О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. Варна, 05.12.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 05.12.2017г. в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. № 2518 по описа за
2016г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба
с правно основание чл.248, ал.1
от ГПК от П.Д.П., чрез процесуалния си представител за изменение на постановеното на 18.10.2017г. решение по гр. дело № 2518/2016г. по описа на ВОС
в частта за раноските, като съдът присъди на ищеца увеличен размер от 1430
лева на дължимото му адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска
за обезщетяване на неимуществени вреди, както и сумата от 12 лева – заплатени в
полза на бА.та такси за извършените преводи на суми по
сметка на ВОС на съдебни такси и разноски /държавна такса, депозит за експертиза
и такса за издаване на съдебни удостоверения/.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил в
полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер определен
пропорционално на общо заплатеното възнаграждение по иска за неимуществени вреди
в размер на 3600 лева, а не чрез определяне на минимално дължимото такова
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху уважената част от иска от 30 000 лева.
Счита, че е следвало да бъдат присъдени и разноски за заплатени преводни такси
от по 3 лева за всяко извършено чрез банков превод плащане по сметка на ВОС.
Ответникът по молбата – Прокуратурата на Р.България в
предоставения едноседмичен срок за отговор е изразил становище за
неоснователност на молбата.
Искането
е направено своевременно, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и има
характера на искане за изменение на решението в частта за разноските. Предвид
на това, че до приключване на съдебното дирене ищецът е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК, молбата за изменение се явава процесуално допустима
и съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се присъждат заплатените
от него такси и разноските направени по производството и възнаграждение за един
адвокат, съобразно уважената част от иска. Механизмът за определяне на
дължимата част от общо сторените разноски при частично уважаване на иска е чрез
съставяне на пропорция между уважената част от иска спрямо общият претендиран размер
на вземането и дължимият размер на разноските спрямо общия размер на същите –
такива, за които са представени доказателства по делото. В случая ищецът е
представил доказателство за договорен и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 3600 лева по иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в претендиран размер от 110 000 лева и именно
пропорционална на уважената част от иска част от това заплатено възнаграждение
следва да му бъде присъдена /след изчисление се равнява на 981,82 лева/. Не е
налице основание за служебно определяне на размер на възнаграждението по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. при наличие на вече договорено и
заплатено възнаграждение в посочения в договора за правна помощ размер.
Служебно изчисляване на дължимо адвокатско възнаграждение по реда на цитираната
Наредба се извършва от съда в хипотезата на осъщестявана по реда на чл.38 от
ЗАдв. безплатна правна помощ, именно защото при нея липсва договорен между
страните размер на възнаграждението. На това основание съдът намира, че молбата
за изменение на съдебното решение в частта на разноските, чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение в увеличен
размер от 1430 лева е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По
отношение искането на ищеца за
присъждане на сумата от 12 лева за заплатени преводни такси в полза на бА.та по повод внесени по сметка на ВОС суми за държавна
такса и разноски, съдът намира, че същите нямат характер на съдебни разноски по
производството по смисъла на чл.78 от ГПК, поради което не следва да бъдат
присъждани. Дори да се приеме противното, то по делото липсват доказателства за
заплащане на преводни такси от ищеца както и техния размер –вносните бележки на
л.210 и на л.240 от делото не съдържат данни за плащания извън сумите постъпили
по сметка на ВОС. На това основание и в тази част депозираната молба с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Д.П., ЕГН ********** за изменение на постановеното на 18.10.2017г.
решение по гр. дело № 2518/2016г. по описа на ВОС в частта за разноските, чрез
присъждане на увеличен размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1430 /хиляда четиристотин
и тридесет/ лева, както и сумата от 12
/дванадесет/ лева – заплатени в полза на бА.та такси за извършените преводи на суми по сметка на ВОС за
съдебни такси и разноски, на основание чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: