Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2163/17.5.2019г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 18.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 18909 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца Г.Х.П. ЕГН:**********, с
адрес: *** срещу ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, бизнес център
„Люлин" №6, ет.2 отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА следните суми, а именно:
- сумата от 2423,13
лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
*********от 21.08.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от
11.10.2011 год.-датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателно
изплащане на сумата;
- сумата от 651.07
лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.05.2009 год. до 30.12.2010 год.;
- сумата от 600.09
лв., представляваща мораторна лихва , дължима за периода от 30.06.2009
год. до 02.09.2011 год.,
-сумата от 173.49 лв.,
представляваща сторени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
за които суми са
издадени Заповед № 8944/13.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15213/2011г. по
описа на Варненски районен съд, 34 състав,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземанията , които са предмет на образувано изпълнително дело №74/2012 год. по описа на ЧСИ З.Д.,*** действие ВОС, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
Моли се за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство,
включително и за адвокатско възнаграждение..
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди
, че на 11.10.2011 год. в Районен съд - Варна, след
образуване на ЧГД № 15213/2011 год., е издадена заповед изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 23.11.2011 год. в полза на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК: *********. Със
заповедта за изпълнение е разпоредено да заплатя на заявителя следните суми:
2423,13 лева главница по договор за потребителски паричен кредит *********от
21.08.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от 11.10.2011
год.-датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателно изплащане на
сумата; 651.07 лева възнаградителна лихва за периода от 25.09.2009 год. до 30.12.2010 год., 600.09 лева мораторна лихва за периода
от 30.06.2009 год. до 02.09.2011 год., както и сумата
от 173.49 лева, представляваща сторени разноски по делото на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя на 13.01.2012 год. е
образувано изпълнително дело №74/2012 год. по описа на
ЧСИ З.Д.,*** действие Окръжен съд Варна.
В хода на
изпълнителния процес са извършени следните действия и справки: на 16.01.2012
год. от КАТ-Варна, Община Долни Чифлик и НАП, са
изискани справки за притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество; на
същата дата е изходирана и покана за доброволно изпълнение до длъжника, като
същата е останала невръчена;
На
26.04.2012 год. по делото като взискател е
присъединена държавата в лицето на НАП;
след този момент, въз
основа на нарочна молба от 24.08.2015 год. и приложен
договор за прехвърляне на процесните вземания, съдебният изпълнител, на
основание чл.429 от ГПК, като взискател в производството е конституирал
цесионерът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, бизнес център „Люлин" №6, ет.2;
на 07.09.2016 год. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение
възнаграждение на длъжника, получавано от „С." ЕООД;
с молба от
19.07.2017 год. конституираният по изпълнението
взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, иска от ЧСИ
да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, разкрити на името на
длъжника, като на 08.08.2017 год. е наложен запор
върху банковите сметки в банка ДСК ЕАД;
След
направена справка в кантората на ЧСИ се установило, че действително ответникът
се легитимира като кредитор на процесиите задължения в качеството си на частен
правоприемник на взискателя въз основа на сключен договор за цесия от
15.05.2015 год. По делото е приложена подробна
справка, индивидуализираща вземането, както и уведомление от цедента за
извършената цесия, на основание чл. 99, ал.З и ал.4 от ЗЗД, /за което
прехвърляне е известена на 20.07.2015 год./, като в
случая съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
При така изложената
фактическа обстановка ищцата счита, че е налице хипотезата на чл.439 от ГПК,
като същата не дължи процесните суми , поради наличие
на новонастьпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно погасяването на вземанията , поради изтекла погасителна давност.
В
настоящия случай, с молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е възложил на ЧСИ З.Д. да определя начина на изпълнението, съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи
производството или да следи неговото развитие. При
наличието на подобно упълномощаване се намира, че срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително
действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в изпълнение на
възложените му правомощия. След справка на преписката
по изпълнително дело №74/2012 год. по описа на ЧСИ З.Д., се констатира,
че следващото по време, извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително
действие, датира от 07.09.2016 год., когато е изпратено съобщение до
работодателя „С." ЕООД за налагане на запор върху трудоводовото
възнаграждение, получавано от длъжника. Последното по време действие по
насочване на изпълнинеито, поискано от взискателя и извършено от съдебния
изпълнител е от 19.07.2017 год., с което същият
изпраща съобщение до БАНКА ДСК ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки.
Тъй като след
образуване на изпълнителното дело, както от взискателя, така и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то към 13.01.2014 год., изпълнителното производство е прекратено ех lege. Подаването на молби от взискателя след този момент,
присъединяването на втори кредитор по делото, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни
последици, тъй като същите не почиват на валидно съществуващо изпълнително
производство. От този момент нататък всички предприети
действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са
извършени след като изпълнителното дело е прекратено.
На следващо място:
дори да се застъпи становище, че присъединяването на държавата на 26.04.2012
год. като взискател по делото представлява действие по
изпълнението, годно да прекъсне срока по чл. 433 ГПК, респ.
давностния такъв, изпълнителното производство, в този
случай, следва да се смята за прекратено на 26.04.2014 год., доколкото от
26.04.2012 год. до 26.04.2014 год. не
са извършвани валидни изпълнителни действия и поради перемиране осъществените
след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй като са
незаконосъобразни, а вземанията по изпълнителния лист следва да се приемат за
погасени по давност към момента на предявяване на настоящата искова молба.
Ако се приеме
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
ех lege на 26.04.2014 год., по силата на т. 10 от TP 2/2013 от 26.06.2015 год.,
новата давност е започнала да тече на 26.04.2012 год., когато е извършено
последното релевантно изпълнително действие, то давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право пак е изтекла - в случая на 26.04.2017
год., за всички вземания. Налага се изводът, че след 26.04.2014
год. /датата на прекратяване на делото, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ последващите изпълнителни действия по вече
перемираното принудително изпълнение са ирелевантни за прекъсване давността на
вземанията по изпълнителния лист, тъй като същите не почиват на съществуващо и
валидно изпълнително производство. С посоченото по-горе TP № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, акцентирам, че нова погасителна
давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Ето защо и съобразно
изложените по-горе мотиви, към датата на предявяване на настоящата искова молба
- 17.12.2018 год., 5-годишната погасителна давност за
главницата е изтекла. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него акцесорни вземания за лихви и разноски по изпълнителния
титул.
Вследствие на
изложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да
уважи предявената искова претенция , както и с искане
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Моли се, в
случай, че ищецът или негов представител
не се явят в първото съдебно заседание, да се даде ход на делото и същото да се
гледа в наше отсъствие, като изрично заявявам, че поддържам всички наведени в
исковата молба искания и твърдения за осъществени правнорелевантни факти и
обстоятелства.
Ответната страна „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, бизнес център
„Люлин" №6, ет.2, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е допустим
, но неоснователен.
Излага се, че на 21.08.2008 г. г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД),
в качеството му на Кредитор, и Г.Х.П., в качеството на Кредитополучател е
подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01248795. Последният визира сумата от 3000 лв. като
размер на кредита за потребителски цели, като неговият общ размер, ведно с
покупка на застраховка „Сигурност на плащанията" е 3109. 20 лв. Кредитополучателят Г.Х.П. се е задължила да погаси
усвоения кредит чрез 27 погасителни месечни вноски, всяка от които в размер 155,41 лв. и последна 28 вноска в
размер на 155,32 лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснал договорената
заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи
кредита си, съгласно условията по сключения Договор за кредит.
Съгласно т. 5 от Общите условия по договора за потребителски паричен кредит
„...При просрочване на две или повече месечни вносни, и считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер...". Поради неизпълнение на
поетото задължение за връщане на заемните суми, кредиторът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
15213/2011 г. на Районен съд - гр. Варна, във връзка с
влизането на която в сила, е издаден Изпълнителен лист от 23.11.2011г.
На 29.12.2011 г. въз основа на молба с вх. № 660/13.01.2012 г., депозирана от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изпълнително дело № 74/2012 г.
по описа на ЧСИ З.Д. и е приведен в изпълнение гореописаният изпълнителен лист.
Въз основа на изложеното следва преценката, че
давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С депозирането
му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 23.11.2011 г. с издаване на изпълнителен
лист по ЧГД 15213/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Варна., от която дата именно започва да тече нов 5-годишен
давностен срок.
Счита се, че неоснователността на претенцията на
ищеца се обосновава и от това, че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителният процес.
Това произтича от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд,
обективирана в Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, която е била в
сила към датата на образуването на изпълнително дело № 74/2012 г. по описа на
ЧСИ З.Д. и до постановяване на TP от 26.06.2015 г. Същото становище е възприето
и в Решение на В КС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се дава
разрешение на въпроса, свързан с реда, по който следва да се прилагат
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хода на висящо изпълнително
производство. „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото
производство, при който съгласно даденото Постановление №3 от 18.XI.1980 г.,
Пленум на ВС тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10
от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното Постановление №3 от 18.XI. 1980
г., Пленум на ВС. Прилагането на даденото с посоченото
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този
срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото TP ще се прилага от
този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, в този смисъл и
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и
Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС -Враца по в. гр. д.
№ 326/2018 г.). В този смисъл е и Решение № 434 от
07.12.2018г. на 0С-Бургас по т.д. № 191/2018г.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че
по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 74/2012 г. по описа на
ЧСИ З.Д. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането
се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
Отделно от изложеното, по изпълнителното дело са
поискани и предприети множество изпълнителни действия, които обосновават
неприложимост на института на погасителната давност, на който се позовава
ищцовата страна.
На основание чл. 458 от ГПК и във вр. с
чл. 456 от ГПК на дата 26.04.2012г. е
конституирана държавата чрез ТД НАП- Варна за представената в Удостоверение с
вх. № 3528/12.02.2012г. сума.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме изводите, направени в Решение
на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО за приложимост на Постановление №3 от
18.XI.1980 г., респ., че по образувано изпълнително производство давност не
тече, то се моли да се приеме, че съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. давността се прекъсва в хипотезите на присъединяване на
взискател.
На 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия, по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземането
си по Договор за кредит № *********на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
След прехвърлянето на вземането, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е
конституиран като взискател по изпълнително дело № 74/2012 г.,
въз основа на молба с приложени доказателства за случилата се цесия, получила
вх. № на кантората на ЧСИ З.Д. 15188/24.08.2015г.
На 07.09.2016г. чрез запорно съобщение с изх. №
24697/07.09.2016г. ЧСИ З.Д. налага запор на трудовото
възнаграждение, което длъжникът получава при работодател „С." ЕООД.
На 08.08.2017г. е наложен запор върху всички банкови сметки и
депозити, открити на името на длъжника в „БАНКА ДСК" ЕАД.
Изброените предприети изпълнителни действия са
годни основания за прекъсване на погасителната давност, което следва от задължителната
практика на ВКС. В
мотивите на т. 10 от Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б.
„в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или
повече конкретни изпълнителни способи. Съдът стига до
заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1ЗЧСИ)...".
Въз основа на горепосочената конструкция съдиите
от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: „
... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица."
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с
което предишният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и настоящият
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, както и ЧСИ З.Д. са предприели
необходимите действия в хода на изпълнително дело № 74/2012 и са доказали
желанието за събиране на сумите по изпълнителния титул.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли
предявената искова претенция и да се присъдят сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните,
че по силата на
влязла в законна сила Заповед № 8944/13.10.2011г.. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 15213/2011 г. по описа на
ВРС-ХХХІV състав , е разпоредено на длъжника Г.Х.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сг.14, представлявано от Луик Льо Пишу
сумата от 2423,13 /две хиляди четиристотин двадесет и три и 0,13/ лева,
дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор за
потребителски заем № *********от 21.08.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.10.2011г. до окончателното изплащане
на сумата, възнаградителна лихва в размер на 651,07 /шестстотин петдесет и един
и 0,07/ лева дължима за периода от 29.05.2009г. до 30.12.2010г., мораторна
лихва в размер на 600,09 /шестстотин и 0,09/ лева дължима за периода от
30.06.2009г. до 02.09.2011г., както и направените по делото съдебно деловодни
разноски в размер на 73,49 /седемдесет и три и 0,49/ лева - заплатена държавна
такса и 100,00 /сто/ лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е приел и приложил към
доказателствения материал ч.гр.д.№ 15213/2011 г. по описа на ВРС-ХХХІV състав ,
от което се установява,че длъжникът не е оспорил задължението си , за което е
осъден по силата на Заповед № 8944/13.10.2011г.. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. По силата на разпореждане от 08.11.2011 г. на
съдията-докладчик е издаден изпълнителен лист по влязлата в сила заповед.
Не е спорно в отношенията между
страните, че въз основа на издадената Заповед № 8944/13.10.2011г.. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист,
по силата на който е образувано от изпълнително дело № 20128080400074/2012г. по
описа на ЧСИ З.Д. *** действие ОС-Варна.
Видно от преписката по изпълнително
дело № 20128080400074/2012г. по описа на ЧСИ З.Д. *** действие ОС-Варна,
изпълнителното производство е образувано по молба от 13.01.2012 г. на
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу Г.Х.П., ЕГН **********, с
адрес: *** , въз основа на изпълнителния лист , издаден по влязлата в сила Заповед
№ 8944/13.10.2011г.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
15213/2011 г. по описа на ВРС-ХХХІV състав. Видно от представената преписка, съдебният
изпълнител е изискал справка за трудови договориот ТД на НАП-Варна на
16.01.2012г., справка за декларирано имущество от Община Долни Чифлик от
16.01.2012г., справка за МПС от ОДП-Варна Пътна полиция от 16.01.2012г. е
пристъпил към връчване на поканата за доброволно изпълнение и книжата до
длъжника. С разпореждане от 31.10.2012г. , съдебният изпълнител е приел, че ПДИ
е връчена на длъжника, на основание чл.47 от ГПК. На 24.08.2015г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, обективираща искане за
конституиране на същия като взискател, в качеството му на цесионер на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с приложен договор Договор за прехвърляне на
вземания от 15.05.2015г. С последваща молба е представено уведомление до
длъжника за договора за цесия. С разпореждане от 11.09.2015г. съдебният
изпълнител е конституирал като взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД и е разпоредил ново извършване на справки от НОИ, ТД на НАП, АВ и НБД. С
молба от 01.09.2016г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е сезирал
съдебния изпълнител с молба за извършване на справки на сключени трудови
договори, декларирано недвижимо/движимо имущество и банкови сметки на длъжника,
като съдебният изпълнител е разпоредил извършване на такива. С разпореждане от
07.09.2016г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя „С.“ ЕООД. С разпореждане от 07.04.2017г. съдебният изпълнител е
разпоредил да се уведоми взискателя, че към настоящия момент длъжникът няма
активен трудов договор, както и че следва да посочи способ за изпълнение.
Постъпила е молба от 17.07.2017г. от взискателя за извършване на справка от
електронния регистър към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името
на длъжника, с искане да бъде наложен запор на същите. С разпореждане от
08.08.2017г. на съдебния изпълнител е наложен запор на банковите сметки на
длъжника в БАНКА ДСК ЕАД. Видно от известието за доставяне , запорното
съобщение до БАНКА ДСК ЕАД е връчено на 15.08.2017г. На 16.12.2018г. е
постъпила молба от адв.Сълинъс Поченлисис в качеството му на процесуален
представител на длъжника за запознаване с делото и изготвяне на копие от
същото. На 12.06.2018г. е депозирана молба от взискателя , с която се сезира
съдебния изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение, като насрочи
дата на извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника по
делото.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз
основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника
изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на
длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на
факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В
тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия
случай ищцата твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла
тригодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От
изисканото в преписка изпълнително дело № 20128080400074/2012г. по описа на ЧСИ
З.Д. *** действие ОС-Варна се установява, че на 13.01.2012 г. взискателят е
подал молба за образуване на изпълнително дело.
По
отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С
оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се
ползва с действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били
заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците – така Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 13.01.2012 г.
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
По
аргумента, че вземането на взискателя не съществува поради перемпция по чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема:
С
разпореждане от 31.10.2012г. съдебният взискател е приел, че ПДИ до длъжника в
изпълнителното производство е редовно връчена, на основание чл.47 от ГПК. До
23.08.2015г., когато е депозирана молба от ответника , в качеството му на
цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД не са извършвани по изпълнително
дело № 20128080400074/2012г. по описа на ЧСИ З.Д. *** действие ОС-Варна действия
изобщо по искане на взискателя, поради което и е настъпила перемпция,
респективно изпълнителното производство е прекратено по право. Така в периода
до 31.10.2014 г., не е поискано валидно предприемане на конкретни изпълнителни
изпълнителни действия срещу длъжника, вследствие на което е изтекъл
двугодишният период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е подлежало на
прекратяване към тази дата. Това перемиране на изпълнението е по силата на
самия закон, за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. Следва
да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело , поради перемпция
не следва автоматично погасяването на вземането по давност. Считано от тази
дата тече нова давност за вземането, която по вземането за главница е пет
годишна, независимо от разсрочването на плащането на погасителни вноски, а за
вземането за лихви е тригодишна съгласно чл. 111 б.В от ЗЗД. При прекратяване
на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат
изпълнителни действия по него, но в случай ,че давностните срокове не са
изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за
непогасеното си по давност вземане. С молбата си от 24.08.2015г. ответникът е
встъпил в изпълнителното производство като взискател, като съдебният изпълнител
е предприел, с оглед сезиращите молби на ответника, редица валидни изпълнителни
действия, прекъсващи давността. С разпореждане от 07.09.2016 г. на съдебния
изпълнител е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „С.“ ЕООД
и с разпореждане от 08.08.2017г. на съдебния изпълнител е наложен запор на
банковите сметки на длъжника в БАНКА ДСК ЕАД.
С
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. се приема, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
С
предприемането от съдебния изпълнител на изпълнителното действие “запор“ до
третото задължено лице „С.“ ЕООД на
07.09.2016 г. е прекъснато теченето на давността , преди изтичането й и е започнала
да тече нова погасителна давност-чл.116 б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са мотивите
на т.10 на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
С
налагането на запора е извършено последно валидно изпълнително действие, с
което се прекъсва давността за вземането и е започнало теченето на нова такава.
Към него момент нито вземането за лихва, нито това за главница е погасено. До
приключване на съдебното дирене давностният срок по отношение на вземането не е
изтекъл, поради което предявеният отрицателен установителен иск подлежи на
отхвърляне.
Вследствие на изложеното, съдът
намира,че предявената искова претенция е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски , като с оглед
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , съдът намира, че на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв., определено
на основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Г.Х.П. ЕГН:**********,
с адрес: *** срещу ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, бизнес център
„Люлин" №6, ет.2 отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА следните суми, а именно:
- сумата от 2423,13
лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
*********от 21.08.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от
11.10.2011 год.-датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателно
изплащане на сумата;
- сумата от 651.07
лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.05.2009 год. до 30.12.2010 год.;
- сумата от 600.09
лв., представляваща мораторна лихва , дължима за периода от 30.06.2009
год. до 02.09.2011 год.,
-сумата от 173.49 лв.,
представляваща сторени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
за които суми са
издадени Заповед № 8944/13.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15213/2011г. по
описа на Варненски районен съд, 34 състав,
които са предмет на образувано изпълнително дело № 20128080400074/2012г.
по описа на ЧСИ З.Д. *** действие ОС-Варна, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Г.Х.П. ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, бизнес център
„Люлин" №6, ет.2 сумата от 120,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3
вр. Чл.78 ал.8
ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: