Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         11.07.2019г.                                    Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 19.06.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №267 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.

Искът е предявен от И.Г.И. *** срещу Ц.А.А ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родило детето Т.Ц.А.. Страните се разделили през месец октомври 2018г. Първоначално детето останало да живее с бащата. На 18.11.2018г. ищцата взела детето да живее с нея в гр.Велико Търново. От месец декември ищцата се преместила в гр.Враца, а детето отново било взето от бащата, който да се грижи за него. Майката постоянно контактувала с детето по интернет. През месец февруари 2019г. ищцата се върнала да живее в гр.Велико Търново в дома на майка си. Тогава поискала да вземе отново детето, но ответникът отказал да й го даде. Ищцата и майка й посетили с.Мъдрец, където се срещнали с ответника и роднините му, но ответникът проявил агресия към ищцата и отказал да й предаде детето. Ищцата счита, че детето се отглежда в неблагоприятна среда и за него не се полагат необходимите грижи. 

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете Т.Ц.А. да бъде предоставено на майката, съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка последна седмица от месеца, като бащата взема детето от дома на майката и го връща в нейния дом, в неделя, до навършване на 7 години на детето. След като детето започне да посещава училище – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като бащата взема детето от дома на майката в петък вечерта и го връща в неделя след обяд. През лятната ваканция детето да бъде един месец в дома на бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск. За официалните празници детето да бъде с майката едната година, а на следващата с бащата.

Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в минималния размер за страната.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът е подал искова молба срещу ищцата, по която е образувано гр.дело №148/2019г. по описа на РС-Гълъбово, присъединено към настоящото производство. В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Т.Ц.А.. На 27.10.2018г. И. си тръгнала от жилището, в което живеели и оставила детето на грижите на бащата. Имала нова връзка и поради това напуснала Ц.. На 15.11.2018г. И. взела детето, но след една седмица се обадила на бащата да вземе детето от Велико Търново. Оказало се, че И. отивала да живее с друг мъж във врачанско село и детето й пречело. Не се обаждала на детето и не изпращала средства за издръжката му, освен сумата от 50,00лв. за Нова година. На 19.02.2019г. майката на детето дошла в с.Мъдрец и заявила, че иска да си вземе детето. Бащата отказал тъй като не искал да променя за пореден път условията, при които детето живее. Майката на детето вдигнала скандал, извикала полиция. Въпреки това детето останало да живее при бащата в с.Мъдрец. Бащата твърди, че е създал необходимите условия за спокойното отглеждане на детето, получава помощ от своите родители, докато майката на детето нямала необходимия родителски капацитет за да го отглежда.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над детето Т. на бащата, като определи адрес за местоживеене на детето – адресът на бащата. Моли да бъде определен режим за лични контакти на детето с майката както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, 7 календарни дни през зимата и 20 календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Моли съда да осъди ответницата по насрещния иск да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 140,00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства, погасяващи или изменящи това задължение. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок И.Г.И. е подала писмен отговор, с който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва фактите, че страните са родители на детето Т., както и, че са живели на семейни начала в с.Мъдрец до месец октомври 2018г. Твърди, че била изгонена от дома им, при което детето останало на грижите на бащата. На 18.11.2018г. взела детето в гр.Велико Търново, а в началото на месец декември бащата отново взел детето за празниците. Страните имали уговорка след като майката се установи във Враца да вземе отново детето при себе си, но бащата отказвал да доведе детето. На 19.02.2019г. майката отишла в с.Мъдрец, за да вземе детето, но бащата отказал да даде Т.. Наложило се да извикат полиция и бил съставен предупредителен протокол. Майката счита, че за детето не се полагат необходимите грижи и счита, че е по-пригодния родител за отглеждането му. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово и Дирекция “Социално подпомагане” гр.Велико Търново представят социални доклади, които съдът е приложил към делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1653/18.08.2017г. на гр.Стара Загора, страните са родители на детето Т.Ц.А., родена на ***г.

На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша страните в съдебно заседание.

Ищцата И.Г.И. излага обстоятелства относно съвместния живот на страните, че в началото се разбирали добре и се грижели заедно за детето си. Известно време след раждането му страните заживяли в отделна къща, но родителите на ответника влияели при вземането на решения за семейството. Родителите на ответника се съмнявали, че детето Т. било биологично дете на ответника. Страните се карали и биели и когато решили да се разделят – на 27.10.2018г., детето останало при бащата. Ищцата отишла да живее при майка си в гр.Велико Търново. Тогава се разбрали с ответника детето да живее по едни месец последователно при майката и при бащата. Преди да изтече месецът обаче ответникът се обадил на ищцата да вземе детето и тя го взела на 18.11.2018г. Гледала го до 01.12.2018г., когато решила да замине за гр.Враца, за да работи и тогава ответникът взел детето да го гледа. Ответникът не разрешавал на ищцата да вземе детето в гр.Враца, заради което тя напуснала работа и се върнала в гр.Велико Търново при майка си. Ответникът обаче отново не й разрешил да вземе детето. Ответникът отказвал да разговаря с ищцата и тя контактувала повече с неговата майка. На 19.02.2019г. ищцата, заедно с майка си и нейният партньор решили да дойдат до с.Мъдрец, за да видят детето, без да предупреждават никого. Това се наложило, тъй като при всяко изразено желание за виждане на детето ответникът и неговите близки възпрепятствали това виждане. При пристигането си в с.Мъдрец ищцата видяла детето на улицата с друга приятелка на ответника. Спрели автомобила и ищцата прегърнала детето. Заедно отишли до дома на ответника, за да се разберат. Когато той и майка му се прибрали започнали да обиждат ищцата и нейните близки, проявили агресия и се наложило да се извика полиция. Ответникът отказал да даде детето на ищцата, според уговорката им да се грижат последователно за него. Всички роднини на ответника блокирали достъпа на ищцата до детето през социалните мрежи. Ищцата не била виждала детето и не била комуникирала с него по никакъв начин от 01.12.2018г. с изключение на срещата им на 19.02.2019г. Когато е виждала детето по интернет, й правило впечатление, че е голо, че се опипва и, че говори глупости. Ответникът често псувал пред дъщеря им и я учил на глупости. Роднините на ответника казвали на детето, че майка му е умряла. Ищцата живеела във гр.Велико Търново в жилище под наем, заедно с майка си, съжителят й и по-малката си сестра. Жилището се състояло от стая и кухня, като в кухнята спяли майката на ищцата и съжителят й, а ищцата и сестра й спяли в стаята, където бил обособен кът и за детето. Ищцата работела към общината, като метяла улици. Подала документи за записване на детето на ясла и смятала, че може да се справи с отглеждането му, тъй като работното й време позволявало да води и да взема детето от яслата. Разчита на помощта на майка си.

Ответникът Ц.А.А. излага обстоятелства, че ищцата не е добра майка и не се е грижила добре за семейството. Когато с ищцата са заживяли в отделно жилище, тя е правила всичко каквото нейната майка каже. Ответникът е ходил всеки ден на работа, като ищцата се е грижила само за себе си, излизала е и по цял ден не се е прибирала, имало е многобройни връзки с други мъже, и не се е грижила за дома им. Страните имали много конфликти по тези въпроси. Последният им конфликт, който довел до окончателната им раздяла, възникнал заради това, че след като ищцата приспала детето и ответникът също заспал, през нощта в около 03,00 часа ответникът се събудил от плача на детето, а ищцата я нямало. Същата се прибрала чак към 6,30 часа сутринта. Ответникът счита, че ищцата е била при свой любовник през нощта. Бабата на ответника също е виждала ищцата с любовник в дома им. Страните се разбрали да гледат последователно детето по един месец. След като детето било един месец при ответника, ищцата го взела, но се обадила на осмия ден ответникът отново да вземе детето, тъй като тя заминавала за Врачанско. От тогава ответникът гледал детето изцяло. Ищцата стояла във Врачанско 2-3 месеца, като там живеела с друг мъж. След това се разделила с него и се върнала в дома на майка си в гр.Велико Търново. Ответникът не й дал да гледа детето, защото не бил сигурен, че тя може да се грижи за него добре. Ищцата контактувала с детето по месинджър, като майката на ответника е пускала детето на видеовръзка. Детето не търсело майка си и не страдало за нея. Ответникът счита, че майката трябва да вижда детето си, но желае съдът да установи определени правила за това. Ответникът се преместил в жилището на родителите си, които му помагали за отглеждането на детето. Той ходил на работа редовна смяна, майка му също работела на смени. Когато майката на ответника била на работа, за детето се грижела баба му. Когато ответникът се върнел от работа, той поемал грижите за детето. Сестрата на ответника също помагала при грижите. Ответникът смята, че ищцата е лоша майка и не е в състояние да се грижи за детето. Смята, че дори съдът да присъди родителските права на нея, след кратко време тя ще върне детето на ответника. Смята, че ищцата употребява наркотици и постоянно търси контакти с други мъже. Отрича, че учи детето на глупости, като твърди, че детето все още не говори и не е възможно да каже думите, които ищцата твърди.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Н.Ц.Г. – майка на ищцата, се установява, че в началото страните се разбирали добре. В последствие ищцата й се обаждала и й се оплаквала, че се карат и се бият. На 27.10.2018г. ищцата била изгонена без детето. На 18.11.2018г. взели детето, за да го гледат. След това ищцата решила да замине за гр.Враца с нейна приятелка и приятелят й, за да работи. Тогава ответникът взел детето да го гледа – на 01.12.2018г. Тъй като ответникът не искал да даде детето на ищцата, докато пребивава в гр.Враца, тя напуснала работа и се върнала в гр.Велико Търново, около средата на февруари. На 19.02.2019г. свидетелката, партньорът й и ищцата отишли до с.Мъдрец да видят детето. Не са имали намерение да вземат детето, а само да го видят. Срещнали детето заедно с приятелка на ответника на улица в селото. Ищцата прегърнала детето и заедно отишли до дома на ответника. Ответникът и майка му дошли, но изобщо не успяли да проведат нормален разговор, тъй като ответникът бил много агресивен. Наложило се да извикат полиция и бил съставен протокол на ответника. Страните не успели да стигнат до консенсус и за това ищцата се върнала в гр.Велико Търново. Жилището, в което живеели, било под наем, но вече от пет години живеели там. Имало две стаи, като ищцата и сестра й спяли в едната стая, а свидетелката и партньорът й спяли в другата. Имало обособен кът за детето с детско легло. Ищцата подала документи за детска ясла, и започнала работа. В момента нямала друг приятел. Свидетелката твърди, че ищцата не употребява наркотици. Докато детето е при ответника ищцата контактува с него по месинджър. Детето казва определени думи, като ищцата забелязва, че детето е голо от кръста надолу и се опипва. Свидетелката счита, че ответникът проявява агресия към детето. Когато са видели детето на 19.02.2019г. то имало синина на лявата бузка, и като е изпуснало телефона на баща си, последният му се е скарал и напсувал. Свидетелката счита, че ищцата може сама да се справи с отглеждането на детето.

От показанията на свидетеля С.К.П. се установява, че същият живее на семейни начала с майката на ищцата от 7 години. В началото страните се разбирали добре, но ищцата повече споделяла с майка си. Свидетелят разбрал, че имали конфликти и накрая са изгонили ищцата от къщи. Ищцата била в гр.Враца за около 2 месеца, тъй като се скарала с майка си. Като се върнала, на 19.02.2019г. отишли да видят детето в с.Мъдрец. Не предупредили ответника, тъй като той възпрепятствал контактите на детето с майката. Видели детето още на улицата и отишли до дома на ответника. Там станало скандал и извикали полиция. От тогава ищцата не е виждала детето. Жилището, в което живеят ищцата, майка й, сестра й и свидетелят, било под наем и представлявало две стаи – едната около 16кв.м., а другата около 14кв.м. За детето имало оборудвано детско легло. Ищцата работела и нямала приятел с когото да живее. Свидетелят смята, че ищцата може сама да се грижи за детето, а и майка й и той ще й помагат.

От показанията на свидетелката А.Д.И. – майка на ответника, се установява, че страните живели първоначално в жилището при нея. Искали да се отделят, за това тя им предоставила друга тяхна къща в същото село. Страните имали многократно конфликти, тъй като ищцата имала връзки с други мъже. Ответникът много пъти е искал да я изгони, но свидетелката го убеждавала да не го прави. Последният конфликт, който довел до раздялата им, възникнал поради това, че ищцата през нощта излязла без знанието на ответника и ходила незнайно къде до сутринта. Когато се прибрала сутринта, била неадекватна и свидетелката преценила, че е дрогирана. Свидетелката знаела и за други връзки на ищцата с други мъже. Тя водила други мъже и в дома им докато ответникът бил на работа. Бабата на ответника заварила един такъв любовник на ищцата в дома им. Когато страните се разделили, се разбрали да гледат последователно детето, като 20 дни е при бащата и след това 20 дни при майката. Ищцата взела детето на двадесетия ден, но след това, след 10 дни се обадила на ответника да вземе детето обратно, защото започвала работа. Ответникът взел детето и след това разбрали, че ищцата е заминала с друг мъж. Той започнал да звъни и да притеснява ответника. Ищцата и свидетелката често поддържали контакти по телефона и по месинджър. Свидетелката показвала детето на ищцата чрез видеовръзка.Свидетелката счита, че ищцата не може сама да се грижи за детето си, тъй като няма подходящи жилищни условия. Ищцата често се дрогирала и се държала неадекватно, като се снимала в някакво клипче, което разпространила по интернет. Ищцата никога не се държала като майка. Не се е грижила за дома, в който живяли с ответника, не е приготвяла храна нито за ответника, нито за детето. Майката на ищцата й изпращала заготовки на супи, които да приготвя за детето, но тя не била сготвила нищо. В дома им било мръсно, детето било оставяно да разхвърля хранителни продукти по пода. Това била причината свидетелката да критикува ищцата, което ищцата възприемала като опит да я командват. Към настоящия момент ответникът с детето се върнал в дома на родителите си, които да му помагат в грижите. Ответникът работел редовна смяна, а свидетелката работела на смени. Когато свидетелката била на работа, за детето се грижела бабата на ответника. Сестрата на ответника също помагала. Когато ответникът се върнел от работа, той поемал грижите за детето. Детето спяло в стаята на свидетелката, защото често се отвивало. Ответникът бил любящ баща. Когато ищцата се върнала в гр.Велико Търново, един ден дошла да краде детето. Ответникът бил на работа и свидетелката също. Тогава ответникът и свидетелката не допуснали ищцата да вземе детето, тъй като смятали, че тези въпроси трябва да се решат от съда. Никой не възпрепятствал ищцата да идва и да вижда детето си. Но тя умишлено не се обадила предварително, че ще идва, а дошла когато ответникът и свидетелката не са вкъщи. Детето познавало майка си по телефона, но понякога не иска да общува с нея, а да си гледа детски филмчета. Свидетелката счита, че ищцата не може да се грижи за детето си дори с помощта на майка й, тъй като обичала да ходи по купони, да се напива, да пуши. Дори и да вземе детето свидетелката счита, че след 1-2 месеца пак ще го върне.

От показанията на свидетеля И.Й.М. се установява, че същият е приятел от детинство на ответника. Често контактува със страните, тъй като живее в същото село. Страните, докато живели заедно, не се разбирали добре, често се карали. Когато ответникът се върнел от работа, нямало нищо сготвено от ищцата, затова той ходел да се храни при майка си. Ищцата не поддържала и хигиената в дома им достатъчно. Свидетелят знаел за случай, в който бабата на ответника намерила любовник на ищцата в мазето на дома им. Ищцата скрила там любовника си при изненадващото посещение на бабата. Момчето, което било скрито в мазето, било съсед на страните и потвърдило пред свидетеля за случката. Свидетелят счита, че ответникът може да се справя с отглеждането на детето. Има близки, които му помагат и винаги има човек, който да се грижи за детето. Ищцата идвала изненадващо в селото с цел да открадне детето. Това не се случило, тъй като ответникът и майка му се прибрали от работа и не допуснали ищцата да вземе детето. Свидетелят знаел, че ищцата употребява наркотици, но не я виждал. Виждал е клипчето, което ищцата е разпространила по интернет, на което тя изглеждала дрогирана. Свидетелят считал, че е дрогирана, защото се смеела неадекватно, без да има нищо смешно.

От показанията на свидетелката Ц.З.М. – баба на ответника, се установява, че страните са имали конфликти през съвместния си живот поради факта, че ищцата имала любовници. Един от тях свидетелката е заварила да се крие в мазето на дома им, при изненадващото посещение на свидетелката. Ищцата не е искала да пуска свидетелката в мазето, но свидетелката е настояла да влезе и е видяла вътре да се крие момчето, което било техен съсед. Това момче често посещавало ищцата, докато ответникът бил на работа. Роднините на ответника съветвали ищцата да коригира поведението си с цел, да съхранят семейството си с ответника, но тя не ги слушала. Не отричала, че има любовници, дори държала снимката на един от тях в количката на детето. Дори когато страните са живели заедно повече ответникът се грижел за детето, тъй като, като се върнел от работа изцяло поемал грижите за него, миел го и перял. Ищцата не готвела ядене, макар, че майка й й била изпратила заготовки на супички. По цял ден ищцата стояла на телефона или излизала с други мъже, а детето ядяло кисело мляко и само лазело из къщата. На 26.10.2018г. вечерта ищцата имала рожден ден, а съпругът на свидетелката имал имен ден. Те отпразнували събитията и след като страните се прибрали, ищцата приспала детето, ответникът също заспал, а ищцата отишла при любовника си в селото. През нощта детето се събудило и започнало да плаче, ответникът се събудил и видял, че ищцата я няма. Приспал отново детето и извикал майка си да стои при детето, тъй като той трябвало да отива на работа. Когато ищцата се прибрала, изглеждала неадекватна, все едно е ползвала наркотици. Тогава ответникът я изгонил и оттогава страните са разделени. Разбрали се да гледат последователно детето по един месец. Като минал един месец, ищцата взела детето да го гледа, но след една седмица се обадила, че ще се жени за друг мъж и ответникът трябва да вземе детето. Ищцата живяла три месеца с друг мъж в гр.Враца и след това се върнала при майка си в гр.Велико Търново. Близките на ответника не са възпрепятствали ищцата да вижда детето. Самата свидетелка е канила ищцата да преспива в дома й, за да може да прекарва повече време с детето, но ищцата отказвала. Ако ищцата искала да контактува с детето си, е имала такава възможност, но тя не се възползвала. Сега за детето се грижела свидетелката и сестрата на ответника през деня, докато той е на работа. Като се върне от работа, ответникът си я гледа. Ищцата била много нестабилна, опитвала се да бие ответника, опитвала се да си реже вените, „Главата й не я слуша“.     

 Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК относно показанията на свидетелите Н.Ц.Г. – майка на ищцата, А.Д.И. – майка на ответника и Ц.З.М. – баба на ответника. Противоречията в показанията на свидетелите се дължат на очевидното субективно отношение към страните.

Преценени в съвкупност свидетелските показания водят до няколко извода, а именно, че страните са живели заедно на семейни начала от месец март 2017г. до 27.10.2018г., че са отглеждали заедно детето Т., че при раздялата детето е останало в дома на ответника, който се е грижел за него с помощта на близките си, че след около месец  - на 18.11.2018г. ищцата е взела детето в гр.Велико Търново да се грижи за него, че на 01.12.2018г. ищцата е заминала за гр.Враца за да работи и ответникът отново е взел детето в с.Мъдрец, общ.Гълъбово и оттогава детето живее само с ответника и неговите близки. Ищцата е виждала детето само чрез видеовръзка с веднъж на 19.02.2019г., когато изненадващо е посетила с.Мъдрец, но ответникът не е допуснал ищцата да вземе детето. Установи се, че детето се чувства добре и за него се полагат адекватни грижи в къщата на майката на ответника, където той се е върнал да живее, за да получава помощ. Установи се, че ищцата живее заедно с майка си, нейният съжител и сестра си в двустайно жилище под наем в гр.Велико Търново. И двете страни работят по трудово правоотношение, като докато ответникът е на работа, за детето се грижат неговата баба, сестра и майка, а догато ищцата е на работа, детето ще бъде записано на детска ясла. Установи се, че през съвместния им живот ищцата е създавала връзки с други мъже и не се грижела добре за домакинството. Не се установи по категоричен начин ответникът да е упражнявал агресия срещу ищцата или срещу детето.

От представения по делото социален доклад на Д”СП”-Велико Търново се установява, че за детето Т. към момента грижи полага неговия баща, като майката се е грижела за детето за кратко през месец ноември 2018г. в дома на майка си. Ищцата живее с майка си, съжителят й и сестра си в двустайно жилище под наем, като членовете на семейството са сплотени и емоционално свързани и оказват подкрепа на ищцата. Ищцата работи, като се стреми да завърши и средното си образование. Притежава необходимия родителски капацитет за да полага грижи за детето си. Няма данни за употреба на ПАВ, алкохол, както и за неморално и отклоняващо се поведение.

От представения по делото социален доклад на Д”СП”-Гълъбово се установява, че от раздялата на страните ищцата се е грижила за детето само в един много кратък период от време, като през останалото време само ответникът се грижи за детето с помощта на неговите близки. На 19.02.2019г. ищцата се е опитала да вземе детето без съгласието на ответника, но ответникът и близките му не са позволили. По повод сигнал от страна ищцата Дирекция „Социално подпомагане“ е извършила проверка и е установила, че за детето са полагат адекватни грижи, не са налице данни за проявена агресия към детето, несе налага предприемане на мярка за закрила по отношение на детето. Детето се чувства добре в семейната среда на ответника, спокойно е и е общително. Ответникът работи, като докато е на работа грижи за детето полага прабабата на детето, а когато той се върне от работа и в почивните дни, той полага грижи за детето. Жилищните условия, при които се отглежда детето били много добри. Детето било с изградена емоционална връзка с ответника и близките му, като емоционалната връзка с майката било прекъсната. Ответникът не желаел да ограничава ищцата да контактува с детето, но считал, че тя не е добра майка.

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели, от изслушването на страните и от социалните доклади на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между страните, детето е останало да живее при бащата, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието му.

Предвид изразеното желание и на двамата родители да упражняват родителските права над роденото от съжителството им дете, съдът намира, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможности за упражняването на родителските права. Материалните възможности на бащата са по-големи от тези на майката, но това според съда не е определящо за интереса на детето. Съдът намира, че бащата е бил постоянен в желанието си и във фактическите грижи, които е полагал за детето. Майката, от друга страна е проявила непостоянство, безотговорност до известна степен, недостатъчна загриженост към отглеждането и възпитанието на детето. На първо място, още докато страните са живели заедно, майката не е полагала в цялост необходимите грижи, като се е интересувала повече от собствения си живот и интереси. Оставяла е детето посред нощ без да предупреди никого, приемала е в дома си други мъже без да се съобразява с интереса на детето. След като майката е напуснала общото жилище, детето е живяло за много кратък период с нея. Жилищните условия на майката са далеч по-неподходящи, но независимо от това, майката проявява непостоянство и като напуска жилището на майка си и за три месеца пребивава в друго населено място с друг мъж. През този период тя не е контактувала с детето си, което е в много ниска възраст и е възможно дори да я забрави и да я възприема като непознат човек. Въпреки уверенията на роднините на ответника, че майката може да дойде и да спи в дома на бабата на ответника за няколко дни, за да бъде с детето си, ищцата не се възползва, за да не се прекъсне връзката й с детето. Макар ищцата да е подала документи за детска ясла и да е започнала работа, детето е на ниска възраст, която изисква непосредствени грижи. Въпреки заявеното желание от страна на майката на ищцата да й помага в грижите, съдът намира, че ищцата проявява незрялост и безотговорност към отглеждането на детето именно чрез демонстрираното от нея нееднократно неадекватно поведение и безразборни връзки. От друга страна ответникът предоставя на детето сигурна и спокойна семейна среда, с която детето е свикнало и възприема като своя дом.

Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на детето Т.Ц.А. е да предостави упражняването на родителските права на ответника Ц.А.А.. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на раздялата на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на бащата.

В интерес на детето също е, то да получава грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при който не остава да живее детето, но преди всичко е в интерес на самото дете. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от раздялата на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, 7 календарни дни през зимата и 20 календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

Видно от представените по делото документи за доходите и имущественото състояние на страните, ищцата получава трудово възнаграждение около 585,00лв. месечно, а ответникът – около 1000,00лв. месечно. И двете страни нямат недвижими имоти, като ответникът има три МПС. И двете страни нямат други деца, на които да дължат издръжка.

С оглед нуждите на детето и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че бащата е този, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Т.Ц.А. са необходими 220,00лв., от които майката следва да поеме 140,00лв. – колкото е минималната издръжка на дете съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените от ответника съдебни и деловодни разноски. Поради тази причина ищцата следва да заплати на ответника сумата от 350,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ищцата следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви и на основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето Т.Ц.А., ЕГН ********** на бащата Ц.А. ***, ЕГН **********, като определя адрес за местоживеене на детето, адресът на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката И.Г.И. ***, ЕГН ********** с детето Т.Ц.А.: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, 7 календарни дни през зимата и 20 календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА И.Г.И. с п.а. и ЕГН, да заплаща на детето Т.Ц.А. ежемесечна издръжка в размер на 140,00лв. /сто и четиридесет лева/, чрез неговия баща и законен представител Ц.А.А. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА И.Г.И. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 201,60лв. /двеста и един лева и 60 стотинки/, по сметка на РС-Гълъбово.

ОСЪЖДА И.Г.И. с п.а. и ЕГН да заплати на Ц.А.А. с п.а. и ЕГН сумата от 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: