Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово, 02.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 73 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от на И.Д.И. *** против Решение № 6 от 08.03.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година, Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година и Разпореждане № ********** от 22.04.2016 година, и трите издадени от Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се развиват доводи за неправилно приложение на чл. 15а във връзка с чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като с Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година неправилно е определена нова дата на пенсията за осигурителен стаж и възраст, което в момента е пречка жалбоподателката да получи пенсия дори в минимален размер; неправилно приложение на Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, като се твърди, че чл. 10 и 11 от Договора не са приложими, отпаднало е основанието за приложение на Договора към 2021 година, когато е направено искането и пенсионните органи неправилно са приложили чл. 70, ал. 16 от КСО и чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите, като са взели предвид само осигурителния стаж на жалбоподателката в България – 34 години, 09 месеца и 29 дни и са отказали отпускането на пенсия в размер, не по-малък от минималния размер на пенсията в България – 300 лева. Прави се искане за отмяна на решението и даване на задължителни указания за отпускане на пенсия в размер, не по-малък от минималния размер на пенсията в България.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично
и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат;
поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са
развити в депозирана по делото писмена защита /л. 109-112/.
Ответната страна се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт; оспорва
се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ като
неоснователна, като подробни съображения са развити в депозирани по делото писмени
бележки /л. 107-108/; в хода по същество се заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката И.И. е подала до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление обр.
УП-1 с вх. № 2113-07-259 от 03.09.2015 година /л. 5-6/ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
което е посочила, че не получава пенсия от друга държава и няма осигурителен
стаж, придобит в друга държава. В Декларация с вх. № 2113-07-259#2 от
09.10.2015 година И. е декларирала, че желае пенсията да ѝ бъде отпусната
въз основа на българския ѝ осигурителен стаж и не желае да ползва права
от Украинския осигурителен институт /л. 13/.
Независимо от горепосоченото, жалбоподателката И. е подала
чрез ТП на НОИ – Габрово формуляр БГ/УКР 4 – Заявление за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-07-517 от 02.11.2015 година, в
което заявление е посочила като последно място на работа в Украйна – Харковски
политехнически институт – висше образование /л. 19-22/. Документите за
потвърждаване на осигурителния стаж в Украйна са били изпратени до Украинския
осигурителен институт /л. 28-31/, като в отговор на искането на 11.01.2016
година са изпратени удостоверение за осигурителен стаж и решение /л. 38-42/.
Междувременно е издадено Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Габрово /л. 18/, за което липсват данни да е връчвано на жалбоподателката, с което на И.И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 25.08.2015 година и в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО.
С
Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Габрово, при издаването на което е бил взет предвид и положеният
осигурителен стаж в чужбина в размер на 05 години, 05 месеца и 19 дни и за
което също няма данни да е връчвано на жалбоподателката, на И. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 24.06.2015 година, във връзка с
Договора между РБългария и Украйна за социално осигуряване, по заявлението,
подадено на 03.09.2015 година, като от 24.06.2015 година на жалбоподателката се
изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 233.75 лева, а
от 25.08.2015 година на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната с предходното разпореждане, е спряна;
Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Габрово е отменено, като е посочено, че след потвърждаване на стажа от
Украйна, началната дата на пенсията се променя на 24.06.2015 година – датата на
навършване на 60 години и 08 месеца.
С Разпореждане № ********** от 22.04.2016 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово, за което също няма данни да е връчвано на жалбоподателката, отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена съгласно чл. 15а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като от 03.09.2015 година на И. се изплаща пенсия в размер на 235.40 лева.
С последващи разпореждания пенсията на И. е определяна в нов размер, преизчислявана и осъвременявана /л. 59-63/.
На 08.02.2021 година с вх. № 1012-07-3 И.И. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ – Габрово, в която е посочила, че обжалва размера на отпуснатата ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст, като твърди, че има пълен изискуем стаж в България – повече от 35 години към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, към която дата е отговаряла и на всички изисквания за получаване на пенсия в пълен размер. И. твърди, че не получава дължимия ѝ пълен размер на пенсията, даже и минималният такъв, като прави искане за отмяна на Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година, Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година и Разпореждане № ********** от 22.04.2016 година, и трите издадени от Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово, като размерът на пенсията ѝ бъде повишен – не по-малък от минималния размер на пенсия в България.
Директорът на ТП на НОИ – Габрово
е постановил Решение № 6 от
08.03.2021 година /л. 79-80/, с което е отхвърлил жалбата на И.И..
Решението е съобщено на жалбоподателката
на 12.03.2021 година, видно от представено по делото копие на известие за
доставяне /л. 81/ и по предприето в срок оспорване на решението е образувано
настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – законосъобразно ли е определен размерът на отпуснатата на И. пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно правилото на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, от 01.01.2015 година жените придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 60 години и 08 месеца и при наличие на 35 години осигурителен стаж. Към датата на прекратяване на осигуряването – 01.09.2015 година /л. 7/ - жалбоподателката е на възраст 60 години, 10 месеца и 07 дни и има осигурителен стаж от 35 години, докато към датата на навършване на възрастта от 60 години и 08 месеца – 24.06.2015 година – имала стаж от 34 години, 09 месеца и 29 дни, вместо изискуемите 35 години. С Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Габрово /л. 18/ на И.И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 25.08.2015 година и в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО. Разпореждането е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС в относимата редакция от ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., според която пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 година, когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Разпореждането е в съответствие и с чл. 70, ал. 7 от КСО в относимата редакция /ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, съгласно която минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Постъпилите на 09.03.2016 година в ТП на НОИ – Габрово данни от компетентната институция на Украйна /л. 34-42/, според които на И. е потвърден осигурителен стаж за периода 01.09.1971 – 19.02.1977 година в размер на 05 години, 05 месеца и 19 дни, а с решение от 23.12.2015 година ѝ е отпусната пенсия, като не е спорно между страните по делото, че същата е за отпусната за срок от 02.11.2015 до 18.10.2020 година, са основание за издаването на Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово. С посоченото разпореждане, при зачитане на осигурителния стаж, положен в Украйна, е определен действителният размер на дължимата на И. пенсия съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и във връзка с Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, като е изменена и началната дата на отпускане на пенсията, което е в съответствие с правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО в относимата към случая редакция от ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 година, съгласно което пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. На 26.04.2015 година И. е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е навършила 60 години и 08 месеца и има общ осигурителен стаж от България и Украйна, които не съвпадат по време и в законодателството няма забрана за сумирането им, в размер на 40 години, 03 месеца и 18 дни – при изискуеми 35 години, като заявлението за отпускането ѝ е подадено в рамките на 6-месечния срок – на 03.09.2015 година.
В съответствие с разпоредбата на чл. 15а от НПОС /редакция от ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 година/, според която когато придобитият осигурителен стаж след датата на придобиване на правото се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94 КСО, размерът на пенсията при отпускането й се определя според наличния осигурителен стаж към датата на придобиване на правото, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на придобиване на правото, с Разпореждане № ********** от 22.04.2016 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. е изменена, като осигурителният стаж е изменен от 34 години, 09 месеца и 29 дни на 35 години, 00 месеца и 06 дни, считано от 03.09.2015 година – датата на заявлението за отпускане на пенсия.
Определянето на размера на отпуснатата на И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е станало при отчитане на обстоятелството, че става въпрос за лице, което има положен осигурителен стаж в 2 държави и към което следва да бъдат приложени разпоредбите на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2011 година. Според чл. 10, ал. 1 от Договора, ако съгласно законодателството на едната от договарящите страни правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен /трудов/ стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е необходимо, и осигурителния /трудовия/ стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условие че тези стажове не съвпадат по време. Според чл. 11 от Договора, при прилагането на член 10 на този договор компетентната институция на всяка договаряща страна изчислява и изплаща размер на пенсията само за осигурителния /трудов/ стаж, придобит в съответствие със законодателството, което тази компетентна институция прилага. В случая тези правила са спазени, като на И. е зачетен стажът, придобит съгласно законодателството на Украйна, но размерът на отпуснатата ѝ пенсия е изчислен и се изплаща само за стажа, придобит в България. В този случай не намира приложение общата разпоредба на чл. 70, ал. 7 от КСО в редакцията към момента на отпускане на процесната пенсия, към момента – ал. 12, а специалната разпоредба на чл. 70, ал. 9 в редакцията към момента на отпускане на процесната пенсия, към момента – ал. 16, според което правило при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от НПОС, според която при пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България, тъй като в случая условията за придобиване на правото на процесната пенсия не са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в България, към момента на придобиване на правото на пенсия /арг. от чл. 94 от КСО/ – същият се равнява на 34 години, 09 месеца и 29 дни при изискуеми 35 години.
Фактът, че отпуснатата от Украйна пенсия за осигурителен стаж и възраст е за определен срок, който е изтекъл, не променя горните изводи и няма за своя последица приравняване размера на отпуснатата в България пенсия за осигурителен стаж и възраст към минималния размер за този вид пенсия.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 6 от 08.03.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и
потвърдените с него Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година,
Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година и Разпореждане № ********** от
22.04.2016 година, и трите издадени от Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово, са
издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за
разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в писмена форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,
както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за
законосъобразност на актовете и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143,
ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за
настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния
представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на
производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И. *** против Решение № 6 от 08.03.2021
година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на И.
срещу Разпореждане № ********** от 13.11.2015 година,
Разпореждане № ********** от 16.03.2016 година и Разпореждане № ********** от
22.04.2016 година, и трите издадени от Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово.
ОСЪЖДА И.Д.И. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ТП на НОИ – Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: