Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. София, 1.3.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на четвърти
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при секретаря Михаела Митова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10062 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило при виновно противоправно поведение на водач на МПС, за
което не е сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“ – чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и законна лихва за забава с
изтичане на 3-месечния срок от предявяване на доброволната претенция – чл. 496 КЗ.
Ищецът Г.Й.П.
твърди, че на 18.06.2016 г. е пострадал при пътен инцидент в гр. Съединение,
причинен от В.Т.Г. като водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******,
нерегистриран в Република България и за който не е сключена задължителна
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“. Твърди се в нарушение
на правилата на движение поради липса на правоспособност и неопитност В.Г.,***, е излязъл вдясно от пътното платно
и е катастрофирал в крайпътен стълб. В резултат на процесния инцидент ищецът,
като пътник на задната седалка на моциклета, получил увреждания: контузия на
корема с разкъсване на далака и субкапсуларен кръвоизлив, както и черепно-мозъчна
травма, придружена със загуба на съзнание. В УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр. Пловдив,
била извършена оперативна намеса за отстраняване на далака и стабилизиране на
състоянието му. След изписването му на 24.06.2016 г. ищецът дълго време не
могъл да се обслужва самостоятелно, уморявал се от най-елементарни физически
усилия, чувствал непрекъсната тревожност, сънувал кошмари. Твърди, че и към
момента не е напълно възстановен, страхувал се да излиза от дома си. На
23.03.2018 г. ищецът отправил до ответника претенция за заплащане на
обезщетение, като същото било одобрено в размер на 41000 лв. Ищецът твърди
общият размер на претърпените неимуществени вреди да е 100000 лв., поради което
предявява иск за изплащане на сумата от 59000 лв. (разлика между общо дължимото
възнаграждение от 100000 лв. и изплатеното обезщетение от 41000 лв.), ведно със
законната лихва, дължима при условията
на чл. 496 КЗ с изтичането на 3-месечен срок от отправяне на претенцията до
ответника.
В отговор на
исковата молба ответникът сочи, че ищецът е приел изплащането на сумата от
41000 лв. като съответстваща на изцяло дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Сочи, че общо претендираната сума от 100000 лв. не
съответства на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Прави искане
за привличането на В.Т.Г. като трето лице-помагач на страната на ответника. В
съдебно заседание ищецът, чрез адв. С., поддържа иска. Ответникът, чрез юрк.
Попова, оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
На основание чл. 300 ГПК съдът зачита
задължителната сила на споразумението, одобрено по НОХД № 2155/2017 г. на РС
гр. Пловдив, с което В.Т.Г. е признат за виновен в това, че на 18.06.2016 г. в
гр. Съединение, обл. Пловдив, на ул. „Първа“, при управление на мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № ******е
нарушил ЗДвП: чл. 5, ал. 1, т. 1 чл. 5,
ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 150, чл. 150а,
ал. 1 и ал. 2, т. 2 б. „а“ като по непредпазливост е причинил на Г.Й.П. тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като деецът е извършил
деянието в пияно състояние – управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта
2,1 ‰, както и е управлявал МПС „Ямаха“ без да има необходимата
правоспособност.
За установяване на претърпените от ищеца болки и
страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
И.П. – майка на ищеца. Свидетелката посочва, че след процесното ПТП ищецът е
бил на легло 2 месеца, нуждаел се от помощ от ищцата за ежедневното обслужване.
Оплаквал се от болки в стомаха и от главоболие. Емоционално станал затворен, не
споделял много.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.М.. Експертът посочва, че в резултат
на процесното ПТП на ищеца ищецът е получил телесни увреждания: контузия на
гръден кош и корем, разкъсване на слезката, контузия на глава и шия. Тези
увреждания могат да бъдат причинени при твърдян от ищеца механизъм. На
18.06.2016 г. ищецът е постъпил по спешност за болнично лечение в УМБАЛ „Св. Г.“,
където е извършена операция, където е извършена коремна операция с отстраняване
на далака. Ищецът е изписан на 24.06.2016 г. в добро общо състояние с препоръки
за домашно лечение. На 10.12.2019 г. е извършен преглед на ищеца в Клиника по
съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като при анамнеза ищецът
споделя за слаби болки в коремната област преди и след хранене, като и за бързо
изчерпване на силите при обикновени задължения. Констатиран е белег от
лапаротомия (от долния край на гръдната кост до пубиса) с личащи напречни
белези от хирургични конци. Не се установява патология в коремната кухина. Д-р М.
сочи, че далакът е орган на имунната система, който филтрира кръвта и подменя
остарелите и увредени червени кръвни клетки, също така е депо за тях. Далакът
има голямо значение за борбата с инфекции и липсата му прави пострадалия
по-податлив на тях. Според експерта пациенти с премахнат далак имат намаление
на 40% от работоспособността си при физически труд.
На 31.05.2018 г. ответното дружество е определило
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 40000 лв. и
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Не се спори, че сумата е заплатена по
сметка на ищеца, както и че плащането не е прието от ищеца като изцяло
съответстващо на вредите, които последният твърди да търпи.
От съвкупната
преценка на така събраните доказателства съдът намира, че са налице елементите
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Процесния
инцидент е реализиран от водач на мотоциклет в нарушение на правилата за
движение – чл. 5, ал. 1, т. 1 чл. 5, ал.
3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 150, чл. 150а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 б. „а“ ЗдвП, задължаваща
водача на мотоциклета да избере скорост, позволяваща му своевременна реакция
съобразно пътната обстановка и при която не застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, както и управление на МПС при наличие на
свидетелство за правоуправление, след регистрация и заплатена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Спорно между
страните е обезщетение в какъв размер се дължи за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца в резултат на пътния инцидент.
По отношение на
същите съдът кредитира изводите на вещото лице по приетата и неоспорена
експертиза в частта, в която същият с категоричност установява пряка
причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените увреждания. Вещото
лице д-р М. не констатира в резултат на процесното ПТП на ищеца да е причинена
средна телесна повреда – ЧМТ със загуба на съзнание. Общо се цитира контузия на
шия и глава въз основа на приета по делото история на заболяването, но ЧМТ не е
описана и епикризата по повод болничното лечение. Оплакванията от болка са в
областта на корем на ниво на гръден кош. По отношение на глава и шия е отразено
същите да са без особености. Споразумението по посоченото НОХД също е
ограничено до загуба на слезка, без да е приета като последица от
престъплението причинена средна телесна повреда ЧМТ със загуба на съзнание. Ето
защо съдът обосновава изводите си въз основа на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза в частта, констатираща като увреждане оперативно
отстраняване на далак и постоперативен белег.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 557, ал.1,
т.2, б. „б“ КЗ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република
България и е причинено от водач на моторно превозно средство, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вид на увреждането, (при съобразяване на мотивите за
кои от тях с категоричност се установява да са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП); интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване и как уврежданията са се отразили на ищеца с оглед неговата
възраст, начин на живот и среда (ППВС № 4/1968 г.), период на възстановяване и
отсъствието към настоящия момент на усложнения и проявени негативни последици. Наред
с това съдът отчита и иконимическата обстановка в страната към датата на
процесното ПТП.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания
и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 55000 лв. за ищеца (арг. от Определение
№ 60 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 490/2020 г., I т. о., ТК). По делото не
се спори, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ето защо искът следва да бъде уважен
за разликата от 15000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1 т.
4 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Съобразно уважената част от
иска (0,25%) дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д., е в размер на 575
лв.
Сторените от ответника
разноски са в общ размер 100 лв., при при определяне
на юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска (х 0,75) ищецът дължи разноски в размер на 75 лв.
Ответникът, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, дължи, съобразно уважената част от иска, разноски в размер на 600
лв. и 87,50 лв. разноски за вещо лице.
Мотивиран от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Г.Й.П., ЕГН
**********, IBAN ***, на основание чл. 557, ал.1, т. 2 КЗ, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, претърпяно от ищеца на 18.06.2016 г. по вина на лице, управлявало МПС
без сключена няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 59000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Й.Д. от САК адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената
част от иска в размер на 575 лв.
ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН ********** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.
ФОНД, ЕИК:*******, адрес: ***, разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., *** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска в размер на 687,50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на страната на ответника – В.Т.Г., ЕГН **********.
СЪДИЯ: