жалба в РУ на
МВР – Приморско и нищо не налага посещението на полицейски служители в района
на летището в гр. Приморско, където обвиняемият Г. се намирал.
В 22:54 ч. на 23.08.2020 г., обвиняемият
Г. провел четвърти разговор от телефона си с абонатен номер ***, този път със
свидетелката И. Я., работеща като оператор в „Център обаждане“ при Районен
център 112 Бургас при Дирекция „Национална система 112“ - МВР. По време на разговора,
Г. отново настоял пред св. Я., в района на летището в града да бъдат изпратени
полицейски служители от РУ на МВР – Приморско. След като отново получил отказ, обвиняемият
заявил на Я., че иска да подаде друг сигнал и й казал, че на летището в
Приморско има поставена бомба, че не знае кой я е сложил, и че може би са я
сложили тези, които са били с джипа, след което прекъснал връзката.
След като възприела така подадения
от обвиняемия сигнал за бомба, св. Я. го предала по електронен път на дежурния
в ОД на МВР – Бургас, който от своя страна го изпратил на свидетеля М. С. Л. - дежурен
в РУ – Царево. Той от своя страна информирал за подадения от Г. сигнал
свидетеля Т. В. Ц. – дежурен по управление в РУ – Приморско. Св. Ц. незабавно
изпратил дежурния автопатрул при РУ на МВР-Приморско в състав младшите автоконтрольори Ц. Ц. и свидетеля Д.П. за
установяване на местонахождението на Г.. Когато автопатрула пристигнал на
предполагаемото местонахождение на Г. – на пътя в посока Ясна поляна, до
отбивката за летището, полицейските служители не открили обвиняемия, поради
което се обадили на дежурния – св. Ц.. Той ги информирал, че обвиняемият сам е
отишъл до полицейското управление. Св. П. и колегата му Ц. се върнали в
управлението без да посетят самото летище и да проверят него и районът около
него за наличие на взривни вещества. Видно от писмо с
изх. № 463500-672/20.04.2021 г. на РУ – Приморско, полицейските служители Д.П.
и Ц. Ц. не са изготвяли докладни записки във връзка с извършените от тях
действия по повод получен сигнал от ОДЧ – при РУ – Царево в 223:02 ч. на
23.08.2020 г.
Междувременно, обвиняемият Г. сам се
явил в РУ на МВР – Приморско, като заявил на св. Ц., че иска да подаде жалба
срещу действията на служителите на Гранична полиция. След като депозирал
жалбата, обвиняемият бил поканен от св. Ц. да депозира и сведение относно
подаденият от него сигнал за бомба на летището в гр. Приморско. Обвиняемият
категорично отрекъл той да е подавал сигнала, като заявил на Ц.: „Докажи, че аз
съм подавал сигнала за взривното устройство!“.
По случая било образувано бързо
производство със съставяне на акта за първото действие по разследването –
разпит на свидетел. В хода на производството било установено, че СИМ – карта с
абонатен номер *** се използва от обвиняемият Г., като същата му била
предоставена за ползване в качеството му на *** при ДЛС „****“ гр. ***.
От изисканата справка от Районен
център 112 Бургас при Дирекция „Национална система 112“ – МВР, се установява,
че на 23.08.2020 г. обвиняемият Г. е провел четири разговора с оператори от
центъра – съответно в 22:08 часа, 22:31 часа, 22:41 часа и 22:54 часа. Към справката
бил приложен и оптичен носител на информация, на който било записано
съдържанието на четирите разговора, включително и подаденият в 22:54 часа
сигнал за поставено взривно устройство на летището в гр. Приморско.
От писменото заключение на вещото лице
по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза се
установява, че няма манипулации върху записите на проведените от обвиняемия Г.
четири разговора с оператори от Районен център 112 Бургас при Дирекция
„Национална система 112“ - МВР съответно в 22:08 часа, 22:31 часа, 22:41 часа и
22:54 часа, като от изготвената към експертизата фонограма на разговорите се
установява, че в края на четвъртия разговор от 22:54 часа обвиняемият Г. е
заявил на св. Я.: “... искам да подам друг сигнал…, казвам ви, че на летището в
Приморско има поставена бомба. Не знам кой я сложи, може би тея дето са с
джипа“.
Горната фактическа обстановка бе
изведена от въззивния съд въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства, събрани при условията на чл. 378 ал.2 от НПК: показания
на св. Т. Ц. (л. л. 11–12 от ДП), показания на св. С. Б. (л. 13 от ДП),
показания на св. В. П. (л. 14 от ДП), показания на св. М. Л. (л. 16 от ДП), показания
на св. Д. П. (л. 17 от ДП), показания на св. И. Я. (л. 18 от ДП), показания на св.
З. С. (л. л. 19-20 от ДП, протокол за личен обиск на лице от 24.08.2020 г. (л.
33 от ДП), заповед за задържане на лице от 24.08.2020 г. (л. 34 от ДП),
протокол за доброволно предаване от 25.08.2020 г., справка за съдимост (л. 10
от ДП), веществени доказателствени средства – 1 брой оптичен носител (диск) със
записи на телефонни обаждания от обвиняемия Г. на тел. 112, както и от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – частично от обясненията на обвиняемия Г., дадени в хода
на съдебното следствие пред първостепенния съд и заключението на вещото лице по
СТЕ. За установяване на фактическата обстановка по делото, настоящият въззивен
състав ползва и доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие – показанията на св. Д.П. и писма с изх.
№ № 463500-429/15.03.2021 г. и 463500-672/20.04.2021 г. – и двете на РУ –
Приморско.
Посочените доказателства и
доказателствени средства бяха анализирани от въззивния съд в тяхната съвкупност
и поотделно и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а
така също и като изготвени и приобщени към доказателствения материал при
спазване изискванията на НПК.
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК въззивният съд
направи следните правни изводи:
С деянието си, обвиняемият М.Г.Г.
формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 326, ал.1
предложение първо от НК, тъй като на 23.08.2020 г. в 22:54 часа в гр.
Приморско, предал по телефон с абонатен номер *** на И. С. Я. – оператор
„Център обаждане“ при Районен център 112 – Бургас при Дирекция „Национални
система 112“ – МВР, невярно повикване за тревога, за това, че на летището в
Приморско има поставена бомба, че не знае кой я е сложил, и че може би, са я
сложили тези, които са били с джипа.
От обективна страна, безспорно е
установено, че на посочената дата и час, обвиняемият е предал на свидетелката И.
Я. – оператор „Център обаждане“ при
Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национална система 112“ - МВР,
използвайки телефона си, повикване за тревога. Подаденият от него сигнал за поставена бомба на
летището в Приморско, по естеството си представлява тревожно повикване по
телефон, тъй като наличието на взривно устройство на място с обществен достъп
принципно представлява опасност за живота и здравето на мнозина и предполага
спешна реакция, бързина и ефективност при действията за отстраняването й.
От обективна страна, безспорно е
установено, че подаденият от обвиняемия Г. сигнал за поставена бомба на
летището на гр. Приморско, представлява невярно повикване за тревога – Г. е
знаел много добре, че реално на летището няма поставена бомба, но твърдейки
обратното е целял да създаде тревожност в органите на реда, така че те да
извършат проверка на мястото, където се намира – резултат, който той целял
принципно с обажданията си на тел. 112.
Деянието е извършено при евентуален
умисъл – обвиняемият е съзнавал, че съобщава информация, която не отговаря на
обективната действителност, както и че деянието му има противоправен характер, като
наред с това е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и се
е примирил с този резултат, доколкото е преследвал друга по-важна за него цел. Обвиняемият
е съзнавал, че с инкриминираният четвърти по ред разговор с оператор от тел.
112 съобщава информация, която не отговаря на обективната действителност и че
тя е от такова естество, че да създаде у адресата й невярна представа за
наличие на взривно устройство на летището в гр. Приморско. Г. обаче, пряко е
целял точно това – получателят на съобщението да предприеме определено
поведение, а именно да предизвика мобилизирането на службите за спешно реагиране
по смисъла на ЗНССПЕЕН 112. Обвиняемият е съзнавал ясно, че така уврежда
обществените отношения, които осигуряват реда и общественото спокойствие в
страната и сигурността на информационния обмен при използването на съобщителни
средства, но се е примирил с този общественоопасен резултат, тъй като с
деянието си е искал да постигне друга, по-значима за него цел – да предизвика
появата на полицейски патрул на мястото, където се е намирал, за да бъде
съставен искания от него протокол във връзка с оплакването срещу служителите на
„Гранична полиция“ и да предизвика полицейска проверка на техните действия.
Страните не спорят по съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна. Възраженията на защитата са свързани с прилагането на чл. 9,
ал.2 от НК и тези възражения настоящият въззивен състав намира за напълно основателни.
Трайната съдебна практика сочи, че малозначителността на деянието
представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен
анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения, или неговото въздействие е толкова
минимално, че не застрашава реално тези взаимоотношения. Този характер на малозначителността не позволява тя да бъде откъсвана от
спецификата на съответния престъпния състав, но тя винаги трябва да бъде
оценявана и с оглед обстоятелствата, при които е извършено деянието, особеностите
на дееца и неговите мотиви и подбуди за извършване на деянието и др.
В конкретният случай, видно от събрания доказателствен материал, включително
и от показанията на свидетеля П., макар сигналът да е бил приет, начинът, по
който е било отреагирано на него, показва, че той не е бил възприет с някаква
значителна тревожност, която да мотивира дежурния по управление да предприеме
действия извън установените правила и алгоритми за действия по такива сигнали,
и да ангажира допълнителни служители или да търси някакви съдействия от
компетентните технически служби. Изпратеният полицейски автопатрул е имал за
задача само да установи местонахождение на обвиняемия Г., но не и да извърши
проверка на летището и на терена около него. Реакцията на полицейските
служители е обяснима, тъй като неверният сигнал за тревога не е бил анализиран
от тях изолирано от предходните обаждания на обвиняемия по тел. 112, с които
той неколкократно е искал съдействие от полицията срещу неправомерните според
него действия на служители от „Гранична полиция“. Очевидно, Г. е искал да
привлече вниманието на полицейските служители към своя случай и да предизвика
действията им спрямо лицата, които неправомерно според него са извършили
проверка и претърсване на автомобила и са уплашили семейството му. Този извод
се налага от цялостното поведение на обвиняемия по време на телефонните му
разговори със служителите от Национален телефон 112, както и от репликата му,
при съобщаването на неверния сигнал за тревога, че лицата, които са поставили
бомбата, може да са същите, които са претърсвали автомобила му, т.е. лицата,
представили се за гранични полицаи. Предвид добрите характеристични данни и
чистото съдебно минало на обвиняемия, може да се приеме, че подбудите и
мотивите за извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, по-скоро се коренят в ниската правна култура поради което, и с
оглед изложеното по-горе, може да се приеме, че макар деянието на Г. формално
да осъществява състава на чл. 326, ал.1 от НК, същото не престъпно, тъй като
поради своята малозначителност, обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид изложеното, доколкото извършеното от Г., с оглед разпоредбата на
чл. 9, ал.2 от НК, не съставлява престъпление, въззивният съд прецени, че
следва да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение присъда и да
постанови присъда, с която да признае обвиняемият М.Г. за невиновен в това, че
на 23.08.2020 г. в 22:54 часа в гр. Приморско, предал по телефон с абонатен
номер *** на И. С. Я. – оператор „Център обаждане“ при Районен център 112 –
Бургас при Дирекция „Национални система 112“ – МВР, невярно повикване за
тревога, за това, че на летището в Приморско има поставена бомба, че не знае
кой я е сложил, и че може би, са я сложили тези, които са били с джипа и да го оправдае
по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 326, ал.1
предложение първо от НК.
С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.