РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501846 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез
пълномощниците им адв.С. и адв.Ш. от САК срещу решение №
261256/20.04.2021г. по гр.д. № 4707/2019г. по описа на РС Пловдив Х
граждански състав, с което е осъдена „УниКредит Булбанк” АД, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ №7, с
ЕИК: *********, да заплати на П. И. Д. ЕГН********** и Д. И. Д.
ЕГН********** двамата с адрес ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 537,38
евро /петстотин тридесет и седем евро и 38 евроцента/ платена без основание
от ищеца по нищожна клауза за договорна лихва по т.11.1.3 от раздел ІІ на
договор за банков кредит №574/18.01.2008г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 26.03.2019г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва Сочи се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
1
процесуалните правила. Сочи се, че немотивирано съдът приема, че
начисляването на възнаградителна лихва в изменения едностранно от банката
размер е неоснователно. Сочи се, че в погасителния план съгласуваният
лихвен процент от 6,55 % няма елементи и не е обсъден двустранно
подписаният погасителен план. Сочи се, че съдът неправилно е приел сила на
присъдено нещо по отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД, като този иск и искът
по настоящото дело са с различни предмети. Те са за недължимо платено за
друг период от срока за изпълнение и за други суми. Сочи се, че липсва
изложение за начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се
разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемите П.Д. и Д.Д., с
който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноските по делото. Алтернативно,
ако жалбата се намери за основателна, се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че е предявен иск с
правна квалификация чл.55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от П. и Д.Д. срещу
„Уникредит Булбанк” АД. Доказано е че между страните е сключен договор
за ипотечен кредит № 547/18.01.2008г., съгласно който банката, като
кредитор, е предоставила сумата от 48 000 евро с цел рефинансиране на
ипотечен кредит за покупка на апартамент в БПБ АД - Пловдив, като е поето
задължение за усвояване и връщане на кредита, ведно с начислените върху
него лихви и комисионни, съгласно погасителния план и общите условията по
2
кредити на физически лица – ипотечни кредити, с които кредитополучателят е
запознат. В т.4 от договора е предвидено, че годишният лихвен процент за
съответния период на олихвяване е равен на базисен лихвен процент по т.10.3.
и 10.4. от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.
11.1.1. при подписване на договора - едномесечен EURIBOR и надбавка. С
т.4.1.а от договора страните са се съгласили, че периодът на лихвения план е
от 15.01.2008 г. до 15.04.2033 г., като базисният лихвен процент е 4,438 %, а
надбавката е 2,112 %, т.е. годишният лихвен процент към датата на
подписване на договора е определен в размер на 6.55 %.
В т. 11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/, годишният
лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се
фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя, освен, когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт. В
същата договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава съгласието
си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент
за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно
предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му,
формиран след промяна по реда на тази точка.
С влязло в сила решение на РС Пловдив по гр.д. № 14185 от 2014
година, което е приложено по делото, постановено по предявен иск на ищците
спрямо ответника, е прогласена нищожността на клаузата на т.11.1.3. от
раздел ІІ, от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на
задълженията по сключен договор за банков кредит № 574/18.01.2008 г.,
сключен между ищците и ответника, на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл.
143 от ЗЗП, като неравноправна.
РС Пловдив приема, че разпоредбата на договора за кредит по т.11.1.3
от раздел ІІ не следва да бъде прилагана между страните, тъй като с влязло в
сила решение по цитираното по-горе дело е била обявена за нищожна.
Следователно начисляването на възнаградителна лихва в изменения
3
едностранно от банката размер по тази разпоредба е неоснователно.
Приложим в отношенията между страните следва да се счита лихвения
процент в размера на едномесечен ЕВРОЛИБОР и уговорената в т.4.1а от
договора фиксирана надбавка. Като не е съобразила това обстоятелство
ответната банка се е обогатила без основание с разликата между двете суми,
която съгласно заключението на експертизата е в размер на 537,38 евро.
Основателно е възражението на жалбоподателят „Уникредит Булбанк”
АД, че решение, с което се обявява нищожност на т. 11.1.3 от договора е
неотносимо към настоящия иск и води до необосновано уважаване на иска,
тъй като дори нищожна тази клауза не може да обуслови падане на лихвата по
договора за кредит под минималния размер от 6,55 % за целия срок на
договора, което е фиксирано като минимален лихвен процент от договора.
Видно от чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. Според решение № 146/01.11.2017г. по т.д.
№2615/2016г. на ВКС, І т.о. решаващият съд следва да прецени дали
договорът може да се прилага и без неравноправните клаузи или не и от там
да приеме частична или пълна нищожност да договора. Под прилагане на
договора без неравноправните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 ЗЗП следва
да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия по
договора. Преценката дали договорът може да се приложи и без
неравноправните клаузи принципно би могла да включва и обсъждане на
евентуално предположение дали договорът би бил сключен и без
неравноправните му клаузи от гледна точка на възможността на средния
потребител да съобрази икономическите последици от сделката.
В горното решение на ВКС напълно се споделят решенията на Съда на
Европейския съюз относно прилагането на нормите на ЗЗП и по точно на
чл.146 ал.5 от него. СЕС тълкува на чл.6, пар.1 на Директива 93/13 в смисъл,
че не е допустима правна уредба на държава - членка, която дава възможност
на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна
клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза (решение по дело С-
618/10). При положение, че договорът не може да се изпълни след
премахването на неравноправната клауза, е допустима национална правна
4
уредба, която дава възможност на националния съд да замести клаузата с
диспозитивна разпоредба от националното право (решение по дело С-26/13).
Настоящият договор за банков кредит №547/18.01.2008г. е с фиксиран
лихвен процент /годишен лихвен процент/, равен на 6,55 % видно от клаузи 4,
4.1.а и 4.1.б от договора. Общите условия за усвояване и обслужване на
кредита в чл.11.1 до чл.11.4 не предвиждат ясен и автоматичен
математически алгоритъм за промяна на лихвения процент при промяна на
неговите две съставки посочени в договора, а именно БЛП и надбавка. БЛП
не ясно определена на база обективен критерий като EURIBOR, а зависи от
неясни критерии и се определя от управителния съвет на банката или от
оторизирани от него органи или лица по чл.11.1.1 от Общите условия за този
договор. По настоящият договор нямаме валидна клауза за автоматична
промяна на лихвения процент, а фиксирана лихва с възможност само за
нейното повишение и то при необективни критерии зависещи от волята на
банката. При това положение неравноправна и вече обявена за така е клаузата
на 11.1.3. предвиждаща възможност само за увеличаване на лихвените
проценти.
Доколкото по договора имаме фиксирана първоначална лихва от 6,55 %
то настоящият съд счита, че на основание чл.146 ал.5 от ЗЗП договорът би
бил сключен и без неравноправните му клаузи от гледна точка на
възможността на средния потребител да съобрази икономическите последици
от сделката, а именно има ясен и непроменяем лихвен процент за целия срок
на договора и погасителен план за целия срок на договора. Клаузите свързани
с изменение на лихвения процент и то само в посока увеличаването му са
акцесорни клаузи на договора и с неприлагането им не се променя основното
съдържание на договора за банков кредит. Като е решил да измени договора и
да приложи недоговорен между страните начин за определяне на лихвата по
кредита РС Пловдив е действал в противоречие с Решение на СЕС от
14.06.2012г. По дело C‑618/10 Banco Español de Crédito SA срещу Joaquín
Calderón Camino, която тълкува член 6, параграф 1 от Директива 93/13, който
трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на
5
тази клауза. В тази насока е и по новата практика на ВКС определение
№172/16.03.2021г. по т.д. №2818/19г. и определение № 112/22.02.2021г. по
т.д. №2069/2019г. и двете на І т.о. В казуса липсва плащане над изискуемото
по договора за банков кредит. Ето защо решението на РС Пловдив е
неправилно и следва да се отмени, а иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя
„Уникредит Булбанк” АД следва да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.3 от ГПК, а именно 306 лв. за платен адвокатски хонорар за първата
инстанция за един адвокат по нормата на чл.78 ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК.
/л.78/ и 100 лева и 50лв. за депозит за експертиза /л.93 и л.96/ общо 456 лева.
Разноски пред въззивния съд 25 лв. за държавна такса /л.6/ и платен
адвокатски хонорар за първата инстанция за един адвокат по нормата на чл.78
ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК. /л.28/ 308 лева, общо 333 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261256/20.04.2021г. по гр.д. № 4707/2019г. по
описа на РС Пловдив Х граждански състав в частта в която е осъдена
„УниКредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ №7, с ЕИК: *********, да заплати на П.
И. Д. ЕГН********** и Д. И. Д. ЕГН********** двамата с адрес ***, на осн.
чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 537,38 евро /петстотин тридесет и седем евро и 38
евроцента/ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за договорна
лихва по т.11.1.3 от раздел ІІ на договор за банков кредит №574/18.01.2008г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.03.2019г. до
окончателното изплащане и в частта относно разноските, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. Д. ЕГН ********** и Д. И. Д. ЕГН
********** двамата със съдебен адрес *** срещу „УниКредит Булбанк” АД,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, пл. „Св.
6
Неделя“ №7, с ЕИК: *********, иск за заплащане на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД на
сумата 537,38 евро /петстотин тридесет и седем евро и 38 евроцента/ платена
без основание от ищците по нищожна клауза за договорна лихва по т.11.1.3 от
раздел ІІ на договор за банков кредит №574/18.01.2008г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 26.03.2019г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П. И. Д. ЕГН ********** и Д. И. Д. ЕГН ********** двамата
със съдебен адрес *** да заплатят на „УниКредит Булбанк” АД, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ №7, с
ЕИК: ********* сумата от 333 лева за разноски по делото пред настоящата
инстанция и още 456 лева за разноски направени пред РС Пловдив.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7