Присъда по дело №13303/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21
Дата: 31 януари 2024 г. (в сила от 31 януари 2024 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110213303
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 21
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниР. Ст. Зарчев

заседатели:Л. С. БАНКОВА
при участието на секретаря Д. П. Ц.
и прокурора В. Ст. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110213303 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ С. Ф. Д., роден на ..................г. в гр.
София, българин, български гражданин, с начално образование (грамотен),
осъждан, неженен, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ................., с ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ, за времето от около 16:00 часа на
20.09.2019г. до 08:00 часа на 23.09.2019г., от двора на В. „Л. К.“, находящо се
в гр. София, ул. „Суходолска“ № 175, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с непълнолетния Я. Л. Б. ЕГН:
********** (извършител), чрез използване на неустановено техническо
средство (посредством което срязал кабелите), отнел чужди движими вещи
- кабел СВТ 4х16 кв. мм с дължина 250 метра на стойност 2330.00 лева и
кабел СВТ 5х6 кв. мм с дължина 500 метра на стойност 2325.00 лева или
всички вещи на обща стойност 4655.00 (четири хиляди шестстотин петдесет и
пет) лева, собственост на „С. а.“ ООД с ЕИК: .............. , от владението на И.
В. В. (управител на „С. а.“ ООД), без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
1
ПО СЪСТАВА на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК
вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година, чието ефективно изтърпяване СЕ
ОТЛАГА с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от датата на
влизането в сила на постановената присъда.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Я. Л. Б., роден на ..............г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ......., с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА ЧЕ, за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019г. до 08:00 часа на
23.09.2019г., от двора на В.... „Л. К.“, находящо се в гр. София, ул.
„Суходолска“ № 175, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с непълнолетния С. Ф. Д., ЕГН: ********** (извършител),
чрез използване на неустановено техническо средство (посредством което
срязал кабелите), отнел чужди движими вещи- кабел СВТ 4х16 кв. мм с
дължина 250 метра на стойност 2330.00 лева и кабел СВТ 5х6 кв. мм с
дължина 500 метра на стойност 2325.00 лева или всички вещи на обща
стойност 4655.00 (четири хиляди шестстотин петдесет и пет) лева,
собственост на „С.а.“ ООД с ЕИК: ............. , от владението на И. В. В.
(управител на „С.а.“ ООД), без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА
на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 от
НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 1 (една) година, чието ефективно изтърпяване СЕ ОТЛАГА с
изпитателен срок от 3 (три) години, считано от датата на влизането в сила на
постановената присъда.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ С. Ф.
Д., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на СДВР сумата от 421.20 лева, представляваща сторените разноски за
изпълнени експертизи в ДП, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима
държавна такса в полза на СРС за служебно издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Я. Л.
Б., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в полза
на СДВР сумата от 421.20 лева, представляваща сторените разноски за
изпълнени експертизи в ДП, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима
държавна такса в полза на СРС за служебно издаден изпълнителен лист.

Постановената присъда може да бъде обжалвана и/или протестирана
2
в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД №13303/2023г. на СРС, НО

I.). Повдигнато е обвинение с внесен в Софийски районен съд от
Софийска районна прокуратура обвинителен акт по ДП № 2070/2019г. по
описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 39201/2019г. по описа на СРП за
престъпление от общ характер по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1 от НК срещу I.1.). подсъдимият С. Ф.
Д. за това, че за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019г. до 08:00 часа на
23.09.2019г., от двора на ВСУ „Л. К.”, находящо се в гр. С., ул. „С.“ № ., като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с непълнолетния Я. Л.
Б. ЕГН: ********** (извършител), чрез използване на неустановено
техническо средство (посредством което срязал кабелите), отнел чужди
движими вещи - кабел СВТ 4х16 кв. мм с дължина 250 метра на стойност
2330.00 лева и кабел СВТ 5х6 кв. мм с дължина 500 метра на стойност
2325.00 лева или всички вещи на обща стойност 4655.00 (четири хиляди
шестстотин петдесет и пет) лева, собственост на „С. а.” ООД с ЕИК:
................, от владението на И. В. В. (управител на „С. а.“ ООД), без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, и I.2.). за
престъпление от общ характер по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1 от НК срещу подсъдимият Я. Л. Б. за
това, че за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019г. до 08:00 часа на
23.09.2019г., от двора на ВСУ „Л. К.”, находящо се в гр. С., ул. „С.“ №..........,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетния С. Ф. Д. ЕГН: ********** (извършител), чрез използване на
неустановено техническо средство (посредством което срязал кабелите),
отнел чужди движими вещи- кабел СВТ 4х16 кв. мм с дължина 250 метра на
стойност 2330.00 лева и кабел СВТ 5х6 кв. мм с дължина 500 метра на
стойност 2325.00 лева или всички вещи на обща стойност 4655.00 (четири
хиляди шестстотин петдесет и пет) лева, собственост на „С. а.” ООД с ЕИК:
........., от владението на И. В. В. (управител на „С. а.“ ООД), без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното разглеждане на делото е проведено при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 370 от НПК е допуснал предварително
изслушване на страните. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимите Я. Л. Б. и С. Ф. Д., признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се
събират доказателства за тези факти, като страните не са направили
доказателствени искания. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимите Я. Л. Б. и С. Ф. Д. се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение от
30.01.2024 г. е обявил, че ще ползва това тяхно самопризнание (поотделно),
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
1
обвинителния акт.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор В. К. поддържа повдигнатите обвинения срещу
подсъдимите Д. и Б.. В хода съдебните прения държавният обвинител
заявява, че обвиненията са доказани от събраните в хода на досъдебното
производство материали, в това число от свидетелските показания, от
протоколите за разпознаване на лица, от изготвената експертиза, от
приложените писмени доказателства, както и от обективираните от
обвинените лица самопризнания. Като смекчаващи отговорността
обстоятелствя прокурорът отчита чистото съдебно минало на подсъдимите Д.
и Б. за всеки поотделно към датите на двете престъпления (независимо от
последващите им осъждания), както и изтеклия период от време, който
изминал от извършване на деянията, за които са били наказателно
преследвани, до настоящия момент. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства държавното обвинение подчертава високата стойност на
отнетите вещи, както и факта, че престъпленията (съгласно повдигнатите
отделни обвинения спрямо подсъдимите Д. и Б.) са извършени в съучастие.
Прокурорът с оглед развилото се съдебно производство предлага на
подсъдимите Д. и Б. да бъдат наложени наказания пробация с пробационни
мерки регистрация по настоящ адрес по чл. 42а, ал.2, т.1 НК за срок от 1
(една) година и 6 (шест) месеца с периодичност на явяването 2 (два) пъти
седмично, както и пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.2 НК за срок от 1
година и 6 месеца чрез явяване пред пробационен служител за провеждане на
пробационни срещи.
Служебният защитник на подсъдимия С. Ф. Д. – адвокат А. В. в
съдебни прения заявява, че поддържа процесуалната позиция, изложена от
страна на представителя на държавното обвинение. Посочва, че подсъдимия
Д. е признал вината си и се разкайва за извършеното. Сочи, че като
смекчаващо вината обстоятелство, че следва да се вземе и семейното
положение на подзащитния й, предвид факта, че наскоро му се е родило дете.
Моли съдът да постанови присъда по доводите, изложени от прокуратурата,
като пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НПК да бъде
индивидуализирани от съда в минимален размер от по 6 (шест) месеца.
Служебният защитник на подсъдимия Я. Л. Б. – адвокат Я. С. в хода на
съдебни прения инвокира, че споделя мнението, изложено от страна на
държавното обвинение, включително и относно размера на предложеното
наказание пробация.
Подсъдимият С. Ф. Д. в правото си на последна дума на основание
чл.297, ал.1 от НПК моли съдът да му наложи минимално наказание.
Подсъдимият Я. Л. Б. в правото си на последна дума на основание
чл.297, ал.1 от НПК моли съдът да му наложи минимално наказание.
Подсъдимите С. Ф. Д. и Я. Л. Б. признават доброволно и в цялост
фактите и обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, разбират последиците, че самопризнанията им ще бъдат
ползвани от съда при постановяване на присъдата, без да се събират други
2
доказателства за признатите факти.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът касае единствено изясняването на правилното приложение
на материалния закон във връзка с индивидуализирането на
наказателната отговорност на двамата подсъдими Д. и Б..
При изложението на мотивите на съдебния състав от фактическа и
най-вече от правна страна съдът ще посочи, с оглед начина на
юридическото си изразяване и стила на обективиране на мотивите към
присъдата, че по делото са налице двама подсъдими Д. и Б. с две отделни
обвинения по съставите на чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Респективно от състава ще се
посочват с думи, че са реализирани две престъпления (според броя на
обвинените лица), което напрактика едно общо престъпление, извършено
в условията на съучастие под формата на съизвършителство от двама
съизвършители и при общност на умисъла им за причиняване на общ
единен престъпен резултат.
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият С. Ф. Д. е роден на ................г. в гр. С., българин,
български гражданин, с начално образование (грамотен), осъждан, неженен, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ........, с ЕГН: **********
Подсъдимият Я. Л. Б. е роден на.........г. в гр. С., българин, български
гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, с постоянен адрес: гр.
С., ул. „Б.“ № ., с ЕГН: **********.
Подсъдимите Д. и Б. се познавали и поддържали близки отношения. На
20.09.2019г. двамата (непълнолетни към тази дата) се срещнали в гр. С. Те
били в затруднено финансово положение, поради което решили да си набавят
парични средства по неправомерен начин. В изпълнение на намисленото за
времето от около 16:00 часа на 20.09.2019г. до 08:00 ч. на 23.09.2019г.
подсъдимите Д. и Б. взели със себе си неустановено техническо средство,
посредством което искали да отнемат вещи. Двамата отишли до двора на
Висшето строително училище (ВСУ) „Л. К.”, находящо се в гр. С., ул. „С.”
№.... Подсъдимите Д. и Б. видели, че в земята на двора (в частност около
тенис кортовете и футболното игрище, стопанисвани от „С. а.” ООД) били
положени кабели, посредством които се осигурявало осветление на тенис
кортовете и игрищата, намиращи се в двора на училището. В двора двамата
подсъдими забелязали, че осветителната инсталация била все още в процес на
изграждане, поради което имало места, на които кабелите се виждали. Тогава
3
те решили да отнемат кабели като ги режат и изтеглят от земята, именно от
местата, на които те се виждали. В изпълнение на решението си да отнемат
кабели за времето от около 16:00 часа на 20.09.2019 г. до 08:00 ч. на
23.09.2019г. подсъдимите Д. и Б. започнали да режат с неустановено по
делото техническо средство, което носели със себе си, кабелите, намиращи се
в двора на училището, след което започнали да ги дърпат и изтеглят от
земята. По този начин те успели съвместно да срежат и издърпат 1.). кабел
СВТ 4х16 кв.мм с дължина 250 метра на стойност 2 330.00 лева и 2.). кабел
СВТ 5х5 кв.мм с дължина 500 метра на стойност 2 325.00 лева или всички
вещи на обща стойност 4 655.00 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и
пет лева), собственост на „С. а.” ООД със ЕИК: .............с управител И. В. В..
Подсъдимите Д. и Б. заедно нарязали кабелите на по-малки части и ги
пренесли до поляна, находяща се в близост до Висшето строително училище
(ВСУ) „Л. К.” – гр. С.. След като установили фактическа власт върху отнетите
вещи, двамата подсъдими успели да вземат медта, намираща се в кабелите,
след което трикратно посетили пункт за вторични суровини, находящ се в гр.
С., ж.к. „Х.Д.” и продали медта, като разпределили помежду си получените
парични средства.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза (СОЕ), съгласно която към датата на извършеното в
съучастие инкриминирано събитие/събития стойността на инкриминираните
вещи, в това число 1.). на кабел СВТ 4х16 кв.мм с дължина 250 метра
възлизала на сумата от 2 330.00 лева, както и 2.). на кабел СВТ 5х5 кв.мм с
дължина 500 метра възлизала на сумата от 2 325.00 лева или всички отнети
вещи (кабели по вид и количество) били на обща стойност 4 655.00 лева
(четири хиляди шестстотин петдесет и пет лева). В хода на досъдебното
производство е била назначена и извършена КСППЕ на подсъдимия Я. Л. Б.,
от заключението на която се установявало, че по време на извършване на
инкриминираното деяние лицето е могло да разбира свойството и значението
на извършено и да ръководи постъпките си. Съгласно изготвеното експертно
заключение деянието не е било извършено поради увлечение или лекомислие.
От заключението по назначената и изготвена втора КСППЕ на подсъдимия С.
Ф. Д. се установява, че по време на извършване на инкриминираното деяние
лицето е могло да разбира свойството и значението на извършено и да
ръководи постъпките си. Съгласно изготвеното експертно заключение
деянието не е извършено поради увлечение или лекомислие.
IV.). Описаната фактическа обстановка съдът възприе за установена и
доказана по безспорен начин въз основа на събраните в хода на проведеното
по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 4 от НПК съкратено съдебно следствие
по делото, а именно: 1.). от писмените доказателства - 4 (четири) броя
фактури (л.102 до л.105 от Том 1 ДП ); 3 (три) броя покупко-изплащателна
сметка (л.1 до л.4 от Том 2 ДП ); 2 (два) броя характеристична справка от
25.11.2021г. и 29.06.2023г., издадена на С. Ф. Д.; характеристична справка от
25.11.2021 г., издадена на Я. Л. Б. и справки за съдимост; 2.). от
самопризнанията на подсъдимите Я. Л. Б. и С. Ф. Д. за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
4
на подкрепящите ги по съдържание и насоченост останала доказателствена
съвкупност, 3.). от гласните доказателствени средства - от показанията на
свидетелите И. В. В.; М. Д. М.; Р. Ю. С. – обективирани пред органите на ДП
и пред съдия; М. Д. Б. и И. П. И.; 4.). от писмените доказателствени средства,
сред които протокол от оглед на местопроизшествие, протоколи от
разпознаване на лица, съдебен протокол от съдебно заседание; 5.). от
способите на доказване по смисъла на чл.136 от НПК – разпити на свидетели,
оглед на местопроизшествие, разпознавания на лица, експертизи.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е
съдебният състав е изразил своето становище по съответствието на
самопризнанията на подсъдимите Д. и Б. с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът приема, че
липсват съмнения относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанията на двете обвинени лица доказателства и
доказателствени средства. Решаващата инстанция на СРС счита, че
признатите факти от двамата подсъдими, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт са безспорно установени и доказани. Самопризнанията на
подсъдимите Д. и Б. са обективни, логични и подкрепени от възприетата от
съда доказателствена съвкупност. В конкретния случай, след като прецени, че
доказателствените материали от досъдебното производство еднопосочно
подкрепят самопризнанията на подсъдимите Д. и Б., съдът основа
фактическите си изводи на тези самопризнания и на подкрепящите ги по
съдържание и насоченост гласни доказателствени средства от разпитите на
свидетелите Р. Ю. С., М. Д. Б. и И. П. И.. Събраните по делото показания на
изброените свидетели са последователни, непротиворечиви - вътрешно и
помежду си, дадени от лица за непосредствено възприетите от тях факти за
инкриминираното време, място и обстановка, при които са извършени
деянията в условията на съучастие от подсъдимите Д. и Б.. Установява се
авторството на двете престъпления поотделно спрямо всяко обвинено лице и
предмета на посегателството им. Кредитираните от съда доказателства и
доказателствени средства се явяват да са относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК и допринасят за изясняването
на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Поради това
съдът основава върху тях своите фактически изводи.
Времето на извършване на престъпленията се установява въз основа на
показанията на свидетеля И. В. В.. В показанията си последният сочи, че на
20.09.2019г. около 17:00 часа процесните кабели последно са били забелязани
на територията на ВСУ „Л. К.”, като на 23.09.2019г. около 08:00 часа
свидетелят В. е установил тяхната липса. В показанията си свидетелят М. Д.
М. посочва, че на дата 21.09.2019г. около 11:30 часа е забелязал кражбата на
процесните кабели. Въз основа на техните показания, анализирани в
съвкупност с тези, депозирани от страна на свидетелите Р. Ю. С. и М. Д. Б., се
установява и мястото на извършване на престъпленията, а именно на
територията на ВСУ „Л. К.” – С. В тази връзка следва да бъде направено
следното уточнение - макар в действителност в показанията си свидетелят В.
да посочва, че процесните кабели последно са били забелязани около 17:00
5
часа на 20.09.2019 г., а конкретното обвинение е за деятелност, започнала в
16:00 часа на същата дата, настоящият съдебен състав счита, че доколкото в
показанията си свидетелят В. посочва ориентировъчен час, посочвайки
„около 17:00 часа”, без да е налице достатъчна конкретика и предвид факта,
че се касае за деяние, действително започнало на дата 20.09.2019г. в час
близък до посочения в обвинителния акт, то следва да се приеме, че не е
налице основание за оправдаване на подсъдимите Д. и Б. по отношение на
посочения от държавното обвинение час за всяко от повдигнатите им
обвинения. Относно начина на извършване на престъпленията, същият се
доказа от направения оглед на местопроизшествието, извършен
непосредствено след събитията, както и от показанията на свидетеля И. В., в
които последният обективира непосредствените си възприятия за
инкриминираното място. Въз основа на възприетото наличие на прерязвания
на останалите на мястото на деянието кабели и тръби, се доказва и начина на
извършване на престъпленията. По отношение на авторството на
престъпленията (съобразявайки се поотделно всяко от повдигнатите
обвинения спрямо подсъдимите Д. и Б.), се отчита, че то (авторството им) се
установява от свидетелските показания, депозирани от страна на свидетелите
- Р. Ю. С., включително и от разпита му, извършен на основание чл. 223 НПК
пред съдия, и М. Д. Б., които свидетелите са възприели пряко подсъдимите Д.
и Б. в непосредствена близост до територията на ВСУ „Л. К.”. От това място
двамата съизвършители са отнели инкриминираните кабели чрез тяхното
срязване. Свидетелите С. и Б. са възприели и наличието на отнетите кабели,
по отношение на които подсъдимите Д. и Б. са проявили своето намерение да
изнесат от двора на висшето училище и по отношение на които (отнетите
вещи) те могат да установят трайна фактическа власт. Тези факти се
изясняват и от показанията на свидетеля И. П. И. и извършените от него
впоследствие разпознавания на подсъдимите Д. и Б., обективирани в
надлежни писмени протоколи за разпознаване на лица. Свидетелят И. излага
възприятията си, посредством които се установява, че на всеки един от дните,
в които подсъдимите Д. и Б. са извършвали процесните кражби, последните
са се разпореждали с предмета на посегателството, посещавайки пункт за
вторични суровини, където са продавали извлечената от откраднатите кабели
мед. Съдът отчита, че приобщените по делото писмени доказателства
кореспондират на установените факти, изяснени и чрез гласните
доказателствени средства. Събраните доказателства и гласни доказателствени
средства реализират поотделно и в съвкупност изискванията на процесуалния
закон за доказаност на извършените престъпления, съобразно двете отделни
обвинения спрямо подсъдимите Д. и Б.. В доказателствената съвкупност не се
установяват противоречия или неизяснени факти. В заключение съдът
кредитира изцяло приетите от ДП съдебни експертизи – СОЕ и две КСППЕ
като обосновани, мотивирани и професионално защитени. Експертизите не са
били оспорени от страните. Според двете КСППЕ не се е установили
подсъдимите Д. и Б. да извършили двете престъпления, поради увлечение или
лекомислие, като са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си.
6
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимите Д. и Б. са извършители на двете престъпни
прояви, за които са били обвинени от СРП. Доколкото по делото изначално
липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно
да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни
доказателствени средства, способи на доказване и други, по силата на “per
argumentum a contrario” от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото
доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършените от подсъдимите Д. и Б. противоправни деяния, за които са били
подложени на наказателно преследване от представителя на държавното
обвинение по надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични
противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да
кредитира изцяло събраните доказателства. Самопризнанията на подсъдимите
Д. и Б. за признатите от тях от обвинителния акт факти не са изолирани, а
същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета
на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед
проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат
непосредствено пред съдебния състав и други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на съда приема, че подсъдимите С. Ф. Д. и Я. Л.
Б. са осъществили от обективна и субективна страна поотделно в качеството
си на съизвършители при общност на умисъла в условията на пряк умисъл с
оглед повдигнатите им обвинения съставите на престъпленията по чл. 195,
ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3
НК. От обективна страна обектът на защита са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняването на правото на
собственост или правото на владение и държане върху движими вещи от
страна на техните собственици или владеещи ги лица. Предмет на
престъплението в конкретния случай е чужда движима вещ с определена
стойност – кабел СВТ 4х16 кв. мм с дължина 250 метра на стойност 2330.00
лева и кабел СВТ 5х6 кв. мм с дължина 500 метра на стойност 2325.00 лева,
които са били собственост на „С. а.” ООД с ЕИК: .......... Конкретните
движими вещи (по аргумент от чл. 110 ЗС) са били в чужда фактическа власт
на конкретен правен субект – физическото лице свидетелят И. В. В., който е
упражнявал същата в качеството си на управител на „С.а.” ООД от името на
представляваното по закон ЮЛ. Конкретните предмети се установяват от
показанията на свидетелите - И. В. В., който е възприел конкретната им липса
към инкриминирания ден и час; Р. Ю. С. и М. Д. Б., които излагат
непосредствените си възприятия относно предмета на посегателството в
7
района на поляна в близост до ВСУ „Л. К.”. Общата стойност на всички вещи
възлиза за сумата от 4655.00 (четири хиляди шестстотин петдесет и пет) лева
(към датата на инкриминираните събития), изводима от приложената и приета
по делото съдебно-оценителна експертиза и от приобщените към
доказателствената съвкупност на основание чл. 283 НПК 4 (четири) броя
фактури, установяващи стойността на процесните кабели към момента на
закупуването им. Изпълнителното деяние на всяко от двете престъпления по
чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 НК, извършени в съучастие под формата на съизвършителство са
реализирани с действия – подсъдимите Д. и Б. са извършили активни
действия по прекъсване фактическата власт и установяване на собствена
такава по отношение на предмета на посегателството им, като двата елемента
на изпълнителното деяние на състава на „класическата кражба“ са
осъществени едновременно, с един акт и от двамата подсъдими в условията
на съучастие под формата на съизвършителство. Като типично резултатно
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, чийто резултат се изразява именно в промяната
на фактическата власт върху вещите, настъпила вследствие на деянието,
кражбата се счита за довършена с установяване на собствена фактическа
власт, изразяваща се във възможност за необезпокоявано разпореждане с
предмета на посегателство. Тази възможност за разпореждане с отнетите от
подсъдимите Д. и Б. движими вещи е осъществена непосредствено след
извършване на престъпленията, което се подкрепя от показанията на
свидетеля И. П. И., както и от писмените доказателства, приложени по
делото, приобщени в настоящото производство по реда на чл.283 НПК,
каквито се явяват 3 (три) броя покупко-изплащателна сметка съответно от
дати 21.09.2019г., 22.09.2019г., 23.09.2019г. В конкретния случай е налице и
обективния елемент на всяко от двете престъпни деяния по чл. 195, ал.1, т.4
НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, а
именно липсата на съгласие от страна на владелеца – И. В. В., упражняващ
фактическа власт върху горепосочените движими вещи в качеството си на
управител на „С. а.” ООД, което съгласие следва да е било дадено изрично.
От обективна страна е налице квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.4
НК – престъпленията са извършени чрез използване на техническо средство.
Съгласно принципните постановки, залегнали в ППВС № 6 от 26.ІV.1971 г.
по н.д. № 3/71 г. на Пленума на ВС, р. ІІ, т. 11, кражбата се квалифицира
като извършена с „техническо средство”, когато деецът е използвал такова
средство при отнемането на вещите, като в това понятие се включва всеки
създаден от човека предмет. В конкретния случай, подсъдимите Д. и Б. са
отнели владението върху движимите вещи с помощта на неустановено по
делото техническо средство, с помощта което са срязали инкриминираните
кабели – по вид и количество, съгласно установените факти. Макар
средството за извършване на деянието да не е установено и налично по
делото, използването на такова се установява от обстоятелствата,
удостоверени в протокола за огледа на местопроизшествието и от
показанията на свидетеля В.. Целта на подсъдимите Д. и Б., а именно
8
противозаконното своене на отнетите движими вещи, следва от поведението
им, съгласно показанията на свидетеля И. И. и от приложените съгласно чл.
283 от НПК писмени доказателства, каквито се явяват 3 (три) броя покупко-
изплащателни сметки, издадени въз основа на осъществените разпореждания
от страна на подсдимите на процесните предмети.
От субективна страна деянието, извършено от страна на подсъдимия С.
Ф. Д. е осъществено при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като подсъдимият Д. е извършил деянието като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, съгласно приложената и приета съдебно-
психологична експертиза. В интелектуалния момент на умисъла му са се
включвали представи, че отнема чужди движими вещи с определена
стойност, че с деянието си прекъсва фактическата власт върху вещите от
владелеца и установява своя собствена такава, като е целял установяване на
свое владение върху предметите на посегателство.
От субективна страна деянието, извършено от страна на подсъдимия Я.
Л. Б. е осъществено при вид и форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият Б. е извършил деянието като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
съгласно приложената и приета съдебно-психологична експертиза. В
интелектуалния момент на умисъла му са се включвали представи, че отнема
чужди движими вещи с определена стойност, че с деянието си прекъсва
фактическата власт върху вещите от владелеца и установява своя собствена
такава, като е целял установяване на свое владение върху предметите на
посегателство.
В представното съдържание на умисъла на двамата подсъдими Д. и Б. се
е включвал и формиран от тях престъпен общ умисъл. Всеки един от тях е
съзнавал, че извършва престъпленията с поне още едно лице, извършващо
действия под формата на извършителство, съзнавал е всеки поотделно
обществената опасност на противоправното си поведение и са целели
настъпването на престъпния резултат.
В този смисъл решаващата инстанция на съда намира, че се доказват
поотделно всички елементи от обективната и субективната страна на
извършените престъпни деяния по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК.
VI. По наказанието:
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
9
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 НК целите на наказанието са две: индивидуалната
и генералната (общата) превенция. В различните правни системи съществуват
различни възгледи за съотношението между индивидуалната и генералната
превенция. Ако се приеме, че наказанието е ориентирано главно към
престъпника, който трябва да бъде поправен, то видът и размерът на
наказанието зависят преди всичко от индивидуалните особености на
конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на наказанието е да
въздейства върху другите членове на обществото, т.е. генералната превенция,
то наказанието трябва да съответства на тежестта на престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че
наказанието трябва да съответства на престъплението, т.е. да е
справедливо. Това определя съотношението между изискванията за
справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за целесъобразност на наказанието (чл. 36
НК), а също така и съотношението между двете цели на наказанието -
генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право
справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо
наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се постига
крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата превенция. А
индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата
превенция. Излизайки от това именно разбиране законодателят е приел, че
неправилното прилагане на условното осъждане (при което не са съобразени
целите на наказанието) обуславя несправедливост на наказанието. И обратно -
справедливото наказание поначало е целесъобразно (Павлов, С.
Наказателен процес на НРБ. С., 1989, с. 595). При тълкуване на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1, предложение последно от НК, трябва да се има
предвид съотношението между индивидуалната и генералната превенция,
установено от закона. Двете цели на наказанието не са откъснати една от
друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната
превенция може да се разглежда като средство за осъществяване на общата
превенция. В този смисъл е и Решение № 528 от X.1993 г. по н. д. № 377/93
г., I н. о. на ВС, с докладчик - съдията Никола Филчев, както и Решение№
386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г., I н. о. на Върховния съд на
Република България. Критерият за справедливост на наказанието изисква
извършване на балансиране между визираните в чл.36 от НК индивидуална и
генерална цел в контекста на общото изискване по чл.35, ал.3 от НК
наказанието да е съответно на престъплението. В тази насока е Решение №
149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото
Килърите“.
За престъплението по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 НК материалният закон предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. С оглед обективния факт, че към датата на
инкриминираното деяние подсъдимите Д. и Б. са били субекти на
престъпленията и наказателноотговорни (вменяеми), но непълнолетни лица,
то размерът на наказанията им за всеки поотделно следва да се определят при
спазване на специалната норма на чл. 63, ал.1, т.3 НК. Изпълнявайки
10
задължението си, въпреки че към датата на постановяване на присъдата
подсъдимите Д. и Б. са били навършили пълнолетие, то настоящият съдебен
състав следва да замени предвиденото наказание по чл. 195, ал.1, т.4 НК вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с наказание лишаване от свобода до
три години за всеки поотделно.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимите Д. и Б. съдът
съобрази обстоятелствата, които отегчават и онези, които снижават
отговорността им, като приложи принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанията им и обсъди следните обстоятелства:
По отношение на подсъдимите С. Ф. Д. и Я. Л. Б.:
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчитат младата възраст на
подсъдимия Д. и чистото му съдебно минало към датата на инкриминираното
престъпление, към която дата той не е имал семейство – родено дете. Към
датата на решаването на делото по глава 27 от НПК, подсъдимият Д. е имал
родено дете.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчитат младата възраст на
подсъдимия Б. и чистото му съдебно минало към датата на инкриминираното
престъпление.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо
двамата подсъдими поотделно и нарушението на принципа за решаване на
делото в разумен срок, провъзгласен в §1 на чл. 6 от КЗПЧОС, залегнал и в
текста на разпоредбата на чл. 22 от НПК. Целта на критерия „разумен срок”
по чл. 6, §1 е да гарантира, че в приемлив и нормален срок и чрез присъда ще
бъде поставен край на несигурното положение, в което се намира всяко едно
лице от момента на повдигане на обвинение спрямо него. Освен като
принцип, разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно
право на физическите и юридическите лица. В този смисъл, настоящият
съдебен състав дължи извършване на преценка по отношение на критериите
за спазване на принципа на разумност на срока, а именно – за характера,
фактическа и/или правна сложност на делото, за поведението на наказателно
преследваните лица, както и за поведението на държавните органи. Съгласно
приложените материали по делото, досъдебното производство е било
образувано на дата 23.09.2019г. на основание чл. 212, ал.2 НПК с първото
действие по разследването, а именно – с разпит на свидетел. Видно от
приложените протоколи от процесуално-следствени действия, извършени от
страна на органите на досъдебното производство, в началния етап на стадия
на разследването са били реализирани на 23.09.2019г. с оглед на
местопроизшествие. Изискани са били писмени доказателства и справки в
периода 23.09.2019г. до 02.10.2023г. Осъществени са били разпознавания на
лица на 03.07.2023г. Били са разпитани на 23.09.2019г., 26.09.2019г.,
24.11.2021г., 25.11.2021г., 07.03.2023 свидетелите, въз основа на чиито
показания е била изградена обвинителната теза, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На 26.11.2021г. е била
реализирана СОЕ, а към 14.12.2021г. – две КСППЕ.
Съдебният състав намира, че забавянето на разследваното в ДП не е
11
особено съществено и драстично. Били са извършени процесуално-следствени
действия в очертания период от образуването на ДП до датата на внасянето на
обвинителния акт. Съдът отчита, че органите на разследването са били
активни от 23.09.2019г. до 31.12.2019г., през 2021г. и през 2023г. Спрямо
подсъдимите Д. и Б. не са били действали мерки за неотклонение „задържане
под стража“ в съответствие с разпоредбата на чл.22, ал.3 от НПК, изискваща
да се провежда бързо и експедитивно разследване по ДП със задържани лица.
Не е имало несигурност в техния процесуален статут на обвинени лица,
предвид това, че същите в периода от 23.09.2019г. до 02.10.2023г. са имали
множество образувани ДП срещу тях за множество престъпления срещу
собствеността и за други престъпления, извеждащи се от обремененото им
съдебно минало. Налице са били и множество преписки срещу тях по
ЗБППМН за извършвани противоправни посегателства срещу собствеността.
Реално само в период от две години през 2020г. и 2022г. не са били
извършвани активни процесуално-следствени действия в ДП. Такива са
реализирани през 2019г, 2021г. и 2023г. Забавяне в развитието на съдебното
производство от внасянето на делото с обвинителен акт в съда на 02.10.2023г.
до датата на постановената присъда не е имало. Действията по разследването
през активните години на 2019г., 2021г. и 2023г. не са били високо
интензивни, но реално са осъществени такива. Въз основа на събраните
доказателства прокурорът е очертал обвинителната си теза и я обосновал по
надлежен законов начин. Съдът приложи разумен компенсаторен механизъм
при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите Д. и
Б. и отчита времето от годините 2020г. и 2022г. единствено като смекчаващи
вината обстоятелства спрямо тях, но не и като изключително смекчаващи
вината обстоятелства (сами по себе си) с оглед това, че двете години са
кратък период (за разликата от случаите с по-значителни забавяния, когато
изтеклото време например от 7-8 години в ДП и т.н. се дефинират като
изключително смекчаващи вината обстоятелства), в който двугодишен период
не са били извършвани процесуално-следствени действия в ДП. По този
начин съдът снижава законосъобразно, справедливо и балансирано (с оглед
конкретиката на случая) репресията спрямо обвинените лица, което е
законово основание за неопределяне на по-високо по размер наказание
„лишаване от свобода“ спрямо тях поотделно (въпреки предпоставките за
това предвид високата степен на обществена опасност и тежест на
извършеното престъпление, ако принципът на разумния срок не беше
формално нарушен).
Съдът не взе предвид самопризнанията на подсъдимите Д. и Б. по чл.
371, т. 2 от НПК като допълнителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, тъй като същите са отчетени от законодателя с разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК като задължителен елемент на фактическия състав на
диференцираната процедура на глава 27 от НПК, като непълнолетната им
възраст към датата на престъпленията обуславя и законовата редукция на
наказанията им. Освен това, в ДП за подсъдимите Д. и Б. не се отчита активно
процесуално поведение при разкрИ.ето на инкриминираните деяния в ДП,
извършени от тях при условията на съучастие при общност на умисъла.
12
Самопризнанията им сами по себе си не са довели до разкрИ.ето на
престъпната им дейност. Те са в подкрепа на събраните доказателства и
доказателствени средства. Престъпната им деятелност е установена
единствено и само от органите на разследването по реда на НПК.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчитат следните факти – 1.).
високото по обем количество на предмета на посегателство от общо два вида
кабели с отнета обща дължина от 750 метра и 2.). завишената обща парична
стойност на причинените (невъзстановени към днешна дата) вреди в размер
на 4655.00 лева, която сума към датата на престъпленията се равнява
(съгласно МРЗ за 2019г. в размер на 560.00 лева) на 8 (осем) МРЗ за страната.
Съдът съобразява като отегчаващи вината обстоятелства, че 3.).
престъпленията на наказателно преследваните лица са извършени
последователно и упорито в продължение на няколко дни, при което се явява
да е значителен и интензитета на засягане на правнозащитимото право на
собственост върху отнетите движими вещи; че 4.). подсъдимите Д. и Б. са
търсили съдействието и на други физически лица, които да присъединят или
привлекат към престъпната си деятелност, и предвид с оглед бързото им
юридическо разпореждане с предмета на отнетото престъпно посегателство –
бързо са продали кабелите; 5.). проявената дързост и продължителна
активност в рамките на няколко последователни дни при извършване на
престъплението от двамата подсъдими – в светлата част на денонощието, като
извършеното престъпление е станало достояние и на служителите във ВСУ
„Л. К.”; 6.). предварителното им снабдяване с техническо средство; 7.).
лошите характеристични данни на подсъдимите Д. и Б. с оглед последващите
им осъждания с влезли в сила съдебни актове и предвид производствата по
ЗБППМН срещу тях – т.е. не е имало ефект от влезлите в сила присъди и от
действията на Комисиите за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните спрямо тях; 8.). причинените вреди за
учебното заведение от липсата на срязаните и отнетите кабели – липсата на
електроснабдяване за учебното заведение, при което би се прекъснала
обществено полезната и защитена функция на образоването на младите хора
и деца; както и липсата на осветеност на територията на учебното заведение
нощно време, при което се създават и биха се създали редица неудобства
и/или застрашеност от тъмнината за преминаващите около конкретна
училищна институция и в рамките на самата институция (респективно същите
биха изпитвали страх и притеснения да се движат около неосветените места в
района на учебното заведение, а още повече би се улеснило извършването и
на престъпни посегателства спрямо преминаващите граждани – създават се
условия за виктимизирането им); 9.). фактът, че управителят на учебното
заведение е извършил разходи за възстановяването на срязаните кабели,
респективно учебната институция е претърпяла значителни финансови
загуби, поради необходимостта от възстановяването на кабелите с цел
продължаване на учебния процес, а още повече в случай че срязаните кабели
не са били възстановени с нови, то безвъзвратно би се прекъснал учебния
процес в учебното заведение или същия би продължил при влошени битови
условия от липсата на електричество и/или осветеност; 10.). проявена
13
престъпна упоритост (характерна за пълнолетните лица), ниско
правосъзнание и висока степен на обществена опасност на самите
престъпления, в които подсъдимите Д. и Б. са проявили своите волеви и
безнравствени качества – реално са били възпитани да извършват кражби,
вместо да се обучават и/или работят (а трудовото законодателство позволява,
дори и на непълнолетни лица при специални условия и при разрешението на
Инспекцията по труда да работят).
С оглед на гореизложеното, степента на обществена опасност на самите
престъпления и на личността подсъдимите Д. и Б. съдът прецени като
сравнителни високи, дори завишени, предвид фактите и обстоятелствата в
конкретния случай и с оглед деянията от същия вид при същите условия на
извършване. По отношение на подсъдимите Д. и Б. съдът прецени, че не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК,
доколкото не съществуват по обем и/или доказателствена стойност нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността им
обстоятелства. Същевременно съдът прецени, че определянето на наказание
пробация чрез замяната на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до
3 (три) години спрямо подсъдимите Д. и Б., ще се счита за неоправдано
снизхождение, респективно се явява незаконосъобразно и несправедливо
спрямо тях. Наказанието пробация не би изпълнило със съществен приоритет
необходимия личен предупредителен ефект на наказанието същите да се
въздържат от извършването на престъпления. Това е постижимо с вида на
наказанието „лишаване от свобода“ до три години. Противното би довело до
постигане на правосъдие образно казано само на „хартия“ и до пожелателни,
но не и до ефективни предупреждения спрямо подсъдимите Д. и Б. същите да
се въздържат от извършването на каквито и да е било последващи
криминални деяния. Като анализира посочените индивидуализиращи
отговорността на подсъдимите Д. и Б. факти, съобразявайки се с вида и
тежестта на установените съда смекчаващи и отегчаващи отговорността на
всяко от обвинените лица обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно от
тях и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав счете, че следва да
определи наказанията „лишаване от свобода“ (на всеки от тях) при превес на
отегчаващите вината обстоятелства.
В тази насока е Решение № 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, според
което определянето на размера на наказанието не е в резултат на
механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната
конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на
онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК.
Съдът фиксира наказанията „лишаване от свобода“ в средния предел до
три години съгласно чл. 63, ал.1,т.3 НК, а именно индивидуализира наказания
„лишаване от свобода“ спрямо подсъдимите Д. и Б. от по 1 (една) година и 6
(шест) месеца (от по 18 (осемнадесет месеца), които бяха редуцирани на
14
основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от тях (от по 6
(шест) месеца) и при наложени за всеки поотделно наказания „лишаване от
свобода“ в краен размер от по 1 (една) година (или от по 12 (дванадесет)
месеца). С оглед данните за личността на подсъдимите Б. и Д. целите на
материалния наказателен закон, уредени в чл.36 от НК ще се постигнат с
индивидуализираните по вид и размер наказания. Същите се явяват
пропорционални и съответни на закона. Подсъдимите Д. и Б. чрез тях
ефективно ще бъдат мотивирани да не извършват други престъпления по НК,
ще бъдат превъзпитани да спазват законите на страната и установения в нея
правов ред, а по този начин биха се постигнали и целите на наказанието
спрямо останалите членове на обществото същите да се въздържат от
извършването на престъпления срещу собствеността на лицата. В заключение
така индивидуализирани, наложените поотделно на подсъдимите Д. и Б.
наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 1 (една) година ще доведат до
постигане на целите на личната и генерална превенция и с оглед конкретиката
на казуса, ще спомогнат за изпълването им по смисъла на чл.36 от НК.
„Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани,
както с личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати една
от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната
превенция може да се разгледа като средство за осъществяване на общ
ата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
Съдът счете, че в случая са налице материалноправните предпоставки
за отлагане на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложените
наказания „лишаване от свобода“ от по 1 (една) година спрямо двамата
подсъдими Д. и Б., които са били неосъждани към датите на
инкриминираните деяния. Наложените им наказания са в пределите до три
години. Според съда не е законосъобразно и законово целесъобразно
подсъдимите Д. и Б. да търпят наложените им наказания в условията на
пенитенциарна среда. В рамките на определените им изпитателни срокове
подсъдимите Д. и Б. биха имали възможност да преосмислят изцяло
престъпното си поведение и да се въздържат от извършването на други
престъпления.
По отношение на подсъдимия Я. Л. Б. съдът отчита обремененото му
съдебно минало – същият търпи към днешна дата ефективни наказания
„лишаване от свобода“ за други престъпления, извършени след настоящото
такова. Няма пречка спрямо и двамата подсъдими Д. и Б. в отделно съдебно
производство съдът да извърши групиране на осъжданията им по реда на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С крайния си съдебен акт съдът осъди подсъдимите Д. и Б. на основание
чл.189, ал.3 от НПК да заплатят поотделно в полза на СДВР сумите от по
421.20 лева, представляваща сторените разноски за изпълнени експертизи в
ДП, ведно със сумата от по 5.00 лева за дължими държавни такси в полза на
СРС за служебно издадени изпълнителни листи
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
15

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ



16
Съобщи за изтекли лични данни