РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. ХАСКОВО, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК,образувано по частна
жалба подадена от „ Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане“АД гр. София, ЕИК *********, чрез процесуалния си
представител адвокат С., против Постановление за разноски от 29.11.2021 г.,
изх. № 70729/29.11.2021 г. на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на камарата
на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изп.д. №
20219290402085, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, по
изпълнителното дело до сумата от 200 лева, както и определения по
изпълнителното дело размер на дължимата пропорционална такса по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В частната жалба се релевират доводи за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело. Навежда доводи за
неприложимост на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед обема и естеството на извършените по
1
изпълнителното дело процесуални действия от страна на процесуалния
представител на взискателя. В подкрепа се цитира практика на различни
съдилища в страната, касаещи сходни случаи.
Едновременно с това се излагат и съображения за незаконосъобразност
на определения от ЧСИ размер на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата за таксите е разноските към ЗЧСИ. Твърди се, че адвокатското
възнаграждение, с оглед характера му на вземане за разноски, не следва да се
включва към размера на събраната по делото сума, представляваща основа за
определянето на таксата по изпълнителното дело по т.26. При условията на
евентуалност и във връзка с твърдението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се прави искане за коригиране размера на определената от
ЧСИ пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.моли съда да постанови решение, с което да отмени Постановление за
разноски от 29.11.2021 г., изх. № 70729/29.11.2021 г. на ЧСИ Николета
Кавакова с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково,
постановено по изп.д. № 20219290402085, като намали размера на
претендираното от пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лв., да бъде изключена тази сума от дължимите разноски по
т.26 от Тарифата или ,след като бъде намален размера на дължимото
адвокатско възнаграждение да бъде коригиран размера на
разноските,дължими на ЧСИ на основание т.26 от Тарифата. Моли да бъдат
присъдени направени в настоящото производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното за настоящото
производство адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на
насрещната страна, като прави искане същото да бъде определено съобразно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело- адв. А.Е. М.- при САК.
В същото се излагат доводи за неоснователност на частната жалба с оглед
правилното приложение разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изводът се аргументира с твърдения за извършени и други процесуални
действия от страна на адвоката, насочени към събиране на вземането,
2
различни от изготвянето и подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело.
С възражението се твърди и неоснователност на претенцията на
длъжника за намаляне на таксата, събрана по т.26 от ТТРЗЧСИ, при
определянето на която е било включено и претендираното адвокатско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат. Моли да бъдат присъдени
разноски в настоящото производство.
В мотивите на ЧСИ Николета Кавакова, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата с оглед
материалния интерес на носителите на изпълняемото право и действията
извършени по изпълнителното дело от процесуалния представител на
взискателя, чийто хонорар съответствал на минималния съгласно чл.10 т.2 вр.
чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ. Излагат се и аргументи за правилното определяне
размера на пропорционалната такса съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице- длъжникът и против акт на съдебния изпълнител,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп.д. №
20219290402085 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929, се
установява че изпълнителното производство е образувано срещу длъжника
«Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане» АД, по молба
на Р.И. И. от гр.***, депозирана чрез ангажирания процесуален представител
- адв. М.. Приложен е изпълнителен лист № 56 от 03.11.2021 г. на АС
Пловдив, издаден по В.т.д. № 486/2021 г. по описа на АС Пловдив.
На 05.11.2021г. пред ЧСИ Николета Кавакова е депозирана от
процесуалния представител на взискателя молба за образуване на
изпълнително производство. В молбата е формулирано изрично искане за
присъждане на разноските в изпълнителния процес в размер на 700 лв.,
съставляващи размера на дължимото адвокатско възнаграждение при
3
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАВ. Молбата се придружава от пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, сключен между Р. И.Г. и адв. А.Е. М.,
където изрично е отразено, че адвокатски хонорар не е заплатен, поради което
процесуалният представител е оправомощен да получава депозираните по
изпълнителното дело суми за разноски.
С отделни молби от 08.11.2021 г. и 09.11.2021 г. пълномощникът на
взискателя посочил като способи за изпълнение по отношение на длъжника
налагането на запори върху притежаваните от него МПС и банкови сметки.
На 05.11.2021 г. ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ – изх. №***,
която е получена от длъжника на 08.11.2021 г. / л.20/. По делото няма
приложен документ, но видно от мотивите на ЧСИ Кавакова е,че на
11.11.2021 г. длъжникът е привел по банков път дължимата сума в размер на
31 891,20 лв. С извършеното плащане длъжникът е погасил задължението си в
предоставения му с поканата двуседмичния срок за доброволно изпълнение.
Своевременно на 10.11.2021г. длъжникът е подал възражение срещу
приетото като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото
намаляване до размера от 200 лева, както и срещу определения размер на
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС.
В срок пълномощникът на взискателя е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил направеното искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
С Постановление за разноски от 29.11.2021 г., изх. №
70729/29.11.2021 г., предмет на настоящата жалба, ЧСИ Кавакова е оставила
искането на длъжника без уважение, като отказала да намали приетите в
изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, поради съобразяването им с
нормативно определения минимум съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановска съдът намира
подадената частната жалба за основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
4
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в
два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи,
дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство.
В настоящия случай следва да се отбележи, че жалбоподателят не
оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
В молбата за образуване на изпълнително дело процесуалният
представител на взискателя не е манифестирал изрично искане за налагане на
запор, което представлява необходим реквизит от съдържанието на молбата
по чл. 426 ГПК. Обстоятелството, че последното е било сторено с две отделни
молби от различни дати, хронологично следващи тази за образуване на
изпълнителното производство, не може да се разглежда, като предприемане
на допълнително действие от страна на процесуалния представител, насочено
към удовлетворяване на вземането. Такова действие би било налице, ако
първоначално поисканото не е дало очаквания позитивен резултат във връзка
със събирането на вземането, което е предмет на принудително изпълнение.
Следователно в пределите на провелия се изпълнителен процес отсъстват
самостоятелни действия по процесуално представителство, което да обуславя
пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла
на чл. 10. т. 2 от НМРАВ.
Безспорно е, че дългът по изпълнителния лист е погасен изцяло в
срока на доброволно изпълнение - на 11.11.2021 г., поради което в тежест на
длъжника по изпълнението следва да се възложи репарирането на разноските
за адвокатско възнаграждение единствено за действието по образуване на
изпълнителното дело. В този смисъл в производството е дължимо единствено
и само възнаграждението по чл. 10, т.1 НМРАВ - за образуване на
изпълнителното производство и затова в тежест на «Застрахователно
акционерно дружество ОЗК- Застраховане» АД следва да се възложи
единствено минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Отговорността за длъжника за
5
възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се
поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се
установи, че ангажираният адвокат е осъществявал допълнителни
процесуални действия, свързани с постигане на преследвания резултат–
удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане.
Разпоредбата на т.2 в случая е неприложима, т.като касае по-голяма
фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от
страна на процесуалния представител по проучване имуществото на
длъжника, справки, предлагане на способи за изпълнение в течение на
производството и др. В случая такива не са извършвани и длъжникът е
погасил изцяло задължението си в срока за доброволно плащане, поради
което и не следва да бъде определяно възнаграждение по т.2 от наредбата.
Основателна е жалбата и в частта досежно неправилното определяне
на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 26, б. „г“ от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва - от 10000 до 50
000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.
Таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие, но
не се включва в материалния интерес при определянето на дължимата такса
по чл.26 от Тарифата. Включването на адвокатското възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в „ събраната
сума“ по смисъла на т.26 е незаконосъобразно. Материалният интерес, върху
който се изчислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по
изпълнителния лист. В случая дължимата сума по изпълнителният лист –
главници и законова лихва е в размер на 28 750,13 лв. /20000 лв. главница,
6 866.67 лихва, 1402.08 главница и 431.38 лв. лихва/. Изчислена по начина,
посочен в т.26 б. „ г“ от Тарифата размера на дължимата такса е 2334.01 лв. с
вкл. ДДС, а не както е посочил ЧСИ 2378,41 в разпореждане за разноски /
6
л.8/.
По изложените съображения, Постановлението на съдебния
изпълнител от 29.11.2021г.- изх. № 70729/29.11.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в
изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, следва да се отмени като
незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението за се намали до
сумата от 200, 00 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и да се намали размера на дължимата
такса по т.26 б.“г“ от Тарифата от 2 378,41 лв до 2 334,01 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Начинът и условията за разпределение на разноските е уреден в чл.78 ГПК,
според който отговорността за разноски се носи от загубилата спора страна.
Цитираната разпоредба е израз на разбирането, че страната, която е
предизвикала съдебното производство с неоснователното си оспорване,
следва да заплати направените от насрещната страна разноски. Проявление на
това разбиране е правилото на чл.78, ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретният случай взискателят по никакъв начин не е станал
причина за образуването на настоящото производство, поради което и не
следва в негова тежест да бъдат възложени разноските, сторени от
жалбоподателя в настоящото производство. В случая се касае за проверка
действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по делото не
носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни и за
разноските в настоящото производство. Ето защо направените във въззивното
производство разноски следва да останат за сметка на страната, която ги е
направила/ евентуално би могла да ги претендира за заплащане по реда на
чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ/.
Мотивиран от горното съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 29.11.2021 г., изх. №
70729/29.11.2021 г. на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на камарата на
ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изп.д. №
20219290402085, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, по
изпълнителното дело до сумата от 200 лева, както и определения по
изпълнителното дело размер на дължимата пропорционална такса по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯ приетите в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 700 лв. на 200 лв., както и определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 2378,41 лв. на
2334,01 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8