№ 199
гр. *******, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233130100298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “Енерго-
Про Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: *******, срещу С. Ж. Б., ЕГН: ********** адрес:
*********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
Твърди се, че ответника е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с клиентски
номер **********, *********, находящ се на адрес: *******.
Облигационните отношения межу страните били регламентирани от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕОН
България Продажби АД и на „Енерго-Про Продажби" АД, приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, които
били приложими, „потребителят се задължава ……. да заплаща стойността на
1
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия’’. Сроковете били регламентирани в чл. 26
от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 било посочено, че потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението.
Твърди се, съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Ищецът подал в Районен съд - ******* заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответницата, по което било образувано ч.г.д. №
40/2023г. на РС ******* и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта е подадено възражение, което
обосновавало правния интерес на ищеца да подаде настоящия иск.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението ответницата
имала неизплатени задължения в общ размер на 14 222,84 лв. (четиринадесет
хиляди двеста двадесет и два лв. и 84 ст.) за обект на потребление, заведен с
абонатен № **********, *******, находящ се на адрес: *******. В
посочената сума са включени непогасена фактура за ел.енергия в размер на
10 405,15 лв. (десет хиляди четиристотин и пет лв. и 15 ст.), представляващи
главница за незаплатена ел.енергия от ответника по фактура, издадена на
17.04.2019 г., която сума е начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя за периода от 04.01.2017г. до 03.01.2018г., както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 3 817,69 лв. (три хиляди
осемстотин и седемнадесет лв. и 69 ст.), представляващи мораторна лихва от
падежа на фактурата до 06.01.2023 г.
Твърди се, че по отношение на процесната фактура са налице влезли в
законна сила диспозитиви по предявен отрицателен установителен иск от С.
Ж. Б. срещу "Енерго - Про Продажби" АД, както следва: Решение №
301/24.10.2019г. и Определение № 1183/09.12.2019г., постановени по гр.д. №
708/2019г. по описа на 3 С-в при Районен съд - *******: Решение и
Определение, постановени но възз.гр.д. № 116/2020г. по описа на Окръжен
съд - Варна, Г.О.; Решение № 127/26.08.2021г., постановено по гр.д. №
2
2057/2020г, по описа на ВКС, IV Г.О.; Решение № 493/19.04.2022г.,
Определение № 2349/22.06.2022г. и Разпореждане № 3237/30.06.2022г.,
постановени по възз.гр.д. № 2182/2021г, по описа на Окръжен съд - Варна,
Г.О.; Определение № 50383/04.10.2022г., постановено по ч.гр.д. №
3075/2022г. по описа на ВКС, III Г.О.; Определение № 4301/30.11.2022г.,
постановено по ч.гр.д. № 3683/2022Г. по описа на ВКС, III P.O. Предивд
липсата на плащане от страна на длъжника, ищеца инициира настоящото
производство, за да се сдобие с изпълнителен титул.
Иска се да бъде прието за установено със силата на пресъдено нещо, че
ответникът С. Ж. Б., ЕГН: **********, ни дължи заплащане на сумата от 14
222,84 лв. (четиринадесет хиляди двеста двадесет и два лв. и 84 ст.) за обект
на потребление, заведен с абонатен № **********, ******* находящ се на
адрес: *******. В посочената сума са включени неплатена фактура за
ел.енергия в размер на 10 405,15 лв. (десет хиляди четиристотин и пет лв. и 15
ст.), представляващи главница за незаплатена ел.енергия от ответника по
фактура, издадена на 17.04.2019 г., която сума е начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя за периода от 04.01.2017г. до
03.01.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3 817,69
лв. (три хиляди осемстотин и седемнадесет лв. и 69 ст.), представляващи
мораторна лихва от падежа на фактурата до 06.01.2023 г., посочени подробно
в извлечение от сметка по кл. № ********** към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делотое е постъпил
писмен отговор от ответника.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове - главен и акцесорен.
Счита, че предявените искове са недопустими и следва да се прекрати
образуваното производство, в условията на евентуалност, а именно, че
исковете са допустими следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
Признава, че е собственик на недвижим имот находят се в гр.*******
,ул. „******"№7 с абонатен номер **********, електроснабдяван от
3
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби"АД.
