МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 720/17г ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Делото е образувано
по внесен обвинителен акт по ДП производство № 518/2015 год. по описа на ОД МВР –Варна,срещу
И.Б.Т., роден на ***г***, български
гражданин, българин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********,
за това, че
На 02.04.2008г. в гр. Варна, в
качеството на физическо лице избегнал плащането на данъчни задължение в големи
размери - 9206.36 лева, като подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ал. 1
от ЗДДФЛ с вх. № 030А7898 за придобити доходи през 2007 година, в която
потвърдил неистина относно размера на облагаемия доход, като декларирал доход в
размер на 7544.80 лева и дължим данък върху този доход в размер на 1036.86 лева
вместо реално получения доход за облагане в размер на 45 530.07 лева и дължим
данък върху този доход в размер на 10 243.22 лева.- престъпление по чл. 255 ал.
1 т. 2 от НК.
При разглеждане на делото,
същото по искане на подсъдимия и неговата защита е протекло при условието на съкратено съдебно следствие пред
първа инстанция, при условието на чл.371 т.1 от НПК, без да бъде разпитвано
едно от вещите лица изготвило графическа експертиза по делото.
Прокурора подържа обвинението, като
счита, че то безспорно е доказано. Предлага подсъдимия да бъде осъден по
предявеното му обвинение,с приложението на чл.55 от НК около 10 месеца лишаване от свобода условно
като бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба но в намален
размер, предвид
изминалото време от извършване на престъплението.
Гр. ищец подържа предявения граждански иск за
претърпени имуществени вреди размер на 8393.04лв, заедно със законната лихва
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като моли
същият да бъде уважен изцяло като доказан е обоснован.
Защитата на подсъдимия изтъква тезата, че няма
извършено престъпление. Счита, че прокуратурата е обвързала обвинението с
констатациите на ревизионния акт, а той съгласно практиката на съдилищата нямал
значение за воденото наказателно производство срещу подсъдимия Т.. Предвид
заключението на допълнителната ССЕ счита, че при първите два варианта на същата
липсва престъпление и при решаване на виновността на Т. следва да се имат
предвид тези варианти. Според защитата при поведението на Т. липсва умисъл за
извършено престъпление, тъй като той е извършвал гражданско правни сделки и не
е целял да ощети държавата. Пледира се за оправдателна присъда.
Подсъдимият И.Б.Т. дава обяснение по делото, като
твърди, че обвинението е тенденциозно и се дължи на неточната интерпретация от
страна на прокуратурата. Сумите предмет на обвинението според подсъдимия са
получени по законен път и не са декларирани защото са притежавани от него преди
периода на обвинението.
В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Настоящият
състав на ВОС, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи предвид естеството на съдебното заседание прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия И.Б.Т. е дългогодишен служител на
ТД НАП - Варна. Предвид заеманата от него длъжност и забраната на чл. 9 ал. 5
от Закона за НАП, той нямал право да заема друга платена длъжност, извън
посочени в чл. 9 ал. 9 от същия закон.
Съгласно чл.
9 ал. 9 от ЗНАП, служителите в агенцията могат да извършват научна,
преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и
сродните му права, да бъдат избирани за общински съветници и назначавани за
членове на избирателни комисии. Предвид ал. 7, след постъпване на работа и
всяка година до 31 май служителите на агенцията са длъжни да декларират
имуществото си, включително такова, представляващо съпружеска имуществена
общност, както и това на своите ненавършили пълнолетие деца, с декларация по
образец, утвърден от изпълнителния директор. Съгласно ал. 8, несъвместимостта
по ал. 4 и 5, както и неподаването в срок на декларация по ал. 7 без уважителни
причини е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със
служителя на агенцията без предизвестие.
Всички останали доходи на подсъдимия,
независимо дали са получени от източници в страната или от източници в чужбина,
извън получените по трудово правоотношение, подлежали също на деклариране пред
НАП - Варна с декларация по образец съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗДДФЛ и в срока по
чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ: "Годишната данъчна декларация се подава в срок до
30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода."
В изпълнение на изискванията
произтичащи от ЗДДФЛ Т. подал годишна
данъчна декларация по чл. 50 от същия с вх. № 030А7898/02.04.2008г. в НАП -
Варна, в която декларирал следните данни:
- годишна данъчна основа за доходи от трудови
правоотношения -7544.80 лева;общ размер на данъчни облекчения - 377.24
лева;обща годишна данъчна основа - 7167.56 лева;сума от годишните данъчни
основи - 7544.80 лева,-данък върху общата годишна данъчна основа - 1036.86
лева; авансово удържан и/или внесен данък - 1126.75 лева; надвнесен данък 89.89
лева.
По този
начин с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
030А7898/02.04.2008г. в НАП - Варна подсъдимия Т. декларирал единствено доходи
от трудовото правоотношение, в което се намира с работодателя си - НАП, а
данъчното облекчение било поради направено дарение - парична сума в размер на
400 лева в полза на лицето Й. Н. М..
За данъчен период 2007 година подсъдимия
И.Т. имал открити активни банкови сметки в няколко търговски банки:
- IB AN BG77 ТТВВ 94001506047578 в лева в „Сосиете Женерал
Ескпресбанк" АД, открита на 22.03.2002г., по която получавал трудовото си
възнаграждение;
- IB AN BG63 PRCB 92302010338616 в лева в „Прокредит Банк /България/" АД,
открита на 31.01.2006г. и закрита но 04.10.2007г.;
- IBAN *** „Прокредит Банк /България/" АД, открита на
31.01.2007г. и закрита на 02.02.2009г.;
- IB AN BG13 PRCB 92302010338610 в лева в „Прокредит Банк /България/" АД,
открита на 04.10.2007г. и закрита на 06.12.20 Юг,;
- IB AN BG15 UBBS 80024014573617 в лева в „Обединена българска банка" АД,
открита на 15.07.2003г. и закрита на 13.02.2009г.;
- № 5843414 в лева в „Банка ДСК"
ЕАД, открита на 22.12.1995г. и закрита на 12.02.2009г.;
-
IB AN BG94 СЕСВ
97901022310300 в лева в „Централна кооперативна банка" АД, открита
служебно на 07.03.2007г. и закрита на 17.09.201 Зг., без по нея да е
регистрирано наличие на средства и наличности;
-
IBAN ***олари
в „Централна кооперативна банка" АД, активна за календарната 2007 година и
съответно данъчен период 2007 година.
Въпреки
липсата на други декларирани доходи, независимо от източника им, от началото на
2007 година обв. Т. системно внасял различни парични суми по някои от активните
към този период банкови сметки, на които бил титуляр, които подробно са описани
в обвинителния акт и представляват една част от сумите по обвинението.
На
03.04.2007г. е вписана покупка на недвижими имоти с адрес гр. Варна, ул. "****
*****" № 20 - земя и гараж, за сумата от 14082.60 лева. Паричната сума е
платена изцяло в брой на продавачите на недвижимите имоти от подсъдимия Т..
Сделката е сключена на 02.04.2007г. и изповядана от нотариус с район на
действие Районен съд - Варна, вписан под № 332 в Нотариална камара, съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165, том I, per. № 2379, дело№ 140/2007г.
На
досъдебното производство е назначена ССЕ която при заключението си е използвала
метода баланс на касовата наличност. Когато лицето не разполага с документи за
извършените разходи за издръжка и живот, те се определят въз основа на
информацията, публикувана от Национален статистически институт в „Бюджети на
домакинствата". На база приобщените по делото документи и коригиран
годишния разход за живот на И.Б.Т. по тази експертиза възлиза на 5568.98 лева.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,по време на досъдебното производство определяща
и обвинението съгласно обвинителния акт, разходите за живот на И.Т. за 2007
година надвишават приходите със сума от 37 985.27 лева. Така общата годишна
данъчна основа за облагане според обвинителния акт се коригира от декларираната
7544.80 лева на 45 530.07 лева, а дължимият данък - вместо декларирания 1036.86
лева на 10 243.22 лева. Авансово внесеният данък от 1036.86 лева се приспада, а
остатъкът за довнасяне е в размер на 9206.36 лева.
По ДП е назначена и съдебно
графическа експертиза за установяване на идентичност с ръкописни текстове и
подписи. Съгласно заключението на съдебно-графическа експертиза №
33/23.01.2007г. на БНТЛ ОД МВР - Варна:всички представени за изследване
документи са писани или подписвани от подсъдимия Т.. Защитата не оспорва
заключението и заключението бе приобщено при условието на чл.373 ал.1 вр.
чл.283 от НПК.
По време на съдебното следствие,
подсъдимия и неговата защита оспориха заключението на назначената по време на
досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза и констатациите във
връзка с тази експертиза възприети в обвинителния акт, относно суми които
представляват начислени лихви по влогове на подсъдимия, а не транзакции както е
възприето в обвинителния акт. Освен това подсъдимия и защитата му оспориха и
невземането предвид по време на тази експертиза и на други факти имащи значение
за определяне на дължимия данък, като суми получени от предварителна продажба
на недвижим имот, от командировки, от пари за дрехи и др. С оглед установяване
на обективната истина и защита правата страните в наказателния процес съда
назначи по делото две допълнителни съдебно счетоводни експертизи с допълнителни
въпроси и участие на още едно вещо лице.При тези допълнителни експертизи бяха
поставени на обсъждане всички възможни въпроси касаещи общия размер на дължимия
данък за процесния период, като се вземат предвид всички възражения на
подсъдимия и неговата защита.
Видно
от заключението на допълнителните експертизи една част от сумите визирани в
обвинителния са отпаднали поради установяване, че тези суми представляват
начислени от банката лихви върху суми по влогове на подсъдимия, по които не се
дължат данъци, а други суми поради направени възражения и представени
доказателства за тяхното получаване, като например пари за дрехи.Освен това
заключението на вещите лица е в три варианта в зависимост от това кои факти и
обстоятелства съда ще приеме за доказани и на кои няма да даде вяра.Общата сума
която е доказана че е в патримониума на подсъдимия към 2007г съгласно
експертизата е 45365.82лв.
Вариант
първи предложен от допълнителната съдебно счетоводна експертиза - сумата за
облагане е такава, каквато подсъдимия Т. е декларирал в размер на 7544.80 лв. и
за която е платил дължимия данък в размер на 1036.86лв. Останалите пари до
размера на сумата от 45365.82лв.при този вариант следва да се приеме че
придобита преди този данъчен период тоест преди 01.01.2007г.
При втория
вариант предложен от вещите лица е включена сумата получена по предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, която подсъдимия Т. твърди че е
осъществил. При този вариант сумата от предварителния договор следва да се
извади от 45365.82лв при което се получава дължим данък в размер на 3979.19лв.От
тази сума следва да се извади сумата от 1036.86лв. , която Т. е платил като
данък и остава сумата от 2942.33лв. която дължи.Тази сума от предварителния
договор в този вариант следва да се извади от общата сума, ако се даде вяра на
твърдяното от подсъдимия за изповядването на тази сделка която според него е станала
през 2006г. тоест извън периода на обвинението.
Трети
вариант придобит през 2007г доход от 45365.82лв., за който се дължи данък в
размер на 9429.90лв, а подсъдимия е платил 1036.86лв. Дължи още 8393.04лв.
Тезата
на защитата и подсъдимия Т. по предложените от вещите лица варианти за дължими
данъци е, че всички доходи надвишаващи посочената за облагане сума съгласно
данъчната декларация са придобити по законен начин и са придобити преди
31.12.2006г. тоест преди периода на обвинението.
Съставът
на съда прие за безспорно доказано, че
сумите предмет на обвинението/ с корекциите направени по време на съдебното
следствие/ са придобити пред инкриминирания период. Доказателствата за този
извод на съда се съдържат на първо място в писмените доказателства приложени в
делото. Видно от извлеченията на банковите институции в които подсъдимия Т. е
имал сметки транзакциите са извършени в периода на обвинението. Действително
към момента на извършване на престъплението печалбата от лихвите по влоговете
на влогопритежателите, не е подлежала на данък. Поради тази причина и тези суми
включени в обвинението бяха извадени от общата дължима сума. Останалите суми
подлежат на деклариране съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ, който определя: облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от- т.6 всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон.Освен че не е декларирал тези суми
през инкриминирания период, Т. не е декларирал никакви суми извън сумите по
трудовото си възнаграждение с работодателя НАП Варна. Съда не кредитира тезата
за получена сума по предварителен договор за продажба на недвижим имот на св.Г.
и дадените показания на този свидетел в тази връзка.Съображенията за това са
следните: Предварителния договор няма заверка от която може да се направи
непротиворечив извод относно времето на сключването на този договор.Свидетелските
показания дадени в подкрепа на тезата на подсъдимия също са противоречиви. Говори
се че за този имот дълго време свидетеля е плащал наем и след като сделката не
е финализирана и парите дадени като капаро върнати, също е продължил да плаща
наем.В данъчната декларация на подсъдимия нито за 2007г. нито преди това има отразено
че е получил сума от продажба на недвижим имот или от наеми за този имот.Поради
тази причина съда прие, че такава сделка не е имало и св.Г. е лъжесвидетел,
чиято цел е да подкрепи защитната теза на подсъдимия ,че част от сумата предмет
на обвинението е получена преди инкриминирания период.
Обясненията
на подсъдимия Т. за произхода на инкриминираните средства и времето на тяхното
придобиване преди 2007г. периода на обвинението противоречат на писмените
доказателства които опровергават неговите твърдения и следва тези обяснения да
се кредитират като чисто защитна позиция.
По
тези съображения съда прие, че с гореописаното деяние подсъдимия И.Б.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255
ал. 1 т. 2 от НК за това, че на 02.04.2008г. в гр. Варна, в качеството на
данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, избегнал
плащането на данъчни задължение в големи размери – 8393.04 лева, като подал
годишна данъчна декларация по чл. 50 ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 030А7898 за
придобити доходи през 2007 година, в която потвърдил неистина относно размера
на облагаемия доход, като декларирал доход в размер на 7544.80 лева и дължим
данък върху този доход в размер на 1036.86 лева вместо реално получения доход
за облагане в размер на 45 365.82 лева и дължим данък върху тази сума в
размер на 9429.90лв.
Квалификацията на деянието по чл.
255 ал. 1 от НК данъчни задължения в големи размери се определя от размера на
дължимия, недеклариран за внасяне данък върху реално получените доходи от 9429.90
лева. Съгласно чл. 93 т. 14 от НК данъци в големи размери са тези, които
надхвърлят 3 000 /три хиляди/ лева. Приложението на чл.2 от НК е продиктувано
от факта, че към момента на извършване на престъплението е действала по
благоприятна редакция на чл.255 от НК в която няма предвиден минимум на
наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвидено наказание глоба. Поради
тази причина не може да се наложи наказание каквото предлага представителя на
ВОП.
Деянието е
извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл.
Причини за
извършване на престъплението – несъвършенство в законодателството даващо
възможност за извършване на престъпления свързани с фискалната функция на
държавата.
Подбуди-
користни
При
определяне на вида иразмера на наложеното наказание съда отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, значителния период от време изтекъл от момента на извършване на престъплението
до приключване на наказателното производство не по вина на подсъдимия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства - не бяха отчетени.
Следва да се
отбележи, че изхождайки от конкретните обстоятелства по настоящото дело, и най вече от
липсата на отегчаващи обстоятелства по отношение личността на подсъдимия, както и изминалия значителен период от време от
осъществяването на престъплението, предопределят извода, че и най-лекото предвидено от закона
наказание от три месеца лишаване от свобода предвиден за това престъпление, се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното, и всъщност обоснована и прилагане на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК.
Предвид горното, при установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея
правна квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната
и специалната превенция, съда прие, че на подсъдимия Т. трябва да бъде определено наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание
чл 255 ал.1 т.2 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.Б вр. чл.2 от НК,съставът на ВОС наложи на
подсъдимия Т. наказание Пробация изразяваща се в следните пробационни мерки:
-На основание
чл.42 а ал.2 т.1 от НК задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една
година.
-На основание
чл. чл.42 а ал.2 т.2 от НК задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Съда призна
подсъдимия Т. за невиновен да е избегнал укриването на данъци до пълния размер
на сумата от 10243.22лв., поради което го оправда по това му обвинение.
По предявения граждански иск:
В резултат от извършеното от
подсъдимия Т. престъпление,на държавата са причинени имуществени вреди в
размера на обвинението, а именно 8393.04лв., които той следва да заплати заедно
със законната лихва считано от 02.04.2008 до окончателното изплащане на сумата
а също и 335.72лв. ДТ върху уважения гр.иск, като отхвърли остатъка от
предявения гр. иск до пълния размер на сумата от 9206.36лв. като недоказан и
необоснован.
Разноските по
делото съда възложи на подсъдимия.
По тези
съображения , съда постанови присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: