РЕШЕНИЕ
Номер
1283 10.08.2020 година
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІ
наказателен състав
На
единадесети юни две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Десислава Терзова
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ
дело номер 2735 по описа за 2020 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0281-000329/ 02.04.2020г. на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, с което на Н.И.К. с ЕГН: **********, с
адрес: *** са наложени следните административни наказания: На основание чл.174,
ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са му били отнети и
12 /дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0281-000329/ 02.04.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, с което на Н.И.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени следните
административни наказания: На основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са му били отнети и 12
/дванадесет/ контролни точки.
Жалбоподателят Н.И.К. обжалва
наказателното постановление по съображения изложени в
допълнителни мотиви към жалбата си и моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно. В последното по делото съдебно заседание, редовно призован,
се явява лично и с процесуалния си представител адв. Н., който поддържа жалбата
и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – РУ Карлово при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Н.И.К.,
за това, че на 29.02.2020г. около 22:55 часа в община Раковски на път „Трети
клас“ № 5604 – км. 10+010м между село Стрелци и село Дрангово, посока на движение
от запад към изток, като водач на товарен автомобил – „Ситроен Джъмпи“ с рег.№ ****,
държава България, управлявал собствения си товарен автомобил „Ситроен Джъмпи“ с
рег.№ ****, без контролен талон към СУМПС като също така отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и не пожелал да изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. На водача бил издаден и талон за
медицинско изследване № ***.
С
горно св. И.В.С. – *** към ОДМВР – Пловдив счел, че жалбоподателят е нарушил
виновно разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за което
съставил АУАН с бланков № 286557/29.02.2020г., който бил подписан от
жалбоподателят без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
В своите показания свид. И.Д.С. е потвърдил отразените от него констатации в
АУАН, като заявява в съдебно заседание, че на процесната дата е
извършал контрол на третокласен път намиращ се между селата Стрелци и Дрангово.
Свидетелят сочи също, че тъй като било тъмно той осветил с фенер стоп-палката
си, за да бъде видяна от управляващия товарен автомобил
– „Ситроен Джъмпи“ с рег.№ ****, а впоследствие още преди да спре автомобилът
св. С. осветил с фенера си и водача на процесното МПС, който актосъставителят
категорично заявява, че е бил жалбоподателят Н.И.К., който е бил във видимо нетрезво състояние, като такива са
били и неговите спътници. Още щом бил
повикан да бъде тестван обаче жалб. К. отказал както проба с техническо
средство, така и до получи талон за медицинско изследва, като заявил, че не той
бил управлявал автомобила, но св. С. сочи, че още докато ППС е било в движение
и преди да спре, зад волана е бил именно жалбоподателят.
Съдът кредитира изцяло показанията
на горепосочения свидетел тъй като са логични, последователни, съответни на
писмените доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния
изход на делото лице. Ето защо съдът намира, че показанията на този свидетел са
достоверен източник на информация относно основния факт на доказване и
кореспондират с писмените доказателства по делото.
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.
е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същият е
управлявал товарен автомобил – „Ситроен Джъмпи“ с рег.№ ****, като след като е
бил спрян от органите на МВР е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не е представил
контролен талон от свидетелство за управление на МПС. В тази връзка по
категоричен начин се установява нарушението на нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
от страна на Н.К. Според същата се наказва този водач на МПС, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая се установява с
категоричност от АУАН, чиято доказателствена сила не бе опровергана, както и от
разпитания в хода на съдебното производство актосъставител, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, като не е дал и
кръвна проба, като съдът следва да отбележи, че въпреки предоставената му за
това възможност К. не ангажира каквито и да било обективни доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че
извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът следва да уточни, че съставомереното поведение се изразява в самия отказ
на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол – поведение, което е бил длъжен да
предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган /в случая
полицейски служител, изпълняващ функциите на ***/, да извърши това. Ето защо
следва да се приеме, че в конкретния случай се установява фактът на извършеното
административно нарушение, за което на К. на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
била наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лева и му е било отнето правото
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Това наказание е в строго фиксиран
размер и не са налице основания за неговото изменение или отменяне.
Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение
– отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, който отказ може да има различни форми, като в настоящия случай в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които е трябвало да се защитава и е била обезпечена
възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита
(така Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. №
478/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г.
по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив). В тази връзка
като неоснователно следва да се сподели възражението за невъзможност на
жалбоподателя да организира защитата си тъй като е налице пълна идентичност
между АУАН и наказателното постановление, доколкото всички обстоятелства във
връзка с нарушението – време, място, описание на нарушението, както и посочване
на нарушената законова разпоредба, кореспондират между АУАН и наказателното
постановление. Правилно в последното действително е вписано и обстоятелството, че
водачът не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, което е резултат
от реда на издаване на талон за медицинско изследване, което се осъществява, на
основание чл.3, ал.2, вр. чл.2, ал.2, предл. I от Наредба № 30 от 27 юни 2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, въз основа съставен АУАН, съответно –
горното не може да бъде оценено като нарушение на процесуалните правила,
доколкото в наказателното постановление се посочва, неизвестното към момента на
съставяне на АУАН, съответно установено по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Точно
поради тези причини видно от съдържанието на АУАН в него правилно е било
посочено единствено, че жалбоподателят не желае да изпълни предписанието за
медицинско изследване, защото той реално е отказал още на място както проба с
техническо средство, така и с медицинско изследване, а в НП вече е посочено, че
не го е изпълнил. Независимо обаче от отказа му да избере един от двата начина
на изследване контролните органи са действали максимално добросъвестно и все
пак са му връчили талон за изследване, като са му предоставили максималния
възможен срок за явяване в болничното заведение, но въпреки това Н.К. изобщо не
се е явил в МБАЛ „Раковски“. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай
правата са му били гарантирани по пълен начин и му е била дадена възможност да
ги реализира в максималните срокове за това.
Също така НП е издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, заради
издаването му от некомпетентен орган. В материалите по делото се съдържа заверено
копие на оправомощителна заповед – Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени определени длъжностни
лице да издават НП за нарушения по ЗДвП, като сред тях са и Началник на група.
Административнонаказващият орган, издал атакуваното НП № 20-0281-000329/02.04.2020г. – Д.П.Т., към датата на издаване
на постановлението е имал качеството ***, посочено е в НП структурното звено,
където упражнява правомощията си в това му качество, посочена е и
оправомощителната заповед, въз основа на която действа в това му качество по
издаване на НП за нарушенията по ЗДвП, следователно е имал правомощия да издаде
обжалвното постановление.
Съдът не споделя и
възражението на жалбоподателя, че същият е бил възпрепятстван да даде кръвна
проба, поради липсата на време да организира предвижването си до медицинското
заведение. Имайки предвид, че нарушението е констатирано в община Раковски,
между село Стрелци и с. Дрангово, което е на около 14 километра от гр.
Раковски, а на жалбоподателят е било указано да се яви именно в МБАЛ
„Раковски“, а не да пътува примерно до гр. Пловдив, както и факта, че това
разстояние се изминава с автомобилен транспорт за около 15-20 минути, като
същевеременно, особено предвид часа на придвижването пътят е със сравнително
ниска натовареност, което дава по-големи шансове за бързо придвижване, то съдът
счита, че К. е имал достатъчно време и начини да се предвижи до лечебното
заведение в указания му в талона краен час за даване на кръвна проба, но той
изобщо не се е явил, видно от доказателствата по делото.
Що се отнася до възражението, че мястото на
нарушението било неясно, то в самите допълнителни мотиви жалбоподателят сам
заявява, че това не е така, но върпеки това и настоящият състав следва да
отбележи, че и в двата акта са налице множество индивидуализиращи мястото
признаци, като досатъчно ясно е посочена общината, клас, номер, километър,
посока на движение и едно от двете села, граничещо с община Раковски където е
констатирано нарушението, а именно - село Стрелци, като най-същественото е, че
в самият АУАН другото село е посочено с правилното име – Дрангово, което се
потвърждава и от разпита на актосъставителя. Следователно още с АУАН
нарушителят е бил наясно къде е било извършено нарушението.
Що се касае до нарушението и съответно наложеното за
него наказание по т.2 от наказателното постановление, се установява категорично
от разпита на свидетеля С., а и не се оспорва от самия жалбоподател, че при
проверката той не е представил контролен талон към СУМПС. В тази връзка и
нарушението е доказано. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДвП при движението си водачът
е длъжен да носи набор от документи, като в случая се установява, че К. не е носел
контролен талон към СУМПС, което правилно е било квалифицирано като нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Неносенето на определените документи и в частност
контролен талон към СУМПС се наказва с глоба в твърд размер от 10 лева,
съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, която санкционна разпоредба правилно
е приложена в случая.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 20-0281-000329/ 02.04.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, с което на Н.И.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени следните
административни наказания: На основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са му били отнети и 12
/дванадесет/ контролни точки, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.