РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Кюстендил, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101460 по описа за 2023 година
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление на дейността-гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№ 15,ет.6, е
предявило против И. Н. Н.,ЕГН ********** от ******, искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника,че дължи
сумите,обективирани в заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 329/2023
год. по описа на РС-Кюстендил,а именно: 3076,84 лв.главница,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,835,51
/осемстотин и тридесет и пет и петдесет и един/ лева,представляващи
договорна възнаградителна лихва,начислена за периода от 05.04.2019 год. до
05.01.2022 год.;835,78 /осемстотин и тридесет и пет и седемдесет и осем/лева
лихва за забава,начислена за периода от 20.02.2020 год. до 17.02.2023 год. с
изключение на периода от 13.03.2020 год. до 1.07.2020 год.Претендира се
присъждане на разноски от заповедно и искови производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост и неоснователност на ИМ,въвеждайки твърдение за
недължимост на сумите,поради наличието на нищожни клаузи в договора за
1
потребителски кредит и като погадени по давност.
Кюстендилският районен съд, след като съобрази доводите на страните,
както и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съгласно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено от
фактическа страна следното:
На 18.01.2018 год.,видно от Договор за потребителски паричен
кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15668096/л.6-9/,между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД като Кредитор и ответницата като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ било постигнато съгласие кредиторът да предостави
на ответницата потребителски заем в размер на 4000,00 лв.,която последната
следвало да върне с договорна лихва от 17,24 %,при ГПР от 21,09 % на 48
броя месечни посагителни вноски, индивидуализирани като падежни
дати,размер на вноска,оставаща главница в погасителният
план,представляващ част от съдържанието на договора,както и при наличието
по чл.27 на договорката ткредиторът да има правото по всяко време без
съгласието на длъжника да прехвърли прравата ис по договора на
трето,избрано от него лице.В чл.2 от договора страните уговорили,че
кредитополучателят дължи и такса ангажимент в размер на 140,00 лв.,срещу
задължението на последният лихвеният процент да е фиксиран,а таксата да
бъде удържана от общият размер на кредита.
Няма доказателства подписа в договора да не е положен от
ответницата.На датата на подписване на договора ответницата подписала и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити/л.15/,като няма доказателства,че подписа на
формуляра не е положен от ответницата,както и за това кога по време същият
е подписан-преди,или след сключването на договора.На датата на подписване
на договора с платежно нареждане за кредитен превод /л.18/ Кредиторът
превел по сметка на ответницата сумата от 3 860,00 лв.На 19.08.2019 год.
Кредиторът сключил с ищцовото ТД Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /л.19-30/,по силата на който се договорили
ищцовото ТД да придобива вземания на кредитора по потребителски
кредити,индивидуализирани ежемесечно в Приложение № 1,което подписано
е неразделна част от договора.От Приложение № 1/02.12.2019 год./л.31-33/ се
установява,че Кредиторът прехвърлил и вземане против ответницата по
2
горния договор в размер на 4091,69 лв.,сума включваща главница от 3076,84
лв.,договорна лихва от 835,51 лв. и лихва за просрочие от 179,34 лв.С
пълномощно № 3388/2019 г./л.34/ цедента упълномощил цесионера да
уведомява от негово име длъжниците си за сторените цесии.Било изготвено
писмено известие до ответницата /л.36/,което било изпратено за връчване по
пощата,като видно от разписките/л.37-38/ връчването не се е осъществило.От
експертно заключение вх.№ 13331/29.12.2023 год.,изп.от в.л. М. В.,вкл. и от
устно допълнената и уточнена в о.с.з на 10.01.2024 год. част, се установява
това,че :
1.кредитът по Договор за потребителски паричен кредит,издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15668096,сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответницата е изцяло усвоен от последната,която
сторила по него плащания общо в размер на 1640,13 лв.,като първата изцяло
или частично неплатена вноска по кредита е на 05.04.2019 год.,по която
ответницата платила само 4,79 лв. от главницата в размер на 70,93
лв.;2.задължението по кредита е в размер на 3 912,35 лв.,от която 835,51 лв.
договорна лихва и 3 076,84 лв. главница;3.Лихвата за забава върху главницата
в размер на 3 076,84 лв. за периода от 20.02.2020 год. до 13.03.2020 год. и от
14.07.2020 г. до 17.02.2023 год. възлиза общо на 836,58 лв.
Настоящите искове са предявени от ищцовото дружество при усл.на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК,установимо от приетото в цялост като доказателство
ч.гр.д.№ 328/2023 г.КРС,образувано по заявлението на ищеца по чл.410 ГПК
от 20.02.2023 год.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства,като останалите като несъотносими към спора и непроменящи
крайните изводи на съда не се обсъждат.Доказателствата по спора обуславят
извод на съда за частична основателност на исковите претенции.Мотивите на
съда са следните:
Безспорната порцесуална предпоставка за допустимостта на предявените
искове-проведено заповедно производство между същите страни,суми и
основания,след депозирано възражение от ответникът за недължимост на
сумите, или при хипотезата на чл.415,ал.2,т.2 ГПК се установи от изисканото
и приложено ч.гр.д.№ 329/2023 год. по описа на РС-Кюстендил.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, цесията е способ за
3
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви,или както е уговорено в конкретният
договор.Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. В настоящия случай със сключването на договора от
19.08.2018 год. и Приложение № 1/02.12.2019 год. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е продала на ищцовото „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД
вземане,което е имала към ответника по Договор за потребителски паричен
кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15668096,сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответницата. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
като съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от
предишния кредитор,освен ако не е изрично упълномощил цесионера.Такъв е
настоящият случай,установено от изрично представеното пълномощно,като с
получаването на преписите от ИМ и доказателствата,включващи договора за
цесия,приложението към него и пълномощното от цедента на цесионера,
ответницата е узнала за стореното прехвърляне. Представеното по делото
уведомление за прехвърляне на вземания,изходящо от цедента, не е стигнало
до адресата си преди образуването на настоящото производство. Ефектът от
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното
материално право, тъй като ИМ и приложенията са получени лично от
ответникът.
Предмет на установителните искове са вземания за главница,договорна
лихва и лихва за забава, дължими от ответника по Договор за потребителски
паричен кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
15668096,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и
ответницата, при което освен установяване действителността на цесията
подлежи на доказване и съществуването на предхождащото я
правоотношение,т.е наличието на действително вземане и размерът му в
лицето на цедента.
Установи се по делото от представеният в надлежно заверен препис от
горният договор ,че същият е подписан от посочените в него страни,има
4
дата на сключване-18.01.2018 год.,страни, предмет-отпускане на
потребителски кредит при ясно посочени условия като главница,фиксирана
договорна лихва,която не надхвърля 30 %,обща сума за връщане,ГПР, брой
месечни вноски,с индивидуализация на падежна дата,размер на вноската и
такъв на оставащата главница,при размер на шрифта видимо над 12,уговорка
че кредиторът има правото да прехвърли вземанията си по договора без
съгласието на кредитополучателят по всяко време.При липса на
доказателства, което бе в тежест на ответницата ,че договорът не е подписан
от нея,както и при преценка на горният в светлината на чл.7,ал.3 ГПК съдът
го намира за действителен и при липса на неравноправни клаузи.Изводът на
съда се базира и на експертното заключение на вещото лице,включително в
устно допълнената му част ,че ГПР е изчислен правилно и не надхвърля
законовият по Закон за защита на потребителите размер.По делото се събраха
доказателства и за това,че кредиторът е изпълнил договорното си задължение
да предаде реално в заем уговорената сума на ответницата,поради което съдът
счита че всички възражения за наличието на неравноправни клаузи, от което
и частична недължимост на сумите,сторени с отговора на ИМ за
неоснователни.
