Р Е Ш Е Н И Е №110

 

гр.София, 25.08.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание при закрити врати на 15.август две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Ради Йорданов

 

при секретаря Т.В. като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д.№89 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Постъпила е молба от „Р.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., кв. Чолаковци, офис сграда, офис №401, представлявано от управителя Г. С.Г., срещу „Б.Е.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Юг (Микроелектроника), ул.Чеканица” №1, представлявано от изпълнителния директор О.Й.К. за откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество и обявяване на неплатежоспособността му или алтернативно свръхзадълженост.

            В молбата се поддържа, че вземанията на „Р.” ЕООД произтичат от нереализиран договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 05.08.2009г., по който по издадена фактура №2370 от 07.08.2009г. от „Б.Е.” АД, с 3 броя платежни нареждания „Р.” ЕООД платил на последното следните суми: 113 000 лева, 128 000 лева и 367 125,80 лева или общо сумата от 608 125,80 лева с вкл. ДДС.

            В молбата се твърди още, че с писмо изх.№75/04.02.2010г. продавачът по договора „Б.Е.” АД уведомил купувача „Р.” ЕООД за невъзможността да бъде изпълнен предварителния договор за покупко-продажба като съгласно кредитно известие от 26.02.2010г. последният следвало да върне на купувача платената сума в размер на 608 125,80 лева.

            Твърди се още, че до датата на завеждане на молбата в съда – 03.06.2014г. били върнати следните суми: на 01.03.2010г. – 22 000 лева и на 10.06.2011г. – 22 000 лева.

            С двустранно подписан протокол от 30.12.2012г. било установено между страните, след направена рекапитулация, че задължението на „Б.Е.” АД към „Р.” ЕООД е 564 125,80 лева, невъзстановен задатък по процесния договор и 564 125,80 лева дължима неустойка съгласно чл.14 от същия или общо в размер на 1 128 251,60 лева с падеж за плащане на задължението – 30.12.2012г. Твърди се, че поради търговски и управленски затруднения „Б.Е.” АД не е погасил нито в срок, нито по-късно дължимите суми.

            Молителят „Р.” ЕООД твърди, че след извършена справка в съдебните регистри, установил, че срещу дружеството длъжник и срещу неговото имущество са заведени търговски дела за събиране на вземания и на други кредитори като последните към 31.12.2013г., съгласно публикувания в ТР при АВп ГФО на „Б.Е.” АД били в значително по-висок размер от вземането на „Р.” ЕООД.          

Молителят поддържа, че ответното дружество се намира в обективно и трайно състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска сделка. Твърди, че паричните средства на „Б.Е.” АД към 31.12.2013г. не дават основание да се счете, че има макар и минимална възможност, сумата да бъде върната на „Р.” ЕООД, както и че към днешна дата, на основание на проведени между страните разговори, прави извод, че финансовото състояние на „Б.Е.” АД е по-лошо с оглед и на обстоятелството, че последното има парични задължения и към други кредитори, които са с настъпил падеж, както и на това че основните му активи са утежнени с ипотеки и запори.

Алтернативно твърди, че е възможно „Б.Е.” АД да е в състояние и на свръх задлъжнялост. Счита, че задълженията на длъжника не са временни и с оглед общия им размер по баланс, поддържа, че не е налице хипотезата на чл.631 от ТЗ, както и че към момента не са налице и предпоставките по чл.629а от ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки, тъй като основното имущество на длъжника е утежнено с ипотеки, запори и възбрани.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, алтернативно свръх задлъжнялостта  на „Б.Е.” АД с начална дата 31.03.2014г., да открие производство по несъстоятелност на „Б.Е.” АД, да назначи временен синдик и определи дата на първото събрание на кредиторите.

Препис от молбата е връчен на длъжника „Б.Е.” АД на 11.07.2014г., който в срока за отговор е представил писмен отговор. С отговора не се оспорва, че „Р.” ЕООД е кредитор на „Б.Е.” АД, както и основанието и размера на претендираните от „Р.” ЕООД вземания. Оспорва се твърдението на „Р.” ЕООД, изложено в раздел ІV на молбата, че „Б.Е.” АД не е в състояние изпълни изискуеми задължения по търговска сделка и че дружеството към днешна дата е в неплатежоспособност. Моли да се вземе предвид следното: че затрудненията в изплащането на дължимите суми на молителя по делото не са само временни, както и че дружеството осъществява минимална търговска дейност в следствие на обективните икономически и финансови условия.

Длъжникът „Б.Е.” АД твърди, че има и други задължения, част от които обслужва регулярно, поради което оспорва твърдението на кредитора „Р.” ЕООД, изложено в раздел ІV, на страница 2 от молбата, че е възможно  да е в състояние на свръхзадълженост и че имуществото му по смисъла на чл.742, ал. 1 от ТЗ не е достатъчно да покрие паричните му задължения и счита, че не е на лице свръхзадълженост.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

По делото се представи уведомление до НАП по чл.78 ДОПК, внесена е дължимата държавна такса.

По делото се представи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 05.08.2009г., по силата на който „Б.Е.” АД като продавач е поел задължение спрямо „Р.” ЕООД да прехвърли урегулиран поземлен имот УПИ ХХIII кв.14, находящ се в гр. Велико Търново, „Западна промишлена зона” с площ 1856 кв.м. при посочени съседи и находящата се в него сграда производствен корпус едно и двуетажна масивна сграда със застроена площ 1115кв.м. и разгъната застроена площ 1403кв.м. и УПИ ХХII кв.14, находящ се в гр. В., „Западна промишлена зона” с площ 658кв.м. при посочените граници ведно с построената в него сграда битова, триетажна стомано-бетонна конструкция със застроена площ 300кв.м. и РЗП 932кв.м. за продажна цена от 640 000лв. Съгл. чл.7 от договора окончателният договор за покупко-продажба е следвало да се сключи най-късно до 10.02.2010г. С решение на СД на „Б.Е.” АД от 05.08.2009г.  е взето решение да се продадат посочените имоти на „Р.” ЕООД на цена 640 000лв. С 3 броя платежни нареждания „Р.” ЕООД платил на последното следните суми: 113 000 лева, 128 000 лева и 367 125,80 лева или общо сумата от 608 125,80 лева с вкл. ДДС. С писмо изх.№75/04.02.2010г. продавачът по договора „Б.Е.” АД уведомил купувача „Р.” ЕООД за невъзможността да бъде изпълнен предварителния договор за покупко-продажба, като съгласно кредитно известие от 26.02.2010г. последният следвало да върне на купувача платената сума в размер на 608 125,80 лева. „Б.Е.” АД е възстановил на 01.03.2010г. – 22 000 лева и на 10.06.2011г. – 22 000 лева на „Р.” ЕООД.

С двустранно подписан протокол от 30.12.2012г. било установено между страните, след направена рекапитулация, че задължението на „Б.Е.” АД към „Р.” ЕООД е 564 125,80 лева, невъзстановен задатък по процесния договор и 564 125,80 лева дължима неустойка, съгласно чл.14 от същия или общо в размер на 1 128 251,60 лева.

По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от която задължението на „Б.Е.” АД към „Р.” ЕООД към 31.12.2013г. по счетоводни данни възлиза на 1 366 053,41лв. Задължението е осчетоводено в счетоводството на длъжника. Осчетоводените задължения на „Б.Е.” АД към всички кредитори към 30.06.2014г. са в размер на 5 316 742,86лв. Общо дълготрайните материални активи към 30.06.2014г. са 5 153 хил. лева. Вещото лице установява, че след 31.03.2014г. „Б.Е.” АД не е в състояние да обслужва падежиралите си парични задължения. Вещо лице определя съобразно данните от годишния финансов отчет коефициента на обща ликвидност в размер на 1,0537 към 31.12.2011г., а към 31.12.20129г. на 0,75,  към 31.12.2013г.- 0,5338 и към 30.06.2014г. на 0,2229. Коефициентът на бърза ликвидност  към 31.12.2011г. 0,6618, 31.12.2012г. е 0,4702, към 31.12.2013г. -0,3352, а към 30.06.2014г. 0,0461. Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2011г. е 0,0622, 31.12.2012г. е 0,0441, към 31.12.2013г. е 0,0302 и към 30.06.2014г. е 0,0237. Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2011г. е 0,0622, 31.12.2012г. е 0,0441, към 31.12.2013г. е 0,0302 и към 30.06.2014г. е 0,0237.  Дружеството „Б.Е.” АД  след 2011г. е с лоша рентабилност, като са реализирани загуби в размер на 1 817 хил.лв., които натрупаните резерви и неразпределена печалба не могат да покрият. Показателите за ликвидност за всички изследвани периоди са далеч от нормалните стойности (между 1 и 1,5), което говори за това, че дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите задължения и регулярните плащания към кредитори. Дружеството е с ниска степен на финансова автономност. Дружеството не извършва търговска дейност през последните три месеца като приходи са от отдаване на производствени помещения под наем. Още към 31.12.2012г. „Б.Е.” АД е с недостатъчно имущество да посрещне задълженията си, но тъй като са предоговорени задълженията не е имало настъпила изискуемост. След 31.03.2014г. „Б.Е.” АД е в състояние на невъзможност да обслужва паричните си задължения.  Дружеството разполага с парични средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност в размер на 124860,37лв.  Съдът приема заключението на назначената ССЕ за компетентно, задълбочено и обосновано, като вярно отразяващо финансовото състояние на длъжника.

 Искът е основателен. Дружеството е декапитализирано. Затрудненията на дружеството нямат временен характер, като имуществото на „Б.Е.” АД не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Съдът намира, че дружеството „Б.Е.” АД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията по търговски сделки, какъвто е за търговската покупко-продажба между търговци. Налице е вземане в размер на  1 128 251,60 лева, възникнало от неизпълнение на търговска сделка. Не се обори оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Напротив изследването на финансовите показатели на дружеството показват ликвидна криза и големи загуби генерирани след 2011г. Финансовите затруднения в последните три години не са преодолени и говорят за трайния им характер.

Ето защо съдът намира, че молбата е основателна по чл.608 ТЗ, като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Неплатежоспособността е икономическо състояние на длъжника, в което дружеството с наличните ликвидни средства е в обективна невъзможност да плати и погаси безспорни, установени по основание и размер изискуеми парични вземания на своите кредитори. Длъжникът „Б.Е.” АД е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, ликвидна криза, в която не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да я покрие със заемни средства или по друг начин, търговската дейност увеличава задълженията на длъжника и влошава икономическото му положение. Същевременно затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна. Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана неплатежоспособност, поради което съдът не следва да се произнася на евентуално наведеното основание за наличие на свръхзадълженост.

Съдът намира за доказано съобразно изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, че изискуеми и ликвидни задължения, по което не е извършено плащане е към към „Р.” ЕООД е от 31.03.2014г., след която дата същият не е в състояние да обслужва задълженията си и която дата следва да се приеме за дата на спиране на плащанията.

Същевременно длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност възнаграждение на синдика, средства за опазване на имуществото на длъжника и осребряването на масата на несъстоятелността и т.н. Следва да се насрочи събрание на кредиторите и назначи временен синдик, който е дал съгласие.

Продължаването на дейността би генерирало нови загуби в значителен размер и увредило масата на несъстоятелността, застрашило интересите на кредиторите, поради което и на основание  чл.630 ал.2 ТЗ длъжникът следва да се обяви в несъстоятелност и да се прекрати на дейността на предприятието.

            Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608 ТЗ, чл.630 ал.2 ТЗ и чл.710 от ТЗ, поради което дружеството ще следва да бъде обявено в несъстоятелност с всички произтичащи от това последици.

            По изложените съображения и на основание СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл.608 ТЗ „Б.Е.” АД с ЕИК129007905, със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Юг (Микроелектроника), ул. Чеканица” №1, С НАЧАЛНА ДАТА 31.март 2014г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Б.Е.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Юг (Микроелектроника), ул. Чеканица” №1.

НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК Г.Я. К. с ЕГН********** с адрес *** 1а офис 2и му определя възнаграждение в размер на 1500,-лв. (хиляда и петстотин лева) месечно, платимо от масата на несъстоятелността.

            ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване на временния синдик до 02.09.2014г. включително.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Б.Е.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Юг (Микроелектроника), ул. Чеканица” №1.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на „Б.Е.” АД.

            ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.Е.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Юг (Микроелектроника), ул. Чеканица” №1.

ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на „Б.Е.” АД.

ЛИШАВА „Б.Е.” АД от правото да управлява и се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността.

            ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото на длъжника „Б.Е.” АД, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

            ДОПЪЛВА на основание чл.9 ТЗ фирмата на ДЛЪЖНИКА с добавката – в несъстоятелност, а именно „Б.Е.” АД -в несъстоятелност.

            ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите на 12. септември 2014г. 13,30ч., което ще се проведе в гр.София бул.”Витоша” №2, Съдебна палата, Софийски окръжен съд със дневен ред:

            1.изслушване на доклада на временния синдик

2. избор на постоянен синдик

3. избор на комитет на кредиторите

            Решението подлежи на вписване в търговския регистър чл.622 ТЗ, за което се изпрати незабавно препис от настоящето решение на Агенцията по вписванията.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър, чл.633 ГПК.

                                                                   

 

Съдия: