Р Е
Ш Е Н И Е
№371
гр. Добрич, 11.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на единадесети седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 440 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по постъпила на 09.07.2019 г. жалба от Ш.Г.К. ***, подадена чрез процесуалния
му представител адв. С.С.-***, срещу Заповед № 851з-52/10.06.2019 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Добрич, с която е отказана пререгистрация
на товарен автомобил „ФИАТ 290 ДУКАТО“, С РЕГ. № ххххххххххххххх – по документи.
В
жалбата са изложени твърдения за нарушаване на процесуалните правила при
издаване на оспорената заповед и противоречието й с материалния закон. Жалбоподателят
се позовава на заключението на вещото лице при ОД на МВР-Добрич, което
установило данни за идентификационния номер на автомобила, поставен на оригинални
заводски стикери на производителя. Прави искане отказът да бъде отменен, а преписката
да се върне с указания за предприемане на действия по възстановяване на
автентичния регистрационен номер на превозното средство.
Ответникът
по жалбата, Началник на сектор "ПП" при ОДМВР-Добрич, се представлява
от главен юрисконсулт м.ж., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е
налице правен интерес от обжалването. Обжалваната заповед съдържа белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като
представлява отказ за първоначална регистрация на собствен автомобил, дължима
по закон, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.
От
фактическа страна се установи, че оспорената Заповед № 851з-52/10.06.2019 г. на
началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР е издадена по искане на
жалбоподателя за пререгистрация на товарен автомобил марка " ФИАТ ",
модел " 290 ДУКАТО", с рег. № ххххххххххх – по документи. Към
искането са приложени документи за собственост и Свидетелството за регистрация
част І, от които се установява, че процесният автомобил има първоначална
регистрация, като е посочено по-горе.
За
да откаже регистрация на автомобила началникът на Сектор "Пътна
полиция" се е позовал на заключение в Експертна справка № 26 от 08.05.2019
г. на З.Златев, експерт при НТЛ при ОД на МВР Добрич, според която
идентификационният номер не може да се разчете в областта на предвиденото от завода-производител
място, поради силна и напреднала корозия. В мотивите на заповедта е посочено,
че при огледа на автомобила експертът е установил наличие на метална табелка с
данни за номер на рама/идентификационен номер, намираща се над преден десен фар,
които съответстват с идентификационния номер по документи. Административният
орган е направил заключение, че поставените заводски стикери и табели,
съдържащи данни за идентификационен номер, не установяват по безспорен начин,
че същият е автентичен, тъй като те не са на неподвижни части и могат да бъдат
заменени.
По
делото бе изслушано заключение на вещото лице, инж. Н.Н., който потвърждава
констатациите на експерта в НТЛ при ОД на МВРДобрич за наличие на силна
корозия, непозволяваща разчитане на цифров или буквен знак, на мястото, на
което се поставя идентификационният номер на автомобила от завода-производител.
Вещото лице установява, че номерът на рама на автомобила е същият, който е
посочен в документите- малък и голям регистрационен талон и че същият се
съдържа на заводска метална пластина над преден десен фар на автомобила, върху
която е изписана 17 цифрено-буквена комбинация ВИН код (т.нар. номер на рама) –
ZFA29000000041085. По тази идентификационна табела, която била заводски
поставена с изтеглящи нитове, нямало
следи от външна интервенция като от триене, рязане, шлайфане или други
подобни с цел замяна или заличаване на данни от табелата. Вещото лице дава
заключение, че подобни следи от интервенция няма и в купето на автомобила – на
пода на автомобила между вратата е седалката, където е бил набит/щампован
заводския номер на рама. Причините за неговото заличаване, според заключението,
се дължат на обстоятелството, че автомобилът е произведен през 1990 г., към
момента е на 28 години; мястото, където е бил щампован номерът на рама в
кабината, е изложено на външни атмосферни влияния - кал, сняг, химикали по
пътищата, други нечистотии, причинили силната корозия. След справка в
официалния сервиз за продажба и поддръжка на автомобили от тази марка,
представителя на „Фиат Ауто Италия“, вещото лице дава заключение, че изписаната
17 цифрено-буквена комбинация ВИН код (т.нар. номер на рама) –
ZFA29000000041085 съвпада напълно с данните от документацията на автомобила. А данните,
установени при огледа, както и данните, вписани в документите на автомобила,
съвпадат с информацията от официалния представител на производителя „Фиат Ауто
Италия“. Тези изводи се потвърждават от приложеното към заключението
Уведомление с изх. № 897 от 27.08.2019 г. в уверение, че в базата данни, с
която разполага „Ауто Кар“ ООД- оторизиран дилър, за автомобил с наименование FIAT Ducato Cabinato с рама ZFA29000000041085
е със следните параметри: точно наименование- FIAT Ducato Cabinato PL 14Q; произведен - 14.11.1990 г.;
дизелов двигател – 2500 куб.см.; двигател – с № 1329018; мощност 55 кw; брой места 2+1; категория N1; и че към момента тези данни отговарят на
техническите параметри на автомобила.
Заключението
по допуснатата техническа експертиза не бе оспорено от страните и съдът го
приема за компетентно изготвено и обосновано.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
е издадена от компетентен орган. В Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, издадени от Министъра на
вътрешните работи ( Наредба № І - 45/2000 г. ), са определени условията и реда
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица. Съобразно чл. 2 от Наредбата, моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или
областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за
физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В
конкретния случай, жалбоподателят е подал заявление за първоначална регистрация
пред сектор "ПП" при ОДМВР Добрич, където е седалището и адреса на
управление на дружеството-собственик.
Съгласно
чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР- компетентността е
на ръководителя на структурното звено "ПП", тъй като на същото звено
е възложена конкретната дейност, съгласно чл. 2 от наредбата. Предвид
изложената регламентация, съдът приема, че компетентен да се произнесе с акт, с
който да откаже регистрация на моторно превозно средство или да издаде документ
за регистрация, е началникът на съответния сектор "Пътна полиция" към
ОД МВР-Добрич.
Като
правни основания са посочени нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
движение по пътищата и чл. 7, ал.1 от Наредба № І - 45/2000 г. Съгласно нормата
на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, пътното превозно средство се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. А според, ал. 3, пътно превозно средство с подправен,
заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде
установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с
изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно
превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по
ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал.
1 от Наредба № І - 45/2000 г., превозните средства, на които не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се
регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и
при неправилно прилагане на материалния закон.
Между
страните няма спор, а се установява и от представения по делото договор за
покупко-продажба на МПС, че жалбоподателят е собственик на товарния автомобил с
предходна регистрация в РБ № У 2263АК, чиято промяна е поискал със заявление № 1908510076974.
Следователно в случая е налице първото условие по чл. 143, ал. 1, пр.1 ЗДвП във
вр. 16 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР за пререгистрация на това превозно
средство.
По
отношение на второто условие, с императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер
на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната
уредба - ЗДвП и Наредба № І - 45/2000 г. е да не се допусне регистрирането на
МПС с подменен, заличен или повреден ИН, поставен от производителя. За да бъде
постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил,
е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на
идентификационния номер, данни за каквато в случая по делото няма. Законовото
изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не
носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното
разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти.
Като
фактическо основание за издаване на оспорения отказ са изложени мотиви,
свързани изцяло с правните изводи на комисията за МПС при ОД на МВР Добрич и на
експерта НТЛ при ОД на МВР Добрич, че идентификационния номер на рама не е
разчетен, поради силна и напреднала корозия в областта на предвиденото от
завода-производител място за нанасянето му, но следи от механична, т.е.
умишлена, интервенция не са установени.
От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че номерът на двигателя е автентичен, че в
областта на предвиденото от завода-производител място за нанасяне на
идентификационния номер на автомобила няма следи от механична, умишлена,
интервенция, а само силна корозия, на която се дължи невъзможността за
разчитане на поставения там номер.
В
административното производство не е отчетено обстоятелството, че номерът на
рамата е установим и съвпада с този по документи от поставената заводска табела,
за която вещото лице дава категорично заключение , че е без следи от външна
интервенция.
Затова
направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде
установен автентичният идентификационен номер на автомобила, не съответства на
установените в преписката и по делото факти.
С
оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
оспореният отказ е неправилно постановен с позоваване на чл. 7 от Наредбата и
чл. 143, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице
предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Заповедта
е издадена и при съществени процесуални нарушения на чл.5 и чл.6 от Наредба № І
- 45/2000 г. Законът за движението по пътищата в чл. 143, ал. 3 предвижда само
една забрана за регистрация на пътните превозни средства - на такива с
подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен
автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Тази забрана е
уредена и в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата - "Превозните средства,
на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен
номер, не се регистрират." По делото има данни, че може да се установи
поставения от производителя идентификационен номер на автомобила, вкл. и чрез
извършване на допълнителна проверка в ОДМВР – Ямбол, където е била извършена
предходната регистрация.
Като
е постановил отказ, без да изследва възможността за възстановяване на ИН на
автомобила, административният орган е постановил отказ за регистрация при
неизяснена фактическа обстановка. (адм.д. № 6305/2018 г. на ВАС, ІІ отд.;
адм.д. № 15468/2018 г. на ВАС, VІІ отд.)
Условието,
което поставя законът, чл. 143, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата е свързано
единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер,
независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща.
Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер,
който в случая е установим. След събиране на всички доказателства, имайки
предвид и заключението на вещото лице по настоящото дело, административният
орган дължи ново произнасяне по отправеното заявление за пререгистрация, вкл. и
като поиска заключение на комисията по чл.7 от НАРЕДБА № 8121з-1 /2.01. 2018г. за определяне на реда за поставяне на нов
идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в
полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за
възстановяване на ИН на ППС, съобразно задължението, което има да извърши
идентификация на автомобила, представен за пререгистрация по чл.5, ал.3, т.1 и
чл.6, ал.3, т.1 от Наредбата, щом няма данни, че превозното средство е обявено
за издирване.
На
основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в
хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.
Разноски
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените разноски. Същият е направил разноски за
държавна такса - 10 лв. (л.8) и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
(л.30-31).
Съгласно
изхода на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР Добрич следва да бъде осъдена да заплати сторените
на жалбоподателя разноски в размер на 310 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК,
Административен съд - Добрич, ІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Ш.Г.К. ***, Заповед №
851з-52/10.06.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Добрич,
с която е отказана пререгистрация на товарен автомобил „ФИАТ 290 ДУКАТО“, с рег.
№ У2263АК, ZFA29000000041085 – по документи.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Добрич да заплати на Ш.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 310 /триста и десет/ лева - разноски по делото за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: