РЕШЕНИЕ
град Шумен, 13.11.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД ШУМЕН, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 367 по описа за 2020 година на Административен съд - гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Б.Д.К. с ЕГН ********** ***, депозирана посредством упълномощен процесуален представител адв.Д.Д.***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП № 20-0869-
001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция». С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП «временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 318 ЦИ с рег.№ Н 2959ВТ за срок от три месеца, чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от 28.09.2020г.». Жалбоподателят оспорва проявлението на фактическите основания за издаване на заповедта, като твърди, че с пътното си поведение на 28.08.2020г., около 22,43 часа в гр.Шумен, на кръстовището на ул. Цар Иван Асен II и бул. Симеон Велики, не е създал опасности и пречки за движението, не е поставил в опасност живота и здравето на хората и не е причинил имуществени вреди. Сочи, че не е системен нарушител на правилата за движение и не е извършил вмененото му с АУАН № 279042/28.08.2020г. нарушение. По изложените в жалбата съображения оспорващият отправя искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание лично и представляван от адв.Д.Д., заявява, че поддържа предявената жалба и искането за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна - полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.с., в депозирано писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати
2 стринина от решение по АД № 367/2020г. на ШЛдмС
съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че с поведението си, изразяващо се в умишлено подаване на газ и форсиране на автомобила, което води до приплъзване на задната част на МПС през цялото кръстовище на ул. Цар Иван Асен II и бул. Симеон Велики, през двете ленти на бул.Симеон Велики в посока пл.Оборище, водачът управлява МПС по пътища, отворени за обществено ползване, в несъответствие с тяхното предназначение, което е и фактическото и правно основание за издаване на атакуваната заповед. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.«м» от ЗДвП «временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 318 ЦИ с рег.№ Н 2959ВТ за срок от три месеца, чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от 28.09.2020г.». Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу Б.Д.К. е съставен Акт за установено административно нарушение (АУАН) № GA 279042 / 28.08.2020г. от Г.П.М., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», за това, че на 28.08.2020г., около 22,43 часа, в гр.Шумен, на кръстовището на ул. Цар Иван Асен II и бул. Симеон Велики, в посока от пл.Възраждане към пл.Оборище, като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, умишлено подава газ и форсира автомобила, с което приплъзва задната част на МПС през цялото кръстовище в продължение на платното за движение към бензиностанция «Шел», през двете ленти за движение по бул.Симеон Велики в посока пл.Оборище, до Професионалната гимназия по икономика, с което създава непосредствена опасност за живота и здравето на околните и застрашава живота и здравето на пътниците в автомобила. С тези си действия водачът К. използва път, отворен за обществено ползване с други цели, освен за превоз на пътници и товари, а именно за дрифт, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С процесната заповед, издадена на 24.09.2020г., административният орган наложил ПАМ «временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 318 ПИ с рег.№ Н 2959ВТ за срок от три месеца, чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от 28.09.2020г.».
Заповедта е връчена на нейния адресат на 25.09.2020г.
Несъгласен със ЗППАМ, Б.Д.К. сезира Административен съд - гр.Шумен с искане за нейната отмяна е жалба, подадена в деловодството на административния орган на 28.09.2020г.
Жалбоподателят оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди, че на посочените в заповедта време и място действително е управлявал собственото си МПС, но не е извършвал описаните в нея действия по умишлено нарушаване устойчивостта на автомобила, поради
което не е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари.
С оглед установяване на спорните по делото обстоятелства съдът на основание чл.171, ал.1, изр.1 от АПК взе предвид съдържащите се в приобщената към делото административна преписка писмени доказателства - докладна записка на полицейските служители И. П. и Х.Х., които пряко са възприели действията на водача. Видно от изложението в докладната записка, на 28.08.2020г., около 22 часа, при обход на района, двамата служители, движейки се от пл.Оборище по бул.Симеон Велики, засекли МПС с рег.№ Н2959ВТ, марка БМВ, модел 31 8, което при навлизане в кръстовището приплъзва задните гуми, с което задната част на автомобила се занесла и видимо извършила дрифт. Въпросният автомобил се движел от ул.Цар Иван Асен II, прминал е през кръстовщето на бул.С.Велики и продължил движението си по бул.С.Велики в посока пл.Обороще. При установяване на нарушението, полицейските служители направили обратен завой и тръгнали след автомобила, управляван от оспорващия. Същият бил спрян за проверка на кръстовището на ул.Тотлебен и ул.Граф Игнатиев. Служителите на РУ - Шумен поискали съдействие от екип на сектор «Пътна полиция». Един от пристигналите полицейски служители - Г.П.М.съставил на място АУАН срещу водача на лекия автомобил за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил надлежно предявен и връчен на Б.Д.К.. който го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0869-
0029618/24.09.2020г., с което на оспорващия на основание чл.175, ал.1. пр.З от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 3000 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12 месеца.
За установяване на спорните факти по делото, по искане на страните в съдебното производство са събрани и гласни доказателства, които условно могат да бъдат обособени в две групи - свидетелските показания на актосъставителя Г.П.М.и на полицейските служители, които непосредствено са възприели движението на управлявания от оспорващия автомобил, изслушани по искане на ответната страна, и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели - Й. Г. и Д. Б. К..
Показанията на свидетелите от тези две групи разкриват съществено противоречие по отношение на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а именно извършването на административно нарушение, изразяващо се в умишленото нарушаване на устойчивостта на автомобила чрез подаване на газ и форсиране на автомобила, приплъзване на задната част на МПС през цялото кръстовище и в продължение по платното за движение, така, както е описано в оспорената заповед. При преценка на тяхната достоверност съдът анализира събраните гласни доказателства както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.
Разпитаният по делото полицейски служител, съставил АУАН №GA 279042 / 28.08.2020г., не е бил очевидец на описаното в заповедта поведение на жалбоподателя. Същият е съставил АУАН въз основа на сведенията, дадени му от полицейските служители на РУ - Шумен. От показанията му се установява, че
при съставянето на акта водачът не обяснил нищо по случая, въпреки че му е разяснил какво нарушение му се вменява. Видно и от самия АУАН, в него жалбоподателят не е вписал, че има възражения.
Свидетелите И. П. и Х. Х. лично са възприели поведението на жалбоподателя на посочените в заповедта място, дата и час и начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя. Свидетелите поотделно подробно описват движението на управлявания от жалбоподателя автомобил - движейки се от ул.Цар Иван Асен II, при навлизане в кръстовището с бул.С.Велики, приплъзва задните гуми и занася задната част на автомобила, предприема ляв завой на кръстовището, при което отново приплъзва задните гуми, след което рязко ускорява скоростта и продължава движението си в посока пл.Оборище. Свидетелят П. сочи, че самото приплъзване на гумите и занасянето на задната част е затруднило движението на автомобила, така че водачът е положил усилия да влезе в средата на двете платна за движение, като разяснява, че ако неговото поведение на пътя се дължи на неопитност, същото не би се проявило още при навлизане в кръстовището, да продължи през всички ленти на движение (на процесното място пътното платно е с по две ленти за движение във всяка посока) и след това да подаде „такава газ, при която автомобилът буквално се изстреля по пътното платно“. И двамата свидетели са категорични, че са видели форсирането на автомобила и приплъзването на задната му част, още преди на навлезе в завоя. Същите еднозначно заявяват, че установеното от тях движение на автомобила се проявява при рязко подаване на газ - форсиране, при което задната част на автомобила започва да се носи на една страна (в случай на МПС със задно задвижване, от какъвто вид е управляният от жалбоподателя автомобил).
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото те кореспондират на останалите доказателства по делото. Доколкото същите удостоверяват неизгодни за жалбоподателя обстоятелства и се подкрепят от останалите събрани доказателства, те се ползват с материална доказателствена сила срещу него - арг. чл.175 от ГПК, вр. чл.171, ал.2 от АПК. Съдът отчита и факта, че констатациите на полицейските служители са обективирани в докладна записка, изготвена непосредствено след възприемане действията на водача, в която подробно е описано поведението на водача на пътното платно. Наред с това, дадените от свидетелите Х. и П. разяснения относно маршрута и скоростта на движение, предприети с цел да бъде настигнат и спрян за проверка водача, кореспондират с представените писмени доказателства - пътен лист и карта с маршрут от GPS координатите на служебния автомобил.
Свидетелските показания на лицата, разпитани по искане на оспорващия, не се кредитират от съда, предвид следните съображения:
Бащата на жалбоподателя Д. Б. К. не е присъствал при извършване на деянието. Същият сочи, че е пристигнал на мястото, където се е извършвала проверката, и не е пряк очевидец, поради което и не сочи релевантни за спора факти.
Свидетелят И.Г., който се е намирал в автомобила, отрича да е извършено каквото и да е нарушение. Същият сочи, че след като минали през въпросното кръстовище, автомобилът, управляван от оспорващия се е движел с около 40-50 км/ч, те нямали никаква цел, просто се движели на произволни
посоки из град Шумен. Съобразявайки възрастта на свидетеля - същият е непълнолетен, близките приятелски отношения с жалбоподателя, факта, че не е правоспособен водач на МПС, съдът намира, че не следва да кредитира безрезервно неговите показания относно наличието или липса на нарушение на ЗДвП, както и досежно скоростта, с която се е движел автомобилът. Още повече, че показанията му противорчат с останалите доказателства по делото.
В обобщение, с оглед пълното им разминаване с останалия доказателствен материал и предвид роднинските и приятелските отношения с жалбоподателя, съдът не кредитира показанията на доведените от него свидетели - Д. Б. К. и Й. Г., относно това нарушавал ли е жалбоподателят устойчивостта на автомобила чрез умишлено подаване на газ (форсиране), в резултат на което задните гуми се приплъзват и задната част на автомобила се занася вляво и вдясно.
Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. визирания в ЗППАМ АУАН, докладна записка, разпечатка от спрвака по история на регистрация на МПС, от която е видно жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС по време на проверката, справка за нарушител / водач, както и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП № 20-0869-
001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес - адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 25.09.2020г., поради което настоящата жалба, подадена на 28.09.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП «временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 3 18 ЦИ с рег.№ Н 2959ВТ за срок от
три месеца, чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от 28.09.2020г.». Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г., допълнена със Заповед № 372з-338/31.01.2020г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП). в т.ч. служители на длъжност «полицейски инспектор VI - IV» в група «Отчет на пътно-транспортни произшествия, административно наказателна дейност и информационно - аналитична дейност» в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР - Шумен (т. 1.14 от заповедта). Видно от представеното по делото удостоверение, издателят на настоящата заповед заема посочената длъжност, съответно същият е сред лицата, на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР - Шумен.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му, като е посочено конкретното поведение на водача на МПС, което е определено като използване на път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, съставляващо нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № GA 279042 / 28.08.2020г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК. АУАН е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189. ал.2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а напротив -- констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Посочено е и относимото правно основание - чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП, поради което съдът намира административния акт за мотивиран.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.
С оглед изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № № 20-0869-001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца» на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Видно от цитираната разпоредба е, че тя съдържа няколко алтернативно предвидени хипотези, самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридическия факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по несъмнен начин се установява, че на 28.08.2020г., около 22,43 часа, в гр.Шумен, на кръстовището на ул. Цар Иван Асен II и бул. Симеон Велики, в посока от пл.Възраждане към пл.Оборище, оспорващият като водач на посочения по-горе лек автомобил, негова собственост, умишлено подава газ и форсира автомобила, с което приплъзва задната част на МПС през цялото кръстовище в продължение на платното за движение по бул.Симеон Велики, през двете ленти за движение, насочвайки се към пл.Оборище, с което създава непосредствена опасност за живота и здравето на околните и застрашава живота и здравето на пътниците в автомобила и управлява автомобила, използвайки път, отворен за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари. Така описаните фактически обстоятелства се установяват както с АУАН № GA 279042 / 28.08.2020г., който, както беше посочено по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото гласни доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка. Доказателствата сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя действия - подаване на газ, форсиране на автомобила, в резултат на което задната част се приплъзва и впоследствие рязко
8 страница от решение по АЛ№ 367/2020г. на ШАдмС
увеличаване скоростта на движение. От обективна страна тези действия изпълняват описаното в оспорена заповед поведение, изразяващо се в нарушаване устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно, която техника на управление на автомобила е придобила популярност като «дрифтиране». Използването на понятието «дрифт» не води до затруднения при упражняване правото на защита на лицето, тъй като в заповедта подробно са описани конкретните действия на водача, възприети от административния орган като използване на пътя за други цели освен за превоз на пътници и товари. По делото липсват каквито и да е данни и доказателства, а и не се твърди, че действията на водача се породени от някакъв технически проблем или неопитност. Съдът намира за резонно становището на свидетелите - очевидци, според които в случай на неопитност, водачът би следвало да намали скоростта, а не да ускорява. Изводът, че тези действия са извършени умишлено, се подкрепя от всички доказателства по делото. Поведението на жалбоподателя очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари. Това поведение се субсумира под фактическия състав на чл.171, т.2. б. «м» от ЗДвП, като основание за натагане на ПАМ като процесната. При налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност, а срокът на мярката е фиксиран без възможност за преценка от негова страна.
Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия за липса на доказателства за извършеното нарушение, аргументирани с твърдението, че служебният автомобил на полицейските служители, очевидци на нарушението, не е оборудван с АИС ВПК. Действителното, използването на такава система облекчава процеса на доказване на констатираните нарушения по ЗДвП. Това обаче не означава, че това е единственият способ за установяване на нарушение. В случая същото е констатирано чрез пряко възприемане действията на водача от страна на полицейските служители, които своевременно са предприели необходимите мерки да спрат водача и да уведомят компетентните контролни органи от сектор «Пътна полиция». Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, като според чл.189. ал.З от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и служебно лице, както е в случая. Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание за издаването на заповедта за ПАМ, е редовен от външна страна и съдът не констатира процесуални нарушения при съставянето и оформянето му, поради което на основание чл.189, ал.2 от ЗДВП той се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства, които не са оборени в хода на съдебното производство. Разпитаните свидетели изцяло потвърждават описаните в акта факти и обстоятелства, а и същите се установяват от останалите доказателства по делото.
Като неоснователна се преценява и тезата на оспорващия за незаконосъобразност на 31111 АМ, предвид несвоевременното спиране на водача за проверка. От събраните по делото доказателства се установява, че полицейските служители са възприели действията на водача на разстояние около 40-50 метра от кръстовището, като същите са се движили от пл.Оборище в посока бензиностанция «Шел». Същевременно водачът, преминавайки през кръстовището е завил наляво, т.е. същият се е движел в обратна посока.
Възприемайки извършеното нарушение, полицайте са направили обратен завой на кръстовището и са тръгнали след него именно с цел същият да бъде спрян. Подаденият сигнал за спиране следва да е ясен, за да може водачът да го възприеме и да е убеден, че този сигнал за спиране е предназначен за него. Очевидно е, че това няма как да стане при положение, че полицейският автомобил се е намирал в противоположно платно за движение, при наличие на две ленти за движение във всяка посока. С оглед на това не се установява нарушение при извършване на проверката в сочения от оспорващия аспект.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по същия закон.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП № 20-0869-001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», е валидна, правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция»), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.Д.К. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20- 0869-001265/24.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. «м» от ЗДвП «временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 318 ПИ с рег.№ Н 2959ВТ за срок от три месеца, чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от 28.09.2020г.».
ОСЪЖДА Б.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР - гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: