№ 202
гр. Бургас, 16.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000161 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на
временния синдик на „В. Г.“ ООД (н) - И.Р., депозирана на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 ГПК, срещу определение № 240/13.04.2022 г., постановено по т. д.
№ 20212100900356/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е
отменил свое протоколно определение от 15.03.2022 г., с което е обявил
приключване на съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е заявил,
че ще се произнесе с решение, като вместо това е постановил спиране на
производството по делото до произнасяне на съда с окончателен акт по т. д.
№ 357/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Посочва се, че след като към момента на образуване на делото са били
представени доказателства за образуваното т. д. № 357/2021 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, по иск с правно основание - чл. 694, ал. 2 от ТЗ, за
установяване вземането на „В. Г.“ ООД (н) към несъстоятелния длъжник и
което е предпоставка за допустимостта на иска по т. д. №
20212100900356/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, съдът следвало да
постанови в самото начало спиране на производството по т.д. №
20212100900356/2021 г. до постановяване на акт по посоченото дело №
357/2021 г. по описа на ОС-Бургас. Вместо това съдът е продължил
производството по т. д. № 20212100900356/2021 г., дал е ход по съществото
на спора и е обявил същото за решаване.
Настоява се, че спирането на производството на този етап и след отмяна на
1
ход по същество на спора е незаконосъобразно и неправилно, както и че
специалният закон не поставя изискване за приключване на делото относно
вземането на кредитора – ищец, като предпоставка на активната му
легитимация.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне
на първоинстанционния съд за продължаване на действията по разглеждането
му.
В срока за отговор е постъпило становище от „В. Г.“ ООД (н) чрез
пълномощник – адв. К.К., САК, с което се поддържа, че частната жалба е
основателна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, като съдът
приема, че е подадена от синдика – И.Р., действащ от името на ищеца „В. Г.“
ООД (н). В това конкретно производство със самостоятелни права съгласно
чл. 694, ал. 4 ТЗ разполага синдикът на несъстоятелния длъжник, който в
случая е „Г. И.“ ЕООД (н) и негов синдик е Я. Н. С..
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Производството е образувано по предявения от „В. Г.” ООД - в
несъстоятелност, чрез временния синдик - Ив. В. Р. срещу „Г. И.“ ЕООД - в
несъстоятелност, представлявано от управителя Д. Х. В., синдика на „Г. И.“
ЕООД (н) - Я. Н. С. и „ОББ“ АД отрицателен установителен иск, с правно
основание по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ относно приетото вземане на друг
кредитор към несъстоятелния длъжник, а именно вземането на „ОББ“ АД, в
размер на сума 17 834 087.60 лева - главница по 5 броя договори за банков
кредит, лихви в размер на 19 648 520.95 лева и такси и разноски в размер на
550 лв.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд
е приел, че след като качеството на кредитор на ищеца по иск на основание
чл. 694, ал. 3 ТЗ е предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, то съществува отношение на преюдициалност, поради необходимостта
качеството кредитор на ищеца по отрицателния иск да се установи в
производството по предявения от него положителен иск относно собственото
2
му вземане. Поради това съдът е приел, че делото следва да се спре до
решаване на преюдициалния спор по т. д. № 357/2021 г. на Окръжен съд
Бургас, предмет на което е неприето вземане на „В. Г.“ ООД (н) в
производството по несъстоятелност по отношение на „Г. И.“ ЕООД (н).
Бургаски апелативен съд намира, че така постановеното определение е
правилно и следва да се потвърди.
Във връзка с преюдициалния характер на производството по предявения
от ищеца иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване на собственото му вземане,
към настоящия момент е формирана непротиворечива практика представена с
Определение № 708 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3000/2019 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията П. Х., Определение № 350 от 24.07.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1151/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М. Ж., Определение №
378 от 11.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 130/2019 г., II т. о., ТК, в която се
приема, че... " При наличието на спор във висящо исково производство по
предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване
съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане по
чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по положителния установителен иск по
чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за решаването на делото по
предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид
установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в
несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ
и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2
ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се
легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. "
Активната легитимация по отрицателния установителен иск чл. 694, ал.
3 ТЗ – предявен от кредитор с неприето вземане, е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на
производството. Обстоятелството, че не е била налице към момента на
образуване на развилия се исков процес и продължава да е спорна към
момента на приключването му пред съответната инстанция, не освобождава
съда от задължението му по чл. 7, ал. 1 ГПК – да следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните. За тази цел
съдът разполага с правомощието по чл. 253 ГПК – при грешка или опущение
3
и сам да отмени свое определение, което не туря край на делото, което
правомощие в случая е упражнено надлежно, за да може да се постанови
спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на
преюдициалния спор относно активната легитимация на ищеца по предявения
иск на основание чл. 694, ал. 3 ТЗ.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 240/13.04.2022 г. постановено по т.
д. № 20212100900356/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4