Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 465 22.11.2012 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря: П.М.
и с участието на прокурор: Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 420 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД със седалище
и с адрес на управление с. Радунци, общ. Мъглиж, ул. „Царица Йоанна” № 1,
представлявано от управителя Маргарита Иванова, против Решение № 286 от 06.07.2012г.,
постановено по АНД № 609/ 2012г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №24 - 2402652 от
19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като
е намален размера на наложената на основание чл.414, ал.1 от КТ имуществена
санкция от 2000лв. на 1500лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на
решението по съображения за постановяването му в нарушение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че
съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като поддържа, че повдигнатото
административно обвинение е бланкетно и абсолютно необосновано от фактическа
страна. По съществото на спора твърди, че не е допуснал вмененото му
административно нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ, за
което излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление №24 -
2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че Казанлъшкият районен съд, въз основа на събраните по
делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано е приел,
че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила
и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради
което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД, против Наказателно постановление № 24 - 2402652 от 19.08.2011г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 – 2402652/ 01.08.2011г., на
основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.,
за допуснато нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. Административното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД в качеството си на работодател
по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, не е гарантирал на всички работници и служители,
в т.ч на лицата Лиляна Кушчиева, Р. Кучкова и Васил Петков изплащане на трудово
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната за месец април 2011г.,
месец май 2011г. и месец юни 2011г. включително. Нарушението е установено при
извършена проверка на 28.07.2011г. След извършена преценка на събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка
въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираната в
ЗАНН процедура, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми по
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното
обвинение. По съществото на спора е приел, че по несъмнен начин е установено
извършеното от „СБДПЛПФЗР
– Радунци” ЕООД съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ. В мотивите към решението са
изложени съображения, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати и при налагане на санкция, определена в предвидения от закона
минимален размер. С оглед на което съдът е изменил обжалваното наказателно
постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2000лв.
на 1500лв.
При извършената служебна проверка
по чл.218 от АПК касационният състав на Старозагорския административен съд
намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, по следните
съображения:
Един от
основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18
от ЗАНН е, че за всяко нарушение се налага отделно наказание като наложените
наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни
нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят
да търпи едно общо наказание. В случая, от възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка и въз основа на
съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание
на нарушението, може да се направи извод, че са налице няколко отделни
нарушения, всяко от което /макар и идентични от гл.т. на изпълнителното
деяние/, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при
спазване изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно за всяко
от нарушенията да бъде наложено отделно наказание. Независимо, че негарантираното
от страна на работодателя изплащане на трудово възнаграждение на всички
работници и служители в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната, се отнася за три
последователни месеца, не се касае за едно продължено във времето
административно нарушение, за което се следва едно наказание. В действащата
нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието “продължено нарушение”.
Съдебната практика и доктрина по наказателните дела /която може да бъде
възприета и при административно-наказателните/ е на становището, че продължено
престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и
непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав.
Нарушението по чл.414, ал.1 от КТ във вр. с чл. 245, ал.1 от КТ, е под формата
на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на
работодателя да гарантира изплащането на 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение на работниците, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната. Началният момент, от който бездействието е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ
изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. По аргумент
от разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ задължението за заплащане на
договореното трудово възнаграждение е ежемесечно такова, като съгласно чл.128,
т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В случая в чл.27, ал.1 от Вътрешните
правила за образуване на работната заплата в „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД е предвидено, че
месечните работни заплати се изплащат еднократно в края на месеца или от първо
до десето число на следващия месец. След като задължението за заплащане на
договореното трудово възнаграждение е ежемесечно, такова е и задължението по
чл. 245, ал.1 от КТ и съответно неизпълнението на това задължение /да гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната/ за
всеки един за посочените в НП месеци, съставлява отделно нарушение.
Следователно не е налице едно продължено във времето административно нарушение,
за което да се наложи едно наказание, а съвкупност от няколко, макар и еднакви
по вид нарушения, за които съгласно чл.18 от ЗАНН и за разлика от чл.23 – 25 от НК, се следват отделни наказания.
Неприложими са и разпоредбите на Наказателния кодекс относно института
на продължаваното престъпление. Законодателно, по силата на чл.11 от ЗАНН, е
предвидено препращане само по отношение на неуредените в ЗАНН въпроси за
вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на
съучастие, приготовлението и опита. Институтът на продължаваното престъпление
не е приложим по аналогия към административните нарушения.
Основателно е и възражението на касатора че необосновано районният съд е
приел, че съдържанието на наказателното постановление
съответства на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Смисълът на
законовото изискване за описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено, не е да се възпроизведе текстовото съдържание на нарушената правна
норма /както е направено в случая/, а да се посочат онези релевантни факти и
обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно деяние и за
индивидуализация на административното нарушение.
С оглед на което съдът приема, че допуснатите
съществени процесуални и формални нарушения опорочават Наказателно
постановление № 24
- 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора и са абсолютно основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно, независимо дали са налице съставомерни деяния, квалифицирани
като административни нарушения по повдигнатото административно обвинение. Като е потвърдил наказателното
постановление, Казанлъшкият районен съд е постановил решение в нарушение на
закона. Така установената незаконосъобразност на наказателното
постановление и следващата се отмяна на това основание, прави безпредметно
разглеждането, обсъждането и произнасянето по релевираното като касационно
основание възражение, че работодателят „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД не е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.414, ал.1 от КТ.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че Решение
№ 286 от 06.07.2012г., постановено по АНД № 609/ 2012г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, следва да бъде отменено. Вместо него
следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №24 -
2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 286 от 06.07.2012г., постановено по АНД № 609/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление №24 - 2402652 от 19.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което на „СБДПЛПФЗР – Радунци” ЕООД, със
седалище и с адрес на управление с. Радунци, общ. Мъглиж, ул. „Царица Йоанна” №
1, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 245,
ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.