Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
02.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Aнелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 408
по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, за парични вземания, произтичащи от
договор за паричен кредит N CREX –
11651356/15.10.2015г., с обща цена 952.18 лв., обуславяща родова подсъдност на
районен съд като първа инстанция по арг. от чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК.Исковете са предявени от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, срещу ответника Р.Д.Д. с
настоящ адрес Турция, и постоянен адрес ***, за установяване съществуване на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1092/2020г. на РС-Кърджали, с цена на главния иск за
главница 660.32 лв. и с цена на акцесорните искове за възнаградителна лихва от
68.66 лв. за период 05.04.2017г. до 05.10.2017г. и за мораторна лихва от 223.20
лв. за период от 05.05.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата за период от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.10.2020г. и
до окончателното плащане на главницата.При условията на евентуално съединяване,
в случай, че съдът приеме, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост
на кредита, ищецът предявява осъдителни
искове за вземанията, предмет на установителни искове.
Твърденията на ищеца са, че
горепосоченият договор е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане
за срок от двадесет и четири месеца, считано от 05.10.2017г. съгласно
погасителен план, в който са посочени падежните дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноската и оставащата главница. Сумата по кредита е била
преведена по сметка на ответника чрез упълномощения търговски партньор и всяка
една от месечните погасителни вноски е в размер на 104.14лв., като е предвидено
при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят да
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Твърди се, че считано от
05.04.2017г. кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на
потребителския кредит, поради което и на основание чл.3 от договора, вземането
е станало изискуемо в пълен размер, считано от 05.05.2017г., за което
кредитополучателят е уведомен на 16.11.2017г.Искането е да се установят за
съществуващи паричните вземания по издадената заповед за изпълнение. В съдебно
заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмена молба чрез
упълномощен юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл
на 27.09.2021г., отговор на исковата
молба от ответника е постъпил чрез назначения му от съда особен представител, с
който оспорва иска, в т.ч. за
всяко едно от претендираните
от ищеца парични вземания, при
възражение, че сключеният договор за паричен заем е недействителен поради
неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.1, ал.1, т.8-12 от ЗПК, в т.ч. и
клаузите за определяне на ГЛП и ГПР нарушават принципите на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване. Прави възражения, че към
договора не е представен погасителен план съгласно чл.4 от същия договор и
съгласно чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът е недействителен поради това, че не е посочен
размера на главницата и лихвата за всяка една погасителна вноска, което би
имало значение при предсрочно връщане на заема. Поради тези обстоятелства счита,
че договорът не е съставен на ясен и разбираем език, и нарушава изискванията на
чл.145, ал.2 вр чл.147 от ЗЗП, в които случаи съгласно чл.24 от ЗПК договорът е
недействителен. Наред с това прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за възнаградителна лихва и за вземането за неустойка по
неравноправна клауза, които претендира да се погасяват с 3-годишна давност по
чл.111, б. „в“ и б. „б“ от ЗЗД. Позовава се и на
изискванията на Директива на потребителските договори, като излага подробни
съображения в тази връзка и моли иска да
се отхвърли изцяло.
Районният
съд като прецени доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено
следното:
Нa 15.10.2015г. страните сключват Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11651356/15.10.2015г., по който длъжникът усвоява сумата
1 870.87 лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на 24 месечни погасителни
вноски, всяка по 104.14 лв., с краен срок за изпълнение 05.10.2017г., като
спира плащането от осемнадесета вноска с падеж 05.04.2017г., като след втората
пропусната/неплатена/ вноска кредитът е уговорено да бъде предсрочно изискуем
изцяло, за което обстоятелство ищецът като кредитор не представя доказателства
за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника, но което е ирелевантно предвид,
че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 27.10.2020г., п.кл. 23.10.2020г.,
към която дата е настъпил крайният срок за изпълнение на договора. От значение
е, с оглед възраженията на особения представител на ответника, действителен ли
е договора, и ако не - изпълнил ли е ответникът задължението си да върне
кредита, при липса на спор сумата по кредита да е усвоена.
Посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е заличен поради
настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от
Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон
на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България", при което надлежна страна в исковото производство е
посоченият чуждестранен търговец.
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който реално се
предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й и
лихва се дължи само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е физическо
лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от ЗЗП и се
ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора, които
не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй
като не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени
предварително, особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива
93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са
изключени от потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния
предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са
извън предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП
/съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза,
която не отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, и е във
вреда на потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1
от ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е
неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на клаузата се
преценя видът /характерът/ на стоката или услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на
сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
зависи, основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението
и стоката/услугата – ако не са ясни и
разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на
Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за
едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите,
комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2
от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно
формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на
тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за
потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, фиксиран
размер на ГЛП, ГПР, който не подлежи на промяна съгласно чл.2 от договора, погасителен
план с изискуемото се съдържание -информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, информация за
правото на кредитополучателя по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план с
отбелязване на извършените и предстоящите плащания/чл.8 изр.2-ро от условията
по договора/ и информация за условията за правото на отказ от договора.
Договорът отговаря
и на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12, като съдът не
достига до друг извод. Договорът отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но макар и единствено
като абсолютна процентна стойност, същият не нарушава изискването на чл.19,
ал.4 от ЗПК, предвид уговорения фиксиран лихвен процент и посочената обща стойност
на плащанията от 2 539.36 лв., при което установима е цената на услугата,
представляваща възнаградителна лихва, която не превишава повече от пет пъти
размерът на законната лихва, по арг от чл.19, ал.5 от ЗПК, като в чл.2 от
договора изрично е постигнато съгласие, че лихвеният процент по договора е
фиксиран за целия срок на договора и началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, за която
цел се приема, че годината има 365 дни и ГПР не подлежи на промяна.Поради това
и договорът е породил облигационното си действие и неприложими са последиците
на чл.22 т ЗПК, предвид, че договорът материализира погасителен план в
съдържанието си на стр.1 и 2 от него.
Спорно е и изтекла ли е погасителната давност за
претендираните парични вземания и конкретно за възнаградителна лихва, тъй като
неустойка ищецът не претендира.
Искът по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК е предявен от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.В случая то е постъпило в съда на
27.10.2020г., но е подадено по пощата на 23.10.2020г., от която дата по арг. от
чл.62, ал.2 от ГПК се прекъсва давността по смисъла на чл.116 б„б“ предл.1-во
от ЗЗД/Решение N 182/17.11.2010г. по т.д. N 76/2010г., ТК, II о., ВКС/.Към този
момент е изтекъл срокът по чл.111 б „б“ от ЗЗД, необходим за погасяване на
процесните възнаградителни лихви, претендирани за периода от 05.04.2017г. до
05.10.2017г., поради което дължима е сумата по кредита от 660.32 лв. главница и
сумата от 223.20 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва за периода от 05.05.2017г. до 16.10.2020г. включ., до които размери искът
е основателен и доказан, като главницата по кредита е дължима със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда на 27.10.2020г., и в останалата
част искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност по чл.111 б „в‘ от ЗЗД, изтекла преди предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените по делото от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.Ищецът
прави разноски от 125 лв. за държавна такса и 300 лв. за възнаграждение на
особен представител на ответника в настоящото
производство, и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт
от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя
на 100 лв..От тези разноски, в тежест на ответника са 487.14 лв..В заповедното ч.гр. д. N 1092/2020г. на РС-Кърджали ищецът
прави разноски от 25 лв. за държавна такса, с присъдено му юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв., от които в тежест на ответника са 69.59 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Д.Д. с ЕГН **********,***,
съществуване на вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. N
*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, гр.София 1766, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, в размер на 660.32 лв. главница, ведно със законна лихва, считано от 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане, и сумата 223.20 лв. мораторна лихва за период от
05.05.2017г. до 16.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за
сумата 68.66 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017г. до
16.10.2020г., всички произхождащи от неизпълнение на договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-11651356/15.10.2015г., за което парично
вземане е издадена Заповед N 260097/30.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N
1092/2020г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. N *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, гр.София 1766, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата 556.73 лв.,
представляваща разноски за държавни такси, от която 487.14 лв. в настоящото производство
и 69.59 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1092/2020г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: