Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 392 / 20,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански
състав, в публично заседание на двадесети януари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гр. д. № 2072/2019 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********; против
решение № 222/14,06,2019 г., постановено по гр. д. № 1428/2018 г., на РС
Карлово. С оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради разглеждане
на непредявен иск, евентуално – поради неучастието на задължителна страна, от
въззивния съд се иска да го обезсили. В случай, че решението се приеме за
допустимо, жалбоподателят иска отмяната му като незаконосъобразно поради
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците
по жалбата М.И.Г. с ЕГН **********; Д.И.Г. с ЕГН **********; и А.И.Г. с ЕГН **********;
изразяват становище за неоснователност на същата и искат потвърждаване на
първоинстанционното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството
е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 382 ал. 3
от КЗ, предявен от М.И.Г.
с ЕГН **********; Д.И.Г. с ЕГН **********; и А.И.Г. с ЕГН **********; против„ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********.
Ищците
твърдят, че са наследници на И. П. Г., поч. *** г., който е кредитополучател по
договор за кредит, сключен на 19,04,2017 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД и в тази връзка е
страна по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банковия кредит“.
Твърдят още, че настъпилата смърт на наследодателя им – застрахован
кредитополучател, е застрахователно събитие и на това основание ответникът –
застраховател следва да заплати на банката – кредитор застрахователно плащане в
размер на остатъка по кредита. Въпреки предявеното изрично искане в тази
насока, ответникът отказал плащане.
Въз
основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 1000 лв.,
представляваща част от дължимото застрахователно плащане, общо възлизащо на
12350,32 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********; счита иска за недопустим, тъй
като ищците не са страна по застрахователния договор. Евентуално – при
разглеждане по същество, счита иска за неоснователен като оспорва да са налице
фактически основания за извършване на претендираното застрахователно плащане.
С
обжалваното решение РС е разгледал иска по същество като го е приел за основателен и е осъдил ответника
да заплати претендираната сума – част от дължимото застрахователно плащане, в
полза на трето за производството лице – банката–кредитор.
Предявените
искове не се основават на твърдение за упражняване на чужди материални права.
Ищците претендират спорните права на собствено основание, като наред с това
твърдят, че процесният договор за застраховка е сключен след влизане в сила на
действащия КЗ. Именно по този начин, както са предявени, исковете са разгледани
от първостепенния съд. Въпреки че е посочвал и норми от отменения КЗ, РС е
разгледал именно твърдяната от ищците хипотеза, без да обсъжда предпоставките
за суброгация в чужди материални права (на каквато ищците не се позовават).
В
действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на
кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), е регламентирано субективното право на длъжника по договор за
банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на
застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен
договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното
правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на
тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна –
застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т.е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане
на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по
сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто
размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит
– "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички
права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението".
С
нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на
длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово
неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички
необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователното обезщетение." С последното изречение
на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази
разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на
застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като
се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 382,
ал. 3 изр. последно от КЗ и чл. 382, ал.
3, изр. 1-во от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на
кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при
настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по
договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат
право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на
застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно
обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.
В
този случай съдът задължително следва да
конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката –
арг. от чл. 26, ал. 4 ГПК. Това процесуално задължение на първостепенния съд в
случая не е изпълнено. Спорът е разгледан и разрешен без участието на третото
лице, в чиято полза се претендира заплащането на спорната сума. При това
положение първоинстанционното решение, постановено без участието на
задължителна страна, следва да се приеме за недопустимо и да се обезсили, като
делото се върне на РС за ново разглеждане с участието на задължителния другар –
съобразно разясненията в т. 6 на ТР № 1/09,12,2013 г., постановено по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на МКС.
Разноски на
страните за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото
дължимостта им се обуславя от изхода на спора и ще се преценява при
разрешаването му по същество.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 222/14,06,2019 г., постановено
по гр. д. № 1428/2018 г., на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на РС Карлово за ново разглеждане на
спора с участие на задължителния другар – съищец, съобразно указанията в
мотивната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: