РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500689 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Изи Асет
мениджмънт“АД, ЕИК ***** против решение от 04.01.2024 г. по гр.д. № 7940/23г. на ПдРС,
ХІ гр.с., с което е признато за установено, че по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 68419/ 2022 г. на СРС, 60 с-в, „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК: *****, дължи на М. Д. Д., ЕГН: **********, от село *****, сумата от 995, 52 лв. -
подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание поради
недействителност на сключен между страните договор за паричен заем № 3081646/
17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението -
15.12.2022 г., до окончателното й плащане и е осъден ответника да заплати направените от
ищеца разноски по делото в размер на 25 лв. - държавна такса, дължима по частно гр. дело
№ 68419/ 2022 г. на СРС, 60 с-в и държавна такса в исковото производство в размер на 25
лв., както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА за адв. Д. Б. в размер на 400 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност и недопустимост на решението, поради това, че между ищеца и ответника е
сключено Споразумение от 18.6.2020 г., съгласно което страните са уредили отношенията си
и дружеството е заплатило в брой на ищцата сумата от 3000 лв. съгласно чл. 3 от същото и в
замяна на направеното възстановяване ищецът се задължил да направи отказ от заведените
1
съдебна дела, поради извънсъдебно споразумение и уреждане на отношенията си. От
образуваното гр.д. № 7905/2020 г. на ПдРС, ищецът е оспорил споразумението, като
сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, като с влязло в сила решение съдът е
отхвърлил иска. Неправилно РС е възприел, че не следва да бъде кредитирано
споразумението като е отчел само чл. 5 от него и не се е съобразил с чл. 3, съгласно който
дружеството е възстановило сумата, надплатена по процесния договор за заем. Иска се
отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният
иск на М. Д. Д. като неоснователен. Претендират се разноски. Представя се РКО от
18.6.2020 г. за изплатени 3000 лв. на ищцата, както и решение № 79/16.1.2024 г. по гр.д. №
2517/2023 г. на ПдОС.
От въззиваемата М. Д. Д., ЕГН:********** чрез адв.К. е подаден отговор на
въззивната жалба, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно. Счита, че са неоснователни възраженията
на ответника за отхвърляне на иска поради сключена извънсъдебна спогодба. Съгласно чл. 3
от споразумението ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД се е съгласило да възстанови на М. Д.
общо 3000 лв. по 7 договора за парични заеми, сред които и процесният, а съгласно чл. 5 от
същия, тая е заявила, че няма да има имуществени претенции. Няма доказателства по делото
сумата от 3 000 лв. да е заплатена. Счита, че разпоредбата на чл. 5, обективира
предварителен отказ от потребителска защита и е нищожно съгласно чл. 20, ал. 1 ЗПК и чл.
3, ал. 1 ЗЗП. Не е ясно със сумата от 3 000 лв. по чл. 3 от споразумението, какво е било
погасено с нея.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, във връзка с направените
доводи и оплаквания, намира следното:
По първоинстанционното дело е предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК.
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 68419/
2022 г. на СРС, 60 с-в, е разпоредено „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на заявителят
М. Д. Д., ЕГН: ********** сумата 995, 52 лв. - подлежаща на връщане като платена при
начална липса на основание поради недействителност на сключен между страните договор
за паричен заем № 3081646/ 17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението - 15.12.2022 г. до окончателното й плащане, разноски по делото
в размер на 25 лв. - държавна такса, дължима по частно гр. дело № 68419/ 2022 г. на СРС, 60
с-в и държавна такса в исковото производство в размер на 25 лв., както и адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за адв. Д. Б. в
размер на 400 лв. Тъй като от „Изи Асет Мениджмънт” АД е постъпило възражение по
чл.414 ГПК, заявителката е предявила настоящият иск.
В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан договор за паричен
заем № 3081646/ 17.11.2017 г.., по силата на който ответното дружество предоставило на
ищцата в заем сумата от 1500 лева за срок от 10 месеца, като общата дължима сума по
кредита била 1788,50 лв. при годишна възнаградителна лихва в размер от 40%, ГПР –
49,02%. В договора било уговорено задължение за заемополучателя в срок от три дни от
2
сключването на договора да осигури обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция,
като в противен случай се дължала неустойка в размер на 1668,60 лева. Общата дължима
сума по договора, заедно с неустойката следвало да бъдат върнати на 10 месечни
погасителни вноски.По договора ищцата заплатила общо 2495,52 лв. Твърди се, че
сключеният между страните договор бил недействителен, тъй като възнаградителната лихва
надвишавала трикратния размер на законната лихва, с което противоречала на добрите
нрави; неустойката била нищожна като прекомерна и уговорена в нарушение на добрите
нрави; същата се дължала като обезпечение- гаранция или поръчителство, което следвало да
се предостави в тридневен срок от сключване на договора, но това било практически
невъзможно условие, защото се изисквало събиране на многобройна документация. Относно
прекомерността- в договора не е посочено какви вреди ще претърпи кредитора, които да се
компенсират от неустойката. Още повече, че всички разходи по кредита следвало да се
покриват от ГПР, при коетосе надвишавало изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК- ГПР да не
бъде по- висок от 5 пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала
на чл. 71 от ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни финансови
разходи и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото неустойката я заобикаляла.
В отговора на исковата молба се твърди, че страните са уредили извънсъдебно
отношенията по този договор с подписване на споразумение от 18.06.2020 г., в което
ищцата е декларирала, че няма претенции, а кредиторът върнал на ищцата сумата 3000 лв. ,
а доводите в ИМ за недействителност на договора е неоснователни.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между същите е сключен
приложеният към исковата молба договор за паричен заем № 3081646/ 17.11.2017 г., по
силата на който дружеството- жалбоподател е предоставило на въззиваемата сумата от 1500
лв. за срок от 10 месеца, платим на 10 вноски, фиксиран годишен лихвен процент 40 %,
годишен процент на разходите – 49,02 %, общия размер на всички плащания е 1788,50 лв.,
който не вдключва неустойката в размер на 1668,60 лв., дължима при недпредставяне на
обезпечение. По кредита ищеца е заплатил общо 2495,52 лв.
РС е уважил иска на М.Д. по чл.422 ГПК във вр. с чл.55 от ЗЗД за сумата 995,52 лв.
като подлежаща на връщане по недействителен договор за заем № 3081646/ 17.11.2017 г.
ПОС намира, че процесният ДПК е недействителен поради нарушене на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК във вр. с чл.2 ЗПК като възприема доводите на РС недействителността му и на осн.272
ГПК препраща към тях.
Въззивникът счита, че не следва да се прилага чл.23 ЗПК, тъй като страните са
уредили отношенията си извънсъдебо със споразумение от 18.06.2020 г.по силата на което
дружсетвото е платило на ищцата сумата от 3000 лв.,съгл.чл.3 от споразумението,
предствляваща надплатени суми по сключени договори, в т.ч. и процесния, в замяна на
което ищцата се е задължила да направи отказ от исковете.
Въззваемата счита, че чл.5 от споразумението е нищожно защото представлява
предварителен отказ от потребителска защита.
По направените доводи ПОС намира следното: С решение № 262632/13.12.2021г. по
3
гр.д.№7905/2020 г. на ПРС искът по чл.33 от ЗЗД за унищожаемост на споразумението от
18.06.2020 г. е отхвърлен като неоснователен. Това решение е потвърдено с решение №
751/03.06.2022г. по в. гр.д.№ 809/2022г. на ПОС, влязло в сила на 14.03.2023г.
Влязлото в сила решение по гр.д.№ 7905/2020г. има сила на присъдено нещо по
въпроса за това, че споразумението от 18.06.2020г. не е сключено поради крайна нужда и
при явно неизгодни условия.
Следователно в настоящето производство съдът следва да прецени за наличието на
нищожни клаузи в споразумението на някое от основанията по чл.26 от ЗЗД. Със
споразумението от 18.06.2020 г. страните са постигнали съгласие за следното: В чл.1 е
записано, че заемодателят опрощава всички нейни задължения по договор за паричен заем
№ 3540989/30.05.2019г. и същите се считат за изцяло погасени. В чл.3 от споразумението
заемодателят се е задължил да възстанови на заемателката сумата от 3000 лева,
„представляваща надплатени суми“ по седем изрично посочените договора за парични заеми
между страните, между които и договор за паричен заем № 3081646/ 17.11.2017 г. Съгласно
чл.4 от споразумението „в замяна на така направеното опрощение и възстановяване на
суми“, заемателката се е задължила да направи отказ от исковете, по всички водени от нея
съдебни дела против „Изи Асет мениджмънт“АД, а по силата на чл.5 тя е заявила, че няма
каквито и да било претенции по сключените между нея и дружеството- заемодател договори
за потребителски кредит, включително относно тяхната действителност.
По съществото си подписаното между страните споразумение представлява договор
за спогодба. Съгласно чл.365 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Съгласно чл.366 от ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните
са се спогодили относно неговата нищожност. В Решение № 141/27.02.2020г. по т.д.№
245/2018г. на ВКС, І т.о. е казано, че: „С Решение № 205/07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на
ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е
неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана
на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД, както и че потребителската
защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от
обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно
изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително
споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от
неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ
от потребителска защита, който е недопустим“. В същия смисъл е и Решение №
146/01.11.2017г. по т.д.№ 2615/2016г. на ВКС, І т.о., в което се приема, че „когато отделна
клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366
ЗЗД“.
В случая, обаче, сключеното между страните споразумение няма за цел да валидира
недействителността на сключени между тях договори или отделни техни клаузи или да
определи нови условия за изпълнението им. Споразумението се основава именно на
разбирането, че в договорите между страните са налице недействителни клаузи и/или че
самите договори са недействителни, при което се дължи връщане на чистата стойност по
тях. Именно поради това жалбоподателят е опростил изцяло задълженията на въззиваемата
по договор за паричен заем № 3540989/30.05.2019г., включително и задължението за
връщане на предоставената в заем сума, и се е задължил да заплати на въззиваемата сумата
от 3000 лева, представляваща „надплатени суми“. Тези надплатени суми не може да са
други, освен такива, платени по недействителни клаузи по посочените договори.
Следователно споразумението няма за цел да се търси по- нататъшно изпълнение по
недействителни договори между страните, а да бъдат прекратени съществуващите спорове
между тях по изпълнението на тези договори, чрез взаимни отстъпки. Ето защо, настоящият
състав на ПОС намира, че не е налице предварителен отказ от потребителска защита от
страна на въззиваемата с поетите от нея задължения по чл.4 и чл.5 от споразумението.
4
Следователно, след като отношенията между страните по повод на сключения между тях
договор за паричен заем № 3081646/17.11.2017 г. са окончателно уредени със
споразумението от 18.06.2020г., претенцията й за връщане на платените по този договор
възнаградителна лихва и неустойка се явява неоснователна, поради което обжалваното
решение ще следва да бъде отменено. В този симъсъл е съд.практика на ПОС, 14 гр.с. по
гр.д.№2517/2023 г., която е последователна.
Съобразно с решението по настоящето дело и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лева, както и юрк.възнаграждения
за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции в минималния размер от по
100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.01.2024 г. по гр.д. № 7940/23г. на ПдРС, ХІ гр.с. – изцяло и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. Д. против „Изи Асет Мениджмънт”АД иск по
чл.422 ГПК да се признае за установено, че по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 68419/ 2022 г. на СРС, 60 с-в, „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК: *****, дължи на М. Д. Д., ЕГН: **********, от село *****, сумата от 995, 52 лв. -
подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание поради
недействителност на сключен между страните договор за паричен заем № 3081646/
17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението -
15.12.2022 г., до окончателното й плащане и да бъде осъден ответника да заплати
направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: село ***, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град ****, сумата 225
лв.- разноски по делото, от които 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното, 100 лв.- във въззивното производство, както и
сумата от 25 лева- държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5