РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 303/11.6.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две
хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№1433 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството
е по реда на Производството е по реда на
Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
2.
Образувано е по Жалба на Щ.Я.Т., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***,
търговски център „Гранд“, ет. 3, офис 3-65 адв. Р. П., срещу Решение №
1012-12-207#1 от 22.11.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт с което потвърдено Разпореждане №
121-00-3443-1 от 04.11.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Пазарджик, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено
спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,
образувано по Заявление № 121-00-3443 от 23.10.2019г., подадено от Щ.Я.Т..
3. Счита се
че административните актове са неправилни, необосновани и незаконосъобразни.
Възразява
се, че посочените от административния орган данни с оглед приложение на чл.54г,
ал.4 от КСО, са недостатъчни, за да се обоснове съмнение, налагащо спиране на
административното производство. В този смисъл се заявява, обжалваният акт не е
мотивиран и противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Оспорват се изцяло
констатациите и правните изводи, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение,
като се счита, че те не се основават на фактически констатации, а на
предположения за недействителност на упражняваната трудова дейност в предприятието
на осигурителя.
Според
жалбоподателя, административния орган не е извършил анализ на доказателствата,
водещи до несъмнен извод за реално упражнявана от жалбоподателката трудова
дейност в „ЛЪКИ ГРУП 2018” ЕООД, като обжалваното разпореждане и
потвърждаващото го решение са издадени при нарушаване на административно процесуалните
правила и при липса на обосноваващите ги материално правни предпоставки на
чл.54 г, ал.4 от КСО.
Иска се те
да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. С е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния орган в йерархията на администрацията.
Сочи се, че
представеното по делото Удостоверение обр. А1, не представлява разрешително за
работа в Европейския съюз, а издаването му не доказва, че работодателят е
изпратил съответното наето лице да извършва работа за него на територията на
друга държава-членка на Европейския съюз и периодът за който е бил
командировано.
Според
ответника, от представените трудов договор и длъжностна характеристика е видно,
че жалбоподателката е наета да осъществява трудова дейност на територията на
Република България, не е представено допълнително споразумение, издадено на
основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, с което
да е договорено място на изпълнение на работата в друга държава-членка на ЕС.
Поддържа се,
че в хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1
от КСО действа в условията на обвързана компетентност. В този контекст се сочи,
че приложението на чл. 54г, ал. 4 от КСО има обезпечителен характер при
съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за
законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно
отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на
обезщетението, което е в интерес както на Държавно обществено осигуряване, така
и на осигуреното лице
Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Възразява се
по отношение на размера на адвокатското възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 26.11.2019г., а жалбата срещу му е
регистрирано в деловодството на администрацията на 09.11.2019г. Това ще рече,
че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. По делото
е представен Трудов договор №47 от 05.11.2018г., сключен между „ЛЪКИ ГРУП 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.
„Трепетлика“, № 9, като работодател и Щ.Я.Т., като работник/служител, по силата
на който Т. се е задължила да изпълнява длъжността „технически секретар“ в
предприятието на дружеството, с посочена месторабота гр. Пещера и икономическа
дейност, в която е заето лицето код 1071 по Класификатор на икономическите
дейности - Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.
Уговореното, основно месечно трудово
възнаграждение е в размер на 4850,00лв.
Със Заповед
№78 от 01.10.2019 г. на управителя на дружеството Анета Христова, трудовото
правоотношение с Т. е прекратено при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, тоест поради закриване на предприятието.
Тези данни
са надлежно отразени в представената по делото трудова книжка №24.
При това
положение, Т. е подала Заявление с вх. №121-00-3443 от 23.10.2019 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО
7. При
извършена Справка по данните от информационната система на Националния
осигурителен институт е констатирано(л.42), че за Т. е подадено уведомление по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключен трудов договор № 13388183044932 от
05.11.2018 г., на длъжност „технически секретар“ и основно трудово
възнаграждение 4850.00 лв. Установено е, че относно жалбоподателката са
подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО(л.54) за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се определя
дневния размер на паричното обезщетение. Дължимите от работодателя осигурителни
вноски са внесени в приход на държавното обществено осигуряване единствено за
периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г.(л.60)
8. От
Началник Сектор „Краткосрочни плащания“ до Началник Отдел „Краткосрочни
плащания и контрол“ в ТП на НОИ, Пазарджик е изготвен Сигнал № 1243-12-889 от
11.10.2019г.(л.23), в който е посочено, че във връзка с подадено
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Недялка
Кръстева Т. е извършена проверка на представените документи и данните в
регистрите, като е установено, че по данните от регистър „Приходи“ за периода
от 26.07.2018 г. до 11.10.2019г. има частично внесени осигурителни вноски в
приход на ДОО само за м. октомври и м. ноември 2018 г. от осигурителя „Лъки
Груп 2018“ ЕООД гр. Пещера, ЕИК *********. Извършена е била проверка и в регистър „Трудови
договори“, при която е констатирано, че осигурителя има сключени и прекратени
трудови договори с 67 лица. По време на проверката е установено, че четири лица
са подали документи за отпускане на парични обезщетения за безработица, като
към 10.10.2019 г. са изплатени 21 014,62 лв. обезщетения за временна
неработоспособност по 62 броя болнични листове.
Въз основа
на тези данни е направено предложение, на осигурителя „Лъки Груп 2018“ ЕООД гр.
Пещера, ЕИК ********* да бъде извършена пълна финансова ревизия от контролните
органи на ТП на НОИ, Пазарджик с цел установяване дали осигурителя е развирал
дейност през периода от 26.07.2018 до 30.09.2019 г.
Със Заповед
№ ЗР-5-12-00664909 от 18.10.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ, Пазарджик(л.59) е възложено извършването на пълна ревизия по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Лъки Груп 2018“ ЕООД гр. Пещера. ЕИК *********.
9. При тези данни е издадено процесното Разпореждане
№ 121-00-3443-1 от 04.11.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ Пазарджик, с което е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление № 121-00-3443 от 23.10.2019
г., подадено от Щ.Т..
Така
постановения резултат е обоснован с наличие на доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ на парично обезщетение за
безработица, като при проверка на данните в информационната система на НОИ са
възникнали съмнения за действителността на упражняваната трудова дейност в
осигурителя. В тази връзка са инициирани ревизии на осигурителя „ЛЪКИ ГРУП
2018“ ЕООД от компетентните институции. Посочено е, че след приключване на
ревизията ще бъде възобновено административното производство по преценка на
правото на парично обезщетение за безработица.
10. Срещу
разпореждането е подадена жалба по административен ред №2012-12-207 от 08.11.2019г.,
в която Т. е оспорил разпореждането за спиране на производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, като е заявила, че не са налице
фактически данни, обосноваващи неговото постановяване.
11. В тази
хронологична последователност и като е възприел фактическите констатации и
правни изводи изложени в обжалваното разпореждане, Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик, е постановил процесното Решение № 1012-12-207#1 от 22.11.2019г. с
което потвърдил Разпореждане № 121-00-3443-1 от 04.11.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик.
За да
постанови този резултат, контролния в йерархията на администрацията орган е
приел, че след извършения анализ на данните в информационните системи на НОИ за
осигурителя „ЛЪКИ ГРУП 2018“ ЕООД е установено наличието на данни относно
определено високо трудово възнаграждение за заемане на техническа длъжност и
липсата на внесени осигурителни вноски от осигурителя.
Посочено е
още, че за да се игнорират съмненията относно правомерното развития на
процесните осигурителни отношения, не е достатъчен само факта, че за Т. са
подавани данни в Регистъра на осигурените лица, а необходимо да се установи и
действителното упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, което е основание за възникване на осигуряването и съответно за
придобиване качеството „осигурено лице“.
12. В съдебно заседание на 12.05.2020г.
е разпитана свидетелката Марина Славова Иванова с постоянен адрес гр. Сливен.
Тя твърди, да познава Щ.Т. от м.
декември 1918 г., когато тя е чакала Иванова, която отивала да работи в
Германия, на летището в гр. Дортмунд. Иванова започнала работа в „Лъки груп“, като
тази фирма изпращала хора в Германия на работа. Сочи, че с Т. са работили едно
место и на едно место са живеели. Т. им представила работата, работното
облекло, шкафчета. Работното място на жалбоподателката било във фабриката, тя
отговаряла за безопасността - дали работниците
имат маски, работно облекло, всички въпроси които работниците имали ги отправяли
към нея. Работното време във фабриката било непрекъснато (24 часа). Т. идвала
от 9.00 до 17.00 часа, но всъщност постоянно била там, защото нямало кой да
върши тази работа. Жалбоподателката била всеки ден на работа, без почивен ден. Иванова си тръгнала през м. април, защото
започнали неуредици във фирмата. Заварила Т. там през м. декември 2018 г. и
когато напуснала м. април 2019 г. тя продължавала да работи там. Не зная дали
след завръщането си в България, Т. е работила за „Лъки груп“. Знам, че имаше
здравословни проблеми, т.к. в Германия беше тежка работата и настъпваха тези
заболявания.
13. В хода
на настоящото производство, се представиха още :
- Нотариално
заверено пълномощно от Анета Каменова Христова, в качеството и на управител на „ЛЪКИ
ГРУП 2018“ ЕООД с което упълномощава Олга Грозданова, да я представлява пред
НАП, Пловдив, офис Пазарджик и да подава и подписва всички необходими
документи.
- Декларация
№ 1043-12-889#2 от
04.11.2019г., в която Олга Николаевна Грозданова, заявява, че няма пълномощно
да представлява „ЛЪКИ ГРУП 2018“ ЕООД, но документите, свързани с изплащани
заплати се намират в „Евроконсулт“ ЕООД, гр. Пазарджик. В последваща Декларация
№ 1043-12-889#3 от 11.11.2019г., Олга Николаевна Грозданова, заявява, че
документите свързани с трудово-правните отношения и счетоводната отчетност на „ЛЪКИ
ГРУП 2018“ ЕООД са изпратени на Анета Каменова Христова.
- Удостоверение
относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага
по отношение на притежателя (А1), издадено относно Щ.Я.Т., с посочена начална
дата 15.01.2019г. до 14.01.2021г.
- Декларация от 30.09.2019г. от Анета Каменова Христова(л.73), в която е заявено, че тя няма никакви финансови документи относно „ЛЪКИ
ГРУП 2018“ ЕООД, дружеството не осъществява дейност, няма работници, няма печат
на дружеството и никакви документи.
IV. За правото :
14. Според
чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване ( действащата редакция от ДВ бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.), длъжностното
лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или
изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или
осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по
който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
Длъжностното
лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е това, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
15. Съмнение и спор по делото не е налице по
отношение на обстоятелствата, че между „ЛЪКИ ГРУП 2018“ ЕООД и Щ.Я.Т. е било
налице трудово правоотношение, установено въз основа на Трудов договор №47 от
05.11.2018г., което е било прекратено със Заповед №78 от 01.10.2019 г. на
управителя на дружеството
Неспорно е
също така, че относно жалбоподателката са подавани данни по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се
определя дневния размер на паричното обезщетение.
16. Действително,
удостоверението относно законодателството в областта на социалната сигурност,
което се прилага по отношение на притежателя (А1), само по
себе си не установява факта, че лицето по отношение на което е издадено
удостоверението, реално е престирало трудовата си сила с месторабота, друга
страна - членка на Европейският съюз, но в текущия казус бе разпитана
свидетелката Марина Иванова, която установи, времето, мястото, условията и
естеството на работата, която Т. е осъществявала в Германия. Тези данни се
заявиха от Иванова, въз основа на нейните преки, лични впечатления, придобити
през съвместното с Т. пребиваване и работа в Германия.
17. Вярно е
също така, че по отношение на работодателя „ЛЪКИ ГРУП 2018“ ЕООД са налице
известни неустановени данни и факти, относно наличието на съответната
трудово-правна и счетоводна документация, че дружеството не е внесло всички
дължими вноски по държавното обществено осигуряване, но тези обстоятелства
не се субсумират в хипотезата на чл.
54г, ал. 4 от КСО, поради което впрочем, не са ясно и еднозначно посочени като
основания за издаване на процесното разпореждане и на решението с което то е
потвърдено.
18. Съмнението
относно размера на договореното между дружеството и Т. трудово възнаграждение,
също не представлява само по себе си основание за издаване на разпореждане по чл.
54г, ал. 4 от КСО с което в твърде съществена степен се засягат правата и
интересите на осигуреното или подлежащото на осигуряване лице.
19. Всъщност,
както в Разпореждане № 121-00-3443-1 от 04.11.2019г., така и в Решение №
1012-12-207#1 от 22.11.2019г., административните органи, изрично са посочили,
че властническите им разпореждания са основани не на нещо друго, а на „…съмнения…“.
В тази
насока, трябва да се посочи, че нито административния акт, нито пък съдебното
решение, могат да се основават на съмнения или предположения. Твърде радикалния
начин по който административния акт и съдебното решение засягат правата и
интересите на правните субекти, налага тяхното постановяване да е единствено,
само въз основа на еднозначно и несъмнено установени данни, установени въз
основа на допустимите от процесуалния закон доказателства и доказателствени
средства.
20. В този
смисъл, в чл. 54г, ал. 1 от КСО, изрично е посочено, че разпореждането за
спиране може да се постанови в случаите „….когато има данни(курсивът мой), които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението…“.
Втората
уредена в чл. 54г, ал. 1 от КСО в която е възможно да се издаде разпореждане за
спиране е когато „…е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или
осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по
който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност….“.
В случая,
нито една от двете хипотези на кодекса не е посочена в разпореждането за
спиране или пък в решението на контролния в йерархията на администрацията
орган.
В процесното
разпореждане е посочено като основание „… наличие на доказателства, които могат
да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението…“, но след цитирането на текста на закона, става ясно, че „…наличието на доказателства…“ е
всъщност „….възникнали съмнения…“. Тези
съмнения както се посочи, не са и не могат да бъдат основание за постановяване
нито на административен акт, нито пък на съдебно решение.
V. За
разноските :
21. По делото не се констатира наличието
на документ, удостоверяващ извършването на разноски, поради което такива не се
присъждат.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-207#1 от
22.11.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-3443-1 от
04.11.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик,
с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по Заявление № 121-00-3443 от 23.10.2019г., подадено от Щ.Я.Т..
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /П/