О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47/11.02.2020г.
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на десети февруари, две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова ВЧНД № 436 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член
243 ал.7 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от Д.К.Д., чрез адв. Стоян Михайлов Николов срещу
определение №
184/25.11.2019г. на Окръжен съд – гр. Силистра, постановено по ЧНД № 248/19г.
по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт, СОС е изменил постановление на
Окръжна прокуратура – гр. Силистра, постановено на 11.11.2019г., относно
основанието за прекратяване на наказателно производство, като е приел, че в
текущата конкретика е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1, предл. 2-ро от НПК, вместо възприетата такава от представителя на
прокуратурата по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.5 от процесуалния закон.
С
жалбата се изразява недоволство от определението на първата инстанция поради
неговата неправилност и се изразява несъгласие относно изводите на прокурора по
отношение авторството на деянието с твърдение за наличие на доказателства за
посредствено извършителство от страна на подзащитния му. Прави се искане за
отмяна на определението на СОС и постановлението за прекратяване, и връщане на
прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.
След
запознаване с материалите по делото,
Варненският Апелативен Съд констатира следното: жалбата е подадена от
легитимирано лице в установения от НПК срок, допустима е за разглеждане, а по същество се явява неоснователна, респ. първоинстанционният
съдебен акт се явява законосъобразен и
обоснован по следните съображения:
Силистренският окръжен съд с определение № 184
от 25.11.2019г., постановено по ЧНД № 248/2019г. по реда на чл.243 ал. 5 вр. ал
6 от НПК е изменил постановление за прекратяване на наказателно производство по
д.п. № 18863М - 193/2019г. по описа на РУ - Силистра, като е приел, че е налице
друго основание за прекратяване на наказателното производство – това по чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.2-ро от НПК. В останалата част
определението е било потвърдено.
Общите изисквания на разпоредбата
на чл. 243 от НПК регламентират обхвата на проверката: постановлението на прокурора
за прекратяване на производството като процесуален акт следва да бъде проверен
/както от първоинстанционния съд, така и от въззивния/ от гледна точка на
неговата обоснованост и законосъобразност. Т.е, дали отразените фактически
констатации съответстват на събрания и проверен в пълнота доказателствен
материал; дали извършеното разследване е обективно, всестранно и пълно, за да
може прокурорът да формира своите изводи въз основа на всички възможни
доказателства, както и дали процесуалните действия са извършени по реда и със
способите предвидени в НПК.
Доказателствената основа е
попълнена с разпити на свидетели, протокол за доброволно предаване, оглед на
ВД, фотоалбум, справка за съдимост, назначени са съдебно – психиатрична и
дактилоскопна експертиза, протокол за
извършен личен обиск. Извършено е било и допълнително разследване, в хода на
което са били разпитани нови свидетели.
След проверка и анализ, се
извеждат положителни изводи за припокриване на възприетите факти и доказателствата.
Процесуалните действия са извършени по реда, в срокове и със средствата,
предвидени в НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин.
Прокурорското постановление, както и определението на първата инстанция, в
частта с която то е потвърдено не страдат от необоснованост или
незаконосъобразност.
Не са налице и твърдените от
защитата пороци. Липсват основания да се приеме, че свидетелите по делото са
заинтересовани от неговия изход, поради което всякакво съмнение в тяхната
безпристрастност, както и във възможността правилно да възприемат фактите и да
дават годни сведения за тях е излишно.
Изменението на основанието за
прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и правилно.
Престъплението е юридическият
факт, при чиято наличност се поражда наказателното правоотношение, като
обвързва престъпния деец с редица задължения. Съобразно възприетото от
законодателството ни, субект на престъпление може да бъде само физическо,
достигнало определена възраст и вменяемо лице. Вменяемостта
се състои в присъщата на психиката на нормалния човек способност да разбира
свойството и общественото значение на своите прояви и да ръководи постъпките
си, съобразно с това разбиране. Без вменяемост
не може да има вина, защото за нейното наличие е необходимо деецът да бъде
наясно или поне да може да бъде наясно с обществената опасност(характер и
последици) на извършеното. Ето защо,
чл.33 от НК дава легална дефиниция на случаите, когато вменяемостта отпада –
когато поради умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, лицето не е могло да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Заключението
на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза (л.22, том1, ДП) сочи, че Д.К.Д.
страда от органично разтройство на личността на базата на преживяна черепно –
мозъчна травма с импресионно – депресионна фрактура на черепа със средна степен
на контузия на мозъка. Констатираното органично разстройство на личността към
дата 10.04.2019г.(датата на извършване на деянието) го е лишило от възможността
да разбира свойството и значението на извършеното деяние. Не е бил годен да
ръководи по разумни подбуди постъпките си. Състоянието му се приравнява на
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК – той е
невнемяем.
Изложеното обосновава извод за
привилност на определението в изменената му част. Представителят на държавното
обвинение неправилно и в разрез с доказателствената основа е приел, че се касае
за прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК.
Тя урежда хипотезите, когато след извършване на деянието, деецът е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
Експертите са категорични, че Д.Д. е бил невменяем към датата на извършване на
престъплението. Налице е прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1, предл. 2-ро.
В този смисъл жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното определение на ОС-Силистра следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съставът на АС-Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 на Окръжен съд - Силистра, по ЧНД №
248/2019г., постановено в закрито съдебно заседание на 25.11.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.