ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
4
гр. Русе, 29.01.2021 г.
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 754 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.
130 ал. 4 и чл. 135, ал. 2 от АПК.
Делото е образувано по жалба вх.№
4556/30.12.2020 г. от Е.С.Я.,***.
С определение от 06.01.2021 г. съдът
е дал указания на жалбоподателя да отстрани констатирани нередовности в
жалбата. С искова молба вх.№201/18.01.2021 г. Е.С.Я. уточнява, че предявява иск от (против) Х.Я.Ю.
и И.О.Я., двамата от гр.Мартен, общ.Русе, обл.Русе и Б.О.Я. от гр.Русе, за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
продадения без знанието и съгласието му негов дял от съсобствени земеделски
земи, находящи се в землището на с.Сеслав, общ.Кубрат, обл.Разград и дял от
къщата в гр.Мартен, получени като наследство от дядо му Я.Ю., ведно със
законната лихва.
Същевременно в исковата молба се
посочват и факти, касаещи извършени проверки по образувани прокурорски преписки
в РП – Русе, като в края на исковата молба Е.Я. формулиране искане за отмяна на
всички прокурорски постановления по преписки с № 1692/2019 г. и № 4738/2018 г.
и двете по описа на РП – Русе, на основание чл. 46 ал. 3 НПК, както и да се
обединят производствата по двете
цитирани преписки.
На първо място съдът намира, че
предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева не е родово
подсъден на административния съд, поради което образуваното по него
производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово
компетентния с оглед цената на иска съд от системата на общите съдилища – на
Районен съд – Русе.
С нормите по чл.128, ал.1 и ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс се очертават подведомствените на
административните съдилища спорове. Настоящият иск не попада в нито една от
хипотезите по цитираните текстове. Последните възпроизвеждат критерия за
разграничение на компетентността между гражданските и административните съдилища.
Това е методът на правно регулиране на материалното правоотношение, предмет на
делото. Ако материалното правоотношение е регулирано чрез метода на
равнопоставеност, то делото е гражданско по смисъла на чл.14, ал.1 от ГПК и
подлежи на разглеждане от общите съдилища. В случаите, когато използваният
метод е на власт (т.е на административен орган) и подчинение (от частноправен
субект), то делото е административно и подлежи на разглеждане от
административния съд.
В случая се касае до спор, свързан с
облигационни права между физически лица - частноправни субекти като правоотношенията,
от които произтичат тези права, законът регулира посредством метода на
равнопоставеността. Следователно родово компетентен да разгледа делото е
съответния според цената на иска съд от системата на общите съдилища.
В случая е налице спор за
компетентност между граждански и административен съд, който спор е за
подсъдност, a не за подведомственост съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС. За родовата подсъдност административният
съд е длъжен да следи служебно като ако прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща на надлежния съд. При определяне на това кой е този надлежен
съд, на който делото следва да бъде изпратено, настоящият съдебен състав
съобрази, че претенцията за заплащане на обезщетение от 30 000 лева не се
претендира солидарно от тримата ответници, нито пък в исковата молба е
посочено, че от някой от тях се претендира сума, в размер по – висок от 25 000
лева. По тази причина съдът приема, че се касае до три отделни субективно
съединени претенции срещу всеки от ответниците, които отговарят разделно и поравно
всеки за припадащата му се част от задължението, т.е. за сумата от по 10 000
лева, поради което исковете са родово подсъдни на Районен съд – Русе (арг. от
чл.104, т.4 вр.чл.103 от ГПК). Въпреки
редицата недостатъци в исковата молба, за отстраняването им, указанията следва
да бъдат дадени от съда, на който е подсъден спора.
По отношение на съдържащото се искане
в края на исковата молба за отмяна на прокурорски постановления по
преписки с № 1692/2019 г. и № 4738/2018
г. и двете по описа на РП – Русе, съдът намира, че същото е подведомствено на
друг орган, извън системата на съдилищата, а именно – на Окръжна прокуратура –
Русе. Видно е от съдържанието на исковата молба, че по двете цитирани преписки
РП – Русе се е произнесла с постановления за отказ да се образува наказателно
производство, а не с постановления за прекратяване или спиране на вече
образувано наказателно производство. При това положение този вид постановления
подлежат на контрол от прокурор от по-горестоящата прокуратура, съгласно
разпоредбата на чл. 46 ал. 3 НПК, а не от съд по реда на чл. 243 ал. 4 и чл.
244 ал. 5 НПК. С оглед изложеното исковата молба в тази й част следва да се
изпрати по подведомственост на ОП – Русе.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 ал. 4 и чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 754/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе, като оставя без разглеждане
исковата молба на Е.С.Я. против Б.Я., Х.Ю., И.Я.Я. за заплащане на обезщетение
в размер на 30 000 лв., както и за отмяна на всички постановления по
прокурорски преписки с № 1692/2019 г. и № 4738/2018 г. и двете по описа на РП –
Русе, и за обединяване на двете преписки.
ИЗПРАЩА делото в частта за предявения иск за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева по подсъдност на Районен
съд – Русе.
ИЗПРАЩА
делото в частта, с която е направено искане за отмяна на всички
постановления по прокурорски преписки с № 1692/2019 г. и № 4738/2018 г. и двете
по описа на РП – Русе и за обединяване на двете преписки, по подведомственост
на Окръжна прокуратура – Русе.
Определението в частта, с която се изпраща делото по подведомственост
на ОП – Русе, подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страната и органа, на който е изпратено делото (чл.130 ал.
4, изр. 2-ро АПК). В останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 135 ал. 7 АПК).
Препис от определението да се връчи на ищеца
и на ОП - Русе.
СЪДИЯ: