№ 77
гр. гр. Добрич, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500094 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 11007/15.11.2021 год. на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* гр.С. , р-н В. , ЖК“М.Д.“ , ул.“Р.П.К.** срещу решение №504
/01.11.2021 год. по гр.д.№ 20213230100693/2021 год. на Районен съд
Добрич,с което е признато за установено,че Г. ПЛ. Ф. ,ЕГН ********** ,от
гр.Д. , ЖК“Д.** , ** не дължи на дружеството сумите, предмет на
изпълнително дело № 2020***0400294 на ЧСИ Д.И. с рег.№ *** на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд Добрич по издаден изпълнителен лист на
30.03.2015 год. въз основа на Заповед за изпълнение № 43 от 10.02.2015 год.
по ч.гр.дело № 452 по описа на ДРС за 2015 год. като погасени по
давност,както следва : 1000 лв. – главница по Договор за паричен заем № 5 от
27.06.2013 год. ,заедно със законната лихва от 09.02.2015 год. до
окончателното плащане; 352 лв. - договорна лихва за периода 27.06.2013
год. – 30.06.2014 год. ; 911.20 лв. – разноски по договора за паричен заем и
45.26 лв. - разноски в заповедното производство.
Въззивникът възразява срещу фактическите констатации на
първоинстанционния съд относно предприети действия по изпълнително дело
1
с ефект да прекъснат погасителната давност за цедираното му от заемателя
“Оптимал Кредит“ООД вземане срещу Г.Ф. по договор за паричен заем от
дата 27.06.2013 год. и направени правни изводи в противоречие със
същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от
активно поведение на кредитора за принудително удовлетворяване на
вземането му, а не като извършване на изпълнителни действия от органа на
принудителното изпълнение и наличие на резултат от предприетите действия.
Поради неточното прилагане на разпоредбата на чл.116 б “в“ от ЗЗД. и
постановяване на обжалваното решение в отклонение от трайно установената
практика на съдилищата, вкл. ВКС се претендира отмяната му и отхвърляне
на исковата претенция ведно със законните последици.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 08.11.2021 год., жалба рег.№ 11007/15.11.2021 год. е подадена
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Г. ПЛ. Ф., от гр. Д. счита жалбата за немотивирана
и основана на теоретични постановки и избирателно подбрана съдебна
практика, поради което настоява да не бъде уважавана като неоснователна.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Обжалваното решение е постановено по заявен на дата 02.03.2021 год.
иск по чл. 439 от ГПК на длъжника Г. ПЛ. Ф. срещу взискателя “ЕОС
МАТРИКС” ООД за установяване несъществуването на право на
принудително изпълнение,основан на твърдения за висящ изпълнителен
процес за вземане на търговското дружество,което е погасено по давност и
при наличие на правен интерес,доколкото липсата на изпълняемо право
обуславя като последица прекратяване на изпълнителното производство
(чл.433 ал.1 т.7 от ГПК)-така решение № 257/30.04.2020 год. по гр.д.№
694/2019 год. на ВКС,ІІІ г.о.
По силата на заповед № 43 за изпълнение на изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК /10.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 452/2015 год. на
Районен съд Добрич е разпоредено длъжникът Г. ПЛ. Ф. ,ЕГН ********** ,от
гр.Добрич , ЖК“Д.** , ** да заплати на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* гр.С. , р-н В. , ЖК“М.Д.“ , ул.“Р.П.К.** суми ,както следва: 1000
лв. ,представляваща главница по договор за паричен заем №
2
5/002289,сключен на дата 27.06.2013 год. ,заедно със законната лихва от
09.02.2015 год. до окончателното плащане; 352 лв.,представляваща
договорна лихва ,изчислена за периода 27.06.2013 год. – 30.06.2014 год. ;
911.20 лв. ,представляваща разноски по договора за паричен заем и 45.26 лв.
,представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№
452/2015 год. на ДРС за държавна такса.Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 и 7 от ГПК на дата 10.03.2015
год.,срещу нея не е било подадено възражение от длъжника и същата е влязла
в сила по реда на чл.416 от ГПК на дата 24.03.2015 год.
Погасителната давността е уредена с императивните правни норми на
чл. 110 – чл. 120 ЗЗД .При условията на противоречивото разрешаване от
съдилищата на въпроса за приложение на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на
вземания, установени със заповед за изпълнение от съдилищата, настоящият
състав е на становището, че по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и текстът да бъде приложен по
отношение на процесните парични задължения.Характерно за влезлите в сила
решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след като
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение
представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите,
ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск
за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди
за изпълнение. Длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с
възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК
(след влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за
преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на
3
строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл.
303, ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Редът по чл. 439 ГПК е
приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните
решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване
на устните състезания и съответно не се преклудират. Основанията по чл. 424
ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл.
303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред. Следователно
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване
до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.След като влязлата в сила заповед за изпълнение и съдебно решение
са идентични по правни последици,приложима е хипотезата на чл.117 ал.2 от
ЗЗД за погасяване с петгодишна давност на процесните вземания-така
решение № 3/04.02.2022 год. по гр.д.№ ********* год. на ВКС,ІV
г.о.;решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д.№ 1747/2020 год. на ВКС,ІV г.о.;
решение № 145/17.06.2019 год. по в.т.д.№ 234/2019 год. на Апелативен съд
Варна.
При съобразяване на горното,началния момент на погасителната
давност за вземанията по заповед № 43 за изпълнение на изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК /10.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 452/2015
год. на Районен съд Добрич е датата й на влизане в сила-24.03.2015 год. ,като
същата изтича по правилото на чл.117 ал.2 от ЗЗД на дата 24.03.2020 год.
Въз основа на изпълнителния лист от 30.03.3015 год. ответникът на
02.06.2015 год. е образувал изпълнително дело № 449 / 2015 год. на ЧСИ С.Я.,
per. № *** на КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Варна, което е
прекратено по молба на взискателя рег.№ 4218/08.05.2020 год. и с искане да
му бъде върнат изпълнителния лист,с нарочно постановление от 10.04.2020
год. на осн. чл. 433, т.8 от ГПК, поради това че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, в
което е посочено,че последното поискано изпълнително действие е било от
дата 02.06.2015 год. – налагане на запор на трудово възнаграждение на
длъжника,ако се установи наличие на сключен трудов договор. За посоченото
принудително изпълнение приложение следва да намери тълкуването на чл.
116, б. "в" ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 год.,според което погасителната
давност за процесните вземания, е прекъсната на дата 02.06.2015 год. с
4
образуване на изпълнително дело № 449 / 2015 год. и до 26.06.2015 год. -
датата на приемането на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 год.
на ОСГТК на ВКС , с което ППВС № 3/1980 год. е обявено за изгубило
сила.При съобразяване,че последното поискано изпълнително действие по
изпълнително дело № 449 / 2015 год. е от дата 02.06.2015 год. и зачитане
постановките на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС ,новата 5 годишната давност за вземанията (чл.117 ал.2 от
ЗЗД) ,считано от 02.06.2015 год. изтича на дата 02.06.2020 год.
Съобразно разпоредбата на чл.3 т.2 от приетия в течения на давностния
срок Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за
преодоляване на последиците,за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.Спирането на давностния срок представлява законоустановено
обстоятелство,след настъпването на което давностен срок не тече,но изтеклия
до този момент срок запазва своето действие.След отпадане на съответното
обстоятелство,предизвикало спиране на течението на срока,давностния срок
продължава да тече и този срок се събира със срока,изтекъл до настъпване на
обстоятелството.Съобразно § 13 от ПЗР на ЗИЗ на Закона за
здравето,сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за
преодоляване на последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон-бр.44/13.05.2020 год.При съобразяване,че
срокът е спрял да тече,считано от 13.03.2020 год. и до 20.05.2020 год.,т.е. за
период от 69 дни,срокът по чл.117 ал.2 от ЗЗД изтича на дата 10.08.2020 год.
Въз основа на молба рег.№ 4299/ 08.05.2020 год. на взискателя и
изпълнителния лист от 30.03.2015 год. е било образувано изп.д.№ 551/2020
год. на същия ЧСИ С.Я., per. № *** на КЧСИ.С молбата е поискано да бъде
насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника,както и да бъде
извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за
наличие на банкови сметки и при установени такива да бъде наложен запор на
най-новата от тях.В молбата не е посочено от взискателя,че възлага на ЧСИ
5
действията по чл. 18 от ЗЧСИ.От извършената справка ,не е установено
същият да е титуляр на банкова сметка и банков сейф. Въз основа на молба
рег.№ 6332/11.06.2020 год. на взискателя,изпълнителното дело е било
изпратено за продължаване на изпълнителните действия по местоживеенето
на длъжника с писмо изх.№ 10048/15.06.2020 год. на ЧСИ Д.И. ,рег.№ *** на
КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Добрич.
Към датата на образуване на изп.д.№ 551/2020 год. - 08.05.2020
год.,новата пет годишна давност не е била изтекла.По делото не са били
извършвани ,каквито и да е действия. Образуването на второ изпълнително
дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не
представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД според даденото тълкуване на материалния
закон в т. 10 на ТР № 2/2013 год. на ВКС, ОСГТК. Образуването на
изпълнителна дело не е предприемане на принудително изпълнение, а
канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение.
Делото е постъпило при ЧСИ Д.И. ,рег.№ *** на КЧСИ и район на
действие-Окръжен съд Добрич с вх.рег.№ 03692/23.06.2020 год. ,на която
дата с разпореждане е било преобразувано в изпълнително дело
2020***0400294.По делото не са постъпвали молби от взискателя .С
разпореждане от дата 16.09.2020 год. ,ЧСИ е наложил запор,върху
притежавано от длъжника МПС и е насрочил за дата 15.10.2020 год. опис на
движимите вещи в дома му.
Към дата на налагане на запора върху МПС , давността по чл. 117 ал.2
от ЗЗД вече е била изтекла на дата 10.08.2020 год. Неоснователен е доводът
на взискателя,че следва да бъде зачетен ефекта на прекъсване на давността с
отправеното от него искане в молба рег.№ 4299/08.05.2020 год. за
насрочване на опис на движими вещи на адреса на длъжника .
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
6
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
искането.Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла -така решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д.№ 1747/2020
год. на ВКС,ІV г.о.
Не такъв е настоящ случай.Изпълнителното действие –опис на движими
вещи на адреса на длъжника не е предприето по изп.д.№ 551/2020 год. от
ЧСИ С.Я., per. № *** на КЧСИ по причина,която изцяло зависи от волята на
взискателя. С искането си,търговското дружество-ответник е сезирало
ненадлежен орган-ЧСИ с район на действие-Окръжен съд Варна, докато
както постоянния,така и настоящия адрес на длъжника (дома
му),респ.регистрацията на МПС е в района на Окръжен съд Добрич,т.е.
молбата е подадена до ЧСИ,който не е местно компетентен по смисъла на
разпоредбата на чл. 427 ал.1 т.2 е т.5 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.
19 ал.1 и ал.3 от ЗЧСИ “Задължение за изпълнение“ ,частният съдебен
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна
на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение и не
може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на
чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.Систематичното място на
уредбата на подсъдността -глава Дванадесета от дял Първи на Част втора на
ГПК е в частта "Исков процес". Съдържанието на нормите, уреждащи
правилата на подсъдността и евентуалните спорове, сочат категорично, че
същите са приложими само по отношение на исковия процес, но не и спрямо
изпълнителния процес,т.е. по реда на чл.118 от ГПК частен съдебен
изпълнител,на който делото не е подсъдно , не може да го изпрати на
компетентен съдебен изпълнител ,в който случай изпълнителното дело да се
счита висящо от деня на подаване на молбата пред ненадлежен
ЧСИ.Препращане на делото е възможно само в хипотезата на чл. 427 ал.2 от
ГПК,но не такъв е настоящия случай- взискателят не е поискал от ЧСИ в
гр.Варна налагане на запор върху вещи на длъжника,намиращи се в района
на друг съдебен изпълнител-този на гр.Добрич,в който случай след налагане
7
на запора,делото се препраща на надлежен съдебен изпълнител,който да
извърши описа и проданта им.Молбата е за извършване от ЧСИ в гр.Варна на
опис на вещи извън неговия район.
Горното поведение на взискателя следва да бъде приравнено на
бездействие,поради което и приложени неблагоприятните за него последици
от изтичане на срока по чл. 117 ал.2 от ЗЗД. Искът на длъжника по чл. 439
ал.1 от ГПК е основателен,а обжалваното решение законосъобразно
постановено и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По тези съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №504 /01.11.2021 год. по гр.д.№
20213230100693/2021 год. на Районен съд Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8