Р Е Ш Е Н И Е №10
18.02.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав,
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
при секретар Станка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия З. въззивно търговско дело № 353 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищеца по т.д. № 205/ 2019 година по описа на Бургаски окръжен съд- Национална агенция за приходите (Н. )- с адрес: гр. С., ул.“. №*, представлявана от директор на дирекция „Д“- В. П. , срещу Решение № 384/23.10.2019 година, постановено по горното дело, с което е отхвърлена предявената против ответник „ Е. -“ЕО. претенция, да бъде прието за установено, че публичните вземания на Н. за лихви в размер на 2074,40 лв., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на същото дружество, са обезпечени със запор, наложен с постановление изх. № *****. вписано в Ц. регистър на особените залози под №***, даващ право на привилегировано удовлетворение на публичните вземания по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от Търговския закон(ТЗ) и ищецът е осъден да заплати в полза на Б. на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Б. дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.
Въззивникът не споделя мотивите на Окръжен съд Б. , че от предоставената молба не можело да се направи извод върху каква главница и как е формирана лихва в размер на 3100,93лв., привилегията върху която се претендира, а също, че констатации за привилегията не би могла да бъде изведена и от приложените към молбата декларации, установяващи размера на главницата, върху която е начислена лихвата.
Сочи, че списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Е“ ЕО. , в който са включени и предявените от него в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ с молба от 08.02.2019 г. публични вземания, е обявен в Търговския регистър под №***. В молбата и в справките към нея обезпечените публични вземания на А. , възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника за лихва, били отразени в размер на 3100,93 лв.. Счита, че те са обезпечени с П. за налагане на обезпечителни мерки от 10.11.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на Н. Б. , вписано в ЦРОЗ под №***, обаче не са включени в цялост в списъка на приетите вземания с дължимата привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ(за предпочтително удовлетворение на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ). Приема, че по аргумент от чл. 724, ал. 1 от Търговския закон, посочената привилегия се простира и върху лихвата, натрупана върху обезпечените главници, което прави спора по т.д. №205/2019 г. на БОС за изцяло правен и съсредоточен върху това дали горепосоченото вземане за лихви в размер на 3100, 93 лв. е обезпечено, след като главниците, върху които лихвите са начислени, са приети като вземания по основание и размер в производството по несъстоятелност по т.д. № 327 по описа на Окръжен съд Б. за 2018г.
Възразява и срещу осъждането си за държавна такса за първоинстан-ционното производство, като се позовава на чл.84, ал.1 от ГПК(приложим на осн. чл.621 от ТЗ), според който държавата и държавните учреждения се освобождават от държавна такса, освен по исковете за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост.
Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново, с което въззивният съд да уважи заявената по делото претенция, като постанови Н. да не бъде осъждана за внасянето на държавна такса за първоинстанционното производство.
Дири разноски за производството, изразяващи се в присъждането на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в двете съдебни инстанции. Не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от синдика на въззиваем ответник „ Е. -“ЕООД(н) - Д. Г. Н. със съдебен адрес: гр. Б., ул.“. №*, ет.*, офис *.
П. въззивна жалба се сочи за неоснователна, а постановеното от първата инстанция съдебно решение за правилно и законосъобразно, по изнесените в него съображения. Моли се за неговото потвърждаване. Поддържа се, че от самото постановление не може да се извлече извод за начина на изчисляването на лихвата, за да се приеме, че тя се ползва с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а освен това в молбата, с която е предявено вземането, то е посочено общо, без да се разграничават претенцията за главница от тази за лихви. Не се ангажират нови доказателства
В проведеното пред БАС открито съдебно заседание, правната позиция на Н. се поддържа от процесуален представител – юрисконсулт, а тази на синдика Д. Н.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по претенция с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ.
В исковата си молба кредитор Н. е заявил, че води иск за установяване поредност по чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ на вземането си за
лихви в остатъчен размер от 2074лв., изчислени към 06.02.19г. върху главница,
представляваща публични вземания, обезпечени с П. за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №*** /10.11.17г. на публичен изпълнител при ТД на Н. Б. , вписано
в ЦРОЗ под №****
Н. на длъжника на Н. - ответника по делото –„ Е. “ЕООД- била обявена с решение №394/19.11.18г., постановено по т.д. №327 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018г., с което било открито и спряно производството по несъстоятелност на търговеца. Производството било възобновено с Решение №21/18.01.19г., постановено по горното дело на БОС. В ТРРЮЛНЦ под №*** бил обявен списък на приетите вземания на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество, сред които са и публичните вземания, предявени от Н. с молба с изх. №24-02-251/18#18/08.02.19г. пред съда по несъстоятелността, в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ. Към тази молба била приложена и справка за лихвата в общ размер от 3100,93лв, изтекла към датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност( в същия размер и към 06.02.19г.) върху публичните вземания на Н. . В списъка на приетите вземания обаче това вземане за лихва не било включено с претендираната от А. привилегия.
Подаденото от Н. в тази връзка възражение от 07.03.19г. срещу списъка на приетите от синдика вземания за лихвите( включени в общата сума от 182 386,83лв., представляваща главница и лихви), изтекли до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, с оглед прилагането на посочената привилегия, било уважено частично и с определението на БОС(№390 от 29.03.19г., постановено по т.д. №327 по описа на същия съд за 2018г.) привилегията била призната само за частта в размер от 1023,53лв., т.к. само тази лихва била вписана като обезпечена по реда на Закона за особените залози(ЗОЗ) в посоченото по- горе П. , ведно с главницата, представляваща публични вземания.
Предвид горното, кредиторът е завел настоящото производство, установяващо привилегията на останалата част от изтеклата върху публичните вземания лихва. Обосновава претенцията си с аргумент от чл.724, ал.1 от ТЗ, че привилегията върху обезпечената по ЗОЗ главница се простира и върху натрупаната от забавата на плащането й лихва, защото. вземането за последната е акцесорно, зависимо от главния дълг, а според чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва за забава, определена в закон- в случая в Закона за лихвите върху данъци, такси и др.под. държавни вземания.
В отговора на временния синдик – Л. Б. от гр. Б. искът е посочен за неоснователен. Той счита, че ищецът ще се удовлетвори за вземането си в следващ заявената привилегия ред и в този смисъл възражението му е неоснователно. Намира също, че Н. се позовава на наложени мерки върху несъществуваща маса на несъстоятелността( няма данни за наличност на запорираните банкови сметки, за вещи на длъжника в трезори, касети и суми на доверително управление) и за това претендираната привилегия на практика не съществува. Поддържа и довод за съществено несъответствие между отразените в представените документи суми-в постановлението за обезпечението, в молбата за предявяване на вземания и във възражението, оспорващо поредността на лихви от 3100,93лв., за които се претендира привилегията. Моли за отхвърляне на заявената претенция.
Дружеството – ответник не е представило отговор на исковата молба.
Съдът е счел претенцията за неоснователна, защото по делото няма признание на права и обстоятелства, за установяването на които законът да съдържа предположение или да са общоизвестни, поради което да са ненуждаещи се от доказване, а представените в процеса доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод, че вземанията на ищеца за лихва в размер на заявената сума от 3100,93лв. са обезпечени с П. за налагане на обезпечителни мерки от 10.11.17г. на публичния изпълнител при ТД на Н. Б. , вписано в ЦРОЗ на 09.07.18г. и попадат в разпределението по реда на чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ.
Въззивният съд не споделя крайните правни изводи на първоинстанционния окръжен съд.
Събраните по делото доказателства подкрепят фактическите твърдения на Н. , изнесени в исковата молба:
Срещу дружеството-длъжник е инициирано производство по т.д. №327 по описа на БОС за 2018г., за обявяването му в несъстоятелност, открито и спряно ведно с обявяването на неплатежоспособността на длъжника с решение № 394/19.11.18г. С Решение №21/18.01.19г. производството е възобновено.
В срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, с молба изх. №24-02-251/18#18/ 08.02.19г., Н. е заявил пред съда по несъстоятелността свои вземания- частни и публични- спрямо„Е“ ЕООД. Като основание на публичните си вземания за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски, кредиторът е посочил в горната молба С. декларации и Д. образец 6, както и Д. по чл.14 от ЗМДТ за недвижим имот. За част от публичните си вземания е заявил налично обезпечение по реда на ЗОЗ, осъществено с вписването в ЦРОЗ на П. от 10.11.17г., налагащо запор върху седем банкови сметки на дружеството, за обща главница от 22290,91лв. и за 1026,53лв. лихви за забава върху тях. Като обезпечени Н. е посочил вземанията си по две конкретни С. декларации- от м. март и май 2017г. и по петнадесет подадени от дружеството декларации образец 6( тези по точки от 1.1 до 1.2вкл., от 1.4 до 1.15 вкл. и от 2.1 до 2.12 вкл. от молбата), касаещи периода м. януари 2017г.-м. октомври 2017г. За установяване размера на обезпечените лихви за забава, изтекли върху така посочените публични вземания, към молбата под №41 е приложена нарочна справка(вж. л.10 от делото на БОС), сочеща общата сума от 3100,93лв. към датата на съдебното решение(19.11.18г.), непроменена и към 06.02.19г.
В ТРРЮЛНЦ под №*** е обявен списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, сред които са и предявените с горната молба от Н. такива. Всички вземания на А. за лихва за забава, включително и тези в размер 3100,93лв., са отразени в списъка в реда по чл.722, ал.1,т. 6 от ТЗ, а не по чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ, макар последните да са били посочени за обезпечени по ЗОЗ с П. за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***Н. е направил в срок възражение за поредността на удовлетво-ряване на вземането си от 3100,93лв. пред съда по несъстоятелността и с определение №399/29.03.19г.по чл.692 от ТЗ то е било частично уважено. Вземането за лихва от 1026,53лв., представляваща част от заявените 3100,93лв., е прието за дължимо по реда на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, т.к. сумата на лихвата е била вписана в самото П. Разликата в размер на 2074,40лв., предмет на настоящото производство обаче, е одобрена от съда така, както е била посочена в списъка на синдика, с поредност по т.6 на чл.722 ТЗ.
Данните по делото сочат, че длъжникът не е възразил срещу размера на заявената с молбата на Н. дължима лихва за забава- общо 31 988,68лв., представляваща сбор от лихвата върху всички публични вземания за данъци и такси, произтичащи от декларации образец 6 в периода 01/2017г.-09/2017г. и от 01/2018г. – до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността, възлизащи на 30 082,47лв. и от лихвите върху всички публични вземания за задължителни осигурителни вноски за същия период от време, в размер 1906,21лв., базирани на същите декларации.
В определението на съда по несъстоятелността, произнесено по възражението на кредитора, е одобрена промяна в списъка на приетите вземания, като тези за главницата от публичните вземания на А. и за лихвите за забава върху тях, са разделени по размер на такива към датата на решението, с което се открива производството по несъстоятелност и след това- до 06.02.19г. За част от лихвата- в размер от 1026,53лв.- е определен и нов ред на удовлетворяване, с привилегията по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, защото сумата е отразена изрично в П. за обезпечение, вписано по ЗОЗ, а редът за удовлетворение на останалите 30 962,15лв. изтекли лихви за забава, не е променен.
При така установената фактическа обстановка, при липсата на спор за общия размер на вземането на Н. за лихви и след като приложената към исковата молба(приложение и към молбата от 08.02.19г.) справка за размера на обезпечените вземания за лихви от 3100, 93лв. срещу „Е“ЕО. не е била надлежно оспорена, съдът приема, че възраженията на дружеството по размера на привилегированата процесна лихва, повдигнати във въззивното производство, са само формални.
Съдът намира, че спорът между страните е правен, по прилагане на заявената от ищеца първа привилегия върху лихви, изтекли заради забава в плащането на обезпечена по ЗОЗ главница.
Въззивният съд приема, че спорната по делото лихва следва да бъде включена в привилегията по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, защото в молбата на кредитора до съда от 08.02.19г. е посочена като произтичаща от забавата за изпълнение на публичните дългове на длъжника, отразени в С. декларация с вх. №**. и в С. – декларация с вх. №*** от 15.05.2017г. за дължими данъци и такси, както и в следните декларации образец 6 на длъжника: с вх. №**** за м. януари 2017г.( за дължими данъци и такси); декларация обр.6 с вх. №*** за дължими данъци и такси за същия месец; декларация обр.6 с вх. №** за м. февруари 2017г. – отразяваща дължими данъци, такси и задължителни осигурителни вноски; декларация обр.6 с вх. №**, отразяваща дължими данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. март 2017г.;декларация обр.6 с вх. №***, отразяваща дължими данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. април 2017г.;декларация обр.6 с вх. №** за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. май 2017г.; декларация обр.6 с вх. №** за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. май 2017г.; декларация обр.6 с вх. № 0* за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. юни 2017г.; декларация обр.6 с вх. № 0* за дължими данъци и такси за същия месец 2017г.; декларация обр.6 с вх. №*** за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски за м. юли 2017г.; декларация обр.6 с вх. № 0* за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски; декларация обр.6 с вх. № 0* за данъци ,такси и задължителни осигурителни вноски за м.септември 2017г.; декларация обр.6 с вх. № 0* за дължими задължителни осигурителни вноски за м. януари 2017г.;декларация обр.6 с вх. №*** за задължителни осигурителни вноски за м.април 2017г.;декларация обр.6 с вх. №*** за задължителни осигурителни вноски за м. октомври 2017г. Публичните вземания за главници, включени в посочените декларации, са описани от Н. като обезпечени с вписаното в ЦРОЗ П. , налагащо запор на седем банкови сметки на длъжника и същите декларации обр.6 и двете справки- декларации са описани в приложението към молбата на А. 10 от дело БОС), обосноваващо по размер вземането й за 3100,93лв. лихви върху обезпечените главници.
Бургаският апелативен съд счита, че от наложеното от публичния изпълнител обезпечение, вписано по реда на ЗОЗ съгласно чл.26, ал.3, т.1, се ползват както посочените в постановлението главници, така и всички лихви, дължими за забавата на изпълнението им, а не само вече изтеклите и изрично вписани в акта такива. Това е така, защото чл. 4, ал.3 от ЗОЗ визира, че заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане, което се потвърждава и от предвидения в чл.724, ал.1 от ТЗ начин на удовлетворяване на заложеното вземане, ведно с изтеклите върху него лихви, като ползващи се от привилегията на обезпечението, а също и от чл.5, ал.2 от ЗОЗ, според който залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него. Чл. 175, ал.1 от ДОПК предвижда, че за неплатените в законово установените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, като тези в случая, предвид естеството си, са изрично посочени в чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и др. под. държавни вземания.
Следователно вписаното в ЦРОЗ П. на публичния изпълнител обезпечава както публичните вземания на А. , такси, задължителни осигуровки), така и акцесорните им, поставени в зависимост от изпълнението на главното задължение лихви за забава, изтичащи до окончателното му погасяване, независимо, че в самото постановление е вписана като абсолютен размер само част от тях, формирана за периода на неточно изпълнение, до датата на постановяването на обезпечителния акт.
В този смисъл е налична и съдебна практика- О. №4536/20.12.18г. на ОС- В. по т.д. №5/18г., Определение №2397/ 06.07.18г. на същия съд по т.д. №1410/16г. и определение №1308/16.04.18г. на същия съд по т.д. №1282/16г., която БАС споделя.
Въззивният съд счита също, че чл.195, ал.1 от ДОПК не противоречи на извода за еднаква привилегия на удовлетворяване на обезпечените по реда на ЗОЗ просрочени главни вземания и на всички лихви за забава върху тях, нито чл.193, ал.1 от ДОПК представлява пречка за удовлетворяването на публичното вземане на Н. по реда на глава четиридесет и седма от ТЗ, т.е. чрез разпределение на осребреното имущество на обявения в несъстоятелност длъжник при приключване на производството по несъстоятелност, предвид разпоредбата на чл.193, ал.4, според която ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал предварително обезпеченото по реда на ДОПК имущество, то се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност, т.е. конкуренцията в изпълнителните способи по ДОПК и ТЗ е нормативно разрешена.
Не е аргумент, противоречащ на извода за привилегия на всички лихви за забава върху изпълнени със закъснение и обезпечени по реда на ЗОЗ главници изразеният от синдика на дружеството – длъжник довод, че в процеса нямало яснота по паричната наличност на запорираните банкови сметки, защото нейната достатъчност да удовлетвори обезпечените вземания не е критерий за определянето на реда, по който последните да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Този въпрос може да се постави при удовлетворяването на кредитора от осребреното имущество на длъжника, обявен в несъстоятелност, но за него чл.722, ал.1, т.1 ТЗ дава правно разрешение, като ограничава привилегията в рамките на получената при реализацията на обезпечението сума. Ако последната е недостатъчна да покрие обезпечените лихви за забавеното плащане на публичните вземания на Н. , те ще бъдат удовлетворени в поредността по чл.722,т.6 ТЗ.
В случая, видно от приложението към молбата на кредитора, заявяваща пред БОС вземанията му, цялата дължима върху публичните вземания лихва, с предявена първа привилегия на удовлетворяване, е в размер на 3100,93лв., а разликата между нея и законната лихва, върху която вече е признат ред на разпределение по чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ (1026,53лв.), е точно в размера на исковата сума- 2074,40лв. и с оглед горните разсъждения следва да бъде поставена в същия ред на удовлетворение в списъка на приетите вземания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията за процесната сума е основателна и следва да бъде уважена.
Поради несъвпадение на окончателните правни изводи на двете съдилища, решението на БОС следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, съобразено с изложените аргументи.
Поради основателността на заявената от Н. претенция, касаеща нейни публични вземания, разноските и държавната такса по делото в двете инстанции следва да бъдат понесени от ответната страна, на основание чл.78, ал.6, вр.чл.84 от ГПК.
Държавната такса за първоинстанционното производство, изчислена по правилото на чл.694, ал.7 от ТЗ е 20,74лв., но съобразно предвиденото в т.1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата към Б. на съдебната власт следва да бъде определена в размера на нормативно визирания минимум от 50лв., а тази за въззивен съд, на осн. чл.18 от Т. в размер на 25лв., които следва да се заплатят по сметка на БАС.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, дължимото на Н. ю.к. възнаграждение за защита в производството пред въззивна инстанция, с оглед малкия размер на защитимия имуществен интерес и ниската степен на правна и фактическа сложност на спора, следва да е в минималния според чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ размер от 100лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 384/23.10.19г., постановено по т.д. №205/2019г. по описа на БОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е“ЕООД(н), ЕИК***, със седалище и адрес на управление:гр. Бургас, ж.к.“С“ бл.*, вх. *, ет.* и синдика на същото дружество- Д. Г. Н. от гр. Б., че публичните вземания на Национална агенция за приходите(Н. ) със седалище: гр. С., ул.“К“№* спрямо горепосоченото дружество, за лихви в размер на 2074,40лв., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Е“ ЕО. , обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №***, са обезпечени със запор, наложен с П. изх. № ***/10.11.17г., вписано в ЦРОЗ под №***, даващ право на Н. на привилегировано удовлетворение на тези вземания по реда на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Е“ЕООД(н), ЕИК *** да заплати от масата на несъстоятелността в полза на Б. на съдебната власт, по сметка на Бургаски апелативен съд държавна такса за производството по т.д. №205/2019г. по описа на БОС в размер на 50лв.(петдесет лева) и държавна такса от 25 лв.(двадесет и пет лева) за производството по в.т.д. №353/2019г. по описа на Апелативен съд Б.
ОСЪЖДА „Е“ЕООД(н), ЕИК *** да заплати от масата на несъстоятелността на Н. - гр. С. сумата 100лв.(сто лева) разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита на А. в производството пред Апелативен съд Б. по в.т.д. №353/2019г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: