Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3482 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Г.Г. и Д.Р.Г. – Т. срещу Г. ф.искове за
заплащане на сумите от по 200 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Р.Д.Г.при ПТП на 09.05.2016 г.,
ведно със законните лихви от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят
в исковата си молба, че на 09.05.20163 г. в гр. София, кв. „Бенковски“ по ул.
„Биримирски извор“ Р.Д.Г.управлявал велосипед. На кръстовището с ул. „Иван
Кралича“ неустановен водач на лек автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал движещия се вдясно на потното платно велосипедист. Р.Г.получил
фрактура на лява бедрена шийка, контузия в областта на дясна срамна гънка,
контузия на гръден кош и белите дробове. Настанен бил в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, но въпреки проведената на 10.05.2016 г. операция, с състоянието на
пострадалия се влошило и на 11.07.2016 г. починал.
Ищцата И.Г.
понесла тежко загубата на съпруга си Р.Г.. Емоционалната връзка помежду им била
много силна и имали прекрасни отношения. След смъртта на Р.ищцата станала
затворена, самовглъбена и постоянно плачела.
Р.Д.бил
грижовен баща, който създал силна връзка с дъщеря си Д.Г.. Пострадалият бил
изключително отзивчив към дъщеря си, дарявал я с любов, топлота и безопасност.
За 26 години, дори и след като Д. създала свое семейство, отношенията между
двамата били изключително близки. Затова и смъртта му й нанесла непреодолима
болка и скръб.
Ищците
живеели постоянно с мисълта за смъртта на Р.Г.и преживявали голяма мъка, която
трудно преодолявали.
С молба
от 19.07.2017 г. сезирали Г.ф. с искане за заплащане на застрахователни
обезщетения, поради неустановяване на виновния водач, но до момента плащания по
посочените от ищците банкови сметки нямало.
Всяка от
ищците оценява търпените неимуществени вреди на 200 000 лева, поради което
предявяват искове срещу Г.ф. за осъждане му да заплати обезщетения в тези
размери. Претендират и законни лихви от датата на завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ответникът
Г.ф. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
предявените искове. Твърди неизяснен механизъм на произшествието и причини за
настъпване на произшествието. Евентуално възразява за принос на пострадалия,
който в тъмната част на денонощието се движил с гръб попътно на посоката на
движение на МПС, без сигнална жилетка, предпазна каска и допълнително
осветление на велосипеда. Възразява и за прекомерност на претендираните
обезщетения.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно предявени
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищците от смъртта
на техния родственик при ПТП на 09.05.2016 г. на територията на РБ, причинено
от виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
На
19.07.2017 г. ищците са сезирали Г.ф. с искане да определи и изплати
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р.Д.Г.в резултат на ПТП на 09.05.2016
г.
След като
с писмо от 26.07.2017 г. Г.ф. е изискал представяне на допълнителни документи,
на 16.10.2017 г. е постановил отказ за да изплати обезщетения. Аргументира се с
липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размерите на
обезщетенията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ отговорността на Г.ф. е обективна,
като ищците следва да установят наличието на посочените в цитираната норма
предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно средство
и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни
увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин
е довел до причиняване смъртта на Р.Д.г..
Според
заключението на приетата по делото комплексна експертиза, произшествието е
настъпило около 18.15 часа. По делото не са били налице обективни данни,
позволяващи на вещите лица да посочат посоката на движение на велосипедиста Р.Г..
По велосипеда не са били открити никакви следи от удар на лек автомобил, нито
деформации, характерни за подобен удар. Поради това вещите лица са изключили
възможността автомобил да е ударил велосипед с управляващ го велосипедист и да
го изхвърли извън платното за движение. За да изхвърли велосипеда, заедно с
велосипедиста, извън платното за движение и да се получи счупване на
подбедрицата (каквото е било установено при Р.д.), била необходима голяма сила
на удар от автомобил, движещ се с минимална скорост от 30 км/ч. Това
предполагало при всички случаи деформации по велосипеда, или поне по калници,
капли, предна и задна вилки. Независимо от посоката на удара, се изкривявала и
седалката на велосипеда. При попътен удар настъпвало съприкосновение между
предно или задно колело и се изкривявала съответната капла. В случая обаче не
са констатирани следи от увреждане на велосипеда от съприкосновение с превозно
средство, нито съприкосновение между тялото на пострадалия Р.Д.и МПС.
При така
даденото заключение съдът намира за недоказан механизма на настъпване на
процесното ПТП.
Съдът
намира, че настъпилата смърт на Р.Д.не се намира в причинно-следствена връзка с
удар от неидентифицирано МПС. Този извод се потвърждава и от обстоятелството,
че получената травма се изразява в счупване на шийката на лява бедрена кост,
като тази увреда се получава или при директен удар на таза вляво, или при
индиректен удар – усукване на ляв долен крайник навън. Вещото лице д-р А. М. е
заключил, че предвид състоянието на пострадалия на алкохолно опиване в тежка
форма (3.18‰), координацията и вниманието са били силно нарушени, а падането на
терена – значително улеснено. При твърдения за нанесен удар от автомобил
велосипедът и велосипедистът могат да се окажат отхвърлени в тревна площ, но
този механизъм се изключва от липсата на следи от силов контакт върху
велосипеда; следи от отломки от автомобила или изпаднали вещи на велосипедиста
върху пътната настилка. Вещите лица обясняват мястото, на което е открит
пострадалия – в тревна площ извън платното за движение, със сблъсък или преминаване
през бордюра. Вероятно именно по този начин д. е получил счупването на шийката
на лява бедрена кост. Възможно е и механизмът на увреждането да е различен, но
е изключено водач на МПС да е ударил пострадалия, след като липсват
характерните за тези случаи деформации по велосипеда.
Липсата на
основна предпоставка по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ – вредите да са причинени от
неидентифицирано МПС, изключва отговорността на Г.ф. и обосновава
неоснователност на предявените искове.
С
оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е заплатил депозит за експертиза в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 450 лева. Сумата
от 750 лева се дължи от ищците по равно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Г., ЕГН ********** срещу Г.ф. иск с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Р.Д.Г.вследствие
ПТП на 09.05.2016 г. в гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р. г.аТ., ЕГН ********** срещу Г.ф. иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.Д.Г.вследствие
ПТП на 09.05.2016 г. в гр. София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „******** да заплати на Г.ф., с адрес ***
сумата от 375 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Р. г.аТ., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „******* да заплати на Г.ф., с адрес ***
сумата от 375 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: