Решение по дело №420/2012 на Административен съд - Стара Загора

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

        № 465      22.11.2012 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                                                      Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря:  П.М.   

и с участието на прокурор: Маргарита Димитрова                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 420 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД със седалище и с адрес на управление с. Радунци, общ. Мъглиж, ул. „Царица Йоанна” № 1, представлявано от управителя Маргарита Иванова, против Решение № 286 от 06.07.2012г., постановено по АНД № 609/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като е намален размера на наложената на основание чл.414, ал.1 от КТ имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв. 

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението по съображения за постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като поддържа, че повдигнатото административно обвинение е бланкетно и абсолютно необосновано от фактическа страна. По съществото на спора твърди, че не е допуснал вмененото му административно нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ, за което излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” –  Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че Казанлъшкият районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

 

             Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        

              Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

 

              Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД, против Наказателно постановление № 24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 – 2402652/ 01.08.2011г., на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., за допуснато нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че  „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД в качеството си на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, не е гарантирал на всички работници и служители, в т.ч на лицата Лиляна Кушчиева, Р. Кучкова и Васил Петков изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец април 2011г., месец май 2011г. и месец юни 2011г. включително. Нарушението е установено при извършена проверка на 28.07.2011г. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение. По съществото на спора е приел, че по несъмнен начин е установено извършеното от „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ. В мотивите към решението са изложени съображения, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и при налагане на санкция, определена в предвидения от закона минимален размер. С оглед на което съдът е изменил обжалваното наказателно постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.

 

              При извършената служебна проверка по чл.218 от АПК касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, по следните съображения:

 

   Един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН е, че за всяко нарушение се налага отделно наказание като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В случая, от възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка и въз основа на съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението, може да се направи извод, че са налице няколко отделни нарушения, всяко от което /макар и идентични от гл.т. на изпълнителното деяние/, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание. Независимо, че негарантираното от страна на работодателя изплащане на трудово възнаграждение на всички работници и служители в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, се отнася за три последователни месеца, не се касае за едно продължено във времето административно нарушение, за което се следва едно наказание. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието “продължено нарушение”. Съдебната практика и доктрина по наказателните дела /която може да бъде възприета и при административно-наказателните/ е на становището, че продължено престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав. Нарушението по чл.414, ал.1 от КТ във вр. с чл. 245, ал.1 от КТ, е под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на работодателя да гарантира изплащането на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работниците, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. По аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ задължението за заплащане на договореното трудово възнаграждение е ежемесечно такова, като съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая в чл.27, ал.1 от Вътрешните правила за образуване на работната заплата в „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД е предвидено, че месечните работни заплати се изплащат еднократно в края на месеца или от първо до десето число на следващия месец. След като задължението за заплащане на договореното трудово възнаграждение е ежемесечно, такова е и задължението по чл. 245, ал.1 от КТ и съответно неизпълнението на това задължение /да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната/ за всеки един за посочените в НП месеци, съставлява отделно нарушение. Следователно не е налице едно продължено във времето административно нарушение, за което да се наложи едно наказание, а съвкупност от няколко, макар и еднакви по вид нарушения, за които съгласно чл.18 от ЗАНН и за разлика от чл.23 – 25 от НК, се следват отделни наказания.   

 

  Неприложими са и разпоредбите на Наказателния кодекс относно института на продължаваното престъпление. Законодателно, по силата на чл.11 от ЗАНН, е предвидено препращане само по отношение на неуредените в ЗАНН въпроси за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита. Институтът на продължаваното престъпление не е приложим по аналогия към административните нарушения.

Основателно е и възражението на касатора че необосновано районният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Смисълът на законовото изискване за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, не е да се възпроизведе текстовото съдържание на нарушената правна норма /както е направено в случая/, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно деяние и за индивидуализация на административното нарушение.

С оглед на което съдът приема, че допуснатите съществени процесуални и формални нарушения опорочават Наказателно постановление № 24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно, независимо дали са налице съставомерни деяния, квалифицирани като административни нарушения по повдигнатото административно обвинение. Като е потвърдил наказателното постановление, Казанлъшкият районен съд е постановил решение в нарушение на закона. Така установената незаконосъобразност на наказателното постановление и следващата се отмяна на това основание, прави безпредметно разглеждането, обсъждането и произнасянето по релевираното като касационно основание възражение, че работодателят „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД не е извършил вмененото му административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ.

                                                                                                                                   

         Предвид изложените съображения съдът намира, че Решение № 286 от 06.07.2012г., постановено по АНД № 609/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

        Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                          Р     Е     Ш     И :

 

 

            ОТМЕНЯ  Решение № 286 от 06.07.2012г., постановено по АНД № 609/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

 

  ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД, със седалище и с адрес на управление с. Радунци, общ. Мъглиж, ул. „Царица Йоанна” № 1, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.

 

  Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.      

 

                                                                                        2.