Признава, че е в договорните правоотношения с ищцовото дружество за
доставка на електро енергия.
Твърди, че е изпълнявал добросъвестно задължението да заплаща
използваната от него ,в качеството му на потребител електрическа енергия.
Твърди, се с писмо изх. № 52139_КП1301222_1/15.04.2019г.
„Електроразпределение Север"АД гр. Варна е уведомил ответника за
съставен Констативен протокол № 130122.
С писмо изх. № 52139 КП1301222 2 /17.04.2019г. „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби"АД Варна на основание чл.51 ПИКЕЕ информира ответника за
дължимата сума вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване, определена на база коригираните количества
електроенергия.
Дружеството ищец е начислило на ответника служебно за плащане
сумата от 10405,15 лв. за времето от 04.01.2017г. до 03.01,2018г. , за което е
издадена фактура № **********/17.04.2019г. със срок за плащане 30.04.2019г.
Горепосочената сума от 10405,15 лв. ищеца претендира като корекция на
сметката ми, на основание чл.50 ПИКЕЕ.
Твърди, че корекционната процедура е незаконнно извършена.
До СТИ имат достъп само служители на трето лице депото дружество
„ЕРП Север " АД, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или
неотчитане на СТИ може да има само електроразпределителното дружество.
Ответникът не е осъществявал каквато и да е нерегламентирана намеса в
схемата на свързване на СТИ на обекта си на потребление.
Към датата на монтажа на процесния електромер същият не е бил с
нулеви показания на всички регистри регистър 1.8.0; регистър 1.8.1; регистър
1.8.2; регистър 1.8.3 регистър 1.8.4 .
Възразява, че демонтираният електромер е представен за експертиза на
компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил
демонтиран.
Счита, че ищецът следва да ангажира доказателства, че протоколът е
съставен от компетентни лица, оправомощени служители , които имат
правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от
4
Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да
осъществяват подобни проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80. ал. 1 от ЗЕ.
Твърди, че към датата на извършване на проверката - 03/01/2018 г. не е
съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката на
потребителя при неточно измерване на СТИ поради това ,че ПИКЕЕ не
представляват приложим закон.
Допълнително начислената електроенергия не била потребена от
ответника.
Оспорва изцяло всички документи съставени от ищеца във връзка с
корекцията.
В евентуалност прави възражение за погасяване на претендираните
вземания в размер на 3817,69 лева представляващи мораторна лихва по
давност, на основание чл.111, б."в", преди, второ от ЗЗД.
Прави възражение за погасяване на претендираните вземания,
представляващи цената на 15761 квтч за периода 04/01/2017г- 06/04/2017г. на
стойност 1952, 79 лева без ДДС на основание чл.110 от ЗЗД.г.
Прави възражение за погасяване на претендираните вземания
представляващи цената на 14404 квтч на стойност 1805,11 лева без ДДС за
периода 07/04/2017г-30/06/2017г. на основание чл.110 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
поддържа иска и моли да бъде уважен. Ответникът чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на предявения иск на наведените в отговора
основания. В писмената си защита твърди, че дори и давността да е
прекъсната по отношение на главницата предвид воденото производство
между страните по ч.гр.д.708/2019г. на РС *******, по отношение на иска за
лихви давността не е прекъсвана и вземането е погасено по давност.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От представения по делото Констативен протокол №
1301222/03.01.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена
техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се
в гр. *******, ул. „******“ № 7, при която са установени показания за нощна
5
тарифа – 005736, дневна тарифа – 019646 и върхова тарифа - 008459, и че
тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална
опаковка и е пломбиран с пломба № 174526. Протоколът е подписан от
служителите, извършили проверката, от абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 928/04.04.2019 г. на БИМ, Регионален
отдел - Варна се установява, че статичен трифазен тритарифен електромер
Тип: МТ 174, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в
найлонов плик, пломбиран с пломба № 174526. При проверка на точността му
е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на
изхода за проверка за еднофазни и многофазни електромери с балансирано
натоварване, при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода
за проверка за многофазни електромери, натоварени еднофазно с балансирано
многофазно захранване в напрежителните вериги и при продължително
включване с отчитане на показващото устройство грешката е в рамките на
допустимата. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която за типа електромер ISKRA МТ 174 трябва да се състои
от три тарифи Т1, Т2 и Т3. Действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа Т4 – 061856.6 квтч. Отразено е, че не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище
от 10.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за
начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер 61856 квтч.
за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., от които за периода 04.01.2017г. –
06.04.2017г. – 15761квч, за периода 07.04.2017г. – 30.06.2017г. – 14404 квч, за
периода 01.07.2017г. – 03.01.2018г. – 31691 квч., представляващо корекция,
извършена след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/17.04.2019 г. за клиентския номер на ищеца е
начислена сумата 10 405.15лева за 61856 квтч., представляваща цена на ел.
енергия за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г. по
6
партидата на ищеца са начислени 61856 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 04.06.2019 г. се установява, че същата не е
заплатена.
С писмо изх. № 52139/15.04.2019 г. от „Електроразпределение Север”
АД е изпратено копие от констативния протокол на ответника с уведомление
за извършената корекция, получено от ответника на 17.04.2019 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх. № 52139/17.04.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е
изпратена на ответника фактура за корекция на сметката №
**********/17.04.2019 г., получено от същия на 19.04.2019 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
От решение № 301/24.10.2019 г. по гр.д. № 708/2019 г. на ПРС;
определение № 1183/09.12.2019 г. по гр.д. № 708/2019 г. на ПРС; решение по
в.гр.д. № 116/2020 г. на ВОС; определение по в.гр.д. № 116/2020 г. на ВОС;
решение № 127/26.08.2021 г. по гр.д. № 2057/2020 г. на ВКС; решение №
493/19.04.2022 г. по в.гр.д. № 2182/2021 г. на ВОС; Определение №
50383/04.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3075/2022 г. на ВКС; искова молба от С. Б. се
установява, че ответника е предявил искова молба срещу ищеца в РС
******* през 2019г., по която е образувано гр.д.708/2019г. на РС *******.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване
недължимостта на сумата от 10 405.15 лева, представляваща корекция на
сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в *********,
за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., за което е издадена фактура от
17.04.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********. По
делото е постановено решение № 301/24.10.2019 г. по гр.д. № 708/2019 г. на
ПРС приема за установено в отношенията между страните, че С. Ж. Б.,
**********, с адрес: гр. *******, област Варна, ул. „******“ № 7, не
дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, сумата 10405.15лева, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № **********/17.04.2019 г., начислена
след корекция на сметката за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., за
обект на потребление, находящ се в гр. *******, област Варна, ул. „******“
№ 7, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
7
Решението е обжалвано пред ОС Варна и потвърдено с решение по
в.гр.д. № 116/2020 г. на ВОС.
Решението на ВОС е обжалвано пред ВКС и отменено решение №
127/26.08.2021 г. по гр.д. № 2057/2020 г. на ВКС и върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВОС.
При повторното разглеждане на делото ВОС е отменил решение №
301/24.10.2019 г. по гр.д. № 708/2019 г. на ПРС с решение № 493/19.04.2022 г.
по в.гр.д. № 2182/2021 г. на ВОС.
Решението на ВОС е обжалвано пред ВКС, но с Разпореждане
касационната жалба е върната. Разпореждането е потвърдено Определение №
50383/04.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3075/2022 г. на ВКС.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че съгласни извлечение от счетоводна
сметка на абонат № ********** и клиентски № ********** с титуляр С. Ж. Б.
и адрес на обекта: гр. *******, ул. „******“ 7, по електромер №
1114171666061773, както и вписванията в базата данни на ЕНЕРГО ПРО са
налични като неплатени задължения по фактура, по период на отчитане, по
фактура № **********/17.04.2019 г. за сума 10 405.15 лева за 61856 квтч.,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018
г.. Падеж на фактурата е 30.04.2019г. Върху главницата от 10 405,15 лв. се
дължат мораторни лихви както следва: за периода от 01.05.2019г. до
12.03.2020г. вкл. 916,23 лв.; за периода 10.04.2020г. – 06.01.2023г. вкл. - 2
901.46 лв. Общата стойност на мораторните лихви за целият период се
равнява на 3 817.69 лв. Правилно са остойностени количествата ел. енергия
по процесната фактура съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период
цени.
От ч.гр.д. 40/2023г. на ПРС се установява, че на 12.01.2023г. ищцовото
дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 27/17.01.2023г. по чл.410
ГПК, за следните суми: в размер на 10 405.15 лева (десет хиляди
четиристотин и пет лева и 15 ст.), представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактура издадена на 17.04.2019г. за обект с абонатен номер
**********, гр. *******, област Варна, ул. „******“ № 7, с клиентски номер
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
8
заявлението в съда – 16.01.2023 год. до окончателното изплащане на
задължението; в размер на 3 817.69 лева (три хиляди осемстотин и
седемнадесет лева и 69 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата, за период от падежа на всяка една фактура до 06.01.2023г.;
сумата от 334.46 лв. (триста тридесет и четири лева и ч.46ст.),
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 284.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
Срещу Заповедта по чл.410 ГПК е подадено възражение от длъжника в
законоустановения срок.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен
съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ с искане да бъде признато за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на
ищеца сумите посочени в издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 27/17.01.2023г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.40/2023г. на РС *******, за следните суми: в размер на 10405.15 лева
(десет хиляди четиристотин и пет лева и 15 ст.), представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактура издадена на 17.04.2019г. за обект с
абонатен номер **********, гр. *******, област Варна, ул. „******“ № 7, с
клиентски номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.01.2023 год. до окончателното изплащане
на задължението; в размер на 3 817.69 лева (три хиляди осемстотин и
седемнадесет лева и 69 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата, за период от падежа на всяка една фактура до 06.01.2023г.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за дадените указания за необходимостта от предявяване на
установителен иск по заповедта, поради постъпило възражение от длъжника.
В тежест на ищеца е да докаже, че страните се намират в облигационни
отношения при действието на Общи Условия за продажба на електроенергия
на обекта на потребление в гр.*******, ул. „******"№7 с абонатен номер
9
**********, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1,
т.41б от ДР на ЗЕ, че е собственик и ползвател на обекта на отчитане на
електроенергия през периода 04.01.2017 г. до 03.01.2018г., че е изпълнил
задълженията си по облигационната връзка като е доставил до обекта на
потребление на ответника фактурираната електроенергия, че между страните
има влезли в сила решение по отрицателен установителен иск със същия
предмет, че процесната корекционна процедура е редовна.
Ответникът следва да докаже възраженията си за погасителна давност.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответника
С. Ж. Б. е собственик на процесния имот, както и че се явява титуляр на
процесния абонатен номер ********** – на партидата за ел.енергия; че с
писмо изх. № 52139-КП1301222-1/15.04.2019 г. ЕРП Север АД гр. Варна е
уведомило ответника С. Ж. Б. за съставен констативен протокол № 130122; че
с писмо изх. № 52139-КП1301222- 2/17.04.2019 г. „Енерго-Про Продажби“
АД гр. Варна на основание чл. 51 ПИКЕЕ информира ответника С. Ж. Б. за
дължимата сума начислена вследствие на установеното неизмерване, напълно
или неточно измерване, определена на база коригираните количества
ел.енергия; че дружеството ищец „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна е
начислило на ответника С. Ж. Б. служебно за плащане сумата от 10 405.15 лв.
за времето от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., за което е издадена фактура №
**********/17.04.2019 г. със срок за пращане 30.04.2019 г., като
горепосочената сума се претендира на база извършена корекция на сметката
на потребителя.
Между страните не се спори, че страните са в облигационни отношения
по повод продажба на електроенергия за обект на потребление, находящ се в
гр. *******, ул. „******“ 7, с абонатен номер **********. Ответникът като
собственик на обекта на отчитане се явява потребител на електроенергия.
От КП № № 1301222/03.01.2018 г. се доказа, че на 03/01/2018г. е
извършена проверка на СТИ монтирано на обекта на отчитане на ответника.
След проверка в БИМ е констатирано, че електромера монтиран в обекта на
отчитане не отчита цялото преминало през него количество електроенергия, а
го натрупва в скрита тарифа Т4 – 061856.6 квтч. Въз основа на
констатациите от проверката е извършена корекционна процедура по чл.50,
ал.1 от ПИКЕЕ и на ответника е начислена електроенергия 61856 kWh за
10
период от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., като по фактурата
**********/17.04.2019 г. е начислена сумата от 10 405.15 лева, с падеж на
вземането 30.04.2019г. Съдът намира, че проведената корекционна
процедура е законосъобразна и напълно съобразена с разпоредбите на
ПИКЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., приети от КЕВР.
Според чл.55, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случай, че при проверка на
електромер се установи натрупано количество електроенергия в
невизуализиран регистър операторът на мрежата начислява натрупаното
количество в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ като фактурата се
издава от операторът на електроразпределителната мрежа
В случая е извършена проверка на средството за СТИ монтирано на
адреса на ищеца, проверката е извършена при спазване на разпоредбите на
чл.49 ПИКЕЕ, с изключение на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ. Съставеният
констативен протокол, съответства на изискванията на чл.49, ал.1 – ал.3 от
ПИКЕЕ. Ответникът е уведомил ищеца за извършената корекция, макар и със
закъснение, което не опорочава проведената корекционна процедура.
Процесният електромер е запечатан в безшевна торба, на която е
поставена пломба и е изпратен в срока по чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, осем дена
след проверката за изготвяне на метрологична експертиза. Обстоятелството,
че експертизата е извършена около три месеца и половина след съставяне на
констативния протокол е ирелевантно за спазване на процедурата по чл.49 от
ПИКЕЕ, чието изискване е демонтираното СТИ да се изпрати за
метрологична експертиза в 14 дневен срок от извършване на проверката, но
не и експертизата да се извърши в този срок, което е и обективно невъзможно
предвид краткия срок и натовареността на БИМ.
От приетата по делото СТИ, протокола на БИМ и протокола за
11
последваща проверка на метрологичната годност на процесния електромер се
доказа, че той е натрупал електроенергия в четвърти невизуализиран
регистър, което се дължи на софтуерно вмешателство в тарифната му схема.
От становище от 10.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД се
доказа, че начисленото количество електроенергия представлява корекция,
извършена след преминалото през електромера количество електроенергия.
От изготвената по делото ССчЕ се доказа, че ищецът правилно е изчислил
според действащите цени на КЕВР цената на електроенергията по
проведената корекционна процедура.
Предвид това съдът намира, че ищцовото дружество напълно
законосъобразно е извършило корекционната процедура на ответника и му е
начислило сумата.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните
вземания съдът намира за неоснователно. Според чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД
погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника. Предявеният отрицателен установителен иск за
вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен,
какъвто е и процесния случай. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за
прекъсната. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването
започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117
ЗЗД ). Срокът започва да тече от приключването на съдебното дирене пред
последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на
отрицателен установителен иск за вземането – в случая от 04.10.2022г. с
влизане в сила на Определение № 50383/04.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3075/2022
г. на ВКС. Вземането за лихва като акцесорно на главното вземане следва
неговата съдба, поради това претенцията за лихви върху главницата също не е
погасена по давност.
Предвид гореизложеното предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
12
следва да се присъдят разноски. Според представеният списък и
доказателствата по делото ищецът е сторил разноски в размер на 284,46 лева
– държавна такса в исковото производство, възнаграждение за вещо лице 300
лева, държавна такса в заповедното производство в размер на 284,46 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева в заповедното
производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съда определя на 250 лева предвид цената на
предявените искове.
На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 834,46 лева в
исковото производство и в размер на 334,46 лева по заповедното
производство ч.гр.д.40/2023г. на РС *******.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането на “Енерго-Про
Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *******, от С. Ж. Б., ЕГН: ********** адрес: *********,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 27/17.01.2023г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.40/2023г. на РС *******, за
следните суми: в размер на 10405.15 лева (десет хиляди четиристотин и пет
лева и 15 ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактура
издадена на 17.04.2019г. за обект с абонатен номер **********, гр. *******,
област Варна, ул. „******“ № 7, с клиентски номер **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.01.2023 год. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 3
817.69 лева (три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 69 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за период от
падежа на фактурата до 06.01.2023г.
ОСЪЖДА С. Ж. Б., ЕГН: ********** адрес: ********* да заплати на
“Енерго-Про Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ******* разноски по исковото
производство в размер на 834,46 лева и по заповедното производство
ч.гр.д.40/2023г. на РС ******* в размер на 334,46 лева, на основание чл.78,
13
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
14