№ 83
гр. Силистра, 09.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
Ценкова и в присъствието на
прокурора….……. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.т № 73 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 253 от
16.07.2018г., постановено по гр. дело № 560/2018г. на СРС, съдът е отхвърлил
иска на „ВИТАФРУКТ“ЕООД гр. София срещу А.И.А. за заплащане на сумата от 6 367.20
(шест хиляди триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) – получени от
опоследния на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано
20.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението и е осъдил
„ВИТАФРУКТ“ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ на А.А. сумата от 701лв. - разноски по делото.
Недоволно от решението,
е останало ВИТАФРУКТ“ ЕООД, което го обжалва в законоустановения срок. Счита, че решението е неправилно и моли съда
да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените от
него искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът А.И.А. депозира
писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди
жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното
обжалване в настоящото производство, са предявените искове с правно основание
чл. чл.55 от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.1 от ЗЗД /Закона за задълженията и
договорите/ във връзка с чл.327 от Търговския закон ТЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори по делото,
а и от представените доказателства е видно, че на 17.07.17г. страните са
сключили Договор № 272 за изкупуване на билки и селскостопански продукти
/стр. 6 от делото/, съгласно
който А.А. е следвало да предаде на ВИТАФРУКТ“ ЕООД 676 кг. цвят обикновена
липа. Ищецът се е задължил да заплати сумата от 8 112 лева /при договорена
единична цена от 12 лв./кг./ В изпълнение на задълженията си, в деня на
сключване на договора, ищецът е превел на ответника дължимата сума, а ответникът
е предоставил уговореното количество.
Ищецът твърди, че малко
след изпълнение на задължението от страна на продавача, той е констатирал, че
по-голяма част от билката е негодна за употреба. Продавачът е действал
недобросъвестно, слагайки отгоре в опаковките хубав липов цвят, а отдолу - метен
и събиран по улиците. Ищецът твърди също, че веднага след като установил това,
е уведомил ответника-продавач, че ще му върне 530.600 кг от билката и на
31.07.2017г. е прекратил договора, като негов служител е откарал стоката в с.Голеш,
където тя е била приета от А.А. без възражения и с обещание от негова страна да
върне получената сума. Връщане обаче не последвало, въпреки множеството
телефонни разговори и отправена писмена покана /стр.15/, което и е мотивирало
ищеца да предяви настоящата претенция, представляваща заплатената цена за върнатата
от него на ответника некачествена стока- цвят обикновена липа, в размер на
530.600 кг., престирана по развален Договор №272/17.07.2017г.
Ответникът А. А. оспорва твърденията на ищеца и
заявява, че е изпълнил задължението си по договора и на 17.07.2017г., предавайки
договорираните вещи, без недостатъци, които съществено да
намаляват годността им за употреба, на посоченото от купувача лице – Н.И. Твърди, че преди предаването на представителя
на ищеца, цветовете липа са били разстлани в помещение, ползвано от продавача,
и Н.И. е имал възможност да прегледа
билките. Твърди също, че едва след това стоката е поставена в тарари, без да е
разпределяна на по-добра и по-лоша. Според ответника-продавач, след като купувачът
не го е уведомил незабавно за забелязани недостатъци, следва да се приеме, че е
одобрил предадените вещи в изпълнение на договора.
Не се спори също, а и
от представената експедиционна бележка на стр.14 от делото се установява, че на
31.07.2017г. представител на ищеца е посетил продавача в с.Голеш и е разтоварил
определено количество липов цвят, като по твърдения на А. той едва тогава е
разбрал, че е налице оплакване от предадената стока, но на момента е възразил,
че това не е същата стока, която е предоставил на купувача, или ако е същата,
то тя не е била съхранявана правилно.
Видно от експедиционна
бележка № 77/31.07.2017г., обаче, ответникът А. се е подписал в графа „приел“,
без да е посочил възражения по върнатата му от ищеца стока.
При така заявените
твърдения от ищеца, правилно СРС е приел, че е предявен иск по чл. 55 ЗЗД във
вр. с чл. 87 ЗЗД за връщане на даденото, в изпълнение на сключен договор между
страните, на отпаднало основание, тъй като договорът е развален от страна на
ищеца-купувач поради некачествено изпълнение от страна на ответника - продавач.
За да се уважи така
предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД, следва да се докаже получаване на
нещо с оглед на основание, което впоследствие е отпаднало, и това е довело до
неоснователно разместване на имуществени блага между страните. В тежест на
ищеца е да докаже надлежно разваляне или унищожаване на каузалната сделка поради
некачествено изпълнение, равняващо се на пълно неизпълнение.
В случая твърдяното
некачествено изпълнение се изразява в предоставяне от страна на продавача на
вещи с влошено качество.
Недостатък на вещта по
смисъла на чл. 193 от ЗЗД е налице при липса на определено качество на вещта,
което тя следва да притежава (съгласно своето предназначение или специално
уговорено такова) - напр. няма определени функции, няма съответен външен вид,
страда от определена повреда - физическа, механична, химична, биологична.
Вещта следва да бъде
прегледана при приемането й от купувача - чл. 194 от ЗЗД. Ако при приемането й
купувачът установи недостатък, следва незабавно да уведоми за това продавача -
купувачът може да откаже да приеме изпълнението му. Ако купувачът не направи
възражение за недостатъци в течение на обичайния за такова преглеждане срок,
вещта се счита за приета.
Ако купувачът не
направи преглед на вещта, той губи правата по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, освен ако
недостатъците на вещта са скрити (такива, че не биха могли да се забележат при
обикновеното преглеждане на вещта) или такива, които се проявяват по-късно - в
тези случаи купувачът може да търси отговорност от продавача. След откриването
на недостатъците на вещта, купувачът трябва незабавно (т. е. веднага след
откриването на недостатъка) да уведоми за това продавача, за да се ангажира
отговорността на последния. Ако такова уведомление не се направи, се счита че
купувачът е приел вещта с недостатъците и няма право да предяви иск срещу
продавача.
В случая липсват
доказателства, установяващи, че след откриването на недостатъците купувачът
незабавно е уведомил продавача за това. Разпитаната св. К., която е констатирала недостатъците
в склада, получавайки стоката, заявява че е уведомила веднага г-н Д. за това, но не свидетелства за
незабавно уведомянане на А. от нея, от управителя или от друго лице,
представител на ищцовото дружество. Дори свидетелката изрично заявява, че тя
лично не е разговаряла с ответника, а от г-н Драганов знае за някакви уговорки
с А. да възстанови стоката, а на въпроса дали уговорката за възстановяване на
стоката е нейно предположение, тя отговаря утвърдително /стр. 48 от делото/.
Исковата молба нито
може да бъде приравнена, нито може да изпълни функцията на изискването по чл.
194, ал. 1 ЗЗД, купувачът незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци, като негово едностранно изявление, пряко насочено към продавача. В
този см. и Решение № 1087 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3672/2007 г., I
г. о.
Нещо повече, дори да е
налице незабавно уведомяване, то с това не се изчерпват задълженията на ищеца –
купувач, за да се приеме, че договорът е развален. При неизпълнение на договор,
който няма за предмет вещни права върху недвижим имот, както е в случая, развалянето
се извършва извънсъдебно на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно волеизявление на
изправната страна, което следва да достигне до неизправната страна, като на
последната се даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока договорът ще се смята развален. Именно в рамките на
производството по осъдителния иск следва да се установи дали облигационната
връзка съществува или е отпаднала, поради разваляне от страна на изправната
страна. И тъй като
процесният договор между страните е сключен в писмена форма, то и
волеизявлението - предупреждение с даден срок за доброволно изпълнение трябва
да е направено писмено.
В настоящия случай
обаче липсват доказателства, установяващи че ищецът е направил писмено
волеизявление до ответника, давайки му подходящ срок за изпълнение, с
предупреждение че след изтичането на срока договорът ще се смята развален.
Именно в даването на подходящ
срок за изпълнение е разликата между развалянето на договора по общия ред на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД и по реда на чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който предвижда
по-облекчена процедура за разваляне, тъй като при нея не е необходима покана за
доброволно изпълнение и изтичане на дадения подходящ за това срок.
Доводът на ищеца -
жалбоподател, че искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува
като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може
да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното
отношение, не опровергава горното, защото освен писмено воляизявление, по
силата на чл. 87 ЗЗД е необходимо да се даде и подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на този срок
договорът ще се смята развален. В случая относно този елемент от фактическия
състав на чл. 87 ЗЗД също липсват доказателства.
Не би могло да се
приеме, както сочи жалбоподателят, анализирайки свидетелските показания, че
първо е даден срок за изпълнение на ответника /до 31.07.17г./ да представи
качествена стока, а осем дни след това –
на 8.08.17г., с писмо до него е направено надлежно писмено едностранно
волеизявление по см. на чл. 87 ЗЗД, с което на неизправната страна се дава
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът
ще се смята развален. Видно от ескпедиционната бележка от 31.07.17г., към
датата на сочената от ищеца писмена покана от 8.08.17г. /стр.15 от делото/
билките, предмет на процесния договор, вече са били върнати от купувача. При
това положение не е възможно да се приеме, че е осъществена хипотезата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД на извънсъдебно разваляне на договора от страна
на кредитора, който е изпълнил задължението си първо писмено да даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на този
срок ще смята договора за развален.
Както бе посочено и
по-горе, липсват доказателства както за незабавното уведомяване на продавача за
некачествената стока, така и за даден му от страна на купувача подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на този срок договорът ще се
смята развален.
Предвид всичко
изложено до тук се налага изводът, че предявеният иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на
делото, на правеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивника
следва да заплати на въззиваемия сторените пред настоящата съдебна инстанция
деловодни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
253 от 16.07.2018г. постановено по гр. дело № 560/2018г. на РС - Силистра.
ОСЪЖДА „ВИТАФРУКТ“ЕООД, да заплати на А.И. Али сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева - разноски
по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.