№ 3836
гр. ... 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110138464 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „.......... ЕАД, ЕИК ........
против .........., ЕИК ........... иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД
за сумата от 306,58 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № ............. със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021
г. за вреди по л.а. марка „................. с ДК №............., вследствие на ПТП, настъпило на
05.07.2021 г. по общински път към местност „Златните мостове“, ведно със законната
лихва по претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че общината, като собственик на
общинските улици, е длъжна да ги ремонтира и поддържа. В тази връзка, ответникът
не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната
инфраструктура. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че процесният участък се поддържа
по договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г., сключен между .......... и „............... АД
ЕИК ........ Оспорва механизма на увреждането. Оспорва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на
процесния лек автомобил, като в тази връзка поддържа, че по делото не е представена
застрахователната полица за имуществена застраховка, описана в исковата молба,
алтернативно поддържа, че по същата липсват платени застрахователни премии.
1
Поддържа, че по делото не е представен констативен протокол за ПТП, съставен след
посещение на място от органите на пътна полиция. Оспорва представеното
уведомление за щета, с която водачът сезира застрахователя, като поддържа, че същото
не изхожда от собственика на МПС. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на МПС, застраховано при ищеца. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219, ал.
1 ГПК за привличане на „............... АД, ЕИК ....... като трето лице-помагач, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е възможно причина за
процесния инцидент да бъде дефект на пътната настилка в рамките на гаранционния
срок по договор за абонамента поддръжка № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г., сключен
между .......... и „............... АД и неизпълнение от страна на последния на задължение за
полагане на дължима грижа по сключения договор, което е създало предпоставки за
настъпване на пътния инцидент.
В становището си третото лице-помагач - „............... АД посочва, че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че не е налице неизпълнение от негова
страна на договора за обществена поръчка и изпълнението по същия е прието и
платено без забележки от възложителя ........... Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 вр.
чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сключването от негова
страна на описания в исковата молба застрахователен договор на имуществена
застраховка със съответните клаузи за покриване на реализирания риск, настъпването
на процесното застрахователно събитие и неговият механизъм, причинените щети на
застрахования при ищеца автомобил и наличието на причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие, размера на причинените щети, плащането на
обезщетение в полза на увреденото лице, вследствие на което за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства, в т.ч. да докаже пълно и главно
възражението си за съпричиняване, както и плащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца –
застраховател и собственика на увредения автомобил има сключен договор за
застраховка „Каско+“. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
липса на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил, тъй като видно от застрахователната полица № .............,
2
представена от ищеца с молба от 21.11.2022 г. и неоспорена от ответника, между
застрахователя „.......... ЕАД и собственика на увреденото МПС – ..............“ ЕООД е
сключен договор за застраховка „Каско+“, в който като застраховано лице е посочен Л.
Е. Ф.ов /водач на увредения автомобил/, а като застраховано имущество - процесния
автомобил.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния
автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Л. Ф.ов-водач на лекия автомобил, както и от приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа ....пертиза.
Свидетелят Ф.ов сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него л.а. .......
собственост на ..............“ в гр. ............ Пътната обстановка била нормална, не било
хлъзгаво и не валяло сняг. Свидетелят се движел по пътя за „Златните мостове“, който
бил в лошо състояние, с много дупки, и със скорост не повече от 40 км./час, тъй като
пред него се движел автобус № 63. На пътя имало дупка в асфалтовото покритие с
големина около метър на метър, която не била сигнализирана и обезопасена, липсвал и
предупредителен знак, че пътят е в ремонт или има неравности по него. Колата се
ударила в дупката, но продължила да се движи. След като паркирал МПС, свидетелят
установил, че на предната дясна гума има балон. Тъй като автомобилът можел да
продължи движението си, свидетелят не сигнализирал органите на МВР за ПТП. Завел
щета при застрахователя, откъдето му било изплатено застрахователно обезщетение.
По делото е приета съдебно-автотехническа ....пертиза, неоспорена от страните.
От заключението на вещото лице се установява, че произшествието е настъпило на
05.07.2021 г., около 13:00 ч. в гр.... в посока местност „Златните мостове“,
управляваният от свидетеля л.а. марка ....... модел „............“ с предна дясна гума
попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило ПТП с материални
щети. Вещото лице посочва, че при анализа на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва
изводът, че щетите по процесния лек автомобил са вследствие реализираното ПТП.
При ликвидация на щетата застрахователят е използвал метода за ликвидация по риск
„Каско“-....пертна оценка. Според вещото лице стойността на щетата, определена по
средни пазарни цени съгласно описа на застрахователя към датата на ПТП, възлиза на
301,20 лв. Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан
по делото механизма на ПТП, описан в исковата молба, респ. че е настъпил
застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размер, който е по-малък от размера на действителните вреди.
Възражението на ответника, че мястото на ПТП не е посетено от служители на Пътна
3
полиция е неоснователно, доколкото процесното произшествие не попада в хипотезите
по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят
задължително мястото на произшествието.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото
преводно нареждане за кредитен превод от 02.09.2021 г. /л. 15 от делото/, че
застрахователят е обезщетил застрахованото лице за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 291,58 лв., поради което е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното
право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал.
1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
(неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на
вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. По делото се твърди неизпълнение на задължението за поддържане в безопасно
състояние на пътя, при движение по който са настъпили процесните щети, като от
заключението на САТЕ се установява, че те са в причинна връзка с това бездействие.
Според § 1, т. 19 от ППЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената дупка на пътното платно
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението, като не се установи същата да е сигнализирана или
обезопасена по предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса
ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно,
като без значение за отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за
изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата,
на които изпълнението му е възложено. В конкретния случай именно бездействието на
последните във връзка с обозначаване на неравността и премахването й е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от страна на лицето,
управлявало застрахования от ищеца автомобил поради несъобразена с пътната
4
обстановка скорост, които твърдения се опровергават от приобщените по делото
гласни доказателствени средства. Доколкото размерът на извършеното
застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно
заключението на САТЕ), то съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение, т.е. за сумата в
размер на 291,58 лв., като възражението на ответника в тази връзка намира за
неоснователно. От друга страна, съдът намира, че претендираните ликвидационни
разноски в размер от 15 лв. са в обичаен размер, поради което и същите следва да се
включат към общия размер на обезщетението. Ето защо, искът с правно основание чл.
410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи изцяло, като се присъди и законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска до плащането.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
На основание чл.78 ал.1 следва да бъде осъден ответникът да заплати направените
от ищеца съдебни разноски в производството в размер на общо 568 лева /за държавна
такса, адвокатско възнаграждение, депозит за съдебно-автотехническа ....пиртиза и
депозит за свидетел8. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно, тъй като претендираният размер е по-
нисък от минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД .........., ЕИК ..........., с
адрес: гр. ... ул. ........... ДА ЗАПЛАТИ на „.......... ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление: гр. ... ул. ......., сумата от 306,58 лева, представляваща регресно вземане
и ликвидационни разноски по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско+“, застрахователна полица № ............., за вреди по л.а. марка ..........,
модел „.... ............“, с ДК №............., вследствие на ПТП, настъпило на 05.07.2021 г. в
гр. ... ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до плащането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .........., ЕИК ........... ДА ЗАПЛАТИ на
„.......... ЕАД, ЕИК ........, сумата в размер на 568 лева, представляваща разноски по
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страна на
ответника- „............... АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6