Следва да се обсъди възражението на ответницата за погасяване на
вземанията по давност.Съществува противоречива съдебна
практика,включително и в съдебен район на Окръжен съд Кюстендил,за това
от кой начален момент тече срокът с изтичането на който се погасяват
задълженията по договори за потребителски кредити, когато е уговорено че
главницата ще се връща на части с плащането на месечните погасителни
вноски.Настоящият докладчик счита,че началният момент е падежната дата
на съответно неплатената погасителна вноска,за частта от същата
представляваща главница,за която давността е 5-годишна,а за частта за
договорната лихва-3-годишна.При съобразяване с погасителният план е
очевидно,че вземането за главница не е погасено по давност,теченето на която
е прекъснато на 20.02.2023 год.с подаването на заявлението по реда на чл.410
ГПК.В същност както за главницата,така и за лихвата времето за погасяване
на вземанията следва да се увеличи със 69 дни, като се вземе в предвид
действието на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за изменение и допълнение
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване
5
на последиците, обн. в ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. /ЗИД на ЗМДВИП/,съгласно
която практически за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 год.,общо 69 дни,
давност не е текла.При това положение погасени по давност са вземанията за
лихви ,възникнали до 05.12.2019 год.вкл.Съдът сам и без помощта на вещо
лице,съобразявайки заключението на последното,както и договора и
съдържащият се в него погасителен план,изчисли че погасената по давност
сума за договорни лихви възлиза на 360,59 лв.,която като се извади от
претендираната от ищеца в размер на 835,51 лв.,дава резултат от 474,92 лв.,за
която искът за договорни лихви ще се уважи,а за разликата от 360,59 лв.ще се
отхвърли.Договорните лихви за периода от 05.04.2019 год. до 05.12.2019
год.вкл. са погасени по давност.Практически исковете са изцяло основателни
и доказани по размер за главницата от 3 076,84 лв.,частично за договорната
лихва за сумата от 474,92 лв. и изцяло за 836,58 лв.,представляваща лихвата
за забава,или общо за сумата от 4 368,68 лв.,поради което по този начин ще се
уважат.
На ищеца се следват разноските от заповедното и искови
производства,съобразено уважената част /4368,68 лв./ и отхвърлената /360,59
лв./от исковата претенция,което в процентно отношение прави 92,01 %.В
заповедното производство ищецът е сторил разноски от 149,64 лв.,от която
съдът ще му присъди 137,68 /сто и тридесет и седем и шестдесет и осем /лева.
В настоящото производство ищецът е платил държавна такса от 223,07 лв.
и за възнаграждение на вещото лице М. В. 400,00 лв.Ищецът е представляван
от юрисконсулт,на когото съдът определя възнаграждение в размер на 150,00-
сто и петдесет лева,съобразено със сравнително невисоката сложност на
делото и това,че процесуалният представител на ищеца не е участвал лично в
проведените съдебни заседения.Общо разноските в настоящото производство
възлизат на сума в размер на 773,07 лв.,от която на ищеца съдът ще присъди
711,30 / седемстотин и единадесет лева и тридесет стотинки/лева.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. Н., ЕГН
********** от *****,дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-
6
гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№ 15, ет.6,следните суми,обективирани в
заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 329/2023 год. по описа на
Районен съд,Кюстендил,а именно: 3076,84 /три хиляди и седемдесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.главица,ведно със законната
лихва,считано от 20.02.2023 год.до окончателното изплащане на
задължението, 835,78 /осемстотин и тридесет и пет лева и седемдесет и осем
стотонки/лева,представляваща лихва за забава върху главницата,начислена за
периода от 20.02.2020 год. до 17.02.2023 год. с изключение на периода от
13.03.2020 год. до 1.07.2020 год.,както сумата от 474,92 / четиристотин и
седемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва,начислена за периода 06.12.2019 год. до
05.01.2022 год.,като за сумата 360,59/триста и шестдесет лева и петдесет и
девет стотинки/ лева,представляваща договорна лихва за периода от
05.04.2019 год. до 05.12.2019 год. вкл.и разлика между уважената част от този
иск за сумата от 474,92 лв.до пълният предявен размер за сумата от
835,51/осемстотин и тридесет и пет и петдесет и един лев/лева ,като погасена
по давност ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Н. Н.,ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“№ 15,ет.6,сумата от
137,68 /сто и тридесет и седем и шестдесет и осем /лева ,представляваща
сторените по ч.гр.д.№ 329/2023 год. по описа на РС-Кюстендил разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция и сумата от 711,30 /
седемстотин и единадесет лева и тридесет стотинки/лева,представляваща
сторените в настоящото производство разноски,съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи,а в частта му за разноските,имаща характер на опревделение-в 7-
дневен срок с частна жалба пред посочената инстанция.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7