О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2525
23.12.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1845 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.С.И., с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Владимир Вакрилов от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Княз Борис I“ № 120, против Решение № 75 от 12.08.2019 г. по гр. д. №
174/2019 г. на Районен съд – Царево, имащо характер на определение, с което е
оставен БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от М.С.И., с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощник, адв. Владимир Вакрилов от САК, гр. София, ул.
„Княз Борис I“ № 120 (съдебен адрес), иск против „Контраст-94“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Костадин Стефанов Колев, с адрес на управление:
гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев" № 36, с който се иска от съда, да
постанови решение с което да развали договора за продажба, сключен на
25.02.2016 г. между ищеца и ответника, за покупко-продажба на сушилня **** и да
се възстанови заплатената от ищеца сума по договора, в размер на 930, 05 лева,
както и да присъди на ищеца направените по делото разноски, ПРЕКРАТЕНО е
производството по делото и ищцата М.С.И. е ОСЪДЕНА да заплати на
„Контраст-94" ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 400, 00 лв. за направени
разноски в производството по делото.
В
частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи, че съдът не е отчел
обстоятелството, че е предоставена 3-годишна търговска гаранция, която удължава
действието на законовата
гаранция съгласно чл. 126, ал. 3 ЗЗП. Поддържа се, че търговецът няма
право, след като сам е удължил периода на гаранцията на 3 години, да ограничи
нейното действие относно разваляне на договора до двугодишния законов срок. Жалбоподателката
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови решение,
с което изцяло да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на направените
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който частната жалба се
оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, както и че кореспондира със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че в жалбата са изложени твърдения, изцяло насочени
към съществото на спора, но не и твърдения досежно допустимостта на иска.
Намира за правилен изводът на съда, че правото на ищцата да иска разваляне на
договора и възстановяване на платената по него сума може да бъде упражнено от нея в срок до две
години, считано от доставянето на потребителската стока. Счита, че рекламацията следва
да се предяви
в срок от
два месеца от
откриване на недостатъка, но не
по-късно от две години от доставянето на стоката, т.е. в рамките на законовия
гаранционен срок по чл. 115 ЗЗП. Поддържа се, че при поява на несъответствие,
което не е в 2-годишния срок на договора, а в срока на търговската гаранция търговецът
е длъжен единствено да ремонтира стоката, но не и да удовлетвори искането на потребителя
за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на направените
в тази инстанция разноски.
Въз основа на закона и събраните доказателства по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК
(по пощата – на 24.09.2019 г., който е първият присъствен ден след изтичането
на срока на 23.09.2019 г., който е бил неприсъствен), от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по
искова молба на М.С.И. против „Контраст-94“ ЕООД, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да развали сключения между страните на 25.02.2016 г.
договор за продажба на сушилня **** и да се възстанови заплатената от ищцата
сума по договора в размер на 930, 05 лева. Твърди се, че ответникът е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на
сушилнята (на 11.03.2016 г., 11.08.2017 г. и 24.01.2018 г.), но е налице
последваща проява на несъответствие на стоката с договора за продажба (от на
11.01.2019 г), поради което ответникът е длъжен да удовлетвори направеното от
ищцата искане за разваляне на договора и за връщане на заплатената цена.
Изложени са твърдения, че по договора е предоставена 3-годишна търговска
гаранция, която дава право на ищцата да предяви рекламацията си именно в този
срок, а не в 2-годишния срок от сключване на договора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който
ответника оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Излагат се
доводи, че правото на разваляне може да бъде упражнено само в рамките на
двугодишния срок по чл. 115, ал. 1 ЗЗП, който е изтекъл на 24.02.2018 г., а
исковата молба е предявена на 11.04.2019 г. Твърди се, че в рамките на
3-годишния гаранционен срок може да бъде удовлетворено само искане за ремонта
на вещта, но не и такова за замяна на вещта с друга или за връщане на
продажната цена.
За да остави исковете без разглеждане, съдът е приел, че
същите са предявени на 10.04.2019 г., а потребителската стока е доставена на
24.02.2016 г., като двегодишният преклузивен срок по чл. 115, ал. 1 ЗЗП е
изтекъл на 25.02.2018 г.
Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК
на ВКС при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по
същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се
произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е
следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от
посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за
обжалване.
Безспорно е, че на 24.02.2019 г. между ищцата като
потребител и ответника като търговец е сключен договор за продажба на сушилня с
3-годишен гаранционен период. Не се спори още (с оглед изложената в отговора на
исковата молба фактическа обстановка), че на 11.02.2019 г. ответникът е получил
молба от ищцата, която е заявила, че желае договорът за продажба да бъде
развален и да й бъде възстановена платената сума. Видно от приложената по
делото кореспонденция между страните по електронна поща, такова волеизявление е
направила ищцата и на 22.02.2019 г., когато е заявила на ответника да счита
настоящото писмо за официално уведомление, че едностранно разваля сключения
договор. Това обстоятелство се признава от ответника, който в отговора на
исковата молба твърди, че на 22.02.2019 г. по електронна поща ищцата отново е
поискала разваляне на договора и възстановяване на заплатената от нея сума.
Исковата молба е предявена на 10.04.2019
г.
По
съдебен ред – чрез предявяване на конститутивен иск, се упражняват само тези
потестативни права, за които това е предвидено в закона. Такова е например
правото на разваляне на сделки с предмет вещни права върху недвижими имоти
съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД. За развалянето на договори за продажба на движими
вещи, каквато е процесната сушилня, не е предвиден съдебен ред. Затова правото
на разваляне следва да се упражни съобразно общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че договорите се развалят извънсъдебно – чрез отправяне на едностранно
волеизявление, което следва да бъде получено от адресата. В съдебната практика
(Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о.) се приема, че правото на разваляне по чл. 87, ал.
1 ЗЗД може да бъде упражнено с връчване на препис от исковата молба. Това обаче
не означава, че правото на разваляне се упражнява по съдебен ред, тъй като част
от основанието на иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД е надлежното упражняване на правото на разваляне, а искането
(петитумът) е за връщане на даденото по разваления договор на отпаднало
основание, т. е. претендират се последиците от развалянето, които са настъпили
преди или с връчване на исковата молба, а не с постановяване на конститутивно
съдебно решение за разваляне на договора. Ето защо при липса на законоустановен
съдебен ред за упражняване на правото на разваляне предявеният иск за разваляне
на договора се явява недопустим поради липса на правен интерес (в този смисъл е
Определение №255/25.05.2017 по дело №1695/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.). По тези
съображения исковата молба, с която се иска от съда да постанови решение, с
което да развали сключения между страните на 25.02.2016 г. договор за продажба на
сушилня ****, се явява недопустим и като такъв следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по него – прекратено. В тази обжалваното
определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.
Спорно
по делото е обстоятелството дали ищцата като потребител е упражнила правото си
да развали договора и да иска връщане на платената цена в предвидения в закона
преклузивен срок, спазване на който е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска за връщане на цената.
Систематичното
място на релевантните за спора законови разпоредби е в Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), Глава пета – Безопасност и качество на стоките и услугите,
Раздел II – Гаранция на потребителската стока, и Раздел III – Рекламации. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията
по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности: 1.
разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2.
намаляване на цената. Потребителят не може да претендира за възстановяване на
заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се
съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се
поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от
потребителя (чл. 114, ал. 2 ЗЗП). Потребителят не може да претендира за
разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора
е незначително (чл. 114, ал. 3 ЗЗП). Законът обаче предвижда, че търговецът е
длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации
на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на
срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба (чл. 114, ал. 3 ЗЗП).
Съгласно
чл. 124, ал. 1 ЗЗП при предявяване на рекламацията на стока потребителят може
да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на
стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за
безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП.
Съгласно чл. 115, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗП потребителят може да упражни правото си
по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската
стока, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или
замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между
продавача и потребителя за решаване на спора. Аналогично е и правилото на чл.
126, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗП, съгласно което рекламацията на потребителска стока
може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от
два месеца от установяване на несъответствието с договореното, като срокът
спира да тече през времето, необходимо за поправката на потребителската стока
или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на
спора. При решаването на въпроса за допустимостта на иска съдът е следвало да
прецени дали сроковете по чл. 115, ал. 1 и чл. 126, ал. 1 ЗЗП са спирали да
текат на някое от предвидените в чл. 115, ал. 2, съот. чл. 126, ал. 2 ЗЗП
основания, доколкото по делото се твърди, а и се установява, че процесната вещ
е била ремонтирана три пъти.
По
смисъла на чл. 117, ал. 1 ЗЗП търговска гаранция е всяко задължение, поето от
търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото
задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за
продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи
стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя
не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани
със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в
момента на сключване или преди сключване на договора. Съгласно чл. 126, ал. 3
ЗЗП ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на
гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по ал. 1,
рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.
От
съвкупния анализ на посочените разпоредби може да се направят следните правни
изводи. Търговката гаранция включва и задължението на търговеца да възстанови
заплатената сума. При предявяване на рекламацията на стока потребителят може да
претендира за възстановяване на заплатената сума при условията и по реда на чл.
113 и 114 ЗЗП, където е уредено и правото на разваляне. което следва да се упражни
в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока. Рекламацията
на потребителска стока също може да се предяви до две години от доставката на
стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с
договореното. Ако обаче търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката
и срокът на гаранцията е по-дълъг от посочените срокове, рекламацията може да
се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция. Следователно правото
на потребителя да предяви рекламация с искане за разваляне на договора и възстановяване
на заплатената сума може да се упражни в срока на търговската гаранция, който в
процесния случай изтича на 24.02.2019 г.
За да се прецени дали е спазен срокът по чл. 126, ал. 3 ЗЗП,
следва да се има предвид, че меродавен е моментът, в който ищцата е предявила
рекламация, като е отправила до ответника искане за разваляне на договора и
връщане на цената, а не моментът, в който е предявила настоящия иск, с който се
претендират последиците от настъпилото вече разваляне (връщане на цената). Законът
не задължава потребителя да предяви иск – достатъчно е правата му да бъдат
упражнени по надлежния извънсъдебен ред. В процесния случай договорът за продажба е сключен в писмена
форма, поради което волеизявлението за разваляне също следва да бъде писмено
съгласно общото правило на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. С оглед водената между
страните кореспонденция по електронна поща, следва да се приеме, че писмената
форма е спазена съобразно правилото на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Ето защо съдът
намира, че ищцата е отправила
едностранно волеизявление за разваляне на договора в писмена форма, което е
достигнало до ответника на 11.02.2019 г., както и на 22.11.2019 г., т. е. в
рамките на 3-годишния гаранционен срок по чл. 126, ал. 3 ЗЗП.
С оглед на изложеното предявеният иск за връщане на
заплатената цена е допустим и следва да бъде разгледан по същество. За целта
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе
по съществото на спора, като прецени дали са били налице предпоставките за
надлежно упражняване на правото на разваляне. Ето защо в частта, с която съдът е оставил без
разглеждане предявения иск за възстановяване на заплатената по договора цена и
е прекратил делото, решението с характер на определение следва да бъде отменено
и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Доколкото обжалваният съдебен акт следва
да бъде потвърден в частта, с която е прекратено производството по искането за
разваляне на договора, то ответникът има право на разноски в размер на 200
лева, поради което и в тази част решението с характер на определение следва да
бъде потвърдено, а в останалата част – за горницата над 200 лева следва да бъде
отменено, като първоинстанционният съд присъди разноски съобразно изхода на
делото с крайния съдебен акт съгласно чл. 81 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 75 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 174/2019 г. на Районен съд – Царево, имащо
характер на определение, в ЧАСТТА, с
която е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявеният от М.С.И., с ЕГН **********, адрес: ***, против
„Контраст-94“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Костадин Стефанов Колев,
иск за присъждане на сумата от 930, 05 лева, представляваща заплатена цена по сключен
на 25.02.2016 г. между ищеца и ответника договор за покупко-продажба на сушилня
****, производството по този иск е ПРЕКРАТЕНО
и ищцата е осъдена да заплати на ответника СУМАТА
НАД 200 ЛЕВА, представляваща разноски по делото.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Царево за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 75 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 174/2019 г. на Районен съд – Царево,
имащо характер на определение, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.