№ 1
гр. Търговище , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:ЖОРЖЕТА С. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20203500500217 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по в.гр.д.№217/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд
е образувано по въззивна жалба на въззивника-ответник „ГАЛАКСИ
КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, ул.“Г.С.Раковски“ №80, представлвано от
управителя Сейит Левент, действащ чрез адв.Айнур Мехмед от АК
Търговище против РЕШЕНИЕ № 252 от 29.06.20 г./грешно е посочен
№218/15.06.2020г./ по гр.дело 1602/2019г. по описа на Районен съд
Търговище.
Считайки постановеното решение за неправилно, незаконо-съобразно и
необосновано, моли съда да го ОТМЕНИ, като вместо него постанови друго, с
което ДА ОТХВЪРЛИ предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв.Айнур Мехмед от АК
Търговище, която поддържа подадената жалба.
1
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-
ищец И. Г. Д.,ЕГН - **********, адрес : ***, действащ чрез адв. Мария
Станчева - Станева, при САК, с който счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди постановеното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание не се явява. Депозирал е молба, чрез процесуалния
си представител адв. Мария Станчева - Станева, при САК, с която поддържа
отговора, представя писмено становище и договор за правна защита и
съдействие, договорено и изплатено в брой вънаграждение в размер на 300
лв., които претендира за заплащане от въззивника.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Предявените искове по чл. 344,ал.1,т.1 и 3 от КТ, чл. 128, чл.224 и
чл.226,ал.1, т.2 от КТ са обосновани с обстоятелствата, че ищецът е работил
на длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона“ в ответното
дружество, считано от 01.11.2018 година“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 950 лв., като трудовият му договор №
9/31.10.2018 година е прекратен със Заповед № 7 от 12.08.2019г., на
управителя, на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ.
На 11 август 2019 г. работодателят му връчил допълнително
споразумение към трудовия договор с дата 28.02.2019г., с което на основание
чл.118, ал.З от КТ трудовото му възнаграждение се изменя като от 1 950 лв. се
намалява на 950 лв., което той не е подписал. В периода от м.март 2019г. до
м.юли 2019г. включително, е осигуряван върху сумата от 950 лв. При
прекратяване на трудовото правоотношение не е използвал платения си
годишен отпуск, поради което му се дължи съответното обезщетение. Не му е
изплатено и трудово възнаграждение за периода 01.08 -11.08.2019 година.
Работодателят едностранно, без негово съгласие е изменил договореното
трудово възнаграждение и е вписал това обстоятелство в трудовата му
книжка, като по този начин му е причинил имуществени вреди, които
съгласно чл.226, ал.1,т.2 от КТ следва да бъдат обезщетени. Поради
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
2
ответника да му заплати сумите /след направено изменение на исковете/ от
614 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец
август 2019г./ от 01.08. до 11.08.2019 г./ , обезщетение по чл.226, ал.1,т.2 от
КТ в размер на 2 111.29 лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 15 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 449.93 лв., обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, за периода 12.08.2019 г. до 12.02.2020 г., в размер на 5 850
лв., да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед
№7/12.08.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение като
неправилна и незаконосъобразна.
Исковете се оспорват изцяло ответника, като неоснователни, с доводи
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотно-шение. Трудовото
правоотношение е изменено след постигнато съгла-сие от страните по него и
възнаграждението на ищеца е било изменено от 1 950 лв. на 950 лв.
Последният е депозирал молба, с която е изразил желанието си трудовото
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, а
работодателя е приел и също е изразил това съгласие. Иска се отхвърляне на
предявените исковете, претенди-рат се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният
съд прие за установено следното:
По силата на трудов договор № 9/31.10.2018 година, ищецът е бил
назначен при ответника на длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и
повече тона“, считано от 01.11.2018 година с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 950 лв. С допълнително споразумение към
трудовия договор, считано от 01.03.2019 година се изменя трудовото
възнаграждение от 1 950 лв. на 950 лв. На 12.08.2019 година със заповед № 7,
ответникът е прекратил трудовото правоотно-шение на ищеца, на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Изложената от районния съд фактическа обстановка по делото се
приема от настоящия състав на съда, като на основание чл.272 от ГПК съдът
извършва препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
От заключението на назначената и неоспорена графологическа
експертиза е видно че, представените по делото - заповед за прекратя-ване на
3
трудовото правоотношение, допълнително споразумение към трудовия
договор, с което се изменя възнаграждението на ищеца и молбата за ползване
на платен годишен отпуск, не носят подписите на ищеца.
Назначената по делото икономическа експертиза, неоспорена от
страните, дава заключение, че 2 111.29 лв. са имуществените вреди
претърпени от ищеца, изразяващи се в невнесени осигурителни вноски за
периода март 2019 година до юли 2019 година, върху трудово
възнаграждение от 1 950 лв.; за 15 дни неизползван платен годишен отпуск
обезщетението при трудово възнаграждение в размер на 1 950 лв., е в размер
на 1 271.74 лв.; сумата от 620.45 лв. представлява трудово възнаграждение за
периода 01.08.2019 г. до 11.08.2019 година, които работодателят не е изплатил
на ищеца, но тъй като предявеният от ищеца иск е за сумата от 614 лв., следва
да бъде уважен до този размер; при възнаграждение в размер на 1 950 лв.,
размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е 5 850 лв.
Ето защо и на основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ следва да се отмени
заповедта за уволнение като незаконосъобразна. Ищецът не е дал съгласие за
прекратяване на трудовия дговор по взаимно съгласие.
Следва да се присъди обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 12.08.2019
г. до 15.11.2019г.- 5 850лв., ведно със законната лихва от 24.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 от КТ.
Следва да се присъди сумата от 614 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода 01.08.2019 г. до 11.08.2019 година, ведно със
законната лихва от 24.09.2019 г., на основание чл.128 от КТ.
Следва да се присъди сумата от 1 449.93 лв., представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 15 дни неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година.
Предвид горното, решението на районния съд, в тази му част, е
постановено в съответствие със закона и задължителната съдебната практика,
поради което и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По отношение на решението в частта му, в която е уважен преедявеният
4
иск за сумата от 2 111.29 лв., представляваща обезщете-ние по чл.226, ал.1,
т.2 от КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година настоящият състав
на съда намира следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя
поради попълване на неверни данни в издадените от работодателя документи.
По иска по чл. 226, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 КТ се дължи обезщетение за
имуществените вреди, които работникът /служителят е претърпял,
включително ползите, които е пропуснал. Те представляват правата му, които
са засегнати в резултат от вписване на неверни данни в издадените от
работодателя (от негови служители) документи и се изразяват в стойността, с
която е намалено имуществото му. За определяне на обезщетението следва да
се установят засегнатите в резултат (причинна връзка) от вписването на
неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е намалено
имуществото на работника. (В този смисъл решение № 308/11.07.2011 г. на
ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1732/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай ищецът претендира сумата 2 111.29 лв.,
представляваща обезщетение за търпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в това, че в резултат на вписаното по-ниско трудово
възнаграждение, което не е договорено от страните, работодателят е издавал
осигурителни документи и е правил осигурителни вноски в по-малък размер
за периода месец март- месец юли 2019 година.
Първонстанционният съд е приел, че посочената по-горе сума
представлява имуществени вреди претърпени от ищеца, изразяващи се в
невнесени осигурителни вноски за периода март 2019 година до юли 2019
година, върху трудово възнаграждение от 1 950 лв.
Изводите на съда са необосновани. Както сам първоинстанци-онният
съд е посочил в разпореждане № 3506 от 25.09.2019 г., заплащането на
осигуровки е задължение на работодателя към НОИ. В уточнението на
исковата си молба ищецът е посочил, че са му причинени имуществени „щети
от вписване на неверни данни в издадените документи за размера на
осигурителните вноски, като за периода м.март.-м.юли 2019 г., те са
5
начислени и изплатени върху трудово възнаграждение в по-нисък размер от
действително договоре-ното трудово възнаграждени.“
От изложеното е видно, че решението на ТРС следва да се отмени в
частта му в която е ОСЪДИЛ „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“
ЕООД ЕИК ********* да заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** сумата от
2 111.29 лв., представляваща обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, ведно със
законната лихва от 24.09.2019 година, като се ОТХВЪРЛИ предявеният от
И. Г. Д. иск за сумата от 2 111.29 лв., представляваща обезщетение по чл.226,
ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година против
„ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********. Решението
следва да се отмени и в частта, в която е присъдена държавна такса в размер
на 84.45 лв.по иска по чл.226, ал.1, т.2 от КТ.
Решението в останалата му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, следва да
се потвърди.
По разноските: Въззивникът е направил разноски в размер на 241.64 лв.-
внесена държавна такса по обжалване на решението, от които му се дължи
сумата 42.23 лв., внесена такса за обжалване на решението по иска по чл.226,
ал.1, т.2 от КТ. Не са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият в настоящата инстанция е направил разноски за адвокат в
размер на 300 лв., съобразно представения списък на разноските по чл.80 от
ГПК и представения Договор за правна защита и съдействие. Доколкото не е
определено по предявените пет обектив-но съединени иска по кой от тях
каква сума е договорена, следва да се приеме, че е по равно за всеки от тях,
т.е. въззиваемият има право на разноски в размер на 240 лв.
По компенсация въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата
197.77 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 252 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. №
6
1602/2019г. по описа на Районен съд Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която
съдът е ОСЪДИЛ „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК
*********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80,
представлявано от пълномощника адв.Айнур Мехмед гр.Търговище,
ул.“Лилия“, № 4А, ет.2, к.7 да заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** от гр.K.,
съдебен адрес ***, адв. Мария Станчева-Станева, сумата от 2 111.29 лв.,
представляваща обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната
лихва от 24.09.2019 година, както и в частта, в която е присъдена държавна
такса в размер на 84.45 лв.по иска по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.K.,
съдебен адрес гр.K., ул. “Репуб-лика“, № 41, ет.3, действащ чрез адв. Мария
Станчева-Станева, иск за сумата от 2 111.29 лв., представляваща обезщетение
по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година
против „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от
пълномощника адв.Айнур Мехмед гр.Търговище, ул.“Лилия“, № 4А, ет.2,
к.7.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, на осн.чл.271, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК
*********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80,
представлявано от пълномощника адв.Айнур Мехмед гр.Търговище,
ул.“Лилия“, № 4А, ет.2, к.7 да заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** от гр.K.,
съдебен адрес ***, адв. Мария Станчева-Станева СУМАТА от 197,77 лв. /
сто деветдесет и седем лева и 77 ст./, представляваща направени в настоящето
съдебното производство разноски, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30
дневен крок от съобщаването му на страните В ЧАСТТА, в която е присъдено
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5 850лв., ведно със законната
лихва от 24.09.2019 година, както и в частта, в която е на основание чл.
344,ал.1,т.1 от КТ е отменена заповедта за уволнение като незаконосъобразна,
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8