Р Е Ш Е Н И Е
№196/9.11.2020 г.
Гр.
Ямбол, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Д., разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 164 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.К.К. *** против Решение № 2153-28-39/18.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 281-00-869-5 от 09.03.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването на безработица, с което на осн. чл.
54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО. Твърди
се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при липса на
фактическо основание. Сочи се, че жалбоподателката е полагала труд по трудово
правоотношение, била е осигурено лице, и поради това е има право на обезщетение на
безработица. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката К., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален
представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита, че същата е неоснователна и като
такава, не следва да бъде уважавана, предвид обстоятелството, че
жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност и поради това не е
възникнало осигуряване при осигурителя „ЕТ
„И. – 50 - И.М.“***. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.05.2017
г. жалбоподателката П.К. подала заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на осн.
чл. 54а от КСО, в което декларирала, че правоотношението й с ЕТ „И. – 50 – И.М.“
е прекратено на 10.04.2017 г.
Въз основа на заявлението и представените
документи, с Разпореждане № 281-00-869-1/07.06.2017 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на същата, на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, било
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 86.66 лева дневно за
времето от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г.
С
Разпореждане № 281-00-869-2 от 19.04.2018 г., на осн.
чл. 54г, ал. 4 от КСО, Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол е спрял производството по
изплащане на паричното обезщетение за безработица, считано от 01.04.2018 г.,
като впоследствие, с Разпореждане № 281-00-869-3 от 26.09.2018 г.
производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица е
възобновено, считано от 01.04.2018 г.
Впоследствие,
с Разпореждане № 281-00-869-4 от 09.03.2020 г., Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е отменил Разпореждане № 281-00-869-1/07.06.2017
г., с което на П.К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, като е
посочил, че съгласно подадено заявление
с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение с вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г. в ТП на НОИ от собственика на
ЕТ „И. – 50 - И.М.“, за периода от 01.01.2017 г. до
момента на подаване на заявлението лицата, назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа. За лицата са подавани уведомления по
чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал.
1, т. 4 от КСО. Посочено е също, че са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които е и жалбоподателката.
Отбелязано е, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня,
в който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, както и че в случая не е възникнало осигуряване, тъй като лицето
не е започнало да упражнява трудова дейност.
С
друго разпореждане - № 281-00-869-5 от 09.03.2020 г., на осн.
чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, Ръководителя
на осигуряването за безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателката К., като в мотивите е
посочено, че за последната не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала
да упражнява трудова дейност. Изложени са същите обстоятелства, които са
изложени и в Разпореждане № 281-00-869-4 от 09.03.2020 г.
Против
разпореждането е подадена жалба от страна на К. (вх. № 1012-28-75/23.03.2020
г.) до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, в което същата посочила, че за периода,
през който е била наета по трудово правоотношение от ЕТ „И. – 50 – И.М.“,
редовно е ходила на работа.
С
Решение № 2153-28-39/18.06.2020 г., Директорът на ТП на НОИ оставил без
уважение жалбата на П.К. против
Разпореждане № 281-00-869-5/09.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол. В мотивите към
решението е прието, че от събраните по преписката доказателства се установява
по категоричен начин, че са налице данни, които водят до извод за неупражнявана
трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за периода при
осигурителя ЕТ „И. – 50 – И.М.“, поради което К. не попада в кръга на
осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО. Именно това решение е предмет на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Към
делото е приложен Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018 г. за
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, от който е видно, че жалбоподателката П.К.К., с Трудов договор № 190/05.04.2017 г. била назначена на длъжност „Специалист с
контролни функции, деловодство и архив“ в едноличния търговец с основно месечно
възнаграждение 2600 лева. Уведомлението
по чл. 62, ал. 4 от КТ било подадено в ТД на НАП в законовия срок, а считано от
10.04.2017 г., със Заповед № 191 от 10.04.2017 г., трудовият договор бил
прекратен. По повод извършената проверка, от
ЕТ „И. – 50 – И.М.“ било представено личното трудово досие на П.К.,
както и разчетно-платежните ведомости и присъствени
форми за периода от м. април 2017 г. до м. март 2018 г.
Към
делото е приложен също така и Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г.
на ТД на НАП – Бургас, от който е видно, че проверката се извършва във връзка с
постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“
– Ямбол и препратен сигнал (жалба) за нарушаване от страна на ЕТ „И. – 50 – И.М.“
на данъчното и осигурителното законодателства. Постъпилата информация била за
назначаване работници - чистачи на трудов договор с 4 – часов работен ден срещу
заплащане на определена сума от работниците, които трудови договори след 2 – 3
месеца се прекратявали. Целта била въпросните работници да се регистрират като
безработни и да получават обезщетение за безработица. В хода на тази проверка се установило, че за
времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И. – 50
– И.М.“ има декларирани 100 бр. трудови договори. Лицата са назначени на
длъжност „метач, като повечето от тях са назначени за срок от 7 дни – за
извършване на определена работа. Представени били присъствени форми за часовото
изпълнение на работното време по сключените трудови договори. От намиращото се
в обекта фискално устройство се установило, че разчетения оборот за периода от
03.01.2017 г. до 19.03.2019 г. е 12 091.11 лева, а обекта, в който ЕТ „И.
– 5 – И.М.“ осъществява дейността си е под наем и работи всеки делничен ден от
8.30 до 17.00 часа. От представените книга за приходите и разходите е
установено, че декларираните приходи за
2014 г. са 2 042.95 лева, за
2015 – 2 293.90 лева, за 2016 г. - 1955.00 лева, за 2017 г. –
4 529.10 лева, а за 2018 г. – 5 928.65 лева. Посочено е също така, че И.М. е осъществявала стопанска дейност и като
свободна професия – счетоводни услуги, като декларираните приходи с ГДД са
както следва: за 2015 г. – 2 268 лева (след подаване на коригираща ГДД), за 2016
г. – 1 515 лева, за 2017 г. – 1 665 лева и за 2018 г. –
1 435 лева.
Видно
от Протокол № ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г., съставен от служители на
ТД на НАП – Бургас, същите са предприели необходимите действия, като на
основание представените от ЕТ „И. – 50 - И.М.“ уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, във връзка с дадените от ТП на НОИ – Ямбол Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., са
заличили в информационния масив на НАП
всичките 101 бр. трудови договори, сключени
с наетите от търговеца лица. Тези
задължителни предписания също са приложени към делото и от тях се установява,
че жалбоподателката К. фигурира под номер 33 в
списъка към него.
Към
делото са приложени също така и Обяснения вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г., дадени в хода на
административното производство от И.М., в качеството й на управител на ЕТ „И.
– 50 – И.М.“***, в които същата
посочила, че „лицата, назначени през 2017
и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са получавали трудови
възнаграждения“, с изключение на С.Х.М.и П.К. К..
Видно
от Постановление за отказ да се образува наказателно производство изх. №
1754/2019 г. от 08.10.2019 г., по отношение на М. е отказано да бъде образувано
наказателно производство за подаваните от нея документи с невярно съдържание
(декларации, че лицата извършват трудова дейност), тъй като сами по себе си те
не са документите, въз основа на които са били изплащани обезщетенията за
безработица. В хода на проверката обаче, както от обясненията на част от назначените
в ЕТ „И. – 50 - И.М.“ лица, така и на самата
М. се установило, че от 2017 г. насам всички назначени лица реално не са
полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал осигурителен стаж
за получаване на обезщетение за безработица.
М. посочила, че работи сама, като осъществява единствено счетоводни и
копирни услуги на трети лица, а от 2017 г. започнала да назначава само по документи различни лица във
фирмата си, които реално не са работили при нея. Всичко това правела с единствената
цел впоследствие тези лица да имат възможност да използват платена трудова
борса. Заявила също, че от 2017 г. всички назначени при нея лица й заплащали 60
лева такса за извършваната услуга, както и че те сами са заплащали дължимите
осигуровки. М. посочила още, че трудови
възнаграждения на всички тези лица не е заплащала, тъй като същите не са
работили реално във фирмата й.
В съдебно
заседание, проведено на 28.09.2020 г. жалбоподателката
К. е изслушана от съда при условията на чл. 176 от ГПК. Същата заявява, че е
сключила трудов договор с ЕТ „И. – 50 – И.М.“ за длъжността „специалист
контролни функции“ и е започнала фактически работа на 05.04.2017 г., като се е
занимавала с извършването на преводи от английски. Няколко дни по-късно И.М. й
се обадила и й казала, че повече няма нужда от нея и е прекратила трудовия й
договор. За дните, през които е работила
й било платено в брой. Посочва още, че не си спомня какъв е бил размерът
на трудовото й възнаграждение, но това е отразено в
трудовата й книжка.
Като
свидетел по делото е разпитана и И.М., управител на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***,
която посочва, че фирмата й се занимава със счетоводни, копирни и други услуги
на граждани. Същата заявява, че жалбоподателката К. е
работила при нея за времето от 05.04.2017 г. до 09.04.2017 г. като специалист с контролни функции и мястото й на
работа е било в офиса. Твърди, че К. е помагала
при сортиране на документи, при преводи, като трудовият й договор бил прекратен
поради невъзможност повече да плаща осигуровките на К.. М. посочва, че разликата в обясненията, които
е дала в хода на административното производство и тези, депозирани пред съда се
дължи на обстоятелството, че е била много стресирана и е била заплашвана, че
ако не се „отрече“, за всеки човек ще плати глоба в размер на 2000 лева. Твърди
още, че за лицата С.М.и П.К. решила, че може да плати санкция и затова е
посочила, че те са работили при нея, а за всички останали е заявила, че не са
осъществявали трудова дейност. От показанията на М. се установява също, че в
офиса й могат да работят 3 – 4 човека,
както и че трудови договори с нейната
фирма са имали сключени около 100 човека, тъй като тогава имала нужда от
такъв персонал – почиствали офиса й,
правили и „други неща“.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само
с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен
един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния казус предмет на оспорване е
Решение № 2153-28-39/18.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица,
като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Оспореното решение е
издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е
издадено от компетентен орган по чл. 117
от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО,
в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.), право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат:
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в
Република България, или пенсия за старост в друга държава и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс,
с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или
законодателството на друга държава.
Легално определение на понятието „осигурено
лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на
КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно
чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В конкретния случай П.К. е имала сключен трудов договор с ЕТ „И. – 50 –
И.М.“, който към момента на подаване на заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица
е бил прекратен, като същата е отговаряла и на останалите изисквания по чл. 54а
от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на
КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; през което самоосигуряващите се
лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
С оглед на тази законодателна уредба
основният въпрос, който следва да се изясни и който всъщност е спорен между
страните е извършвала ли е реално трудова дейност жалбоподателката К. въз основа на сключения в ЕТ „И. – 50- И.М.“
трудов договор и с оглед на това
придобила ли е качеството на осигурено лице.
В настоящия
казус както управителя на търговеца, с
който е бил сключен трудовият договор, така и жалбоподателката
К. твърдят, че последната е извършвала трудова дейност въз основа на този
договор. Съдът обаче не кредитира тези твърдения. На първо място, свидетелката М. и в писмените
си обясненията, депозирани в ТП на НОИ – Ямбол, и в тези, дадени в хода на извършваната от Районна
прокуратура - Ямбол проверка по пр. вх. № 1754/2019 г. е заявила, че всички назначени през 2017 и 2018 г. лица не са постъпвали
фактически на работа и не са получавали трудови възнаграждения. За първи път в
съдебно заседание по настоящото дело М. посочва, че К. действително е работила въз основа на
сключения с нея трудов договор. Освен това, видно от извършваната от ТД на НАП
проверка и съставения Протокол №
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г., декларираните от едноличния търговец
приходи за 2016 и 2017 г. са твърде
ниски – 1955 лева за първата година и
4 259.10 лева за втората. Дори и към тях да се добавят приходите на М. от
осъществяваната от нея стопанска дейност като свободна професия (счетоводни
услуги), които са в размер на 1 515 лева за 2016 г. и 1 665 лева за 2017 г.,
общите приходи пак остават твърде ниски
- 3 470 лева за 2016 г. и 5 924.10 за 2017 г., което се равнява на 289.17 лева средно на месец за 2016 г., съответно 493.68 лева
за 2017 г. При това положение е абсолютно нелогично да се наеме на работа
лице на длъжност „специалист с контролни функции“ с месечно трудово възнаграждение
2 600 лева (колкото всъщност е бил максималният размер на месечния
осигурителен доход през 2017 г.) и само
5 работни дни по-късно трудовият договор да бъде прекратен поради липса
на средства да бъдат заплащани дължимите
осигурителни вноски (по твърдения на И.М.). Още по - нелогично е твърдението на
жалбоподателката К. относно причината за прекратяване
на договора й – тъй като работодателя вече нямал нужда от нея (само пет дни след назначаването й на работа).
Отделно от това, от обясненията на К. и от показанията на М. не става ясно какви
точно трудови функции е извършвала жалбоподателката. Последната посочва, че е
извършвала преводачески услуги, като е превеждала от английски, а М. – че е
помагала „при сортиране на документи, при преводи“. Нито една от тези функции
обаче не съответства на длъжността на която е била назначена К., а именно
„специалист с контролни функции“. Посоченият в трудовия договор код по НКПД, а именно 33413007 съответства на длъжността „Специалист с
контролни функции, деловодство и архив“. Тази длъжност не е свързана нито със сортирането на документи, нито с
извършването на преводи от чужд език, а е
свързана преди всичко с контролиране и координиране на дейността на служителите
от помощния административен персонал, какъвто в ЕТ „И. – 50 – И.М.“ изобщо не е
имало назначен, а не е имало и необходимост от назначаването му, предвид
изключително малкия обем работа, която се е извършвала от търговеца.
Що се
отнася до твърденията на М., че била стресирана и заплашена от проверяващите и поради тази причина е заявила, че назначените
през 2017 г. лица (между които е и К.) не са работили фактически и не са
получавали реално трудови възнаграждения следва да се посочи, че доказателства
за оказван какъвто и да било натиск по делото липсват. Нещо повече, в хода на
извършваната от ЯРП проверка самата М. отново е заявила, че тези лица не са
работили, а тя ги е назначавала фиктивно
срещу сумата от 60 лева, за да могат да получават обезщетения за
безработица, като осигурителните вноски си заплащали сами.
С
оглед на това съдът намира, че жалбоподателката К.
действително не е полагала труд по силата на сключения между нея и ЕТ „И. – 50
– И.М.“*** трудов договор. Следователно, изводът на административния орган, че
същата не е придобила качеството на
осигурено лице, е напълно
обоснован.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.К.К. ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. П.М. против Решение № 2153-28-39/18.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 281-00-869-5/09.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА П.К.К. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете